Когато на времето се присъединих към първия ми форум, ми се стори че всички много агресивно ми наскачаха.
Бях се наплашила от форумите, защото където и да вляза в БГ форум, хората са агресивни.
ОБАЧЕ - започнах да участвам в чуждестранни форуми и видях че хората там не са чак толкова големи диваци (първосигнални) и се научих и аз да общувам нормално.
Под “нормално” имам предвид - да не се заяждам, да не се паля, да не приемам нечии коментари като някаква лична нападка - като цяло да съм отворена към чуждото мнение.
Българите имат едно такова войнствено чувство че те знаят най добре, видяли са най доброто и до край искат да накарат отсрещната страна да им разбере гледната точка, ей това нещо до надмогнах. Който ще да разбира и да харесва, аз си пиша и приемам чуждите глупости също, не е казано че моето мнение е най…
Това което исках да кажа е че : още си недорасла да бъдеш форумна мама. Като спре да те дразни агресията, си минала бойното кръщение. Аз вече не забелязвам. Тук ми е в повечето теми скука, но от време на време е супер смях, защото гледаш нещата като философ, а не като боец за правота.
Виж целия пост
Бях се наплашила от форумите, защото където и да вляза в БГ форум, хората са агресивни.
ОБАЧЕ - започнах да участвам в чуждестранни форуми и видях че хората там не са чак толкова големи диваци (първосигнални) и се научих и аз да общувам нормално.
Под “нормално” имам предвид - да не се заяждам, да не се паля, да не приемам нечии коментари като някаква лична нападка - като цяло да съм отворена към чуждото мнение.
Българите имат едно такова войнствено чувство че те знаят най добре, видяли са най доброто и до край искат да накарат отсрещната страна да им разбере гледната точка, ей това нещо до надмогнах. Който ще да разбира и да харесва, аз си пиша и приемам чуждите глупости също, не е казано че моето мнение е най…
Това което исках да кажа е че : още си недорасла да бъдеш форумна мама. Като спре да те дразни агресията, си минала бойното кръщение. Аз вече не забелязвам. Тук ми е в повечето теми скука, но от време на време е супер смях, защото гледаш нещата като философ, а не като боец за правота.
Интересно ми е защо хората си го причиняват това с агресията и негативността, защото натоварва не само пишещия, но и хората, с които общува. Аз не мисля, че за това сме се събрали тук. Иначе съм съгласна, че не трябва да се взимат навътре нещата - аз със сигурност не го правя, но не е каквото и да не го забелязвам като (сравнително доминиращ) модел на комуникация. Аз не мога да си представя някой да изпитва удоволствие от това. В повечето случаи се опитвам се реагирам по начин, с който да сигнализирам, че агресията и "кълването" са ненужни, без аз самата да агресирам (аз и да искам, не мога 
).