С какво ви дразнят свекървите? – 177

Абе, 40+ да си седи в детската стая, до майка си, си е баш диагноза. Ако живее отделно, ама наистина отделно, не чакайки мама да му готви и чисти, бих могла да приема, че не е имал късмет да срещне точната за него жена.

За мен е неприемливо на тази възраст да са все още в домовете на родителите си. Много отдавна е отпаднало табуто за никакъв секс преди брака. За мен би било абсурдно да имам връзка с 40 годишен и той да ме покани да си пренощуваме при мама и сутринта чорлава да ми се наложи да се запозная с нея. Може пък секса да не ми е харесал и да искам да го отсвиря. Но ще съм подложена на контакт и оценка, който в начало на връзка не искам.
Знам, че самостоятелно жилище не е много лесно, но си е моята гледна точка. Липсата на самостоятелност на тези години за мен е много голям червен флаг.
Аlia7, на едно мнение сме.

Съгласна съм с горното мнение. Плюс това, ако толкова има празнота и нужда от общуване, до 40+ е имал достатъчно време да пробва и все ще е направил необходимите стъпки за контакти. Ако пък чак на никоя жена не е могъл да се спре за по-дългосрочни отношения, или пък никоя не е пожелала да създаде семейство с него, значи проблемът не е само в късмета...

Трябва и късмет, да попаднеш на точния за теб човек, в точния момент. Много хора правят големи компромиси, за да не са сами, но не смятам, че това е добра основа за връзка.

Червен  фенер да е, разни ситуации са.
Казвам, че съм умряла и да се оправя. Хили се ,че мърдам още.
 Събирам му пране ако вали,  ако има готвено - яде, ако го хареса, като не ке оправя, доставя продукти, пере ,чисти, поддържа двора с косене ,пръскане ,фреза, това ми е  добро, че обръщах с права лопата, но вече не мога.
 
Сега стигнахме до там, да не иска чак толкова земеделие,  отвори си свое да работи  и вложи там. Пътува, понякога не се виждаме с дни, ако има нещо - да отключа на майстор / последно/ ми пише.
 Години бе далеч.  Сега се прибира ,но до кога ще е - знам ли.
 Дишах с мисъл да  се установи някъде,  не ми е чул мислите. Бумеранг, все се връща, до земята, сега нещо  колебание  и по това. По-добре му е да работи и си купи нещата ,дето я станат,   я не  из двора. Времето ще покаже.
 
Допълвам - само да се запишеш като женен, не става. Имаше една тук,  за месец да се ожени дъщеря  и и да се разведе ,но да е женена за обществото. Това и направи ,за повече време ,но да.

Не става въпрос за живеене заедно, а за общуване.А дори  за живеене има различни ситуации.Например, в блока има един съсед, ако някой го беше видял в някакъв отрязък, той на 70+ все с майка си по пазарите, живеят си заедно.Жена му почина млада,син,внуци отделно и той прибра родителите си в апартамента.Дядото почина на 97, бабата живя до 102 години и почти до последно готвеше, даваше на другите баби  от входа рецепти, ходеха заедно на пазар,защото няма тя как да носи мрежите.Но ако някой заживее във входа или в съседния от определен момент, ще каже,този пък как живее с майка си.

А за причините да останеш сам, неизброими са.Имам две много близки приятелки, красиви,умни,успешни и много добри.Е, не успяха да създадат семейство,не на всеки е писано да срещне сродна душа.

И до късмет е, не само до лични качества.

И късмета не трябва да включваме тук. Мъжа/жена ти не ти се падат от тотото или томбола, каквото ти се падне такова. Избираме ги. Разбира се, трябва и от двете страни да има желание, ама и късмет не е.
Има случаи, когато човек е искал да създаде стабилна връзка и семейство и не е срещнал подходящия човек. Моите размисли бяха в посока, че човека по собствено желание е сам (доколкото схванах примерите на КАГ и Боряна), но ще се намерят "аргументи" да се осъдят за този си избор, защото някой си друг, дори родител е решил, че не може така. Ми може и Боряна например го е разбрала.
И за живеенето с родител, изобщо не е гарнтарино, че си несамостотялен. И друг път съм казвала, около мен живеещите с родители са поели всичко и сметки и храна и изобщо не могат да се нарекат готовнаци или, че родителите ги издържат. Обратното, за възрстния е по-добре, че живеят по този начин. Да не говорим, че не се допитват до родителя за всяко решение и не чакат одобрение. Това за мен е по-важно за самостоятелност. Защото и отделно да живее, ако мама взима всичките му решения не е самостотялен. Мама казва къде да работиш, мама казва каква жена да си търсиш, на втората среща я представяш за одобрение, мама казва при коя фризьорка да ходиш с каква прическа, мама казва къде и за колко да ходиш на почивка, колко пък да е самостоятелен, ако, че живее отделно

След известна възраст, ако живееш с родители не само, че не си несамостоятелен, ами поемаш всичко. Така че за около петдесетгодишни хора, които са взели при себе си, или са се върнали в дома на родителите си не го намирам за нещо укоримо. Обикновено родителят е вече пенсионер и по-скоро е обгрижван, отколкото обратното.

Имам доста такива примери около себе си и и не става въпрос за хора, които не са излизали от бащиния дом, някои са разведени с големи деца, други без такива, но при всички случаи вече са водещи в домакинството и финансово, и битово и  като активност при вземане на решения.

за късмета е дотолкова, че за всеки съществува вероятност да не срещне правилния човек.Представете си хипотетично,че никой не се влюби във вас, а не искате компромисни отношения .Реално, в тази ситуация няма избор.Колкото и да си красив,обаятелен и тн, не те обича никой и това е.
А иначе,когато е собствен избор да си сам, ами ако до 50 години не си срещнал своя човек,какво да кажеш"Искам, ама мен не ме искат".И аз да съм, и аз ще кажа,че така ми е добре и то наистина след време започваш да свикваш и да ти е добре да си сам .

В обратния случай,ще вземат да те сватосват за тоя и оня, не е работа и това.

Светкавица, искаш да кажеш, че изобщо няма хора, които по собствен избор са сами, така ли? Ми има, не само, че го казват. Има саможиви хора, които дори да влязат във връзка, ясно дават да се разбере, че семейство и деца не искат. И, че да ги остави партньора, защото иска друго и да останат сами, изобщо не им е драма. Аз адмирирам осъзнатостта на такива хора, защото в противен случай, ако са "късмета" на някоя която натиска за семейство на всяка цена и тя е натискащия, не родител или общество, самата тя ще си скубе косата в някакъв момент напред във времето. Сама ще си отгледа децата, сама ще поддържа домакинство и ще се чуди защо м/у децата и баща им има пропаст и никакъв шанс за връзка.
Та твоите приятелки добре правят, че не разчитат само на късмет, а и на разума си. Така е по-добре, отколкотомоя пример. Или поне аз ако трябва да избирам м/у двете, бих избрала да съм сама, отколкото в пародия на семейство, без никаква близост

Абсолютно вярно. Веднага се сещам за 2-ма приятели на ММ:

Първият много искаше семейство. Но беше прекалено свестен и отговорен, и най-лошото имаше брат пройдоха и егоист. Егоистът взимаше заеми, които не може да върне. Майката даваше и последния си лев на егоиста. Свестният брат изцяло издържаше майка си, а в едно жилище е по-лесно. След това пройдохата даде под наем своя апартамент и се натресе брат му да го издържа - "временно". И така 15-20 г. Най-странното е, че пройдохата си въртеше едно много свестно гадже, накрая се ожени (тя го пое) и си има деца. Свестният, докато оправяше чужди бакии, приближи 50-те. Майката виждаше, че проваля живота на свестния син, но казваше, че и другият й е дете и не може да го остави. За успокоение казваше на свестния - защо не доведеш и ти жена!!! Ние няма да пречим - къде да я доведе и с какви пари да гледа семейство, като майка му и брат му живееха за негова сметка, ... в неговото жилище .... временно ...
Лично аз мисля, че и тя беше донякъде егоист - тя стана и свекърва, и баба.

Вторият от дете беше казал, че не иска семейство. Но на млади години винаги имаше сериозна приятелка (всяка от тях по 2-3-4 г.). Той не ги лъжеше, казваше, че живеем заедно, но е временно - не искам семейство и деца. Иначе идеален, сигурно 7-8 жени си мислеха, че ще го променят. Даже една приятелка живя с него 4 г. От ден първи й казвах да не си губи времето - да си изживее набързо тръпката, но без планове за бъдеще. При него си беше осъзнат избор. Сега е на 50+ и е сам, вече никоя не иска да го променя.

Е, чудна е майката от първия пример... А синът е съзависим... глупак.

Има,  но са рядкост. Разбира се, че всичко има на този свят. И не става въпрос задължително за семейство, но почти всеки си търси сродна душа. Естествено, не на всяка цена.

Иначе, съм съгласна, че по-добре сам, отколкото в токсични отношения.

А може някой да не се е оженил, защото е гей примерно

Майка ми все обясняваше "то мъж винаги може да се ожени, какво му е", визирайки брат ми. Той се ожени на 39, което през 2001 не беше толкова често явление. Че с майка ми си бяха гъсти - няма спор, отстрани се виждаше.
Но той направи и още прави много повече за родителите ни от мен, няма как да не му го призная.