С какво ви дразнят свекървите? – 177

Да кажа за Ариел - в момента,в който сте приели, или мъжът ти е приел помощта на свекървите,зада можеш ти да учиш, везните коренно са наклонени към тях. Ако са толкова лоши,както казваш, и си съзнавала защо помагат/да не се срамуват от теб/, ти вече им играеш по свирката. Добри, лоши, невъзпитани, това е положението.
   Ако при дъщерята картинката е същата - тя гледа бебе, зетят е на "нехубава" работа, родителите помагат, ще търпят. Щом вземате от тях, сте зависими.
    Не е правилно да се натяква помощ, но е факт, че е имало такава.

Фактът, че е имало помощ, не е спорен. Спорно е заключението, че срещу нея човек е длъжен да търпи унижения.
Можеш да си благодарен за направеното и едновременно да кажеш: „Така с мен няма да говориш.“
Иначе излиза, че уважението е само за хората, които могат да си го позволят.
Подаваш ръка на човек, а после го държиш за гърлото със същата ръка. Еми това е враждебност, облечена като родителска загриженост. И очакваш да ти благодари, задето още го пускаш да диша.

Аз имам един въпрос по принцип, не само за свекърите. Тези, които питат жените тук не са ли видяли в началото нещата, те винаги ли виждат нещата в зародиш? Защото така да се пита все едно е нещо естествено да видиш и предвидиш всичко от-до все едно всички сме Ванга... Както обичам да казвам, ако знам кога ще се спомина, сама ще се изкопая гроба, ама пусто не знам. И по-добре, де.

Няма нужда да предвиждаш бъдещето. Важното е да не премълчаваш и от теб да мине, при първите признаци на нещо, което те дразни и не приемаш. Реагираш , държиш мъжа ти да те разбира защо те дразни дадено нещо и за целта, разбира се разговори. Само м/у двамата. Това е достатъчноно за нормални отношения. Никой страничен не може да повлияе при това положение. А, ако толкова напира, извънредните мерки са оправдани.
И конкретно на въпроса, лично аз, действам по този начин във всякакви аспекти, не само роднински взаимоотношения. Та да, при всеки флаг виждам и реагирам. Дори да пропусна някой, той се натрапва и трябва да си сляп, че да не го видиш най-късно на втори, трети.

Ариел трябва някак да се отърве от комплексите си. За нея всички несгоди са от това, че е българка. Все я уволняват поради това. Роднините на мъжа и зради това не я харесват и още и още.
Много хора се опитваха да и обяснят, че БГ образованието и се признава в Германия, но не и не.
Ако беше преди 40 години да ни ги разправя тези, но днес всички пътуваме, а и почти няма човек без познати в Германия, работещи и то баш с бг образованието си.
По принцип, когато един човек непрекъснато търси причини извън себе си за всичко, което му се случва, имам едно на ум, че нещата не са баш както са представени.

Reunion, много зависи в коя част на Германия живееш.
Говорили сме го вече. Като да кажеш, че си вързана в село Долно Уйно с болен родител, но да ти се обяснява що не го зарежеш и заминеш в София за по-добър живот?
Та и тука същите безсмислени коментари - на някой някой си бил казал и това е общовалидната истина за цял свят.
Не мога, падам....

Падай колкото искаш Ариел. Ти винаги ще търсиш оправдания извън себе си.
Аз само отбелязвам, че не смятам, че си обективна.
Да не говорим колко нелепо е сравнението ти с гледане на болен родител, защото ти, доколкото знам, такъв нямаш.
Няма и проблем за признаване на дипломата ти, в което и германско село да си.
Виж, проблем за работодателя е взимане на фалшив болничен, за да отидеш на почивка, а не това, че си българка, монголка или румънка.

Reunion с празни теоретици живеещи в София и чули недочули какво някой си им казал без никога да са живяли в чужда държава не ми се спори.
Лека нощ.

Много свободно говориш за хора, които не познаваш.

Швейцарският психолог Жан Пиаже изследва как децата се научават да разграничават собствената си гледна точка от чуждата.
Детето сяда на маса, а на съседните столчета се поставят две играчки — Мечо и Чебурашка. Казват му: „Нарисувай това, което виждаш“. И то рисува Мечо, Чебурашка, масата, прозореца — всичко пред очите си.

След това го молят: „А сега нарисувай това, което вижда Чебурашка“.
Малкото дете може отново да нарисува същото — света такъв, какъвто го вижда самото то. Постепенно обаче започва да разбира, че от другия стол картината е различна: „Чебурашка не може да вижда себе си. Вижда Мечо. А мен как ме вижда?“.

Това е умението мислено да смениш мястото си. В човешките отношения то означава да допуснеш, че другият има различни преживявания, чувства и потребности. Че твоята гледна точка не е единствената възможна.

Само че някои хора и като възрастни продължават да приемат собствената си представа за света като единствената вярна. Очакват да ги разбираш, но не се питат как се чувстваш ти. Искат да се съобразяваш с тях, но възприемат твоите потребности като претенции. И никога не придобиват това умение.

А това умение е в основата на емпатията, диалога и човешките отношения. И няма значение колко дипломи, титли и квалификации имаш — те не са гаранция, че умееш да погледнеш отвъд собственото си място на масата.
И когато всячески се опитваш да убедиш човека отсреща, че стои по-ниско от теб, всъщност подкопаваш собственото си достойнство. Защото унижението на другия не те издига.


Понякога най-много ни наранява нуждата да бъдем избрани точно от хората, които ни отхвърлят. И заради нея оставаме там, откъдето отдавна е трябвало да си тръгнем, Ариел.

Велуна, права си за помощта.Абсолютно съм на твоето мнение. Но има хора , които не са и гледат на подадената ръка като мотив за насрещно задължение. Затова трябва да се прецени чия помощ да се приеме.