Аз пък точно това бих те посъветвала да направиш - да говориш открито с нея. Като възрастен с възрастен. Защото не си на 16г. На 22г човек вече трябва да е самостоятелен и се отстоява. Майките наистина имат много силна интуиция и действително младите, когато са влюбени носят розови очила и не забелязват не червени светлинки, не светофари, а направо семафори.
Но!
Пълно е с откачалки, които са неадекватни, имат нереалистични и направо пагубни очаквания, по-горе някой абсолютно правилно написа, че щом една жена е майка не я прави автоматично правилно разсъждаващ и адекватен човек.
А, 'ма то туй кака Сийка го е писала!
Както винаги в десятката!
Но определено един човешки и смислен разговор би хвърлило доста голяма светлина върху ситуацията.
Например "Виж, мамо, разбирам, че този човек не ти е приятен, още повече, че 4 години не можа да го харесаш, но хайде да разберем защо. Може да има неща, които аз като млада и влюбена не виждам и не оисъзнавам да малка бях, на 18г се хванах с него" (между другото да се хванеш на толкова ранен етап с някой е доста неевероятно да се окаже супер-читавия мъж на жиивота ти), не заради друго, ами просто зрелостта ти е помалка. Не го казвам да те обиждам, но просто човек винаги разсъждава по различен начин с възрастта, на 18г една девойка си е още дете. Изслушай доводите ѝ. Но, ако действително са "Той не е достатъчно красив, избери си някой, който да учи поне за адвокат, знаеш ли какви пари изкарват, това е най-0-важното" значи спокойно можеш да ѝ кажеш "Виж, вече съм на 22г, голяма жена съм, направила съм избор и те моля да го уважиш. Освен това тези аргументи, които току-що изтъкна не са силни и достатъчни, така че връзката ми с този човек е по-важна. Обаче, ако ти каже "Миличка, наистина има неща, които съм забелязала и е редно да помислиш въргу тях. Например онази вечер понечи да кажеш нещо, той грубо скръцна със зъби ити млъкна, това по принцип показва, че този мъж е склонен към насилие. А и откакто си с него веднъж не съм те видяла да се обличеш с пола, помисли дали не упражнява психическо наисилие и болестна ревност, което е погубно. Винаги ще те подкрепя, ти си ми дъщеря, но, те моля и при най-малкото науважително отношение или недай си Боже насилие да ми кажеш и да не е те е страх да се прибереш. Домът ми винаги ще е отворен за теб при такава ситуация"
От 10-годишна повтарям на дъщеря ми, че мъж удари ли я си взима шапчицата и му тегли една. И никакво връщане. Ако ти припомни подобни разговори, ако отбележи подобни неща, спри, помисли.
Дори да няма насилие. Дори само неприятни ситуации. Понякога погледнати отстрани такива ситуации разкриват ужасно много за човека и бъдещето.
Понякога е нужно да свалиш розовите очила и да погледаш малко без тях. И тогава да вземеш решение.
Зряло.
Обмислено.
Виж целия пост
Но!
Пълно е с откачалки, които са неадекватни, имат нереалистични и направо пагубни очаквания, по-горе някой абсолютно правилно написа, че щом една жена е майка не я прави автоматично правилно разсъждаващ и адекватен човек.
А, 'ма то туй кака Сийка го е писала!
Както винаги в десятката!
Но определено един човешки и смислен разговор би хвърлило доста голяма светлина върху ситуацията.
Например "Виж, мамо, разбирам, че този човек не ти е приятен, още повече, че 4 години не можа да го харесаш, но хайде да разберем защо. Може да има неща, които аз като млада и влюбена не виждам и не оисъзнавам да малка бях, на 18г се хванах с него" (между другото да се хванеш на толкова ранен етап с някой е доста неевероятно да се окаже супер-читавия мъж на жиивота ти), не заради друго, ами просто зрелостта ти е помалка. Не го казвам да те обиждам, но просто човек винаги разсъждава по различен начин с възрастта, на 18г една девойка си е още дете. Изслушай доводите ѝ. Но, ако действително са "Той не е достатъчно красив, избери си някой, който да учи поне за адвокат, знаеш ли какви пари изкарват, това е най-0-важното" значи спокойно можеш да ѝ кажеш "Виж, вече съм на 22г, голяма жена съм, направила съм избор и те моля да го уважиш. Освен това тези аргументи, които току-що изтъкна не са силни и достатъчни, така че връзката ми с този човек е по-важна. Обаче, ако ти каже "Миличка, наистина има неща, които съм забелязала и е редно да помислиш въргу тях. Например онази вечер понечи да кажеш нещо, той грубо скръцна със зъби ити млъкна, това по принцип показва, че този мъж е склонен към насилие. А и откакто си с него веднъж не съм те видяла да се обличеш с пола, помисли дали не упражнява психическо наисилие и болестна ревност, което е погубно. Винаги ще те подкрепя, ти си ми дъщеря, но, те моля и при най-малкото науважително отношение или недай си Боже насилие да ми кажеш и да не е те е страх да се прибереш. Домът ми винаги ще е отворен за теб при такава ситуация"
От 10-годишна повтарям на дъщеря ми, че мъж удари ли я си взима шапчицата и му тегли една. И никакво връщане. Ако ти припомни подобни разговори, ако отбележи подобни неща, спри, помисли.
Дори да няма насилие. Дори само неприятни ситуации. Понякога погледнати отстрани такива ситуации разкриват ужасно много за човека и бъдещето.
Понякога е нужно да свалиш розовите очила и да погледаш малко без тях. И тогава да вземеш решение.
Зряло.
Обмислено.
