
Вземам повод от последния пост на Fi, за да кажа, че в този скандал има и нещо полезно.

Като се има предвид, че новината за Афра и акцията против наркотиците изначално разделя хората на две ясно очертани групи с противоположни нагласи(естествено и фалшиво разочаровани), обяснението е фундаментално различно. И така, след като минава етапът на очакване, следва НОВИНАТА - в косата на Афра е открит кокаин(!). Спирам се на 2-та група, защото тя по принцип е по-многобройна. Нататък:
1-ви ден: "Дано е грешка".
Класически израз на прикривано дълго време злорадство. Грешката на Афра се превръща в „подарък“ за завистниците. Те изпитват злорадство – удоволствие от чуждото нещастие. Падението на „успешния“ изравнява позициите и кара криещите омраза да се почувстват по-добре за собствения си, по-обикновен живот и за нереализирани очаквания (АФРАМ в случая).
2-ри ден: "Тя няма ли да отговори?"
Преди скандала хората нямат право да мразят публично това момиче, защото тя не е направила нищо лошо и обществото би ги осъдило като „хейтъри“. Новината за наркотиците обаче им дава морален лиценз – законно право да излеят агресията си. Омразата веднага се преопакова като „морално възмущение“ и „загриженост за ценностите“. Нападателите вече не изглеждат завистливи, а се представят за пазители на морала.
скандалът с кокаина е просто перфектният повод, узаконяващ и отприщващ прикривана омраза.
3-ти ден: "Пропадна това момиче, всички така мислят..."
Това е кулминацията и триумфът на омразата. Фразата „всички така мислят“ се използва като психологически щит. Когато омразата стане колективна, индивидуалната отговорност се размива. Човек вече не се чувства зъл, защото се е слял с тълпата. Изречението „тя пропадна“ се произнася с облекчение и скрито задоволство – присъдата е изпълнена, конкурентите - елиминирани.
До тук - класическа проява на защитния механизъм "Психологическа проекция". Собствените си потиснати нереализирани очаквания, несигурност и агресия се проектират върху изкупителната жертва Афра. Скандалът просто сваля маските и позволява на скритата омраза да излезе на повърхността, легитимирана като „справедливост“.

Тоя процес има още два етапа. Те зависят и от официалните новини, разбира се. Но са ясно очертани - превръщане на справедливостта в „Линч“(Всеки прекратен договор, всяка наложена глоба или отнета роля на Афра ще се посреща с бурен триумф. „Така ѝ се пада!“, „Крайно време беше някой да я приземи!“).
Накрая: Разочарование и търсене на нов повод или плячка, „Защо никой вече не говори за нея? Забравихте ли какво направи?“...
Това е положението, а всеки избира къде да се позиционира, ако е погледнал, освен навън, и към себе си...
Дълго стана, за което се извинявам.

Спорен ден на всички

