Осмокласници 2026/2027 - тема II

  • 27 640
  • 610
# 585
И при нас се учи с големи кандърми.
Опитвам се да му обясня, че ако погледне на нещата като на интересна информация, която ще му обогати общите  познания и ще му даде представа в какво иска да се задълбочи по-нататък - то няма да е такава тегоба и зор и един вид - отнемане на личното му време Grinning На училище трябва да се ходи, няма мърдане, по-добре да се приеме като място, дето ти дават, а не те ограбват Grinning
Също така му казвам, че в крайна сметка това е животът и трябва да се подготвиш, че за да имаш хляб на масата, в най-общия случай трябва да действаш под режим и с отговорност към задачите - и за това те подготвя училището.
Той седи и ме гледа с подозрение и ръмжи нeдоволно с пубертетския си глас.
А беше време, когато налиташе да пише на брат си домашните Grinning
Скрит текст:

Засега е добре с оценките, има една четворка по история, другите са шестици и петици.
Господинът по история държи фронта и ги поизтормозва малко повече, той им е и по основи на туризма.
Виж целия пост
# 586
Според мен и училището/ учителите донякъде допринасят за скучното поднасяне на материала. Моят син в 5,6 клас имаше супер учителка по история (той чете много по темата), която беше и университетски преподавател и успя да запали по предмета дори деца, които нямаха интерес. В 7 клас дойде нова учителка, която дори не разбра, че моят син единствен от випуска се класира за областен кръг 2 години и само не неговия клас не каза за общинския кръг на олимпиадата по история (даже класната ме пита защо не е ходил на олимпиадата). Сега в новото училище, уж меката на знанието, господина го приспивал. То вярно, че училището не е забавачница, но аз давам за пример предмет, по които моят син има изключително много знания и голям интерес. Щом по любимите му предмети е скука, представям си по другите какво е. То вярно и пубертета не прощава, ама..

Днес решава задачи по геометрия, нямаше желание, ама аз му тикнах сборника. После малко учи по химия с баба си, та си изпълни нормата за деня.
Виж целия пост
# 587
Учителят е човекът, който прави предмета интересен и трябва да запали любопитството в децата.  За съжаление и моят син се оплаква, че предмети, които досега са му били интересни, тази година учителите ги преподават много сухо и безинтересно. Вече няколко пъти споделя, че не е очаквал, че може математиката да се преподава толкова скучно и да няма желание да си решава задачите.
Виж целия пост
# 588
Ще си позволя да не се съглася докрай, че отговорността за това е на учителя. Любопитството при децата зависи от толкова много фактори, че ми се струва сякаш ние, като родители с лекота прехвърляме тази отговорност на учителите. Изобщо не е толкова просто. Децата копират отношението към непознатото и новото на първо място от родителите си (любознателност) и това е в основата на любопитството към новите неща в училище. Дали си любознателен зависи от ред други неща, които формират детето много преди да влезе в часа по математика в гимназията. Напр. екранното време (особено от ранна възраст т.е. под 8-9 г) притъпява нуждата от собствено търсене и най-вече търпение да изследваш, да осмислиш, да разбереш (понякога не от първия път). Четенето, ох това четене, то развива въображението, а без въображение е много трудно да ти е любопитно нещо в час. Фокусът върху оценките е най-сигурната рецепта да не ти е интересно в час, а фокусът върху оценките се подхранва от всички страни. Всичко дотук зависи много малко от учителя и доста повече от нас, родителите. Личните умения на детето да учи се развиват доста от преди това, а и индивидуалният му стил на учене е от голямо значение дали ще се запали или не. Всичко това е с натрупване във времето. Учителят не е някакъв или гений (и запалва децата), или непрофесионалист (и не успява да ги запали). Аз поне не мисля в тези опростени рамки. И в крайна сметка, дори и в сухото и скучно преподаване има полза - развиваш упорството си да правиш неща, които може да не ти се правят, ама трябва да ги свършиш добре. Такива в живота ще има много.
Виж целия пост
# 589
То щеше да бъде добре, ако преподаването на (не малко) учители беше скучно. По-лошото е, че не рядко стилът на учителя не само е скучен, но и води до отвращение към предмета. Хайде да не идеализираме толкова учителите, това не са даскалите от времето на "Под игото" и Възраждането.
Иначе принципно съм съгласна, че е до индивидуалност при всяко дете дали е любопитно или не, дали има желание да учи или няма. Дори написаното от пишещи в темата доказва това - двете деца в семейството са коренно различни характери, включително по отношение на ученето. А родителите са едни и същи и са възпитавали децата еднакво. Няма как 100% от учениците да са любознателни и старателни. Но от учителите зависи много, повече отколкото им се иска да си признаят. Защото налага адаптиране и промяна в стила на преподаване според отделен клас, а не само да си "изпеят" отдавна готовите материали по съответния урок, да отбележат, че са взели урока и с това да приключат.
Виж целия пост
# 590
И аз към това призовавам, де - да не се идеализират учителите, както и да е ясно, че няма как 100% от учениците са любознателни и старателни. Малко приземяване на очакванията, казвам аз.
Вие иначе говорите за диференцирано преподаване - това доста трудно може да се случи в нашите условия, без учителите да бъдат подкрепени да го правят, но това изисква редица промени, които зависят от едни там горе и не е въпрос на "изпяване" на урока и приключване.
Виж целия пост
# 591
При толкова много наблъскан материал в прогимназия и в гимназия и несъобразяването му с възможностите и с нуждите на учениците плюс големия брой ученици в паралелка не виждам много възможности за училителите да направят нещата в час интересни за съвременните деца. Животът е различен отпреди дори 10 години, но МОН продължава да живее в миналото и му харесва там.
Виж целия пост
# 592
Всъщност една от задачите на педагогическата професия е да мотивира учениците да учат. Наскоро си преглеждах учебника по педагогическа психология (който всъщност си е по-скоро учебник по основи на педагогиката) и вторият най-голям раздел след този за теориите на развитието беше посветен на мотивацията за учене.

Учителите, за разлика от родителите, изучават професионално стратегии и методики за това как да увеличат ангажираността и интереса на децата към учебния процес.

Нещо интересно например беше, че изследванията показват, че външната мотивация, когато се прилага към ученици, които вече имат вътрешен интерес към дадено занимание, може да има по-скоро обратен ефект.
Скрит текст:
Например едно изследване показваше, че ако на ученици с интерес към рисуването бъде обещана награда или оценка за дадена рисунка, в дългосрочен план те са по-малко склонни да продължат да рисуват в сравнение с друга група, която също има интерес към рисуването, но не е получила оценка, или с трета група, която също има изявен интерес към рисуването, но е получила оценка впоследствие, без тя да ѝ е била обещавана предварително.
Виж целия пост
# 593
Човек, на когото всичко да му е интересно и с желание и лекота да усвоява всичко, просто няма. Но пък има учители, които грабват вниманието на децата, въпреки че предметът им не е любим на всички.
Синът ми сравнява. Как било при предните учители, как било сега. Имаше учители, които преподаваха като на малки деца в 5-7 клас, за мен това е по-скоро положителен похват. Но в гимназия е друго и възрастта им вече не е 10-11 г. Може би трябва да има някакъв преход и от страна на учителите, някои дори успяват да приложат такъв. Синът ми и досега помни почти всичко за древногръцките богове, 3 години са минали и литературата не му е любима. Учителят е този, който е създал трайно знание.
Виж целия пост
# 594
Аз лично дадох за примери учители по любими предмети, по които детето чете откакто може да чете. Не знам защо намесихте екранното време в детска възраст, четенето и любопитството, които в случая присъстват. Аз по принцип не очаквам много от учителите, но все пак имам право на мнение, което изразих.
Виж целия пост
# 595
Да де, точно така е - има учители, за които преподаването не е само работа, но и призвание. Моят учител по математика в гимназията, независимо, че предметът е труден за повечето ученици, беше и си остана любимият учител на поколения гимназисти. Както и учителката по английски, въпреки че не  на всички им се отдаваше езикът. Ясно е, че усвояването на материала е в разлиична степен от различните ученици - според възможностите. Но не и заради учителя.
Само да кажа, че по мое време паралелките бяха по 30-31 ученика.

Всички познаваме хора, на които им е вървял даден предмет, имали са голям интерес към него, и след смяна на учителя се стига до дезинтересиране и дори не толкова рядко - до намразване на предмета.

Скрит текст:
ЗПУО, само примерно, първите членове
Чл. 3. (1) Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация.
(2) Образованието е национален приоритет и се реализира в съответствие със следните принципи:

2. ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му, както и към способността му да прилага усвоените компетентности на практика;

8. иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите;

Виж целия пост
# 596
Няма човек на когото всичко да му е интересно.Моето дете също харесва Историята и чете доста допълнителни материали към нея,че и на олимпиади ходи.Тази година нямат,но се надявам другата година като отново имат да продължи да му харесва и да чете допълнително.По География пък му беше скучно и така не я захаресва до последно.
Моят днес учи по Философия и решава задачи по Математика.
Лошото е,че пак кашля и то влажно и от дълбоко и утре май ще ходи на лекар отново.
Виж целия пост
# 597
Моят не харесваше историята, макар че началната учителка беше добра и в прогимназия историчката беше душичка, но явно не са представили увлекателно фактите. Сега за първи път се увлича по история, но госпожата представя всичко в мисловни карти и не ползва учебник. То пък сега не мога да го накарам да отвори учебника хахаха няма угодия, обаче се радвам, че му е интересно в часовете. Естествено само по тези карти не може да изкара повече от 4-5, то си трябва и четене. Така че за момента промяна в оценките няма, но в интереса има. За мен това е важното.
Виж целия пост
# 598
Откакто прочетох (реклама в уча.се) за тези "мисловни карти", все се чудя какво е това чудо. Повторението не е случайно.

За интереса към отделните предмети си мисля, че семейната среда има значение за формиране на интерес към дадена област. Не изцяло, ролята на учителя, характера на самото дете също имат огромна роля.

Да дам краен пример (който не се отнася до пишещите в темата, разбира се) - ако в семейството детето слуша единствено разговори за съседа и съседка, за промоциите в нам-си-кой-си сайт, обсъждания на ниско ниво за колеги, приятели и познати - остава да разчитаме само на характера на детето/читав(и) учител(и) в училище, за да развие интерес към някоя наука/предмет в училище. Обратно - ако в къщи родителите обсъждат теми различни от битовизми, е много по-вероятно и детето да приеме за нормално, че нещата, които учи в училище, не са само за оценка в свидетелството/дипломата. И не, темите, които се обсъждат в къщи не винаги корелират с образованието на родителите. Жив свидетел съм на 100% битови разговори от висшисти и 100% разговори на най-разнообразни теми от хора със средно образование.
Виж целия пост
# 599
Мисловната карта е една схема от кръгчета и стрелки с връзките между тях - кой факт с какво е свързан и къде води. Кои са причините за нещо. Чисто визуално виждаш кое с кое е свързано и до къде стига. Кое е първо, второ, трето по веригата. Удобно е, но не изчерпателно. За всяко споменато събитие/явление/човек в тази схема, трябва да си прочетеш и учебника все пак.
За темите, които чува детето също съм съгласна. Казвам да ги чува, защото ако се обсъждат, когато децата спят, не важи Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия