Затварям си очите и искам да видя цар Самуил.
И не го виждам – губи ми се някъде царят.
Казват, че Самуил е бил нисък – като бодил,
който убожда, пуска кръв и пази България.
Губи ми се Самуил, защото отдавна съм сляп –
не съм Самуилов войник, а вече не виждам нищо.
Самуил е бил нисък – колкото залък хляб,
и висок – колкото огън в огнище.
Аз не съм по големите думи, не съм,
но сега, когато чакаме костите на царя,
знам, че от камбаните ще удари гръм
и сълзите на камбаните ще ни опарят.
Знам, че костите не са самият човек,
но на този свят от човека кости остават.
Лека-полека, лека-полека и век след век
нашите кости крепят държавата.
Нашите кости и тези на Самуил
крепят земята ни и крепят душите.
Казват, че Самуил е бил нисък – като бодил,
и висок – колкото огън в огнище.
Николай Милчев
Николай Милчев е поет и учител, когото следвам във фейсбук. Много точен и прям спрямо сегашната ни действителност. Препоръчам ви да го следите.
Тази сутрин и аз отворих очи преди да издрънчи алармата. Свежо ми беше. Поработих, прибрах се, направих едно телешко варено и постен ориз за децата. Много го харесват как го правя. Два часа поседях на терасата, пекох се. Сега малко почивка и после ще направя един Наполеон за десерт. Отворих си един тефтер, където преди 57 години съучениците ми са писали мъдрости, стихове, пожелания на датата, на която са родени. Сега ги наричат лексикони, ако все още децата се занимават с това.
А вие ще кажете в Ловеч.
