Добро утро, прекрасни момичета! 
Желая ви един успешен ден, изпълнен с много усмивки и положителни емоции
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот 💫 /Тема 62/
- Публикувана: 27 септ. 2026, 10:47 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2026, 11:38 ч.
# 705
6 ноем. 2026, 06:35 ч.
Добро утро, прекрасни момичета!
Желая ви един успешен ден, изпълнен с много усмивки и положителни емоции
Виж целия пост
Добро утро, прекрасни момичета! Желая ви един успешен ден, изпълнен с много усмивки и положителни емоции
# 706
6 ноем. 2026, 07:33 ч.
Здравейте, 🌞
Демет е отговаряла на въпроси на партито на Нетфликс по слуйчай 10-години в Турция и са я питали за проекта с Керем:
„Предстои и проект с г-н Керем. Какво можем да очакваме от него?“ „Всъщност, в момента не мога да кажа много за сериала. Но обещавам, че когато наближи моментът, ще споделя повече подробности. Това ще бъде дигитален сериал, в който двамата с Керем ще изпълняваме главните роли. Освен това, не мога да разкрия никакви детайли.“
Виж целия пост
Демет е отговаряла на въпроси на партито на Нетфликс по слуйчай 10-години в Турция и са я питали за проекта с Керем:
„Предстои и проект с г-н Керем. Какво можем да очакваме от него?“ „Всъщност, в момента не мога да кажа много за сериала. Но обещавам, че когато наближи моментът, ще споделя повече подробности. Това ще бъде дигитален сериал, в който двамата с Керем ще изпълняваме главните роли. Освен това, не мога да разкрия никакви детайли.“
# 707
6 ноем. 2026, 10:54 ч.
Излезе превод на Керем от 19-та модна конференция в Истанбул:
Говори от името на турската филмова индустрия
ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ: „İmlanın Değeri“ („Стойността на формулирането“)
Говорители: Керем Бюрсин и Левент Ерден
Дата: 13–14 октомври 2026 г. TGSD в Instagram
Събитие: 19-та Истанбулска конференция за готово облекло (TGSD)
Място: Çırağan Palace Kempinski, Istanbul TGSD
ОТ ПАЗАР НА ПРОЖЕКТОРИ КЪМ ГЛОБАЛНА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ
Левент Ерден:
Ние имаме тази сила. Следователно, тук има огромен потенциал. Керем, какво мислите? До каква степен използваме тази сила? От какво се нуждаем? Какво се случва в индустрията сега и какво липсва? Можем ли да извлечем максимална стойност от това? Според мен вие сте най-добрият оратор по тази тема.
Керем Бюрсин:
Благодаря ви много. Ще го кажа така: със сигурност може да се създаде стойност, но има важни неща, които в момента ни липсват. Нашият вътрешен пазар несъмнено донесе значителни ползи за страната, но мащабът на пропуснатите възможности е много по-голям.
За сравнение, около 90% от американските филми сега се снимат извън САЩ. Но ако само един филм може да спечели на създателите си 1 милиард долара, това доказва най-важното: хората по света са гладни за добри истории. Те обичат да гледат филми. Турция ясно демонстрира това. Доскоро много от нашите артисти и актьори, включително и аз, бяха непознати, но днес имаме колосална глобална аудитория.
Този успех обаче трябва да бъде направен устойчив. Ако не осигурим стабилно развитие, тази вълна на популярност неизбежно ще отшуми с времето. Нашите съседи разбират това отлично: Саудитска Арабия и ОАЕ в момента инвестират колосални суми пари във филмово производство. Важно е да се признае, че индустрията не се ограничава само до веригата „заснема, играе и пуска“. Лобирането и PR играят огромна роля. Трябва да разпознаем търговските възможности и да разберем кои свързани икономически сектори се развиват благодарение на киното, за да можем да ги движим напред заедно.
Основният проблем на Турция досега е, че все още не сме развили пълноценен филмов сектор. Колкото и пари да печелим, ние си оставаме просто пазар, а не индустрия. Има много причини за това, но ключовата е липсата на правилна комуникация.
Филмът е мощен рекламен инструмент. Някога бях лицето на Turkish Airlines и през тази година марката най-накрая се утвърди като разпознаваема в световен мащаб. Същото може да се направи и с нашата култура и продукти. Целият свят все още спори дали баклавата и киселото мляко са турски или гръцки. Нашето турско сирене е практически непознато, въпреки че произвеждаме най-добрите сирена в света.
Чрез интегрирането на подобни теми в сюжетите на телевизионни сериали и филми, бихме могли да им осигурим мощна реклама – превръщайки тези продукти в тема на цял филм. Между другото, определено планирам да направя проект, посветен на дебата за произхода на киселото мляко и баклавата, и с удоволствие бих го обсъдил с вас по-късно.
Когато разговарях с продуценти в Холивуд, бях изненадан да открия, че в творческо отношение те не знаят почти нищо за мащаба на турското производство на телевизионни сериали.
Те виждат търговската страна на международни изложения като MIPCOM в Кан, но ако холивудските режисьори имаха по-дълбоко разбиране за нашия творчески потенциал, те самите щяха да искат да правят филми в Турция.
Сега американските продуценти често питат: „Ако дойдем в Турция, как ще работим там?“ И са прави. Напълно ни липсва необходимата инфраструктура. Когато снимаме телевизионни сериали, сме принудени да превръщаме живите градове във филмови декори. Но снимките в мегаполис с население от 25-30 милиона, с гъстия му трафик, постоянен шум и непредсказуемо време, са невероятно стресиращи. В САЩ, Великобритания или Испания по-голямата част от заснемането отдавна се е преместило на студиа. Почти никога не се снима на реални локации.
Дори самият Холивуд, в началото си през 30-те години на миналия век, е започнал в Ню Йорк. Но когато режисьорите осъзнават, че работата в мегаполис е невъзможна, те се преместват в Лос Анджелис – място, чийто климат и пейзаж са много подобни на нашата Анталия.
Целият свят, и по-специално Турция, в момента преживяват трудни икономически времена. При тези обстоятелства големите американски студия биха могли да дойдат при нас, вместо да инвестират огромни суми пари в разработването на снимачни съоръжения в Унгария или България. За да се постигне това, на чуждестранните проекти трябва да се даде възможност да наемат нашите екипи за сътрудничество. Те ще снимат филмите си тук и едновременно с това ще преживеят Турция със собствените си очи. Продуцентите ще осъзнаят: „Чакай малко, мога напълно да интегрирам Турция в проектите си.“
Това ще ни позволи да разширим процеса, да поддържаме инерцията и да продължим напред. Трябва да изградим модерни, високотехнологични филмови студия и да интегрираме нашия пазар, който наема приблизително 150 000 души, с глобално производство. Тогава турските специалисти вече няма да се ограничават само с местни сериали, ще натрупат колосален международен опит и ще могат да работят наравно с чуждестранните си колеги, привличайки значителни чуждестранни инвестиции в страната. Както правилно отбеляза г-н Левент, в момента във филмовата индустрия циркулират добри пари, но къде отиват те? Как можем да гарантираме, че ще бъдат превърнати в разумни инвестиции?
Лично аз съм много по-възприемчив към този аспект на въпроса. Например, когато снимахме реклама за Turkish Airlines, аз сам написах сценария и го одобрих. Актьорът трябва да разбере как може да се интегрира в голяма марка и да помогне за популяризирането на страната си. В крайна сметка стартирахме кампания със слогана „Турция има всичко“, все пак авиокомпанията лети по целия свят, а Истанбул се превърна в мощен глобален център.
Но какво всъщност се случва? Когато актьор се срещне с продуцент в Холивуд, той казва: „Ще заснемем тази сцена тук, друга в Южна Африка и трета някъде другаде.“ Но всичко това може да се заснеме само в Турция! Какво показваме на света? Показваме само върха на айсберга. Турция е невероятно богата страна, но начинът, по който представяме това богатство и начинът, по който комуникираме, оставя много да се желае. Честно казано, все още сме слаби в тази област. Трябва да се научим да се изразяваме пред външния свят и индустрията не може да направи това сама.
Всички сектори трябва да се обединят. Ако герой в сериал носи дрехи на турския дизайнер Йозгюр Масур, това е от пряка полза за неговата марка. Ако нашите невероятни ресторанти са представени или дадена сцена е заснета на фона на емблематични места, това неминуемо ще стимулира туризма.
Виждам го по следния начин: да, ние просто снимаме сериали по улиците на Истанбул, но огромен брой чужденци от Испания, Италия и Русия вече посещават местата, където снимаме. Те харчат пари и време само за да се снимат с нас или да снимат мястото. Ако едно място стане емблематично, то трябва да се трансформира в елемент от развлекателната индустрия. Трябва да разширим хоризонтите си в тази област.
Продуцентите, туристическата индустрия и особено Министерството на културата трябва да седнат и да обмислят нещата. В капана на ожесточена регионална и световна конкуренция и ако загубим, ще загубим всичко. Вижте Южна Корея - те направиха невероятен фурор именно заради майсторството си в разказването на истории. Спешно трябва да инвестираме в тази област.
Левент Ерден:
Абсолютно прав си. Особено що се отнася до разказването на истории. В края на краищата, всички ние казваме: „Нека създаваме стойност в Турция, нека изграждаме марки.“ Това са страхотни думи, но каква е нашата история?
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ИНДУСТРИЯТА, СИЛАТА НА НАГРАДИТЕ И ИЗБЯГВАНЕ ОТ ПРЕДЧАСНОСТТА
Виж целия пост
Говори от името на турската филмова индустрия
ПАНЕЛНА ДИСКУСИЯ: „İmlanın Değeri“ („Стойността на формулирането“)
Говорители: Керем Бюрсин и Левент Ерден
Дата: 13–14 октомври 2026 г. TGSD в Instagram
Събитие: 19-та Истанбулска конференция за готово облекло (TGSD)
Място: Çırağan Palace Kempinski, Istanbul TGSD
ОТ ПАЗАР НА ПРОЖЕКТОРИ КЪМ ГЛОБАЛНА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ
Левент Ерден:
Ние имаме тази сила. Следователно, тук има огромен потенциал. Керем, какво мислите? До каква степен използваме тази сила? От какво се нуждаем? Какво се случва в индустрията сега и какво липсва? Можем ли да извлечем максимална стойност от това? Според мен вие сте най-добрият оратор по тази тема.
Керем Бюрсин:
Благодаря ви много. Ще го кажа така: със сигурност може да се създаде стойност, но има важни неща, които в момента ни липсват. Нашият вътрешен пазар несъмнено донесе значителни ползи за страната, но мащабът на пропуснатите възможности е много по-голям.
За сравнение, около 90% от американските филми сега се снимат извън САЩ. Но ако само един филм може да спечели на създателите си 1 милиард долара, това доказва най-важното: хората по света са гладни за добри истории. Те обичат да гледат филми. Турция ясно демонстрира това. Доскоро много от нашите артисти и актьори, включително и аз, бяха непознати, но днес имаме колосална глобална аудитория.
Този успех обаче трябва да бъде направен устойчив. Ако не осигурим стабилно развитие, тази вълна на популярност неизбежно ще отшуми с времето. Нашите съседи разбират това отлично: Саудитска Арабия и ОАЕ в момента инвестират колосални суми пари във филмово производство. Важно е да се признае, че индустрията не се ограничава само до веригата „заснема, играе и пуска“. Лобирането и PR играят огромна роля. Трябва да разпознаем търговските възможности и да разберем кои свързани икономически сектори се развиват благодарение на киното, за да можем да ги движим напред заедно.
Основният проблем на Турция досега е, че все още не сме развили пълноценен филмов сектор. Колкото и пари да печелим, ние си оставаме просто пазар, а не индустрия. Има много причини за това, но ключовата е липсата на правилна комуникация.
Филмът е мощен рекламен инструмент. Някога бях лицето на Turkish Airlines и през тази година марката най-накрая се утвърди като разпознаваема в световен мащаб. Същото може да се направи и с нашата култура и продукти. Целият свят все още спори дали баклавата и киселото мляко са турски или гръцки. Нашето турско сирене е практически непознато, въпреки че произвеждаме най-добрите сирена в света.
Чрез интегрирането на подобни теми в сюжетите на телевизионни сериали и филми, бихме могли да им осигурим мощна реклама – превръщайки тези продукти в тема на цял филм. Между другото, определено планирам да направя проект, посветен на дебата за произхода на киселото мляко и баклавата, и с удоволствие бих го обсъдил с вас по-късно.
Когато разговарях с продуценти в Холивуд, бях изненадан да открия, че в творческо отношение те не знаят почти нищо за мащаба на турското производство на телевизионни сериали.
Те виждат търговската страна на международни изложения като MIPCOM в Кан, но ако холивудските режисьори имаха по-дълбоко разбиране за нашия творчески потенциал, те самите щяха да искат да правят филми в Турция.
Сега американските продуценти често питат: „Ако дойдем в Турция, как ще работим там?“ И са прави. Напълно ни липсва необходимата инфраструктура. Когато снимаме телевизионни сериали, сме принудени да превръщаме живите градове във филмови декори. Но снимките в мегаполис с население от 25-30 милиона, с гъстия му трафик, постоянен шум и непредсказуемо време, са невероятно стресиращи. В САЩ, Великобритания или Испания по-голямата част от заснемането отдавна се е преместило на студиа. Почти никога не се снима на реални локации.
Дори самият Холивуд, в началото си през 30-те години на миналия век, е започнал в Ню Йорк. Но когато режисьорите осъзнават, че работата в мегаполис е невъзможна, те се преместват в Лос Анджелис – място, чийто климат и пейзаж са много подобни на нашата Анталия.
Целият свят, и по-специално Турция, в момента преживяват трудни икономически времена. При тези обстоятелства големите американски студия биха могли да дойдат при нас, вместо да инвестират огромни суми пари в разработването на снимачни съоръжения в Унгария или България. За да се постигне това, на чуждестранните проекти трябва да се даде възможност да наемат нашите екипи за сътрудничество. Те ще снимат филмите си тук и едновременно с това ще преживеят Турция със собствените си очи. Продуцентите ще осъзнаят: „Чакай малко, мога напълно да интегрирам Турция в проектите си.“
Това ще ни позволи да разширим процеса, да поддържаме инерцията и да продължим напред. Трябва да изградим модерни, високотехнологични филмови студия и да интегрираме нашия пазар, който наема приблизително 150 000 души, с глобално производство. Тогава турските специалисти вече няма да се ограничават само с местни сериали, ще натрупат колосален международен опит и ще могат да работят наравно с чуждестранните си колеги, привличайки значителни чуждестранни инвестиции в страната. Както правилно отбеляза г-н Левент, в момента във филмовата индустрия циркулират добри пари, но къде отиват те? Как можем да гарантираме, че ще бъдат превърнати в разумни инвестиции?
Лично аз съм много по-възприемчив към този аспект на въпроса. Например, когато снимахме реклама за Turkish Airlines, аз сам написах сценария и го одобрих. Актьорът трябва да разбере как може да се интегрира в голяма марка и да помогне за популяризирането на страната си. В крайна сметка стартирахме кампания със слогана „Турция има всичко“, все пак авиокомпанията лети по целия свят, а Истанбул се превърна в мощен глобален център.
Но какво всъщност се случва? Когато актьор се срещне с продуцент в Холивуд, той казва: „Ще заснемем тази сцена тук, друга в Южна Африка и трета някъде другаде.“ Но всичко това може да се заснеме само в Турция! Какво показваме на света? Показваме само върха на айсберга. Турция е невероятно богата страна, но начинът, по който представяме това богатство и начинът, по който комуникираме, оставя много да се желае. Честно казано, все още сме слаби в тази област. Трябва да се научим да се изразяваме пред външния свят и индустрията не може да направи това сама.
Всички сектори трябва да се обединят. Ако герой в сериал носи дрехи на турския дизайнер Йозгюр Масур, това е от пряка полза за неговата марка. Ако нашите невероятни ресторанти са представени или дадена сцена е заснета на фона на емблематични места, това неминуемо ще стимулира туризма.
Виждам го по следния начин: да, ние просто снимаме сериали по улиците на Истанбул, но огромен брой чужденци от Испания, Италия и Русия вече посещават местата, където снимаме. Те харчат пари и време само за да се снимат с нас или да снимат мястото. Ако едно място стане емблематично, то трябва да се трансформира в елемент от развлекателната индустрия. Трябва да разширим хоризонтите си в тази област.
Продуцентите, туристическата индустрия и особено Министерството на културата трябва да седнат и да обмислят нещата. В капана на ожесточена регионална и световна конкуренция и ако загубим, ще загубим всичко. Вижте Южна Корея - те направиха невероятен фурор именно заради майсторството си в разказването на истории. Спешно трябва да инвестираме в тази област.
Левент Ерден:
Абсолютно прав си. Особено що се отнася до разказването на истории. В края на краищата, всички ние казваме: „Нека създаваме стойност в Турция, нека изграждаме марки.“ Това са страхотни думи, но каква е нашата история?
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ИНДУСТРИЯТА, СИЛАТА НА НАГРАДИТЕ И ИЗБЯГВАНЕ ОТ ПРЕДЧАСНОСТТА
Скрит текст:
Левент Ерден:
Между другото, Керем има свой собствен снимачен ван/каравана поне от последните 10 години. Преди това в нашата индустрия нямаше нищо подобно. Беше негово лично желание да работи с каравана.
Но нека се върнем към въпроса. Керем, ти представляваш сектор, който постоянно пита: „Какво трябва да правим?“
Дори да оставим настрана личното ти мнение като професионалист, как трябва да изглежда това сътрудничество на глобално, индустриално ниво?
Когато говорим за сътрудничество, ако можем да установим реално сътрудничество на всички нива, ще се справим. Може би „партньорство“ не е съвсем точната дума тук. Всъщност, категорично съм против туризма, гастрономията и дизайна да се използват редом с креативната индустрия като отделни, различни единици. Креативните хора от всички области трябва да се обединят на една платформа с една единствена цел – да допринесат за създаването на споделена национална ценност. Да действаш сам, когато всички са фрагментирани, е много по-трудно.
Но когато инвестираме в това, кой точно ще направи нашето присъствие известно на света и как? Какво всъщност искаме от Керем? Кой ще води тези преговори с международния пазар и под каква форма?
Под „преговори“ нямам предвид баналното пазарлъкване за продуктово позициониране: „Няма да показвам марката ви пред камерата толкова дълго, ще я покажа ето така.“ Не, говоря за нещо друго. Фактът, че писането на сериал включва координиране на работата, да речем, на 250 000 дизайнери и интегриране на 14 000 костюма в сюжета, е истински кошмар. Дори не е нужно да си част от процеса на заснемане, за да разбереш мащаба на този проблем.
С други думи, някой абсолютно трябва да започне да говори общ език. Ако е необходимо, те трябва да обединят сили, за да изградят единна комуникационна система. Но някой трябва да направи тази първа стъпка и да я заяви на глас! Вижте, наистина е така.
Керем Бюрсин:
Да....Да...
Левент Ерден:
Това трябва да се заяви на глас.Току-що зададох много труден въпрос, нали?
Керем Бюрсин:
Не съвсем. Просто когато една страна има такъв колосален потенциал и ние не го използваме, не можем да го осъзнаем или просто нямаме желание да го направим, това наистина разстройва хората. Разбира се, разстройващо е.
Например, днес се срещнахме с Йозгюр. Още когато за първи път пристигнах в тази страна, вече познавах марката Йозгюр Масур. И това е някак сърцераздирателно: той е в този бизнес повече от двадесет години и аз лично чух за него, когато все още живеех в Америка. Той създаде фантастична международна марка.
Наистина е тъжно да осъзнаем, че когато имаме фигура от такъв ранг, която получава огромен поток от запитвания от чужбина и с която международно признати имена искат да работят, не можем правилно да подкрепим тази марка и да я популяризираме в страната. Това е огромна загуба и пропуск за индустрията.
И същата ситуация възниква, когато погледнем нашето кино. Всички знаем Оскарите. Може да го обичаме или да го мразим, да спорим за значението на самата церемония, но фактът остава: Оскарите не награждават само актьори и режисьори.
Те почитат и дизайнери на костюми, дизайнери и сценографи. Целият визуален екип, който създава лицето на един филм, получава награди. Това признание е важно не само за актьорите и режисьорите; то пряко засяга дизайнерите.
Защо хората изобщо се занимават с изкуство? Може би, докато работите, вие самите не разбирате напълно основната причина. Но знаете точно защо не искате да правите определени неща и това показва уважение към професията. Всеки иска признание. Да бъдеш оценен означава да получиш потвърждение: „Да, правя правилното нещо и визията ми е приета от обществото.“ Именно затова концепцията за награди и призове е толкова важна в изкуствата.
В това отношение, както и в спорта, ние сме много назад. Всъщност, катастрофално назад. Вземете например международните филмови фестивали.
Всички сме запознати с филмовия фестивал в Кан и филмовия фестивал във Венеция; следим ги отблизо и разбираме тяхното глобално значение. Вярвам, че създаването на подобно уважавана платформа и ценностна система в Турция е от критично значение за нашата телевизионна и филмова индустрия. И не само заради актьорите, но и заради нашите дизайнери.
Имаше един филм, който на пръв поглед изглеждаше напълно несвързан с класическата мода: „Петият елемент“ на Люк Бесон. Жан-Пол Готие създаде всички костюми за този филм. Това са невероятните предимства и търговски ползи, които киното може да предложи на свързаните индустрии, ако се подходи разумно!
Турция произвежда мащабни сериали, ние правим филми от десетилетия и имаме богата история на ерата Йешилчам. Киното е буквално вплетено в нашата култура и ежедневие. И все пак, нито един турски филм все още не е успял да получи номинация за Оскар, а светът все още не обсъжда турското кино така, както го прави, например, иранското кино. Това е много тъжно. Трябва ясно да признаем този проблем.
Трябва да си поставим конкретна цел. Трябва да поканим световноизвестни личности в Турция, да представим страната на престижни филмови фестивали и да привлечем най-големите световни дистрибутори и телевизионни оператори, за да организираме своите излъчвания. В края на краищата, ние гледаме предаванията на Оскарите по целия свят, нали? Така че защо да не се уверим, че целият свят следи нашите фестивали и нашите филми?
Тези неща са от решаващо значение. Вижте Саудитска Арабия: буквално преди пет години те създадоха наградите Joy Awards. И какво виждаме сега? Днес абсолютно всички говорят за този фестивал - както в Америка, така и по целия свят. И какво правим? Често просто се събираме в собствените си малки кръгове и се аплодираме.
Вярвам, че спешно трябва да се отдалечим от тази ограниченост. Ако наистина искаме да се превърнем в глобална марка, ако искаме да докажем на света най-високото качество на етикета „Произведено в Турция“, трябва да съобщим това качество не само на себе си, но и на целия свят.
Левент Ерден:
Обикновено го казвате много точно: „Когато правим презентациите си в чужбина, те имат коктейлни партита, но 95% от хората в залата са турци.“ Почти всички гости са наши сънародници. Така че, на чуждестранни събития, ние просто си говорим сами със себе си.
Керем Бюрсин:
Точно така! Абсолютно прав.
Между другото, Керем има свой собствен снимачен ван/каравана поне от последните 10 години. Преди това в нашата индустрия нямаше нищо подобно. Беше негово лично желание да работи с каравана.
Но нека се върнем към въпроса. Керем, ти представляваш сектор, който постоянно пита: „Какво трябва да правим?“
Дори да оставим настрана личното ти мнение като професионалист, как трябва да изглежда това сътрудничество на глобално, индустриално ниво?
Когато говорим за сътрудничество, ако можем да установим реално сътрудничество на всички нива, ще се справим. Може би „партньорство“ не е съвсем точната дума тук. Всъщност, категорично съм против туризма, гастрономията и дизайна да се използват редом с креативната индустрия като отделни, различни единици. Креативните хора от всички области трябва да се обединят на една платформа с една единствена цел – да допринесат за създаването на споделена национална ценност. Да действаш сам, когато всички са фрагментирани, е много по-трудно.
Но когато инвестираме в това, кой точно ще направи нашето присъствие известно на света и как? Какво всъщност искаме от Керем? Кой ще води тези преговори с международния пазар и под каква форма?
Под „преговори“ нямам предвид баналното пазарлъкване за продуктово позициониране: „Няма да показвам марката ви пред камерата толкова дълго, ще я покажа ето така.“ Не, говоря за нещо друго. Фактът, че писането на сериал включва координиране на работата, да речем, на 250 000 дизайнери и интегриране на 14 000 костюма в сюжета, е истински кошмар. Дори не е нужно да си част от процеса на заснемане, за да разбереш мащаба на този проблем.
С други думи, някой абсолютно трябва да започне да говори общ език. Ако е необходимо, те трябва да обединят сили, за да изградят единна комуникационна система. Но някой трябва да направи тази първа стъпка и да я заяви на глас! Вижте, наистина е така.
Керем Бюрсин:
Да....Да...
Левент Ерден:
Това трябва да се заяви на глас.Току-що зададох много труден въпрос, нали?
Керем Бюрсин:
Не съвсем. Просто когато една страна има такъв колосален потенциал и ние не го използваме, не можем да го осъзнаем или просто нямаме желание да го направим, това наистина разстройва хората. Разбира се, разстройващо е.
Например, днес се срещнахме с Йозгюр. Още когато за първи път пристигнах в тази страна, вече познавах марката Йозгюр Масур. И това е някак сърцераздирателно: той е в този бизнес повече от двадесет години и аз лично чух за него, когато все още живеех в Америка. Той създаде фантастична международна марка.
Наистина е тъжно да осъзнаем, че когато имаме фигура от такъв ранг, която получава огромен поток от запитвания от чужбина и с която международно признати имена искат да работят, не можем правилно да подкрепим тази марка и да я популяризираме в страната. Това е огромна загуба и пропуск за индустрията.
И същата ситуация възниква, когато погледнем нашето кино. Всички знаем Оскарите. Може да го обичаме или да го мразим, да спорим за значението на самата церемония, но фактът остава: Оскарите не награждават само актьори и режисьори.
Те почитат и дизайнери на костюми, дизайнери и сценографи. Целият визуален екип, който създава лицето на един филм, получава награди. Това признание е важно не само за актьорите и режисьорите; то пряко засяга дизайнерите.
Защо хората изобщо се занимават с изкуство? Може би, докато работите, вие самите не разбирате напълно основната причина. Но знаете точно защо не искате да правите определени неща и това показва уважение към професията. Всеки иска признание. Да бъдеш оценен означава да получиш потвърждение: „Да, правя правилното нещо и визията ми е приета от обществото.“ Именно затова концепцията за награди и призове е толкова важна в изкуствата.
В това отношение, както и в спорта, ние сме много назад. Всъщност, катастрофално назад. Вземете например международните филмови фестивали.
Всички сме запознати с филмовия фестивал в Кан и филмовия фестивал във Венеция; следим ги отблизо и разбираме тяхното глобално значение. Вярвам, че създаването на подобно уважавана платформа и ценностна система в Турция е от критично значение за нашата телевизионна и филмова индустрия. И не само заради актьорите, но и заради нашите дизайнери.
Имаше един филм, който на пръв поглед изглеждаше напълно несвързан с класическата мода: „Петият елемент“ на Люк Бесон. Жан-Пол Готие създаде всички костюми за този филм. Това са невероятните предимства и търговски ползи, които киното може да предложи на свързаните индустрии, ако се подходи разумно!
Турция произвежда мащабни сериали, ние правим филми от десетилетия и имаме богата история на ерата Йешилчам. Киното е буквално вплетено в нашата култура и ежедневие. И все пак, нито един турски филм все още не е успял да получи номинация за Оскар, а светът все още не обсъжда турското кино така, както го прави, например, иранското кино. Това е много тъжно. Трябва ясно да признаем този проблем.
Трябва да си поставим конкретна цел. Трябва да поканим световноизвестни личности в Турция, да представим страната на престижни филмови фестивали и да привлечем най-големите световни дистрибутори и телевизионни оператори, за да организираме своите излъчвания. В края на краищата, ние гледаме предаванията на Оскарите по целия свят, нали? Така че защо да не се уверим, че целият свят следи нашите фестивали и нашите филми?
Тези неща са от решаващо значение. Вижте Саудитска Арабия: буквално преди пет години те създадоха наградите Joy Awards. И какво виждаме сега? Днес абсолютно всички говорят за този фестивал - както в Америка, така и по целия свят. И какво правим? Често просто се събираме в собствените си малки кръгове и се аплодираме.
Вярвам, че спешно трябва да се отдалечим от тази ограниченост. Ако наистина искаме да се превърнем в глобална марка, ако искаме да докажем на света най-високото качество на етикета „Произведено в Турция“, трябва да съобщим това качество не само на себе си, но и на целия свят.
Левент Ерден:
Обикновено го казвате много точно: „Когато правим презентациите си в чужбина, те имат коктейлни партита, но 95% от хората в залата са турци.“ Почти всички гости са наши сънародници. Така че, на чуждестранни събития, ние просто си говорим сами със себе си.
Керем Бюрсин:
Точно така! Абсолютно прав.
