🍀 Градината на Демет Йоздемир - Тема № 17 за обсъждане 🍀

Нетфликс дано да даде някой лев за Любовни тактики 3, голям успех имаха 1 и 2 и бяха оглавили глобалния Топ 10!
Бразилците пък призовават да купи правата за Adim Farah и да направи сезон 3, сериалът вече 100 дни е в бразилския Топ 10 и предизвика истински фурор.

Ами Демет потвърди проекта вече можем да се облегнем и да чакаме. Кате

Фло, Пелин Карамехметолу също беше на събитието, но не я видях нито с Демет, нито с Шюкрю https://x.com/SukruOzyildizKS/status/2118607783528423443. Жалко, че нямаме повече снимки от залата. Със сигурност е имало интересни срещи https://x.com/DanyMoodBoard/status/2118522390368137643

Завъртя се една снимка на Демет и Енгин Акюрек, която за съжаление е направена с изкуствен интелект (малко са ѝ зашили роклята):



Но ние и заедно, и поотделно си ги обичаме много



На изпроводяк https://x.com/PortalDemetBR/status/2118456103201595813
"Много хубаво мина вечерта. Слушахме Ажда Пекан. Изключително съм щастлива. Лека работа ви желая!"


Диде, само като чу името на Керем и веднага се усмихна с всички зъби Нищо няма да казвам, за да не са им уроки

Defne:


Интересува ме въпроса с любовните триъгълници в Grand Maison İstanbul, ще им трябват хора.





На кинофестивала в Торонто.

Днес са излъчили още едно интервю с екипа на Джиновете по CNBC: https://x.com/Lelasthetic/status/2118667801359438295





За съжаление още не е качено цялото видео, но се съмнявам да казват нещо кой знае колко ново. Като цяло, доста добре сме се информирали вече




От Нихал Динч:








И още една покупка на Нетфликс Бразилия - от 15 ноември ще е налична

Бразилците нали го гледат по местната Globoplay?

Гледаха го, да, сега и по Нетфликс



Започнаха и турците да се изказват за Джиновете. Отзивите са доста положителни



https://www.instagram.com/reel/DfcxVctx3xr/

Ще се увеличи аудиторията на Ранобудната птичка, ако има вече накъде. Минаха вече 8 години, всички са го гледали по 100 пъти поне.
Бразилската Globoplay там била с 10 процентен дял от стрийминга, Netflix - с 30%, Amazon Prime - 14%.

Да се похваля, че днес успях да изгледам "Сватбата на джиновете" Хареса ми Докато впечатленията ми улегнат, пускам малко от активността на Демет:



Празнували са вчера у Демет рождения ден на Нихал Шербетджи





Сафи са се погрижили за трапезата. Фа взима уроци от тях

Катееее, ! Браво на теб, чакам с нетърпение рецензията ти, искам всичко да знам, моля!!!

Катя, благородно ти завиждам, че си успяла да се насладиш на филма.
И аз се подреждам и ще чакам коментара ти.
Ще се радвам ако подробно ни разкажеш съдържанието и емоциите, които си изпитала.


Ето мнението и на други щастливци:


Попаднах и на това - Страхотни фенове има Демет!

В математиката 2+2 е равно на 4, но по отношение на изкуството някой съвсем спокойно може да каже на бялото черно и на черното-бяло - въпрос на интерпретация, затова започвам този текст с изричната уговорка, че следващите редове са изцяло мои лични впечатления и разсъждения.

Вчера съвсем лаконично казах, че “Сватбата на джиновете” ми хареса. Сега малко по-детайлно

Действието на филма може да се пренесе в което и да е българско село, забравено от Бога (особено планинските). Темите, които се засягат също са близки до нашия манталитет. Хем са локални, хем са универсални. Тази двоякост на нещата, като че ли е умишлно търсена.

Филмът не е визуално привлекателен - няма ярки цветове, преобладават земните тонове, панорамните кадри правят хората да изглеждат съвсем малки и нищожни на фона на суровата природа.

Действието не е ясно кога точно се развива - в началото разказът започва с нанасянето на семейството в порутената къща (такава си остава до самия край на филма), като от някоя от многобройните статии, посветени на филма, разбрахме, че това е препратката към гоненията на арменците от Анадола. Детската част ми изглежда, като да е 90-те години, после се прехвърляме в съвремието, но чувството е за спряло време в къщата. Предполагам, че това отново е търсен ефект.

За сюжета знаем много от материалите, които сме носили в темата, така че няма смисъл да го повтарям.

По отношение на актьорската игра - всички се справиха отлично с възложените им задачи, до степен да можеш да си кажеш, че героите им наистина съществуват някъде там, даже някои ги познаваме лично.

Операторската работа също е много добра. Има два момента, в които героят все едно се отдалечава, а всъщност излиза на по-близък план до зрителя. В едно от интервютата на Карахан се споменаваше за тази специална техника на заснемане.

И сега малко повече за сценария и режисурата. Впечатление правят повтарящите се фрази, изречени от различни герои, които внушават цикличност. Имаше няколко рязки прехода във филма - вероятно нарочно оставени така между сцените. Даже и антракт имаше - за първи път виждам такова нещо в киносалон

По същество, в “Сватбата на джиновете” наистина няма главни герои - всички са еднакво дистанцирани от публиката, липсва им дълбочина - така и не разбираме защо действат по съответния начин.

Ако мога да дам пример с българската литература - Елин Пелин описва българското село чрез “какво се случва в него”, а Йордан Йовков залага на психологическата част с “какви са хората” там. По тази аналогия - Карахан по елинпелиновски избира социалната драма пред вътрешния свят на героите (такъв на практика липсва).

Отделно, че филмът няма класическа структура от увод - основния конфликт и развръзка - историята просто си тече. Тя не обслужва даден герой, а героите са в услуга на историята. Тук обаче Карахан малко се е надценил, според мен.

Има доста дупки в повествованието, които вероятно също са оставени нарочно, за да може зрителят да си напрегне мозъка и да ги запълни сам. Този подход обаче оставя доста място за различни интерпретации, а честно казано, съвременните зрители не сме свикнали така.

Без многобройните интервюта, вероятно нямаше да разбера за проклятието на къщата, какво символизира яденето на пръста, за депресията на Дениз и че се е самоубил... Също така, стори ми се, че слабостта на режисьора към магическия реализъм не винаги е на мястото си. Бих му препоръчала да си пусне “Лачените обувки на незнайния воин” на Рангел Вълчанов, за да види какво се нарича майсторство.

Не ми хареса, че засяга много теми едновременно, които сами по себе си могат да вдъхновят цял отделен филм. Покрай анонса за Гранд Мезон Истанбул, вече се настройвам на кулинарна вълна, та ще използвам и такова сравнение - получава се като трапеза, отрупана с десетки прекрасни блюда, но тогава не можеш да обърнеш внимание на нито едно и се губи ефектът...

Както и да е. Въпреки всички тези разсъждения съм доволна, защото видях една страхотна Демет в ролята на Джерен. Този тип кино ни дава възможност да я наблюдаваме в съвсем различна светлина, която определено ѝ отива. Каан Йълдъръм също беше страхотен. Ерол в ролята на имам Якуп е можеби най-добре изграденият образ на ниво сценарий. Да не забравя Хелин, Евлия и Илхан. Както написах и по-горе - всички актьори от първия до последния са си свършили работата отлично

От Ферит Карахан има какво да се желае още. Разбирам, че е трудно да бъдеш човекът-оркестър, но един страничен поглед можеше да му помогне да изчисти някои моменти. Имаше достатъчно много време на разположение. В неговата глава може всичко да е ясно, но за зрителя е трудно да навърже нещата.

Не изключвам обаче и аз да не съм разбрала всичко достатъчно добре. Все пак, като дете, когато за първи път прочетох “Малкият принц”, се чудех какво толкова ѝ харесват на тази книга. Трябваше да минат години, за да мога да я оценя при повторните четения... та така и тук, можеби ще ми трябва поне още едно гледане на филма с хубав превод, за да мога да оценя подобаващо метафоричния свят на Карахан.

Кате, много ти благодаря за отзива! Май и за този филм е добре да си предварително подготвен, очаквам да ми е трудно да го гледам, но искам да видя Демет каква Джерен прави.

Ами, да, най-добре е всеки да си състави собствено мнение

И друг път съм го писала тук - Демет е много, много добра, само й трябва талантлив режисьор .