За парите и как те израждат хората, когато са в повече.

Губи ти се нишката, Бела. Говорим за едноличното решение 1 мъж, отгледан от 1 майка да изостави Х бр. деца. Не говорим за разпадане на семейство, развод, причини и тн.
Говорим за мъжа в тясната му роля на баща.

След 18г възраст ВСИЧКО е лична отговорност. That easy.

Какво точно имаш предвид? Аз не се сещам за различни морални ценности днес.
Иначе в миналото жената е трябвало да е девствена, мъжът не. Жената трябва да е вярна, за мъжа е допустимо да има любовница. Мъж спал с много жени е пич, жена спала с няколко мъже е курва.

Искаш да кажеш, че нуждата от помощ е едва ли не някаква слабост или личен проблем, който не е необходимо да вземаме предвид, защото след навършване на 18 години всеки носи отговорност? Колко лесно звучи така, нали?
Според мен, когато видим човек в нужда, не е нормално просто да отвърнем поглед, само защото вече сме заели определена позиция и не искаме да отстъпим от нея, за да не изгубим фасона си.
Не вярвам, че в повечето случаи бащата или майката просто ей така изоставят семейството си с еди-колко си деца. Нещо се случва. Да, възможно е тези вече пълнолетни хора да са се надценили, да са живели в илюзии, да не са преценили реално възможностите си или да не са мислили достатъчно за последствията от решенията си. Добре. Можем да намерим много причини и да посочим много грешки. Но в един момент това семейство с всичките си деца вече съществува, а кашата, която е забъркана, е реалност.
И тук идва същинският въпрос: ще оставим ли тези хора да се оправят сами, докато ние ги сочим с пръст и им напомняме „Нали ви казахме!“, или ще има някой, който, виждайки какво се случва, да запретне ръкави и да опита да помогне?
Защото става дума за децата. Не за това кой е бил прав и кой е сгрешил и според кого. Въпросът е дали ще се опитаме да помогнем на едно семейство заради децата, или ще оставим нещата да се развиват на самотек, докато всичко окончателно се разпадне и най-тежките последствия понесат именно те. 
Не всеки баща си тръгва просто ей така. Има предистория. Не всяка майка изоставя децата си, изпада в разрушителна зависимост, състояние или стига до мисли за самоубийство без причина. И там има предистория. Има обстоятелства, натрупвания, болка и проблеми, които невинаги се виждат отвън.
Според мен има твърде много случаи, в които децата страдат не само заради проблемите на родителите си, но и защото близките и околните не предприемат нищо адекватно. Вместо да помогнат, понякога те допълнително наливат масло в огъня, насаждат вина и задълбочават конфликта между двамата родители.
Убедена съм, че много семейства биха могли да преминат през кризите си и да се запазят, ако получат навременна, безкористна подкрепа — помощ, насочена към доброто на семейството и най-вече на децата, а не към доказването на нечия правота или налагането на чужда воля.
За съжаление, някои роднини използват подобни конфликти, за да потвърдят собствените си предубеждения: „Моята дъщеря или моят син са безценни! Каква грешка направиха! Въпреки всичките ми предупреждения избраха неподходящ партньор и ето, сега аз се оказах прав!“
И какво от това, че си бил прав? Какво печелиш, ако в резултат на всичко това детето ти и внуците ти останат без семейство, без съпруг или съпруга, без баща или майка, а ти дори не си направил истински опит да помогнеш безкористно? Да помогнеш не за да контролираш, да обвиняваш или да напомняш колко си бил прав, а за да дадеш на тези хора шанс да се справят.
Станала съм свидетел на няколко подобни истории — в предишното поколение, в нашето, а дори и в следващото. В един от тези случаи резултатът беше аборт, извършен под натиска на майката, а впоследствие — самоубийство на 21-годишен човек.
Затова за мен въпросът не е дали пълнолетните хора носят отговорност за решенията си. Разбира се, че носят. Въпросът е дали тази отговорност означава, че всички останали трябва да си измият ръцете и да гледат отстрани, когато виждат, че едно семейство се разпада и децата страдат.
Да кажеш, че някой е допуснал грешки, е едно. Да откажеш да помогнеш, когато можеш да го направиш, само защото смяташ, че този човек си е заслужил последствията, е съвсем друго.
Защото понякога цената на това да докажеш, че си бил прав, я плащат не тези, които са сгрешили, а децата, които нямат никаква вина за случилото се.
Сега понеже съм свръх easy ви сервирам това и ви сотавям който иска да го чете и който не иска - не. Сори че стана дълго и сори за повторенията.
И само да добавя същото се отнася и за други сфери на живота. Например гледане на мног оболен човек и пр. Т.е. навсякъде , където ангажимента е помитащ , силите са изчерпани и ресурсите (от всякакъв вид) са кът.

В България понеже дълго време е била откъсната от света преди "10-ти",и днес продължават да се приемат превратни разбирания за нещата от живота,особено по света.
При жените так.наречения pair bonding (способността за привързване) спада с увеличаване броя на сексуалните партньори. Т.е. жена с повече партньори е по-вероятно да си тръгне или да изневери. Ето защо е напълно логично мъж да търси девствена и "невинна" жена за брак. Арабите искат девствена жена не заради похотлив и извратен сексуален мерак,а за да са по-сигурни,че тя ще им остане вярна в брака.

Съгласна съм, че всяко действие или бездействие си има предистория. Обаче нека уточним кои са тези "околни", от които се очаква да реагират, да се намесят, да действат. Членове на семейството? Добре, макар че и там е под условие. Съседи, колеги, други, които се чувстват близки? Твърдо не, освен ако не са изрично помолени за помощ. Странични хора не бива да се бъркат в нечии лични проблеми, колкото и да са "добронамерени".

Как да кажа конкретно ? Не винаги има кой. Казвам , че ако има кой и той не предприеме нищо или предприеме неправилно нещо умишлено .. си е равно на престъпление . Според мен.

Съгласна съм, че има случаи, в които и бездействието е престъпно. Обаче все пак не мисля, че кой да е има право да се намесва в живота ти. Например колегата от друг отдел или съседът от друга улица, които имат само съвсем бегла представа за положението ти. Колкото и да са изпълнени с добри намерения. Не всеки трябва да се бърка на всеки.

Парите са прекрасно нещо, ако си устойчив психически и знаеш как да ги наместиш.
Предпочитам самоубийство в състоятелно семейство, отколкото в такова в нужда.
Та.
Не са проблем парите никъде. Други са проблемите.

На бас мога да се хвана, че тия богатите с наследените пари нямат едно притеснение на главите си, ама как' да е...