Деца и алкохол?

Проблемът е, че организмът се адаптира и това позволява да се увеличи количеството.
И ако има пари и време - охаа!
Не е случайно, че по новините гледаме надрусани и пияни богати хора, участници в криминални сцени.
Има хиляди безобидно пиещи по 1, само защото не могат да си позволят повече, поради друга причина. Ангажимен,Работа, деца, шофиране и най вече пари.
Алкохолът е много коварен, защото е леснодостъпен.

Или просто не им се пие. Не слагай всички хора под един знаменател, не всички имаме същите слабости.

Аз не съм се напивала, защото като стигна момента в който дори леко започна да усещам опияняването, просто алкохола ми става гаден. И за толкова години не съм привикнала. Знам си границите и нямам никакво желание да ги прекрачвам.

Не съм открила топлата вода, но за да не се увлече дете/тинейджър по цигари, алкохол и наркотици, рецептата според мен е  детето/тинейджъра да има три неща: цел (която употребата на вещества би компрометирала), самочувствие (за да не се нуждае неистово от одобрението на околните) и подкрепа (когато все пак сгреши, да знае, че ще получи помощ, а не осъждане).
Затова е важно да ангажираме децата със спорт, наука, изкуство (според интересите и способностите).

Според личните ми наблюдения, ангажираните деца с ясно поставена цел си подбират средата, и опитват за първи път цигари, алкохол и наркотици значително по-късно спрямо връстниците си, които просто се мотаят из квартала или нямат някакъв изявен интерес и среда извън училищната.

В училище децата са събрани на случаен принцип - различен бекграунд, различни семейни ценности. Истинската среда, приятелства и израстване са в допълнителните занимания, и там трябва и ние като родители да се постараем детето да открие "своето" и да го практикува с желание и постоянство.

Иначе самото опитване - в началото винаги е гадно. И първата цигара, и първия алкохол - ако каже някой, че му е харесало, и веднага си е помислил - ех че приятно, това ще го правя редовно! -ще ме учудите съвсем истински В началото винаги се употребява за показване, за валидация, за вписване в групата. Ако в групата това не е ценност - се остава с опитването, не се превръща в навик и рутина.
И да, има и такива групи (това за хората, които ще тръгнат да ми обясняват, колко много се пие в тия или ония среди )

И аз така - като мина една граница и ми опротивява, просто не мога да пия. И границата явно е свързана с интоксикацията, а не с конкретно количество, защото варира.

Е глупости, алкохолът изобщо не е чак толкова пристрастяващ, ако си знаеш и спазваш границите. То излезе, че ако пийнеш едно и край - не спираш вече. Има хора, които пият от време на време. Мога да изпия бутилка вино с приятна компания, мога и да не пия изобщо с години, без да ми липсва или да съм в абстиненция. Обаче разбирам гледната точка на дете, израснало с баща с лошо пиянство и приемам мнението.

Като дете на алкохолик, съм започнала от много рано с разговорите. Информирани са подробно за вредите и наследствената обремененост. Нека опитват и сами си решат, когато станат пълнолетни. Но аз никога не бих им купила алкохол. 
Това важи за нашето семейство, другите не ме интересуват.

Мда, едно време по такива рождени дни на терен на рожденика без родители, маса народ загуби девствеността си. Даже съм виждала опашки пред конкретна стая, която се използва с такива цели. Сега едва ли е много по-различно.

Това с границите е глупаво оправдание на пиещите редовно, за да продължават да пият.

Дами, алкохолът е с неприятен вкус. Разбира се, че дете, пробвайки за първи път се муси.
Организмът е устроен да отхвърля отровите.
Затова кашляте при пушене и повръщащате при пиене.
Не го казвам аз, а вашият организъм.

Относно секса... трудно е да се приеме и ни се иска децата ни да "оправдаят" нашите постъпки - ама не.

Как е възможно в днешно време да наказваш дете без тел и таблет, пък да пие и пуши е нормално?

Първо, не е глупаво, а изпитано и работещо. Но не всеки го има.
И второ, защо реши, че пием редовно? Пие се с повод - ресторант, специална храна, празник...

И казваш, че ти ако не пиеш на празник, с повод и с храна - не е ок. Само тогава ли е допустимо?

"Пия" няколко пъти годишно , лятото като седна на външно заведение и то по една малка наливна бира. За годината не ми се събират и сигурно и 10 такива излизания. Не пуша, дори веднъж не съм дръпвала в живота си, пък съм вече на 54. Преди години можех да изпия 1-2 чаши вино и то два пъти годишно на събиране. От години не мога. Дори бира без да съм яла не мога. Но и не забранявам, ако някое от децата иска една глътка да опита.

Ох, няма смисъл от спор с обременени хора.

И никой не е казал, че е нормално децата да пушат и пият. Просто реалността е, че се случва и всеки си има своя идея как да подходи към превенцията.

Казва му се социално пиене. Не всеки употребяващ алкохол е алкохолик. По-скоро някои от неупотребяващите са бивши алкохолици.
И аз пия социално. Не се напивам, не пия редовно, ако пожелая, мога да спра с месеци без да изпитвам нужда от алкохол, значи нямам пристрастяване. Че алкохола е вреден няма две мнения, но ако възрастен човек употребява с мярка е ок. Виж, за дете не е ок. И не е въпроса в това, колко са големи като мускулна маса, а колко недоразвит е мозъка им. При всяко напиване умират неврони, които не се възстановяват. Неслучайно има fetal alcohol syndrome….

Според мен няма пряка връзка между това на колко години ще опиташ алкохол и това дали ще станеш алкохолик.
По мое време, а предполагам и сега, има много младежи които пушат/пият. Една част от тях ще престанат да го правят, но други ще продължат до степен да деградират. В основата на това кой до къде ще стигане стоят много фактори и никой не е застрахован, независимо какъв контрол ще се опитаме да осъществим като родители.

С глас се смея. Напротив, рокаджиите са сред най-емоционално уравновесените хора, защото слушането на тежка музика предоставя безопасен и здравословен начин за преработване на негативните емоции.