Какво мислите за съжителството на домашен любимец и бебе

Това го има само в България!!!
Навсякъде в нормалните държави, дори си взимат домашен любимец заради децата, с възпитателна цел. Живяла съм в Чехия и Германия и Испания и никой изобщо не си задава въпроса какво ще прави с кучето или котето, когато се роди бебе.  Хващам се на бас че майките които са против рядко са излизали от България!
Разбира се докато е малък бебока трябва да се държи на разстояние и доста чистене,но аз и преди да се роди малката съм се старала да не личи че вкъщи има куче!!
Все едно гостите или по-голямо дете, което си играе в пясъка, не могат да внесат мръсотии в къщи!
Имаме лабрадор, който обожава малката и тя него също,той и е любимата играчка!!!

Е аз съм от майките, които са против домашен любимец и бебе и съм била насам натам по света неведнъж(не само в Европа, а и в Азия и Африка, ако се налага да уточня и къде няма проблем).
В Европа все още си мислим, че е супер цивилизовано да се бутаме примерно 4 човека в двустаен апартамент с поне две котки, едно куче, хамстери,чинчила и да не забравяме папагала.Все пак бих искала да отбележа, че има бактерии и вируси, които са специфични за животните и те НЕ БОЛЕДУВАТ от наличието им, нито могат да бъдат изчистени с препарати за обезпаразитяване и тн.(като например котешката тения), но са действително вредни за хората(какво ще кажете за ку треската, която ни застрашава в някой случай при наличието на птички вкъщи?).Съжителството на бебе и малко дете с домашен любимец носи своите рискове - колкото и да се чисти, животното си е животно!
Аз също планирам да купя куче за синът си, най - вече по лични причини, не толкова от голямото ми желание за съвместно съжителство с животинка(ако е необходимо, или просто за протокола бих искала да отбележа, че живея в къща с доста голям двор).Не отричам, че едно дете може да бъда научено на грижа и отговорност, когато има наоколо животиче, за което да се грижи, но не виждам на какво може да научено бебе или 1 - 2 годишно дете, при такова едно съжителство, по скоро желанието на родителите да "не разделят семейството си - "та той е с нас от 10 години", е по сериозната причина, упорито да се отглеждат и домашни любимци и бебета под един покрив.
А запитвала ли сте се какъв мъченик е кучето в гарсониета, което трябва да стиска и да не пишка например два часа, докато Вие се освободите да го заведете на разходка?Разгледайте и този аспект на домашният любимец - пухкавият, мил мъченик вкъщи, който до толкова губи връзката с своята природа, че започва да страда от човешки болести?
Така че по - полека с генералните заключения за майките, които не отглеждат децата си заедно с домашен любимец!
Без лоши чувства 

И аз съм против поне в първите месеци не трябва , докато мъничето малко заякне ,че да е готово за бактерии и опасностите, които крие външния свят 

И съм излизала от БГ , но това не значи, че трябва да копирам живота на Европейците , имам си собствено мнение

Ти трябва да си решиш! Аз лично мразя животинки:) не бих гледала вкъщи заедно с бебока:)

нека авторката каже в крайна сметка как са бебчо и животинчо!

аз нямам нищо против
аз израстнах с животни,някой ден и детето ако иска ще му вземем

Аз съм  против, имах коте, но то остана при мама.
За по-късно ок, но не и новородено и животно...

Аз обожавам животните. Буквално. Особено кучетата. При майка ми имаме куче на 15 години - наистина го чувствам като братче - с него съм израснала от 13-годишна и много, много го обичам.
В апартамента на мъжа ми нямаме животно. Но дори и да живеех още при майка ми, щях да помисля къде другаде мога да гледам кучето за 2 години, докато детето отрасне. Много добре съм видяла каква е ползата от съжителството с куче, но преди детето ми да стане на 2 годинки не бих гледала в един апартамент с него и куче.

Не виждам нищо лошо от такова съжителство. Щом котето е ваксинирано и се къпе редовно няма смисъл да го оставяш бездомно 

И аз така. И ние чакаме да му се роди домашното любимче на нащо бебе другия месец

Аз съм виден софийски свиневъд и в този ред на мисли гледам бебе и домашен любимец....морско свинче  И разбира се котка, която да гони мишката. 

Честно  казано, да не се разделиш с домашен люмец, който живее с теб 10 години, не е някаква упоритост, а чиста привързаност и обич. Когато живееш с куче или коте, го обикваш като член на семейството. Оставям дори настрана чувството за дълг, че не можеш просто да го изоставиш някъде или, както повечето противници на домашните любимци се изразяват "да го махнеш". Това не е някаква плюшена играчка, която да подмяташ, когато ти се струва, че ще ти пречи.
Теорията, че едно куче се мъчи в апартамент, се защитава само от хора, които нямат домашни любимци. Кучето ми е привързано към мен и се чувства прекрасно. Това му е природата - да е близо до хората. Това не е вълк, който има нужда от необятни гори и простори, за да се чувства мъченик вкъщи. Където и да го заведа, не се отлепя от мен. В планината, на село, тича около час, както прави и в парка и се залепя за краката ми - спи там, бута се да го галя, увива се около мен и не мърда, докато не стана. Очевидно няма нужда от друго.
А на какво може да се научи 1 годишно дете от куче, не знам. Знам само, че моето бебе го чух за първи път да се смее с глас, когато кучето го буташе с муцуна по крачето. 

Аз съм против. Домашен любимец за дете - с две ръце "да". Но домашен любимец и бебе! Категорично не. Ок, ще го затворя в кухнята, примерно и да предположим, че животинката е възпитана - не се качва по масата, не се качва на плота ( където държа шишето, млякото, водата на бебето), но когато не съм в стаята не мога да го гарантирам на 100%. Може да имам доверие на котето си, но си представям как се е заиграло, подгонило някоя мушичка и хоп на плота при нещата на бебчо ( пример ). Когато бебето ми отрасне малко ще вземем домашен любимец. И защо домашното коте непременно трябва да стане бездомно не ми е ясно. Може да се потърси близък, който би го гледал. Знам, че човек се привързва много, към животинчето си ( и при мен е било така ), но дори и при най-малкия риск за детето ми , пък дори и от алергия не бих се замислила дори какво да направя, всеки си има приоритет нали?

Имала съм котка, но в момента, в който решихме да имаме бебе я дадохме на познати....против съм съжителството на хора и животни под един покрив......съвет ни давам-всеки сам си решава

Никакъв проблем няма. Никога не бих изгонила част от семейството си заради глупави предразсъдъци. Ако има евентуален проблем, временно може някой близък да вземе животинчето за малко. Как ще го пускаш на улицата, горкото.