💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори, семейство - тема 123 💙

"Къванч Аби, на нас ни се налага да правим обратното"😂

аз го виждам и тук с коремче Thinking

В продължението на интервюто на Къванч Татлъту в списание Numero Istanbul, Виктория Овсепян предлага раздел, озаглавен "Уморен съм да плача“, където Къванч размишлява върху 20-годишната си кариера и зрялост.

Журналист: Къванч, вашият герой Саръ Сарухан се завърна на екрана, но сега като сериал на Netflix. В тази роля отново ви виждаме в напълно нетипична, комедийна и дори гротескна роля. Защо се съгласихте да се върнете към тази роля след толкова години?

Къванч Татлъту : Знаете ли, за мен като актьор няма нищо по-прекрасно от възможността да разсмивам публиката и самия аз да се смея. Преди проекта "Организирани работи“ бях възприеман изключително през призмата на тежки, сърцераздирателни драматични роли. Буквално съм уморен да плача на снимачната площадка. Изтощителни многосерийни драми, в които героят ви постоянно страда, крещи от болка, преживява предателство и всеки епизод е изпълнен със сълзи – всичко това оставя дълбок емоционален отпечатък. Очите и душата ми бяха подути от това постоянно екранно страдание.
Когато скъпият Йълмаз Ердоан ме покани да вдъхна живот отново на Сарухан, аз се съгласих без колебание. Потапянето в този контролиран хаос, тази комедийна обърканост след толкова години сълзи, е най-доброто лекарство. Абсолютно имах нужда да се смея и да позволя на зрителите да видят различна страна на работата ми.

Журналист: Образът на Сарухан моментално стана емблематичен онлайн, особено заради външния му вид. Как беше създаден този герой и колко ваши лични щрихи има в него?

Къванч Татлъту : Сарухан е напълно непредсказуем, див, но харизматичен човек по свой начин. Той е самата душа на истанбулските улици. Работихме усилено върху неговия визуален стил. Татуировките му, начинът му на движение, уникалната му физическа форма – всичко това беше създадено на етапи. Исках да изглежда гротескно, но все пак да е жив и органичен. Физическата форма е от решаващо значение в комедията. Харесва ми, че този герой разбива всички обичайни стереотипи за красота и съвършенство. Това е чиста свобода на изразяване, където не мислиш как изглеждаш пред камерата, а просто живееш в момента.

Журналист: Вие сте на сцена и във филми от почти 25 години. Като се загледате назад, как оценявате пътят си от модния подиум до това да се превърнете в един от водещите актьори в страната? Къде се намирате в живота днес?

Къванч Татлъту: Днес съм в момент на абсолютна зрялост и вътрешен мир. В началото на кариерата си постоянно доказвате нещо – на режисьори, критици, публика и на себе си. Гоните успеха, страхувате се да не се спънете. Сега този етап е далеч зад гърба ми. Научих се да ценя тишината, реалния живот извън камерата и уединението на семейството си. Избирам само това, което наистина резонира с мен като творец и като човек. Истанбул, с всичките си диви контрасти, винаги е бил моето основно вдъхновение. Но днес най-комфортното ми състояние е балансът между работата, която обичам, в която влагам душата си, и моментите на абсолютен мир, заобиколен от най-близките ми хора.

СЛЕД ТУРСКИЯ СЕРИАЛ "СЕМЕЙСТВО" (AİLE): КЪДЕ СА ЛЮБИМИТЕ ВИ АКТЬОРИ ДНЕС?
ОТ АСЛАН СОЙКАН ДО САРЪ САРУХАН. КЪВАНЧ, КОЙТО НЕ СЕ СТРАХУВА ДА БЪДЕ РАЗЛИЧЕН
Преди седем години той се появи на екрана - и изглежда, че открадна част от филма от всички останали.
Саръ Сарухан. Цветен, опасен, забавен, непредсказуем.
След това дойдоха и други роли. Беше нашият Аслан Сойкан - сложният, противоречив герой на "Семейство", когото понякога искаше да разбереш и защитиш, понякога да разтърсиш!
И сега, седем години по-късно, Саръ се завръща.
Само че сега е различен. И Къванч също е различен. След драматичния Аслан, Къванч Татлъту отново направи това, което направи кариерата му толкова интересна за гледане: не се повтори.
Имаме съвсем различна енергия.

САРЪ САРУХАН: ЗАВРЪЩАНЕ СЛЕД СЕДЕМ ГОДИНИ
Къванч за първи път изигра Саръ Сарухан във филма на Йълмаз Ердоан от 2019 г. "Organized İşler: Sazan Sarmalı“. Сега героят се завръща в осемсерийния сериал "Organized İşler: Karun Hazinesi“ (Организирани дела: Съкровището на Карун), чиято премиера беше по Netflix на 16 октомври.
И това не е просто завръщане на познат герой.
Вселената на "Organized İşler“, която започна през 2005 г., за първи път премина от филмов към сериален формат. Авторът на историята и актьорът, който играе Асъм Ноян, е Йълмаз Ердоан, а режисьор на новата част е Шенол Сьонмез.
И предпоставката е напълно достойна за тази луда група: появява се мистериозна карта към легендарно съкровище и започва лов, противопоставящ стари познати, нови съперници и хора, на които абсолютно не бива да се доверявате.
И сред тях е нашият Саръ.
НО КАКЪВ Е ТОЙ СЕГА?
Тук започва забавлението.
Къванч не просто се е опитал да върне героя от 2019 г. непроменен.
Дори на външен вид виждаме различен Саръ: тъмна коса, мустаци и набола брада, изразителни костюми, златни верижки, пръстени и аксесоари – образ, умишлено далеч от обичайния безупречен Къванч.
И от Аслан Сойкан също.
Пресата обсъжда обширно променения външен вид на актьора. Но е най-добре да се внимава със заглавията: не е надеждно потвърдено доколко от трансформацията се дължи на реална промяна в теглото и доколко на грима, костюма и цялостния дизайн на героя.
И нещо друго е далеч по-интересно.
Саръ е променил повече от просто външния си вид.
В началото на новата история той и Асъм Ноян отново се оказват от противоположните страни на барикадата. Стари сметки остават неуредени: нещата дори стигат дотам, че Сарухан заключва Асъм във воден резервоар.
По-късно те отново се сблъскват за картата на съкровището.
Но към края се случва нещо, което най-малко очаквате от тези двамата: обстоятелствата принуждават Асъм и Сарухан да се обединят и заедно да следват пътеката на съкровището през Истанбул.
Така че сега Саръ вече не е просто показен персонаж, появяващ се за няколко крещящи сцени. Той се озовава в самия център на приключението.
И СЛЕД АСЛАН ТОВА Е ОСОБЕНО ИНТЕРЕСНО. Аслан Сойкан е живял в семейна травма, власт, отговорност и постоянна вътрешна борба.
Саръ Сарухан действа по съвсем различни правила.
Тук имаме приключение, криминална комедия, абсурд, тръпката на играта, мъжкото съперничество и онова забавно качество, което Къванч понякога забравя от големите си драми.
Ето защо преходът от Аслан към Саръ изглежда много по-интересен от обичайния "нов проект на Къванч“.
Те са като две противоположни страни на актьорската му природа.
Единият влиза в стаята – и настъпва тишина.
Другият влиза – и е напълно неясно какво ще се случи.
Погледнете тези два героя един до друг: изглежда почти невероятно, че Аслан и Саръ са един и същ актьор.
И ОЩЕ ЕДИН ДЕТАЙЛ – НЕ ЗА САРЪ, А ЗА САМИЯ Къванч. На премиерата  журналисти обградиха Къванч, докато колегите му Ръза Коджаолу и Ураз Кайгъларолу стояха леко встрани.
Къванч забеляза това и ги повика да се включат в разговора.
Малък детайл?
Вероятно.
Но понякога именно малките неща като тези разкриват повече за човек, отколкото внимателно подготвените интервюта.
А актьорският състав на новия "Organize İşler“ е наистина впечатляващ: редом с Къванч и Йълмаз Ердоган са Демет Акбаг, Езги Мола, Ураз Кайгъларолу, Ръза Коджаолу, Бенсу Сорал, Шюкрю Овалъ и други известни актьори.
Netflix пусна осем епизода наведнъж, така че сега Саръ може да бъде видян не в двучасов филм, а в много по-дълга история. А след излизането на проекта вече се появиха и първите отзиви на публиката, като се отбелязва завръщането на Къванч в ролята на Саръ Сарухан.
Но може би най-интересното за нас не е дори колко се е променила Саръ.
А колко много се е променил отново самият Къванч на екрана.
Свикнали сме да казваме: "Къванч се завърна“.
Но тук, може би, е по-точно да се каже:
Саръ се завърна. И Къванч отново стана различен.
И след Аслан Сойкан това е особено ясно.
А сега е много интересно да чуя от вас.
Тези, които вече са гледали "Съкровището на Карун“: какво мислите за новия Саръ? Успя ли да надмине Саръ Сарухан от 2019 г.?
А тези, които все още не са го гледали: искате ли да видите Къванч в тази палава, авантюристична и комедийна роля – или ... след Аслан, искате нова голяма драматична роля от него?

Признавам си: след "Съкровищата на Карун“ за известно време исках да задам на Къванч Татлъту един прост въпрос:
Къванч, къде е човекът, с когото сме свикнали?
Къде е сложният поглед? Къде е мълчанието, зад което се скрива половината от психологическата драма? Къде е любовта, страданието, вътрешните противоречия - накратко, всички неща, които карат феновете му да обсъждат героите му с години, да спорят за тях, да ги защитават и понякога да им прощават неща, които никога не биха простили на никого в реалния живот?
Вместо това имаме Саръ Сарухан.
Криминален бос.
Собственик на казино.
Много опасен човек.
И човек, който притежава гълъб на име Шампион.
И понякога имаш чувството, че Шампион заема много по-важно място в емоционалния му живот от всички останали герои взети заедно.
И така сядаш пред екрана и си мислиш: Къванч е прекрасен, разбира се. Къванч играе чудесно. Но... какво става тук? И тогава си помислих: може би точно този въпрос е ключът към сериала.
Просто сме в грешния жанр.
Мисля, че някои от феновете на Къванч са попаднали в малък капан на собствените си очаквания.
Знаем какво може да направи с драматична роля.
Понякога всичко, което Къванч трябва да направи, е да погледне партньорката си и зрителят вече знае, че е влюбен, нещастен, объркан, на път да направи грешка и да прекара следващите десет епизода, плащайки за това.
А ето го и него - гледа гълъба. Също с чувство! И то с такова, че не можеш да не започнеш да уважаваш Шампиона: гълъбът очевидно успя да накара Саръ да се отвори емоционално по-бързо от много хора.
Но "Съкровищата на Карун“ изобщо не е замислен като психологическа драма.
Това е криминална комедия, и то гротескна. А гротеската е жанр, в който е безсмислено да се очаква нормално поведение от героите.
Нормалните хора просто не биха издържали дълго. Какво е това гротеска, ако е дори без учебник?
Казано по-просто, гротеска е, когато авторът вземе обикновената реалност и увеличи звука съвсем малко. После още малко. После още малко.
И след това забрави да спре.
Израженията на лицето стават по-изразителни, героите по-живи, реакциите по-абсурдни, костюмите по-забележими, опасните хора едновременно по-страшни и по-смешни.
Всичко е малко прекалено.
И именно в това излишество се крие удоволствието.
В реалистична драма гледаме героя и си мислим:
"Вярвам му.“
В гротеска е по-подходящо да се запитаме:
"Разбирам ли на какво се смеят тук?“
Защото Саръ Сарухан със сигурност не е портрет на истински криминален бос. Той е карикатура на криминален бос.
Той трябва да бъде по-голям, по-ярък и по-абсурден от живота.
И Къванч играе точно това. Саръ е човек с удивителни противоречия.
Всъщност мисля, че Къванч се зарадва много на възможността най-накрая да спре да бъде Къванч, когото всички очакват от него.
Свикнали сме да го виждаме красив, сериозен, вътрешно разбит, романтичен или строг.
И тогава сякаш някой му каза:
"Къванч, днес всичко е позволено.“
И той сякаш отговори:
"Наистина ли, всичко е позволено?“
"Всичко е позволено.“
И тогава се появи Саръ.
Заплашителен - и забавен.
Жесток - и почти детински.
Самоуверен - и напълно нелеп.
Способен да внуши страх у човек и след това, миг по-късно, да говори на гълъба си с най-нежния глас.
И най-смешното е, че самият Саръ не вижда противоречие тук.
Ние го виждаме.
Но той не го вижда.
Напълно естествено е той да бъде ужасът на престъпния подземен свят и едновременно с това най - нежният баща на своите гълъби. И Къванч играе всичко това с такава сериозност, че постепенно започваш да разбираш: ако намигнеше на зрителя дори веднъж, героят щеше да се разпадне.
Саръ не знае, че е забавен.
Затова е забавен.
Но защо турските зрители често намират това за по - привлекателно?
Тук нещата стават интересни.
Свикнали сме турските сериали да пресичат границите перфектно. Любовта се превежда прекрасно. Ревността също. Семейните тайни дори имат международен паспорт.
Но хуморът преминава паспортния контрол много по-зле.
Защото комедията е толкова зависима от културните кодове.
Понякога не самата реплика е смешна, а как я казва турчин. Тонът. Паузата. Повдигнатата вежда. Възмущението. Опитът да се държиш като много важен човек.
Турските зрители могат мигновено да разпознаят героя.
А ние гледаме превода и си мислим:
"Е, и къде да се смеем ?“
Преводачът е превел думите. Но интонацията, асоциацията, разпознаваемият съсед, чичо, търговец, шеф или местен големец – не можеш да го преведеш.
Може би затова някои турски комедии стават любими у дома, докато чуждестранната публика ги гледа с известно недоумение.
А кога ще търсим съкровището?
Имам и друга претенция към сериала.
Когато ти обещават съкровището на Карун, древни тайни, злато, карта, престъпния подземен свят и интелектуални загадки, вътрешният зрител вече се настанява по- удобно.
Сега, мислиш си, е на път да започне!
Загадки.
Шифри.
Хитри планове.
Опасно търсене на съкровища.
И какво започва ...
Е, нека просто кажем, че не е съвсем това, което си представях.
Сюжетът се преструва, че е на път да се превърне в истински криминален трилър, след което изведнъж си спомня:
"О, ние сме комедия!“
И обратно завива нанякъде.
И за предпочитане до най-абсурдното място.
Възрастни, сериозни мъже с пари, власт и криминални способности започват да правят неща, които отвън те карат да ги погледнеш и да попиташ:
" Господа, сигурни ли сте, че трябва да правите това точно сега?"
Но те го правят.
Много сериозно.
И именно тази сериозност, с която героите извършват абсолютно глупави действия, представлява значителна част от хумора.
Най-странното е, че понякога е едновременно смешно и страшно.
Саръ работи особено добре на тази граница.
Сякаш се смееш на маниерите, реакциите, емоционалните му колебания.
И тогава се сещаш: всъщност това е опасен човек.
И усмивката става малко предпазлива.
Това е черна комедия.
Тя умишлено лишава зрителя от емоционален комфорт. Свикнали сме ясно да разбираме: ту е страшно, ту е тъжно, ту е смешно.
А тук ни казват:
Защо да избираме?
Нека бъде всичко наведнъж.
Мисля, че Къванч е успял особено добре в това. Той не превръща Саръ в обикновен шут. Зад цялата карикатура остава усещане за заплаха.
Така, че можем да му се смеем, но някак си не искаме да сме в една стая с него.
Особено с отсъстващия Шампион.
И все пак - искам ли друг Къванч като този?
Тук започва вътрешният ми дебат със себе си.
Хареса ли ми да видя, че може да бъде такъв?
Да.
Беше ли интересно да видя колко свободен се чувстваше в гротеската?
Абсолютно.
Искам ли сега още пет поредици за Къванч в този жанр?
Може би ... нека не бързаме.
Защото ми липсва и драматичният Къванч.
Тази тишина. Сложния герой. Психологическа история. Любов, в която всичко е трудно.
Този поглед, след който феновете прекарват седмица в обсъждане какво точно е имал предвид героят, въпреки че не е казал нищо. Но, може би един добър актьор не бива да прекарва целия си живот, давайки ни само това, за което някога сме го обичали.
Понякога той трябва да вземе нашите очаквания, внимателно да ги остави настрана и да каже:
" А днес е Саръ.“
И гълъбът.
Да го приеме.
Може би това е тайната.
След " Съкровищата на Карун“ осъзнах едно нещо: не е нужно да обичаш този сериал, за да оцениш работата на Къванч.
Можеш да кажеш:
"Не, този вид хумор не е моето.“
Можеш да се умориш от абсурда.
Можеш да загубиш интерес към търсенето на съкровища.
Можеш да очакваш повече интриги и вместо това да получиш криминален цирк.
Можеш да прекараш половината време в чудене защо героите намират това за смешно, когато на теб не ти е.
И все пак, все пак трябва да признаеш: Къванч е направил нещо необичайно за себе си.
Той позволи на обичайния си екранен образ да стане забавен.
Не леко забавен.
Не очарователно ироничен. А именно гротески, абсурден, прекомерен.
За актьор, който толкова години е възприеман като един от водещите драматични красавци на турския екран, това, между другото, е доста смела игра със собствения му образ.
И мисля, че Саръ си струва да бъде запомнен дори само поради тази причина.
Не като герой, който всички фенове на Къванч със сигурност ще харесат.
А като герой, след когото можем да кажем:
"Добре, Къванч, изненада ме.
Сега можем ли да гледаме психологическа драма?
Липсваше ни."

Ето как го виждам аз:
Kъванч Taтлъту е невероятен човек, чиято личност сякаш е изтъкана от много аспекти, всеки от които блести със специален блясък. Външната му красота е само отражение на вътрешната хармония, която изпълва душата му.
Природата щедро го е надарила не само с таланти, но и със способност да се учи постоянно, превръщайки го в ерудит.
Като истински гражданин на своята страна, той носи в себе си благородството на мислите и действията, оставайки винаги верен на своите принципи и идеали. Широтата на възгледите му му позволява да вижда света в неговото многообразие, като същевременно остава смирен и верен на своите убеждения.
Той е надежден в приятелството, винаги готов да помогне и подкрепи в трудни моменти. Неговата лоялност и преданост са непоклатими, а искреността и добротата му го правят незаменим приятел.
Като семеен човек, той олицетворява идеала за грижовен и любящ съпруг, внимателен баща и мъдър наставник. В дома му цари уют и хармония, любов и уважение между всички членове на семейството.
Kъванч е истински модел за подражание, който удивително съчетава външна и вътрешна красота, талант и ерудиция, гражданска съзнателност и човечност, приятелство и семейна топлина.

ДВЕ ЕПОХИ, ДВАМА ГЕРОЯ, ЕДИН КЪВАНЧ! ПАРАЛЕЛ СЛЕД 15 ГОДИНИ!
2011 - Кузей Текинолу.
2026-Саръ Сарухан.
Петнадесет години между тези снимки! Две различни истории, два различни жанра - и един уникален Kъванч  Taтлъту!
Вижте тези сцени на битки! Какъв темперамент, каква бързина, каква пластичност! Всяко движение привлича вниманието, а физическата подготовка и умението му да контролира тялото си предизвикват искрено възхищение. Kъванч е толкова органичен в действие, че неволно следиш всяко негово движение!
В "Kuzey Güney" виждаме младия Kъванч в ролята на Kузей - избухлив, емоционален герой, драматична история. Битките му са изпълнени с напрежение и емоции.
А в "Съкровището на Карун" Къванч се появява в ролята на Саръ Сарухан, герой от комедийно приключение, където динамичните сцени придобиват съвсем различно настроение.
През 2011 г. - младият Къванч.
През 2026 - Къванч с нов житейски и професионален опит.
Петнадесет години между тези кадри и гледаш неговите движения, пластичност и енергия - и сякаш времето е спряло! Kъванч стана още по-смел, а неговата физическа подготовка, бързина и невероятна харизма все още удивляват!
И виждаме колко време Къванч посвещава както над себе си, така и над физическата си форма. Редовни тренировки, дисциплина и работа върху себе си - всичко това изисква време, усилия и последователност. Неговата енергия и отлична физическа подготовка на екрана не възникват сами: има много работа зад това.
Kъванч е наистина добър човек и чудесен пример за това колко е важно да се грижиш за себе си, да поддържаш форма и да не спираш дотук!
Времето минава, ролите се сменят, появяват се нови проекти и нови герои. А Къванч продължава да удивлява, да открива нови страни на таланта си и да завладява публиката с уникалната си индивидуалност.
И не става въпрос само за външен вид! Неговото актьорско майсторство, изразителен поглед, пластичност, увереност и естествен чар допълват онази специална комбинация, благодарение на която той остава толкова години привлекателен на екрана. Колкото повече наблюдавате творческия му път, толкова по-интересно е да откривате нови страни на таланта му!
А какво остава за нас, когато виждаме Къванч в такива кадри? Просто се възхищаваме и възхищаваме! На неговата енергия, физическа подготовка, мъжественост, чар и способност да бъде различен. Той знае как да изненада не само с нови роли, но и с това колко изразителност може да има в едно движение!
Kъванч Taтлъту = талант, харизма и мъжественост!
Е, Къванч, добре, красавецо!
Най-доброто от най-доброто!
Истинското майсторство се разкрива в способността да се променяш, да научаваш нови неща и да изненадваш всеки път. А когато талантът е съчетан с труд, дисциплина и естествен чар, възхищението става безкрайно.
Петнадесет години - и той все още е толкова красив!
Има сила в движенията, има огън в очите!
Талантът на Къванч е неограничен и ясен.
И харизмата му отново сгрява сърцата.