Ако мъжът изкарва повече пари, има ли право да решава повече вкъщи?

  • 4 103
  • 196
# 45
Зависи и дали избират нов сервиз за чай или емиграция в Австралия.
Виж целия пост
# 46
Много жени са наясно, че стабилността на мъжа минава през егото му, през усещането за мъжественост и значимост. И просто му го предоставят. Така той се чувства значим, важен, тежък, съответно и жената получава това, което иска...Проблеми в тази двойка не виждам.
Това важи и за двойки, които имат сходни доходи, а дори и когато жената изкарва повече, за да не се комплексира и му се запази самочувствието.
Виж целия пост
# 47
Самочувствие, което се крепи на театър, е много фалшиво.
Увереният в себе си мъж няма нужда от такъв театър. Мъжът не е дете.
Виж целия пост
# 48
Аз съм доволна, че той е инициативен. Решава да прави, поправя, купува, пътуваме - пита ме и го прави.
Аз рядко искам нещо, което касае семейството, основно уреди за дома, улесняващи ежедневието. Или занимания и уроци за детето.
Като цяло гледаме всеки да се съобразява с предложенията на другия.
Тук някой спомена за решения и отговорности и е прав. Косенето на тревата пред двете къщи, покупката на мебели, уреди за дома и градините, ремонтите - всичко това предпочитам да не идва от мен.
Когато се запознахме, аз изкарвах повече, но отдавна това не е така.
Виж целия пост
# 49
Чета тука и не вярвам на очите си ...
То е ясно, че информацията в Мама-та е със съмнителна достоверност, обаче такава пасивност, такова нежелание да си деен партньор и то в собственият си брак направо не ми изглежда реална.
Виж целия пост
# 50
Имам теория  аз, макар приложението ми е куцало винаги - командва/взема решения, все същото  е/ който осъществява идеите си, който върши работата. Да ми диктива какво да правя с решението си не ми е ОК.
 И няма общо с повече доходи.
 Нали това е въпросът ,заради доходи е водещ Да ходи да води другаде, това с този акъл.
Виж целия пост
# 51
Самочувствие, което се крепи на театър, е много фалшиво.
След като и двамата са О.К с това, няма какво да се коментира.
Виж целия пост
# 52
Това не е театър. Тук играят мъжкото и женското его.
Неслучайно е клишето – мъжът е главата, жената е шията. Тя определя накъде ще гледа главата. Но не през команди и тропане с крак налагане, а чрез умение за комуникация.
Виж целия пост
# 53
Самочувствие, което се крепи на театър, е много фалшиво.
След като и двамата са О.К с това, няма какво да се коментира.

А, да, разбира се, не споря за случаите, при които единият е по-инертен. Просто останах с впечатление, че темата е за всички варианти, а не само за този.

Това, че жената е шията, за мен е за успокоение на "шията" . "Залъгалка". Шията върти главата натам, накъдето главата й заповяда. Направо ми звучи обидно такова принизяване на нормален възрастен човек.
Виж целия пост
# 54
Ох, представих си и аз една такава ситуация.
Мъжът:
- Трябва да резервираме хотел за новогодишните празници.
Жената плахо:
- Във Велинград, нали?
Мъжът вбесен удря с юмрук по масата:
- Аз да не съм Рокфелер? Аз изкарвам парите в тази къща, аз решавам! Никакъв Велинград, ще ходим на Малдивите! Ти, ако можеш да си го позволиш, резервирай във Велинград!
Тия смешки май бяха по-миналата година, сега сравняваме касови бележки за сандвичи от лавка в Испания и от летище София.
Виж целия пост
# 55
Чета тука и не вярвам на очите си ...
То е ясно, че информацията в Мама-та е със съмнителна достоверност, обаче такава пасивност, такова нежелание да си деен партньор и то в собственият си брак направо не ми изглежда реална.
Всеки си избира ролите в живота, аз организирам цялото ежедневие на детето и мое, работя и имам ангажимент към основните процеси в къщата, без готвенето. Там той само помага. Затова за другите дейности аз само съдействам. Пасивност е друго, това са мъжете на приятелките ми, които работят от вкъщи, но не мият чиниите и не готвят, не пазаруват, не планират почивки, отговарят за работата и колата, която не ползват за пазар. Жената работи, оправя детето, къщата, храната, почивките...
Виж целия пост
# 56
Не съм никаква шия аз, каквото имам да казвам, го казвам.
Никакво решение не се взима в нашето семейство без моето дейно участие. Абсолютно никакво.
Ако трябва спорим, аргументираме се, позиция има всеки, ако има разминаване в някакво решение пак спорим, докато не достигнем консенсус.
Интересното при нас е, че за моят брак важи максимата Господ е събирач. В повече от 90% от случаите имаме абсолютно едно и също мнение, виждане за нещата. В останалите 10% се чува моята дума.
Не ми тежат никакви решения и винаги поемам отговорност, когато наложа аз някакво решение.
Аз съм човек, който обича споровете и не се бои от никакви битки.
Съпругът ми е човек удивително интелигентен и търпелив, но има пълно доверие на преценката ми - сам ми е казвал, ти си човек с удивителна интуиция, направо ти говори Отвъдното.
Винаги взима думите ми под внимание.
И двамата участваме активно в цялата динамика на ежедневието от домакинстването, отглеждането на детето до инвестиции и бизнеса, който развиваме. Така сме се споили с годините, че не си представям живота без него.
Виж целия пост
# 57
Не знам, хора.
За мен да си покорен на основание “пари”, а не на база желание си е ред флаг в тия отношения.

От друга страна си мисля, че беше заела някаква позиция в конкретната ситуация, а не, че принципно така живее.
Познавам я отдавна, макар и периферно.
Виж целия пост
# 58
Не познавам такива семейства, а аз съм милениъл.
Предполагам в зададения пост става дума за Gen X или Буумър поколението.
Те са възпитавани така.
Виж целия пост
# 59
Не е за всеки тая позиция на шията, да, и не всеки би казвал такова нещо с гордост. Аз не бих, дори ми е неприятен тоя израз.

Не знам за общите решения, досега не сме имали значителен конфликт около големи решения, а малките всеки ги взема сам. За мен важното е да имам достатъчна лична свобода и самостоятелност, в това число финансова, не да се наложа или да отстъпя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия