Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

Само да вметна една по-различна гледна точка, осветяване от друга страна.

Това, което описваш, според мен не е точно страх от изоставяне. Или може да присъства, но не в патологична форма. Патологичната форма е психично разстройство, в което се правят "невероятни" неща, за да се задържи партньора, не дай си Боже - демонстративни опити за самоубийство, много резки промени в настроението и т.н.

Това, което описваш, прилича на "чувство за собствност", на искане за еднакво/ взаимно инвестиране в отношенията, еднаква отдаденост на отношенията. Един вид - единият се вкопчва и според неговото мерило дава всичко или почти всичко от себе си за другия. Ако не усеща реципрочност, същото равнище на отдаденост, на инвестиране, тогава се получава това чувство за желание за изравняване на вложеността.

Ако го преведем на матиарилистичен, даже финансов език - това е вид сериозна защита на инсвестициите и нежелание да се участва непопорционално в една сделка, ако първоначалната договорка, вкл. и по подразбиране, е, че двамата участват поравно. Т.е. той си мисли, че емоционално участвате 50:50, а усеща, че е 80:20 или 70:30 с негово по-голямо участие.

Освен това, чувството за собственост се насажда от ранното детство и е характерно за Ориента. То съществува и между родители и деца. Ако има такова чувство в семейството по произход - напр. традиционно, патриархално, консервативно семейство (без нзачение на религията), то съответният човек ще се опитва или ще очаква да види подобно и в новите си отношения, в неговото си (младо) семейство.

Изисква се огромен интелект и много знания, работа върху себе си, за да погледнеш на всичко това отстрани и отгоре. Понякога един живот не стига за това.

А това е една от причините хората да се разминават, разделят и т.н.

Значи според Хасанчо, едни от форматите на нов тип ИИ трол извън Ориента не ревнуват?!
Въпрос - Грузия, където хората ревнуват Ориента ли е?
Ревнуват ли се във Великобритания въпреки, че не е Ориента?

Хората ревнуват навсякъде и ревността си е нормална част от човешкото общуване. Като всяка част на нашата тъмна страна обаче има значение до къде владеем този демон и кога тотално сме изпуснали контрола.
Няма точна формула - този е такъв, а онзи онакъв и толкоз.
При всеки е крайно индивидуално.

Това за финансовата инвестиция вече ми звучи като ‘платих сметката два пъти, а тя отказа да излезем трети’.

Стигне ли се до математика, значи любовта си е отишла (ако изобщо я е имало). Много мъже пускащи теми тук се оказват големи сметкаджии в хода на разговора. При жените по-рядко го виждам сякаш.

O, и при жените се среща и вижда. И във форума, и всякак.

Наша близка се развежда и бившият с цялото си семейство е поредният , който се опитва да не плаща. Та колкото и да го има сметкаджийството при жените, просто не може да бие това при мъжете ни като мащаб, ни като честота, ни морално.

Абсолютно.
Че те развеждат ли се, забравят, че и деца имат. И изведнъж почват да имат само права, но не и задължения.
Но после жените били меркантилни.

О, мъжете са много по тънките сметки. Хич не си мислете, като цяло всеки мъж се счита за по-хитър от жените.
Неговата цел изначално е да надиграе жената - да взима много и да дава минимално. Много малко са мъжете, които са реално морални и точни като хора, направо са единици. Както и щастливите бракове, както и успешните връзки - това са единични случаи от двойка, на която Бог я е събрал.
Неслучайно американците наричат - match made in Heaven
Това е рядкост.

Повечето мъже изобщо не се вписват в тази категория. Те са пресметливи, развратни, тарикати от всякакъв калибър, за които да въртят няколко е връх на далаверата. За това са и толкова ревниви. Понеже знаят събратята им какви номера и тарикатлъци ще приложат, да завлекат жената в леглото. Считат жените по презумпция за малоумни. Това е масовият мъж.
И като им дадете от същото лекарство - скачат и подскачат - о, тез лоши, меркантилни к-ки ...

Chuby, харесва ми умалителното, но е по-подходящо за внуците ти

Грузия е на Изток, Ориент идва от латинско-френската дума за Изтока. В този смисъл Британия не е на Изток.

Ествествено, че всеки може да ревнува, навсякъде.

Има една популярна, насложила се през годините теза, че ревността е слабост или неувереност. Аз мисля, че може да е от сила и свръх-увереност - да си маркираш територията, да не делиш своето с чужди, да притежаваш, да имаш чувството за собственост, да искаш всичко за себе си, а не да бъде разпиляно и т.н.

Емоционалната сметка 50:50 е много далеч от плащането на сметка в кръчмата. Има една поговорка: "на малка сметка и хубава жена - всеки се натиска". Да де, ама в емоциите не е така, трябва да има яснота колко участват двамата в отношенията. Ако са индивидуално, тогава само срещи за чук и чао, няма обвързване, дом, битови сметки, общи планове, ...още по-малко деца.

Като искаш да си маркираш територията, направо я препикай и готово. Никой няма да ти я пипне после, гарантирам.

Не говорим ли за живи хора?

Обекта на маркирането да не ти е бащиния?

Да бе, аз знам всички наративи поради какви причини се ограничават правата на жените, просто на мен не хващат декиш.

Аз съм загрижен за правата и на двата пола, защото искам най-накрая равеснтво между половете. Но просто за жените е по-лесно и удобно да живеят в изкривен патриархален модел. Това е win-win ситуация за тях. Най-доброто и от двата сята

Какво значи "изкривен патриархален модел"?

Това, което виждаш в България или Русия, Украйна и т.н.

Напр. отиваш да се биеш на фронта за пари, а жена ти се разхожда с къса рокля и флиртува на свобода, а и спи с някои по-изявени съседи, колеги, шефове, мутри и т.н.

Т.е. едната страна получава придобивките и от патриархалния модел, и от либералния (еманципацията).

Вижда се всеки ден и много очевидно във всички сфери. В дългосрочен план, естествено, няма как да доведе до нещо полезно.

За тази цел хващаш жена си и отивате в държава, където геройството се изразява в грижа за семейството, а не да си играеш с автоматчета с куп оправдания. За целта обаче трябва да умееш все пак нещо друго, освен да зяпаш жени с минижупи, а пък ти по дефиниция нищо не умееш.