Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

Същото! Оставих бившия да си почива и се разходих малко по магазините, купих и сандвичи. Погледи, погледи, подвикване - ужас просто! А беше зимата и си бях напълно облечена.

В модерните молове на Косово пък питат - вие разрешавате ли тя да си поръча?
Чудесия от модернизъм.

А бебетата как ги разхождат?

Със свекървата, етървата, пет братовчедки и никога сама.

И сигурно само момчетата разхождат, момичетата не

Еми да, момичетата да ги разхожда мъжа/свекървата като се омъжат!

Аз мога много да коментирам от първа ръка, но няма да пускам твърде много зрители в личния си живот.
Та, да.
Преиграва се доста по темата и с Косово, и с хасановите морални норми. Той е се вижда, че е теоретик.
Ревността и границите са в главата.
Никой не може да ти сложи стоп в главата и действията – ни хиджаб, ни религия, ни мъж, свкърва, ако знаеш как и искаш да правиш нещо.

Можем само да се радваме, че не сме се родили жени в Истанбул. Или където и да било по-надолу спрямо този връх на светщината, какъвто е сравнен със съответните провинциални културни особености.

Ааа моля, моля, скоро имаше една тема в която потребителката се оплакваше от разведената си разкрепостена свекърва- мюсюлманка, която всяка вечер много шумно правела секс с млад приятел, а на нея не позволявала да прави, защото й пречели.

Склонна съм да ѝ повярвам.

Пак с някакви придружители от семейството. Не мога да си представя целия криндж - където и да ходя, да уговарям някого да дойде с мен.

Е, то сигурно имат набор близки на същото дередже, но все пак… циганска история. Ужасно ми е странно как Хасанчовците след толкова векове още не са разбрали, че светът не се върти около това да си Хасан.

Темата е забавна.

Десетки пъти съм била сама в Истанбул, кръстосвала съм града навътре и в азиатската част, внимавам винаги да не се забивам в глухи и съвсем безлюдни улици.
Само един път съм била притеснявана и то в навалица от хора, разхождах се по трамвайната линия пеш от султан Ахмед посока Еминьоню, един се лепна и вървя почти километър бърборейки след мен, накрая се обърнах и му казах, че ще се развикам ако не изчезне, на секундата се махна, района има и много цивилни полицаи, които оглеждат.

Много пъти съм висяла по половин ден на кея по ресторантите около Кабаташ, турците - мъжете са любопитни, идват питат - от къде си, сама ли си, женена ли си, по какъв повод си тук, искаш ли гид.
Приемала съм с усмивка, нормално е чужденка с цветни дрехи, и те са доста екстравагантни някои, но европейките се набиват веднага на очи.
Смяла съм се един път, даже бях с мъжа ми, защо ми зяпат краката навсякъде - метро, мол, площад, заради обувките - интересен змийски прин.

В една баничарница се бях сприятелила със семейство кюрди, питаха отдалеч веднага ли се връщам да приготвят пакети с различни плънки баници за вкъщи, носила съм им алкохол, който веднага прибират без да питат.

В хотел съм отсядала сама, питат ме, къде ходя, какво съм купила, накрая тръгвайки си са много наръчни - викам, качете ме на такси, където да не ме разхожда, кимва и веднага докато не ме натовари все багаж е до мен.

Имах и смешна случка с такси, аз бягам по баира към Османбей, толкова задръстване, че колите се движат с моето темпо, едно момче ми свири - качи се, аз махам с пръст - не
Бързам, бягам, след малко пак се изравнявам с таксито, маха, аз - за близко съм, сочи ми баира.
Качих се още 10 минути докато се измъкне от денивелацията, усмихна се и попита къде да спре.

В мол Каньон вечер съм замръквала зимно време, оживено с много ресторанти и кафенета, района е бизнес - административен, вечер след работа съм виждала двойки на средна възраст да се държат за ръце на масата, отпочивайки от деня с чаша червено вино, преди да се приберат

Страх ме хвана един път, бях отново с мъжа ми, вървим и зяпам, говорим си, оказахме се в циганската махала, когато се усетихме, че има странни хора и погледи.
Лошо като жена съм помучавала поглед от други жени в двора на една джамия

Приходи ми се в Истанбул 🙂


За впечатления от ревност друг път

Като ходих за първи път в арабска страна, бях решила да действам на принципа “в Рим прави като римляните” и си бях взела няколко шала, които носех като хиджаб. Бяхме женска група - аз, шефката и още 3-4 колежки, всички други си се бяха облекли както обикновено. И ми направи впечатление, че тях ги зяпаха много, мен не чак толкова, но като питаше някоя от нас за посока, за цена или изобщо за информация, винаги се обръщаха към мен с отговора, не знам защо.

Между другото, още първия ден открих, че с хиджаб и с широки дълги панталони е много по-поносима жегата отколкото по къси гащи, тениска и шапка.

В Турция, където и да съм била са ме обслужвали светкавично, там туриста е цар. Пълно е с полиция, но и самите турци никога не притесняват чужденки, там това се следи много изкъсо, защото много пара идва от туризма.
Никой не го интересува как си облечена.
Това, което този трол тука постоянно пише глупости, само доказва, че идея си няма ни от турци, ни от араби, нито от механиката на техните общности.