Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

  • 6 275
  • 342
# 330
Хасане, а какво правим, когато ревността я има, но не се изразява или потиска, заради ясното съзнание, че ако я проявяваш, ще изгубиш или отблъснеш човека до себе си.
Позволенията са за едни други общества, но ако избягаме от буквалността, в една двойка трябва да има негласно разбирателство и синхрон относно срещи с приятели, закъснения и така нататък.
Не е нужно някой някого "да пуска" някъде.
Но ако аз или той злоупотребяваме с купони до ранни зори, пътувания с приятели, не е добре работата. Лично аз не толерирам подобни поведения и бих дала пътя на въпросния. Той на мен също предполагам.
Ей това е най-точно. Сам да си поставиш границите. Когато има взаимност не е нужно някой друг да ти налага граници.


Като прочетох Щефи се сетих за нещо което ми беше направило много лошо впечатление в гаджето на приятелка на дъщерите ми.
Беше му казала че с едната ще излизат на разходка и вечеря и той : "Щом си с нея може, тя няма да те води да сваляте други мъже, прекалено е задръстена."

А дъщеря ми не обича да излиза често по заведения и клубове, затова е решил че става за пазач на приятелката му.Blush
Още преди да станат съпрузи я контролираше, пък сега кой знае. Те живеят в чужбина вече, и нямам представа какво се случва сега.
Виж целия пост
# 331
Любовта е избор. Когато обичаш, сам избираш да не излизаш с цел флирт.
Виж целия пост
# 332
Роки, даже е по-просто. Не избираш. Не можеш.
Виж целия пост
# 333
Затова се прави правилен избор.
Сходен на интереси, енергия, финанси, морал партньор ще се приема по-лесно от другия.
Ако някой е домошар , а друг купонджия,то  нямат място в двойка такива хора, и нямат бъдеще.
 Освен ако някой не ограничи себе си и нуждите си заради другия.

Виж целия пост
# 334
Ако човек живее нормален живот - демек работи, малко трудно ще излиза нощем повече от 1-2 пъти месечно.
Виж целия пост
# 335
Хайде сега, за всеки влак си има пътници Simple Smile

Всеки може да се обезцени - напр. някой образован да стане жиголо или държанка/ проститутка. Сами се обезценяват.

Но тук темата е ревността и нейните граници. Ето, създадена е съседна тема за притеснение дали изневерява мъж, който често излиза вече да се вижда с приятелите. Хубаво ли е това? Приемате ли го или имате по-различни граници? Ще позволявате ли мъжът до вас да прекарва много време с приятели, роднини, родители? А той ще позволява ли на вас?

Хасане нито аз, нито мъж ми сме деца та някой нещо да ни позволява. Такова отношение имам към дъщеря ми, тя е дете и на ней и забранявам/позволявам.
Това е абсолютно нездравословна връзка. Така се развиват някакви родителски отношения между съпрузите и нищо чудно, че секса се изпарява.
Големи хора сме, можем да преценим сами къде да ходим и с кого. Нищо на никой не забранявам, освен на щерката да пресича улицата слепешком.
Ако аз имам проблем с някакви роднини или приятели на ММ, казвам - не са ми приятни, не искам да присъствам, но ти иди и си дружи с тях. Ако той вече си реши ще има или не контакти с тях.
Що за глупост е това изобщо на възрастен човек някой нещо да му позволява?!
Виж целия пост
# 336
За съжаление, много хора, поне в България, все още не разбират какво е това чудо "свобода" и "свободен избор". Мятат се от ограниченията на родителите си към ограниченията на партньора си. За тях слагането на ограничения от тях  или към тях е норма. По друг начин не могат да живеят. Не могат да живеят без ревност и не могат да си представят семейство без ревност.
Виж целия пост
# 337
По принцип не вярвам, че има хора оперирани от ревност, както и от завист/злоба освен ако не са крайни психопати.
Но разумният човек умее да се контролира и да не вкарва токсичност във връзките си с хора, които обича.
Ако прецениш, че нещо не е приемливо за него казва го и оставя на другият и на неговата съвест и разум да каже - съгласен съм или не съм съгласен и да реши това ли е човека за него или не.
Но такива детински неща - позволявам/ не позволявам направо звучат смешно.
Виж целия пост
# 338
Има хора смятат, че жената е собственост на мъжа.
Виж целия пост
# 339
За тези 20+ години, през които съм била във връзки с различни хора, никога не съм била ревнувана и не съм ревнувала.
Както казва един антрополог - маймуните като скачат от клон на клон, не слагат вярата и доверието си в клона, а в себе си, че ако клонът се счупи, те ще успеят да хванат друг и да не паднат. И аз така. Какво да го ревнувам ММ. Ако сглупее да изневерява, ще си намеря друг да ме обича и да ми е верен.
Виж целия пост
# 340
Има хора смятат, че жената е собственост на мъжа.

Дори котката ми не е моя собственост, въпреки че съм я купила. Водя се по закон нейн стопанин и нося отговорност ако се държа зле с нея.
Тия със собствеността отдавна умряха по нашите земи, от преди век и нещо.
Иначе има места по света, където жените още се купуват, но дори там отношенията не са така прости, както изглеждат.
Примерно при арабите, за да имаш четири съпруги, всяко твое семейство трябва да има от всичко по равно - къщи, бижута и прочие. Един арабин наистина трябва да е много богат, за да поддържа 4 домакинства. Повечето имат пари едва за едно домакинство и една жена. При арабите изневерите се наказват със смърт - и на двете страни - мъжа и жената.
За това повечето живеят много скромно и не могат да изневеряват по друг начин освен тайно под сурдинка и да молят Шейтана да не ги хванат / като у нас/.
Виж целия пост
# 341
Това за хващането на клони е ясно, но, по принцип, в една връзка има сериозни вложения и най-малко имам предвид парите. Има вложени чувства, надежди, време, взаимност, заедност и т.н. Евентуално деца, после идват вече имотите, парите.

У нас, за жалост, нотариалният акт е по-силен от свидетелството за брак.

Но какво искам да кажа - то ясно, че всеки може да си намери следващ/а, но на каква цена?! Минало време, отлетели години, вложени чувства, деца.... Който прескача от клон на клон лесно, може би си остава с емоционалната система на маймуната - т.е. 0.

Chuby, вече обсъждахме семантиката на "позволено". Всички тук описват идиализирани случаи, но... Ако ти напр. леко ревнуваш, но се разбираш с мъжа си добре и очакванията ти са посрещнати добре... как би реагирала при първи състресения? Напр. говорите си нещо, но после не се случва на практика, просто не става.

Какво ще предприемете? Какви граници ще поставите или опитате да поставите?
Виж целия пост
# 342
Много зависи за какви точно и колко чести излизания става въпрос. Не е маловажно дали има и дете в картинката. Но дори и да няма, съжителството и връзката с друг човек предполагат известно съобразяване с нуждите и желанията му. Може принципно да няма проблем да се излиза с приятели без половинката, но в определени случаи може да бъде повод за недоволство и дрязги. Примерно: единият е сготвил, слага масата, на другият му се обажда приятел не по спешност, а ей така от скука и зарязва партньора си сам.  Или с малко бебе майката е била цял ден, иска да се изкъпе, а бащата го спешили приятели и не се сеща да се върне. Нещата са по-скоро до усет и уважение, колкото до строги правила и забрани.
Но от моят приятелски кръг има две жени, които се разделиха с мъжете до тях именно заради стари ергенски порядки, които не желаят да оставят в миналото. Жената се чувства самотна и отегчена, не на място, стига се до скандал и кой откъде е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия