Честно да си кажа никога не съм следяла мъж ми, даже и ПИН-а му знам и на дебитната и на кредитните карти и той на моите. За мене това е висша форма на доверие. Самото следение ми е нехигенично, като че ли душиш като някакъв плъх / плъхкиня.
Моят мъж даже и не влиза във ФБ, не знам дали ме следи, но си ходя където си реша и когато си реша.
Разговор за ревността сме го водили с него само веднъж, още преди да се сгодим. И двамата имаме абсолютно едно и също отношение към изневярата. Случи ли се - прошка няма да има. Мисля, че и двамата сме доста съзнателни като хора в това отношение, пък и имаме една и съща студена порода, взистакелна и особена - чисто и просто не ми е хигенично да изневерявам. Гнус ще ме е от мене си. А и от него ще ме хване гнус.
Дали е успял да се укрие от мене - не знам - аз съм малко като Дружество, отказване с гаранция.
Виж целия пост
Моят мъж даже и не влиза във ФБ, не знам дали ме следи, но си ходя където си реша и когато си реша.
Разговор за ревността сме го водили с него само веднъж, още преди да се сгодим. И двамата имаме абсолютно едно и също отношение към изневярата. Случи ли се - прошка няма да има. Мисля, че и двамата сме доста съзнателни като хора в това отношение, пък и имаме една и съща студена порода, взистакелна и особена - чисто и просто не ми е хигенично да изневерявам. Гнус ще ме е от мене си. А и от него ще ме хване гнус.
Дали е успял да се укрие от мене - не знам - аз съм малко като Дружество, отказване с гаранция.
, ей това е типична форма на психо насилие. Пускал ли ме? Що не ни питаш, ние пускаме ли си мъжете и какво им даваме да правят и казваме ли им как да се обличат? Ами питаш мъжете ни какво ни позволяват? Не, Хасане, не ме пуска, защото аз не съм му лична собственост, а негова пълноправна половинка. Един от двамата в двойката. Имаме еднакви права и задължения в тази двойка. Когато реша да отида някъде без него, му казвам предварително, естествено, но не питам „пуска ли ме“. Същото се отнася и за него. 
