С какво ви дразнят свекървите? – 177

Правилно Тетке. Сливата круша не ражда. Разликата им е, че на едната и е мръсно от котки, а на другата защото наистина не пипа нищо. Ако в свекървата като седнеш по теб ще полепнат косми, в зълвата ако стъпиш по чорапи има риск да залепнат за пода и не сядаш, защото няма къде.

Всички тия хора са си близки и това, че се разнасят помежду си и се карат у кого е по-мръсно няма да ги накара да спрат да общуват. Вероятно нямате опит с такива хора но това си е манталитет. Нито майка и дъщеря ще си спрат взаимно достъпа, нито синът ще спре да снася на жена си всичките им разправии. Те така си живеят и най-вероятно всъщност се обичат по техния си начин,  така че Злодеида съвсем правилно реагира. Мъжът и със сигурност няма да е окей да се опитва  да спира  майка му да вижда  детето му.

А съкровището какво искаше от вас? Само да ви се оплаче ли или да ги сдобрявате?

Стана доста клюкарско. Сливата круши не ражда, а синът на сливата ябълка ли е...

Нямам идея на кой прилича той. Много съм се чудила. Не познавам добре баща му, може би от него е взел, но е много чист и спретнат. Може би се е научил от малък да си поддържа дома, при мен така се получи. От много малка чистя и готвя аз. Майка ми работеше на смени, гледаше 2 декара двор, много животни и 3 деца. Аз сама решавах, че трябва да поема работата вкъщи. Не съм го питала защо майка му и сестра му са мизерни, а той не е.
Тетке, да се оплаче и да каже, че не я слушала дъщеря и и ако стигнела до развод щяло да е заради нейния мързел. Това е в основата на драмата - да не се разведе щерката. Като роди в началото свека ходеше за по няколко дни месечно да и чисти и гледа детето и сега искала да и помогне, но зълвата се запънала и скандала станал. Това е за втори път. Първият като направила подобно нещо с такива коментари не беше стъпвала в София с месеци и зълвата не беше идвала тук. Реално не се замисля, че като мърмори на дъщеря си зет и слуша и нищо чудно един ден да и каже "и собствената ти майка ти го казва". За сега си я търпи и колкото може чисти той след работа. Като го гледам не му пречи к си гледс семейството. Ние сме ходили 2-3 пъти на кафе в тях, когато сме били по работа в София и съм виждала ужаса, а аз не гледам в чуждите къщи, нямам такъв навик изобщо, обаче това няма как да не го видиш.

Звтят се е застъпил за жена си, така че явно не мисли да се развеждат заради чистотата.
На мен всичко това ми прилича на група хора, които нямат никакви особени проблеми и затова си създават разправии и емоции.

И аз така мисля. Човека наистина си се застъпва за жената и не му пука, че нямат чисти чинии или дрехи, когато може ще го свърши той. Свека обаче в шок от видяното и пред нервна криза от предполагаем развод на дъщеря и.
Моя мъж си защитава сестрата и не дава на майка си да я плюе, въпреки че и той е виждал панаирите и е прав да стопира на момента приказките.

От написаното от Зло, мога да разсъдя, че тя и мъжът й са си ок, и могат да преценят как и доколко да общуват с токсичните хора
Твоята позиция обаче е също крайна. Няма как да предпазиш детето си от всички токсични хора на тоя свят. По-добре го научи как да разпознава и съответно брани границите си с такива - защото повярвай ми, те са навсякъде и са в различна степен токсични ... Това е жизнен опит, който можеш да придобиеш само на терен, както се казва, а не с бягане от истинският сблъсък.

От доста време не съм влизала тук. Сега влизам само да ви кажа нещо… 😂 Откакто прекъснахме контакта със свекърите, вкъщи настъпи някакъв невиждан мир и спокойствие. Спим си спокойно, радваме се на бебето, наслаждаваме се на времето заедно и сякаш животът изведнъж стана една идея по-лек.
Явно понякога най-доброто решение за психичното здраве е просто да прекъснеш контакт с дадени хора. Понякога дистанцията не разваля семейството, а спасява нервната система!

Коментирала съм конкретното мнение на съфорумката Фрау К. Та, пак да напиша, че ако знам, че някой не харесва детето ми (малко дете) не бих позволила то да има контакт с въпросната персона.

Напълно съм наясно, че няма как да го предпазя от всички лоши индивиди, с които ще се сблъска в живота си (дай боже да са малко), но не виждам и как позицията ми в конкретния случай изключва другото, написано от теб, а именно да го науча как да се справя с тях и да ги разпознава.

Хора, вие, ако знаете, че сте неприятни на някого, врете ли му се пред очите? Аз не. Защо? Ами някой като не ме харесва, нямам драма с това. И пак да напиша, че съм коментирала конкретната ситуация, споделена от съфорумката, която твърди, че връзката с бабата, която не я харесва, било опит.

И да, позицията ми е крайна, но си има аргументи за нея. Не е просто, защото така ми е щукнало. Ето, future,  е нагледен пример, че крайните решения невинаги са лоши, даже напротив. И много се радвам за нейното семейство, че са спокойни. Това е от изключително значение, когато гледаш бебе. Така и то е спокойно.

Може баба и да не я харесва, учителката, други деца, продавачката в магазина, шефа и и кой знае още кой. На мен ми се вижда окей да почнем да се учим как да се държим с хора, които не ни харесват и у дома, ако трябва. Мен едната ми баба също не ме харесваше, но ме пращаха за цели лета при нея, научихме се да се погаждаме някак.

Кое не е ясно от написаното от мен? Като учителката, съучениците и продавачката в магазина не ме харесват, няма проблем. То може и аз да не ги харесвам. Учителката - не й се мазня, спазвам елементарното възпитание, уча си уроците и т.н., каквото се изисква от мен. Съучениците най-лесно, не общувам с тях и толкова. Това съм го правила. Продавачката работата й е да ме обслужи, аз да си платя и до там. Довиждане казвам и излизам. Шефът, ако не ме харесва, значи е най-големият мазохист да ме държи на работа и да ми плаща заплата, вместо да намери друг човек на мое място. Но на работа не сме отишли да се харесваме.

Издребнявате, а аз смятам, че достатъчно ясно съм си изложила мнението.

А относно твоята баба, Iris, и за двете ви е било неприятно, но си била малка. Ако беше пълнолетна и имаше избор, пак ли щеше да си причиниш погаждането с нея?

Хем съм съгласна, че ако знам, че роднина не харесва мен или детето ми, ще прекратя контакт, хем има логика и в другата теза, че на детето все пак може да му се наложи занапред да се вижда по някакви причини с този роднина и е хубаво да се научи да реагира адекватно. Тук няма правило, всичко зависи от конкретните действащи лица. В случая на Зло, докато е толкова малко детето не бих търпяла свекървата всяка седмица. Тя не идва да си контактува с бебето, а със сина си на практика, бебето още не е способно да контактува. Може да се виждат от дъжд на вятър, че все пак да я познава, ама за всяка седмица (предвид конкретната свекърва) е много. Ако бях на мъжа ѝ бих се виждала или чувала веднъж седмично с нея и предвид държанието ѝ бих преценила за срещите с детето, докато расте.
Ирис, а има ли вероятност само ти да си се нагодила, не и баба ти? Според мен едно време възрастните изобщо не считаха, че са длъжни да се нагаждат по дете, а обратното, че то е длъжно да се нагоди по тях. То не, че това мислене е изкоренено и сега де. Не знам как са ти го причинили вашите

Ей така, без да им мигне окото - лято е, няма кой да стои с мен в къщи, в София е горещо и прашно, а има село с градина и котенца и никой не те пита, на влака и в Северозапада

В интерес на истината, трябва да кажа, че никога не сме били удряни, навиквани, обиждани, или наказвани. Жената просто не ме харесваше.
Да, нагоди се до някаква степен, например преодоля обществения срам от това, че спя до пладне. Аз пък приех да усвоя някои напълно излишни умения като плетене на дантели на една кука.

О, то изобщо не е нужно да има физическо насилие или обиди, за да знаеш, че някой не те харесва.
Колкото и на свекървите да не им се вярва, децата наистина много усещат. Може да не со достатъчно големи да го обяснят с думи, но усещат, чувстват, дадено отношение поражда емоции у тях.
Много пъти съм чувала "ти настройваш детето". И не само от баби - диктатори. От бащи също е често срещано оправдание. Само, че такива хора трябва да са наясно, че отношението на детето към тях, е точно това, което те преди това са проявили към детето. Ако някой разчита, че е малко и не разбира, жестоко се лъже. Да, до определена възраст може и да ги манипулираш, но после изведнъж всичко избухва.

Аз хич не обичах да ходя на село за лятото. Взимаха ни само за море и после пак. А с баба си се разбирахме. Е, това, че спим до късно и нея дразнеше. Тя ставаше в 5 часа, без да има нужда да свърши нещо спешно или отнемащо време. А не живееше там постоянно и тя беше на село само за лятото, само че отиваше по-рано и се прибираше по-късно към София от нас. Отучих я да влиза да ни буди в 8 ч., като в просъница съм хвърлила по нея еднолитрова, стъклена бутилка с вода. Не го помня, както казах била съм в просъница и на около 8 години, ама повече не се случи. Бях на 10 като се разделиха нашите и най-големия кеф беше, че няма да ходя за лятото на село, тази баба беше свекървата. Е, после започнах да ходя по свое желенаие, ама не заради селото или баба ми, а заради купона и не за цяло лято.
Някой, като започне да ми се превъзнася, че като не бил на село като малък, не е имал детство и колко са ощетени сега са децата (при положение, че това не е престанало), направо лошо ми става. Голям кеф всичките буболечки и миризми на животни от всякъде, няма що. Да не говорим, че нямаше какво да се прави. На жмичка и гоненица може да играеш и в града, не само по сламата