Аз веч се усещам, че тая жена всъщност има проблем с нейните деца, не с мен или със зет си.
Да ви разсмея малко с един спор със свекърва ми на тема - баба ще вижда внучето насаме, ако спазва общите принципи на родителите (без шамари, насилие и без обиди към детето, майка му и нейната рода пред детето).
Да не се повтарям, но тя месеци спазва принците и бам - направи някоя глупост (шамар, обида). ММ говори с нея, накрая обещава, че повече така няма да прави ... до следващия път. След втория път аз беснея, ММ ме манипулира да дадем последен шанс.
И когато сме само двете - моята свека пред мене заявява, че ще прави каквото си иска, докато накара детето насила да я обича поне колкото родителите си.
Повтарям условията - при следваща обида, срещи с внучето само в присъствието на родител.
И тук свека казва - "Нищо няма да ме спре, като синът ми отиде до WC, аз ще правя каквото си искам".
Дърпаше ме за езика и отговорих " А, не ще идвам лично. А като отида до ВЦ, ти ще си пред вратата и ще пееш". Ама се сетих, че ръцете й ще са свободни за шамар. И след дълга пауза добавих "и за ръцете ще измислим нещо я, детско барабанче, я друго".
На такъв коментар, какво се очакваше да отговоря. Затова го обърнах на майтап (поне се опитах де).
