Още като бях ученичка ни учеха, че падежите в българския език са отпаднали с остатъци от звателен падеж, ...но е рядко.
На въпроса по-горе дали сме чували около нас Ано, Надеждо, Монико - чували сме. Всичко сме чували,, когато се движим сред шарено общество.
И мен така са ме учили за падежите в българския, но с уточнението - остатъци има при личните местоимения - винителен и дателен падеж.
Мене/ме, тебе/те, него/го, нея/я, нас/ни, вас/ви, тях/ги (както ги учехме на скоропоговорка, и с намигване, едно време. И останалите лични, естествено. И когото-комуто. Но комуто (дателен падеж) от доста време вече е почти забравен, заменят го с винителен (на когото) - той е този, комуто казах/повериха ....
За "шареното" общество/обкръжение - дано да нямаш предвид необразовани хора. Защото да се обърна с Александре/Дамяне/Светле и т.н. за мен не е признак на липса на образование.

