Къде да намеря нормален разведен мъж?

Гледай поне да е с дете, което е пораснало (примерно последен клас, студент) и така поне ще си спестиш част от ангажиментите.

Е ми пак там се намират, където и шашавите, само че рядко и трудно, предполагам. Както има един лаф, свестните мъже повечето са заети. Но има. Щом има свободни свестни жени, все има и по някой мъж, въпросът е в късмета.

На този със зарязания двумесечен син му е липсвал усет (което може да показва неприятна шашавост, но може и да не показва), иначе желанието му е съвсем нормално. Не е нужно подобен мъж да бъде заклеймяван като търсач на готвачка, перачка и гледачка. Малко ли жени в неговата ситуация си търсят "баща" за децата и нищо лошо няма да кажете тук за тях, но в мъжки форум ще ги съсипят от загрижени предупреждения или подигравки като интересчийки, да не кажа по-лоша дума, търсещи си "къкове", демек смотльовци, да ги издържат и обслужват. Абсолютно ненужни са и двете реакции.

Реално наистина е нищо на фона на това да прегърнеш свое дете. Защото чуждият материал е 1 клетка, която без майчиния организъм не може да оцелее и да стане човек, а майката го носи, ражда, кърми. В нейната кръв минават клетки на детето и в неговата нейни (неслучайно още в 9 г.с. може да се направят генетични тестове на детето, вземайки периферна кръв от майката) и т.н.
Имането на дете е в пъти по-ценно от някакъв мъж, след като такъв наличен няма.
Ако има правилен човек, детето е част и от него, което е още по-ценно.
Не всеки може да приеме осиновено дете.
В случая с разведен мъж с дете - това дете пък си има майка и ще е още по-проблемно "мащехата" да го играе такава. Малко жени имат сили да си причинят подобно нещо и още по-малко искрено обикват детето на мъжа си. Знам единици такива случаи и обикновено при тях майката е починала, а втората майка има и свои деца (вкл. общи с бащата).
Да срещнеш половинка по заявка, че и с конкретни критерии и особено след определена възраст е изключително трудно, а да развиеш връзка с вече изградени характери - още повече.

Аз тая работа за "само една клетка" съм казвала и преди, че не я споделям (клетката е това, което те прави нечий биологичен син, дъщеря или роднина), но да, и според мен ин-витрото е нищо пред желанието да имаш дете, и също бих предпочела раждане с донорски материал пред осиновяване, дори ако съм сама, макар че и в двата случая биологичните родители са непознати, защото психологически се приема по друг начин - и от мен, а мисля, вероятно и от детето, историята му е друга, не е нечие случайно изоставено дете, преди да стане мое, а от самото начало си е моето дете. Каква е разликата - малка, но подсъзнателна при някои.
Има и нещо прагматично - деца за осиновяване днес просто няма. Как го каза някой, "поне си в Европа" - та там още повече няма, защото, извинявам се, дори многодетни цигани, изоставящи деца, си нямат. И това е прагматичният смисъл на донорския материал.
Разбира се, за авторката може да е противопоказано или невъзможно. Или просто да не иска.

Аз също не бих се натискала зорлем да поемам ангажименти за чужди деца, но и почти се отвращавам от мисленето "мъж с деца не ти трябва", особено на фона на "нормално е жена с деца да търси мъж". Нали се сещате каква е реципрочната мъжка гледна точка, ще ви хареса ли?
И да, независимо от пола, партньор не се търси, за да му натресеш грижата за децата си (естествено, че някои го правят, а други цинично го виждат във всеки, но...). Те си имат родители в общия случай (при разведени). Ти съпричастна не можеш да не бъдеш към децата на партньора, в зависимост и от това, как те те приемат, разбира се; но мисленето как те търсят за гледачка или как разведеният е приемлив партньор само ако е строго неделен татко мен лично ме отблъсква.

Колкото до авторката - същото като Невена имах предвид - не за критериите за подбора, Невенините са различни от моите, а за начина на търсене. Запознаваш се с хиляда, срещаш се със сто, втори път с десет, и така, и късмет трябва. И не се търси г-н Идеален, идеални няма, а малкото, ако ги има, са заети. Търси се свестен, с когото ти е добре, поне по-добре от сама. Това вероятно го знаеш.

Ако жената е с тотална хистеректомия, както предполагам след като са отстранени яйчниците , единствен вариант е осиновяване.
Но на 40+ трябва сериозно да предцени/ подреди финансово живота си. Само в случай,че детето е идея-фикс. Но пък, ако с тази идея се впуска в запознанства с X,Y,Z, дали ще е склонна на безкрайните компромиси,които ще се наложи да направи....? А здравето й-психическо и физическо? Къде го поставя?

Авторке, преди всичко  и всички (дете/мъж) поставяй своето здраве на първо място.

Когато бебето расте вътре в майката, то взима и от нейния материал, тъй че си е нейно. Пък отделно, какво дават самата бременност и раждане.

Нищо не взема от нейния генетичен материал, взема храна - кръв. Ония приказки за епигенетиката не значат, че взема гени от нея. Не говоря за психологическото значение на бременността и раждането, него си го има.

Благодаря за коментарите. Не търся точно мъж с дете .Но нека си признаем 40 г .ерген малко трудно се намира.
Имаше едни от селото на баба ми .Веднага щом разбраха че не мога да имам деца изчезна .С лупа да ги търсиш тези мъже които не искат деца .На 40+вариантите за връзка е доста ограничена .

Мисля, че няма да имаш проблем - дори и ергените след 40 рядко искат деца, разведените с деца - хептен.

Има нещо такова. Когато аз се разведох и тръгнах по срещи, една от първите ми заявки беше, че няма да забременея повече. Доста мъже се отказаха.
Все пак, има варианти. Обаче трябва да търсиш малко по-активно. Примерно поне едно ново запознанство и първа среща на месец.

Разбирам те. Аз съм била по-млада и напълно можеща да имам деца, и пак много трудно си намирах гаджета, та това, което пиша, са изводите, до които стигнах - доста мъже са подходящи за една, но не за друга, всички те се намират на едно и също място и просто се срещаш с различни, за да откриеш точния (не докарах чак дотам, до срещи и откази един след друг, но разбирам, че е досадно), и трябва късмет.
Разбира се, подбираш и мястото, където би могъл да се окаже точният, но това място може и сайт за запознанства да е.

Разбирам, че е нормално всеки да си търси половинка.
Ама да говори за сватба на първа среща, а брак след две седмици ми е крийпи.
Ако такова поведение има жена, щяхте да го кажете.

Всички от първия пост са криндж! Next!

Ма да, съгласна съм за това. Едно е да каже "търся брак и втора майка за сина ми", това е откровеност, друго - "айде да се женим с тебе", от първа среща. Второто е шашаво и стряскащо; дето се вика - дори и да ти се прииска, щото много убава жената, пак ако си разумен, ще изчакаш да го покажеш, ще изчакаш да се поопознаете, иначе звучи или леко налудничаво и импулсивно, или като предложение за сделка.
Може да е малък проблем - неопитност и импулсивност + влюбване примерно, може да е знак за голям. За мен също би било червена точка за внимание, но не чак за отписване.

Това си е ловбомбинг отвсякъде.