Номинации за най-голяма муня (тема 16)

И моето 30кг куче.... За да го изкъпя, когато се е овъргаляло в нещо мръсно, трябва да го завържа за нещо много стабилно с късо въже и да се примиря, че ще съм точно толкова мокра, колкото и то. Плува с огромно нежелание и като стигне до мен се опитва да се покатери отгоре ми. А локвите след дъжд се заобикалят умело.

Охх, милата, ей сега вече те ожалих...но първо и аз се изхилих мощно
Някои котки обичат вода и къпане. Обаче шансът да попаднеш на такава не е много голям, предимно са на другия полюс 😆
Ако не е много наложително къпането, пази си нервите за когато се наложи да даваш хапче 🤣

Нат е права за хапчето. Важи и за сиропи, давани със спринцовка.
Аз при един такъв случай се проявих точно като първокласна муня - бяхме в селската къща, моята писанка (на около 15 години) беше болна и знаехме, че й остава малко, та я заведох да си стои в тревичката на полянката (тя си имаше любимо място там в една висока трева) и да си поживее по нейно си разбиране, колкото може. Давах й детски антибиотик във формата на сироп със спринцовка, ама мразеше го вече, та все се сърдеше (хем беше най-милата, кротка и умна котка, която някога сме имали, ама вече изтормозена и уморена от болестта милата). След една такава разходка се прибра, качи се на втория етаж да си полегне, пък аз останах на долния в кухнята да й приготвя любимата риба (попчета). Започна да се свечерява и реших да се кача да светна лампите (не че на нея й трябваше лампа, за да вижда, ама на, така го възприех - че ето на, тъмно става, пък писанка самичка без лампа). И претърчах по стълбите набързо както си бях със запалената цигара, уж колкото да светна. Понеже вратите на спалните бяха отворени, тя си избира в коя да влезе да спи. Прочее, заварвам я на едно кресло до вратата на едната спалня и се наведох да я погаля. Ама нали съм с цигара, скрих я зад гърба си да не я опушвам, че нямаше там и пепелник да я оставя, а тя реши, че ще давам от омразния сироп. И както си лежеше, надигна се и с лапички ме шамароса и по двете бузи  
Сетих се аз каква е работата, веднага отидох за пепелник, оставих цигарата, изправих се пред нея с разтворени ръце и казвам: "Ето, мамо, няма нищо в ръцете ми, не е спринцовка, не се плаши". То животинчето ме разбра, надигна се пак и ме погали с лапичка, сякаш искаше да се извини...После все внимавах как се появявам пред нея и как го възприема.   

Кубратова, преди години, когато купихме първия робот, който стои в коридора да чисти, мъжът ми ходеше да му светва лампата като тръгнеше 🤣 И той като теб знаеше, че не му трябва, ама "за всеки случай".

Ох, ще ви разкажа една мунщина, дето хич не ме представя в добра светлина. Вечер трудно заспивам и затова ранното ставане ми е мъка. Гледам, на вратата на блока е залепено съобщение, че утре в 9 сутринта ще мине инкасаторът за водата. Хич не ми е опция да ме събуди звънецът, да търся слепешком халат и да отварям вратата. Затова обикновено му пращам снимки на водомерите по вайбър. В течение на годините съм вършила всякакви простотии с това пращане, включително един път го набрах в 3 през нощта. Прави ми впечатление, че в последно време много трудно снимам дистанционният водомер за топла вода и пак си представих колко снимки трябва да изтрия, за да има една, на която що годе да се четат цифрите. Три дни снимам, нищо не излиза. "Хваля" майсторите дето го монтираха, снимам, трия, нищо не излиза. Междувременно, без да искам му пратих една снимка със грешен номер на блока, той ми отговори, че нищо не вижда. Реших, че светлината е лоша, сложих челник и така снимах. Пак нищо. Мина ми през ума да отворя утре. Не! Ще гледам един филм в 2 часа, в 9 хич няма да съм във форма. Накрая реших, че ще му пратя показанията като запиша цифрите. Бре, не ги виждам! Сложих пак челника и взех една голяма лупа, дано ги разчета. Така екипирана отивам при водомера, пак не виждам. И ... в един момент бъркам с пръст във вдлъбнатината, където са цифрите. Изваждам си пръста с огромно количество прах, а цифрите се виждат от ясно по-ясно. Не съм се сетила да избърша прах в тая вдлъбнатина откакто е монтиран водомера - 3-4 години.
И аз със голям зор ги разопаковам тия таблетки от Лидл. Обикновено пъхам нож с остър връх.

Организирам среща с още двама съседи да дойде човек с апаратура да измери откъде имаме теч. Всичко точно, организирах съседите. Пиша да питам тоя човек свободен ли е в петък (даже датата преписах от календара), мълчание. Цял ден чакам. Реших да звънна..
-Ама този ли петък? Написали сте 27.11.

Добра съм.

Poni69 защо не слагате бележчица с тиксо отвън на вратата? От вечерта, то няма значение в колко часа сте отчели данните, те се трупат. Ние така правим.

Веднъж се събудих с идеята да се изкъпя,но реших преди това да свърша едни работи. Свърших ги и отивам в банята,но чак тогава се сетих,че не съм включил бойлера!

Е, като за мъж не е голям проблем липсата на топла вода.
Аз издържам стоически даже профилактиката на Топлофикация през лятото - тази година беше цели 3 седмици, а съм с дълга къдрава коса. ММ си топли вода, пък си полива (не сложихме проточен бойлер, когато трябва, а ел.инсталацията на блока е проектирана за централно отопление, не за една камара бойлери и не щях стандартен), аз се нервя така - поемам дълбоко въздух и под душа, припомням си студентските години и разкопките
Пък като изляза от банята, въпреки спомените съм с над 40 години по-стара. А, де...

Понито щяла да ни разкаже история, която не я представя в добра светлина 😆 Ние тука какво правим вече няколко години, даже се състезаваме? 😅 Я виж пак заглавието на темата.