Осмокласници 2026/2027 - тема II

Много задълбахте в оценяването и специално в Музиката и Изобразително изкуство. И двата са чудесни предмети и това, което е написала Русалка за свиренето на музикален инструмент, е много, много полезно за развитието на децата, вкл. за мисленето. Свиренето по ноти и слуха са изключително ценно нещо. Жалко е, че децата са претоварени със зубрене и изкарване на оценки в прогимназия и нямат достатъчно време за музикален инструмент или вокална подготовка. Повечето намират време евентуално само за спорт и за курсове по чужд език.
Нашето дете беше в четвърти и пети клас в училище, в което можеше да ходиш на свириш на инструмент в някой от учебните часове, идваше преподавател по инструмента. Свиреше на китара, според мен много му помогна за развитието. Сега като приключи зора в седми клас каза, че пак иска да ходи на уроци, харесва му да свири.

Моят не може да рисува,но пък пее и вади 6 и по двата предмета.На народни танци продължава да ходи,а и не е спирал.То в 7 клас му бяха за разтуха,защото иначе щеше да изперка само от учене.
Моят сега се сетиха,че имат по Информационни проект за утре по групи ,че сега още го правят.Толкова са разсеяни всички,че нито едно дете не се сети тези 3 дни за него и сега заявих,че няма да им помагам и каквото са си изкарали това ще е.

О, Данаека, поне за момчетата това е по-скоро правило, отколкото изключение.
В 21-22 ч. вечерта се сеща, че за утре, първа смяна, има: дълго домашно или, примерно,  нещо трябва да се носи за училище, което трябва да се купи (да речем нещо от книжарница). Почти през цялата гимназия.

За мен музиката и изобразителното изкуство винаги са били преди всичко изкуства, а не науки. А основната функция на изкуството е да въздейства емоционално. Ако не успеем да накараме децата да усещат и преживяват изкуството, няма особено значение колко фолклорни области и композитори знаят.

Много велики художници и музиканти са самоуки и не са изучавали систематично теорията на изкуството. Защото в основата си изкуството е творчески порив, начин за сублимиране и изразяване на бушуващи вътрешни чувства, които понякога трудно могат да намерят друг изход.

Естетическото чувство, от друга страна, се изгражда чрез досег с изкуството - чрез слушане, наблюдение и преживяване. Със суха теория това няма как да се случи.

Или казано накратко - може да има изкуство без теория, но не може да има изкуство само с теория.

А изобразителното изкуство е толкова повече от своята теория! Не случайно съществува арттерапията, неслучайно рисунките на малките деца са важен инструмент за опознаване на техния вътрешен свят и за психологическа оценка. Защото рисуването е един от най-непосредствените начини за изразяване на емоции - понякога дори отвъд възможностите на думите.

Музиката пък може да мотивира, да разтоварва, да събужда носталгия, дори да потиска. И точно в това е нейната сила. Въздействието ѝ не се определя единствено от стила, композитора или използваните инструменти, а и от дълбоко личното, субективно възприятие на всеки човек. Една и съща песен може да бъде чута от двама различни души - или дори от един и същи човек в различни етапи от живота му - и да предизвика коренно различни емоции.

Да свеждаме изкуството единствено до наука и теория е не просто ограничено разбиране за него, а и подценяване на самата му същност.

Така че, когато говорим за образование в областта на изкуството и за изграждане на обща култура, водещо трябва да бъде естетическото образование, а не академичното. На първо място трябва да възпитаваме усет към красивото, чувствителност към изкуството и способност то да бъде разбирано и преживявано, а не просто да преподаваме факти, термини и теория.

Добре е да знаем имената на самоуките музиканти и творци, както и да разпознаваме произведенията им. Това учиха децата в 7 клас, нищо повече. Аз като голям фен на музиката, недоумявам невежеството, но пък хората сме различни, едни харесват музика, други биология.

Мандарина,такива са момчетата,а и не само.До миналата година като видеше зор и ме караше да помагам,но тази категорично отказвам поне засега.
Аз чакам удобен момент и да повдигна въпрос докога ще играят физическо навън в студа.Не знам цяла зима,ако е така какво ще правим та той отсега е болен.

Друга характерна черта на изкуството е неговата непреходност. Една от причините за това е, че в момента, в който едно произведение бъде завършено и споделено със света, то започва свой собствен, независим живот. Вече не принадлежи единствено на автора си, а на цялото човечество.

Същото важи и за литературата, която мнозина забравят, че също е изкуство. И тук стигаме до чутовната глупост, наречена „Какво е искал да каже авторът?“. Превръщаме изкуството в суха смесица от биографични факти, похвати, методики и анализи, слагаме го на дисекционната маса, приравняваме го с биологията и после се чудим защо децата не четат. Ами защото в анализа на едно произведение често липсва магията. Липсват емоциите, липсват чувствата. Остава само поредният урок.

От толкова много „обща култура“ накрая хората отиват в Лувъра, за да се снимат с „Мона Лиза“, и напълно пренебрегват останалите произведения, които, макар и по-малко известни, могат да бъдат не по-малко въздействащи. Но това са чували, това разпознават, това търсят. Защото са възпитавани в теория, а не в естетически усет и потребност от изкуство.

Но... спирам със спама. Много може да се говори за философската, психологическата и естетическата страна на въпроса, но, както и с останалите аспекти на изкуството, колкото повече говорим за него и го анализираме, толкова повече рискуваме да се отдалечим от най-изконната му същност - да бъде усещано и преживявано.

Michelle, в  последните  страници не  виждам някой да  свежда изкуството  САМО до изучаването на суха теория. Макар музиката със  своята  структура  (математическа  малко или много по своята  същност) да предполага нужда от  изучаването и  на теория, всички знаем, независимо от  музикалните предпочитания, че магията  й  почва там,  където  теорията свършва - в  емоцията, която  събужда  в нас, в настръхването.....Когато обаче  говорим  за нея като за учебен  предмет,  по който трябва (поне  към момента) да има  срочна/годишна  оценка, неминуемо се стига до въпроса как  може да се оцени нещо  толкова  субективно като нечие индивидуално възприятие, без  да се стига  до  несправедливост.   Нещо,  което за един е  буквално шумов  дразнител, за друг  е съвсем  различно,  дълбоко вътрешно  изживяване.В  този контекст  проверката на овладяването на  теорията се явява  доста  по-обективен  критерий  за оценяване.
Всичко, което  си написала, е  така,  да, но някак принципно, когато става  дума за  музика/изобразително изкуство, особено  пък в  неспециализирани училища.  Училището, колкото и да ни се иска  да е иначе,  трудно намира баланса между  това това да даде на децата базови академични знания и същевременно  да възпита  у тях емоционална интелигентност и  любов  към изкуството. И е  така  не  само у нас.

А и в край на краищата няма  нищо лошо  за  обща култура  да  поназнайват  и нещо от теорията.    Няма  да повлияе  това на  възприятията  им, музиката ще  продължава  упорито да заобикаля рационалния  ум,  винаги ще предизвиква емоция, независимо какво  точно  става  в часовете в училище.

И аз съм на мнението на Мишленце.По Литература ги карат да учат и изпитват на суха теория и после искат да четат децата.