С какво ви дразнят свекървите? – 177

Ако мъж избере да не общува с майка си в общия случай това не говори добре за него и той утре ще избере да не общува и с децата си, например, със същата лекота. Виждала съм го, та не говоря и наизуст. Не казвам, че няма хора, включително родители, с които не е най-добре да не се общува, има, но обикновено този избор се е случил преди човека да се задоми. Като се случи след това най-вероятно прехвърля вината в градинката на жена си и утре тя трябва да е готова какво ще направи с нея или децата, когато вече друг ще носи отговорността за това. Само казам...

Ще поживеем, ще видим.

Ако утре майка ми почне да се държи с ММ, както свекървата на Велуна с нея - ще прекратя контакт с нея. Сигурно ще я чувам за 5 мин по празници, но това ще е. Има неща към които не можем да сме толерантни. И даже няма да се наложи ММ да ме моли, заради неговото "високо его"

Таис, помним тука какви ги писа за нежелаещата ти да ражда снаха. Това, че сега си чуруликате не заблуждава никой.

Това е ненормална позиция. Всеки човек ходи при родителите си и без непременно да е придружаван от половинката, случва се  непрекъснато във всички семейства и така и трябва да бъде. Този отговор на мъжа показва единствено, че е напълно наясно, колко скъпо ще му излезе, ако наистина го прави. Разбира се, той е заел правилната страна -  на страната на жена си, но в дългосрочен план това може да се окаже по- разрушително за семейството, отколкото индивидуални посещения при родителите му. Историята познава не един случай, в който някой се обръща и казва "Аз заради теб се скарах с майка си".

Ти нали се сещаш, че ако майка ти е такава ще си я отсвирила много преди да се ожениш

Ирис, ако мъжът ми е заел тази позиция самостоятелно и напълно доброволно, а впоследствие реши да ми вмени отговорността за конфликта с майка си, това би означавало, че изпитва сериозно затруднение да понесе последствията от собствения си избор. Подобно вътрешно противоречие аз не мога да разреша вместо него, дори да имам желанието. Затова не намирам смисъл да се терзая предварително за хипотетични обвинения и обстоятелства, върху които нямам контрол.

Бояна, в началото на отношенията ни свекърва ми беше доста обаятелна, включително през целия период, преди да имаме дете. Съпругът ми също е дълбоко потресен от последвалите ѝ действия и изказвания. Сам признава, че никога не е допускал, че тя е способна на подобно поведение и отношение към нас. Затова не е задължително отсвирването и да е предхождало тези събития. Понякога определени обстоятелства разкриват неподозирани страни от характера дори на хората, които смятаме, че познаваме най-добре.

За нормално общуване е необходимо желание и от двете страни.
Освен това, веднъж те направили на глупак, втори път....ами при третия път ще тегля една и хич няма да се разправям. Но много хора не успяват, защото то нали майка/баща, дълг, това-онова, или някаква друга битова зависимост има.

Дълбоко не вярвам в това. Мога да го допусна само ако е развила някаква деменция или психическо заболяване. А мъжът и? Бащата на съпругът ти, и той ли изведнъж неподозирани страни разкри? Не споря с теб, разбери го, просто помисли тия неща и от друга гледна точка, защото ми се струва, че си заета да се радваш колко сте в синхрон с мъжа ти, а той е отгледан от тия хора.

Казвала съм го и в предишните си публикации тук — в началото, а и през целия период, преди да имаме дете, не съм имала абсолютно никакви проблеми с тази жена. Излизали сме заедно по магазините, често сме им гостували, тъй като живеят в провинцията, а те също са идвали при нас. Майка му е идвала и сама — хваща влака, посрещам я, отиваме на мол.
Описвам всичко това, за да придобиеш по-адекватна представа за предисторията на отношенията ни и да стане ясно, че между нас не е съществувала изначална неприязън.
Допускам, че е имало индикации за червени флагове, които съм подценявала или изобщо не съм разпознавала, защото не са ме засягали непосредствено.
Това отчитам като собствен пропуск в преценката.
По отношение на съпруга ми и баща му смятам, че и двамата продължително са били под силно манипулативно въздействие. При съпруга ми вече настъпи съществена промяна — преосмисли много от отношенията и преживяванията си.
Баща му обаче продължава да възприема случилото се през нейната едностранчива интерпретация, в която тя неизменно се представя като несправедливо ощетената страна.
Проблемът е, че тя не се ограничава до избирателно представяне на фактите, а стига до категоричното им отричане и системно дискредитиране на моята версия. До този момент не е демонстрирала никаква готовност за самокритична равносметка или за поемане дори на частична отговорност. Никога не е допускала позиция от рода на: „За определени неща имам вина, за други смятам, че отговорността е твоя.“
Напротив — според нея всичко е моя преднамерена измислица, мотивирана единствено от желанието да я отчуждя от сина ѝ.

Да, подобна ситуация виждам при едната ми много близка приятелка. Докато мъжът ѝ ѝ беше гадже – най-идеалният. Като сключиха брак преди няколко години, стана най-черният. Тя вече почти не се вижда с тях.

Велуна, ти може и да не си забелязала нищо, но мъжът ти... За мен свекърва ти е от тия жени, които създават около себе си само колонии от едноклетъчни, които командват с един поглед. Развоя на събитията го показва, защото ако само беше развила някакъв късен синдром на оперна дива мъжът и нямаше да и припява автоматично. Това е тренирано с десетилетия. Тук въпросът е мъжът ти с какъв случай е и за него се върни в Невъзможните. Притеснявам се за теб.

Според мен свекърва ми проявява силно изразени нарцистични черти, а хората, преживели подобни отношения, могат най-добре да разберат колко трудно се разпознават тези механизми отвътре. Смятам, че средата до голяма степен формира представите ти за допустимо и нормално. Когато всички около теб приемат определено поведение без възражения, е лесно и ти да го възприемеш като естествено, без да развиеш необходимата критична дистанция, за да го поставиш под съмнение. Особено когато това поведение идва от собствената ти майка.

Не твърдя, че съпругът ми няма отговорност за предишната си пасивност. Има и сме го обсъждали. Но правя разграничение между отговорността му и степента, в която тогава е осъзнавал случващото се.

Възможно е проблемът да не е възникнал внезапно с появата на детето, а именно тогава да е придобил проявления, които аз вече не съм могла да подмина или оправдая. Това обаче не означава, че той през цялото време е разбирал същността и мащаба му. Моето впечатление е, че първоначално беше в шок — трудно му беше да съвмести представата, която има за майка си, с поведението, на което ставаше свидетел.

Не е задължително. Обикновено разбираш, че си в токсични отношения, когато ставаш външен наблюдател. Например една жена понася НМ, защото смята, че така е нормално, но го напуска, когато той започва да си държи по същият начин с децата.

Така е, манипулатор може да разбереш, че е такъв, когато излезе някой от комфортната си зона и нещо се промени драстично за някоя от страните. Ако родител манипулира дете (независимо от пола), докато в живота на детето не се появи истинска опасност за откъсване от манипулатора, детето си живее в отношения, които са даденост. Изобщо може да не си дава сметка, че е манипулирано. Когато започне да взима наистина самостоятелни решения, то и манипулатора започва по-силно да оказва натиск, защото изпуска контрола.
Примери в темата колкото искаш. Поне половината от оплакващите се нямат проблем със свекърви или мъжете си, преди появата на дете.
Собствената ми майка, благодарение на сестра си, започна да откача като се роди детето. Аз от много малка се отървах от строгия родителски контрол и бях принудила майка ми да вдигне ръце от мен и да престане да ми дава акъли за всичко. Бях около 15 годишна. Много добре си се разбирахме, като отрязах мераците ѝ да ми се бърка и като се роди детето си върна фабричните настройки. Всички в темата знаят, че съм прекратявала достъпа ѝ до детето за дълго време. Успях пак да ѝ вкарам акъл в главата, но когато проблема е със свекърва и това се изисква от мъжа ти и не се отнася за собствения родител, нещата стоят по малко по-различен начин, за различните хора.
Има и друг момент, мъжете особено, дори да осъзнават до някъде родителски контрол или манипулации, дакота не им се наложи, от тях минава, правят се, че не го забелязват, свикнали са или пък направо приели и самите те дават отпор, когато им се наложи. Ако и когато, иначе си я карат както са си свикнали

И аз мисля като Филомена.
Едно е да човек да търпи лошо отношение от майка си към себе си, друго е да допусне същото отношение към децата си.

Децата нямат избор с майка си (важи и за двата пола), но това не значи, че ще позволят тя да третира така и децата им.

Давам елементарен пример с майка ми. На 7 години паднах от кълбото и се прибрах цялата ожулена. Майка ми първо ме наби върху раните (защото не съм внимавала) и после ме превърза. Познахте, преди да й оставя детето, я предупредих, че ако повтори "възпитанието си" не само няма да види внучка си, ами и мен няма да види (за болест и много тежък проблем има мълчаливо изключение). Списъкът включваше и други изисквания. Част от разговора "грешки по време на растежа" беше тежък и за двете ни. Но детето ми беше по-важно.