КГБ = Клуб на Готините Баби 252 - Есен навън, топлина в сърцата – октомври в КГБ

Темата е адресирана към съвременността и има научно значение, защото населението в Европа застарява все повече. Сходно е и положението в България. Данните са от НСИ и ЕВРОСТАТ.  Европа е континент с най-застаряващото население в света. Според прогнози на ООН през 2050 г. в Европа ще има над 300 млн. жители на възраст над 60 години.
Чувството на оптимизъм е това, което може да увеличи продължителността на живота на възрастните хора. Ето няколко изследвания, направени  в различни части на света и от различни научни колективи:
1.Учени в Италия откриха необикновени общи черти в психиката на най-възрастните й жители, които живеят в южната област Чиленто, смятана за люлка на дълголетници. Там средната продължителност на живота на мъжете е 85 г., а на жените – 92 г. "Констатирахме, че хората притежават уникални общи черти на психиката - упорство, позитивно отношение към живота, здрави връзки със семейството, земята и вярата", заяви експертът, провел проучването. Резултатите от изследването показват, че дори ако имат сериозни здравословни проблеми, тези дълголетници по-рядко са засегнати от безпокойство и депресия в сравнение с по-младите от тях хора. Дълголетниците в Чиленто се отличават с високо ниво на оптимизъм, обичат да работят и освен това са много привързани към земята, на която живеят, и към близките си. Резултатите са публикувани в научно списание. Хората, които са по-оптимистично настроени,  живеят по-дълго и постигнат т.н."изключително дълголетие" - тоест да доживеят до 85 и повече години.
2. Друго проучване е обхванало 69 744 жени и 1429 мъже. С доброволците е проведено проучвателно изследване, за да се оцени нивото им на оптимизъм, както и техните общи здравословни навици на живот - като начин на хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол, физически упражнения. Жените са били проследени 10 г., докато мъжете - 30 г..
След проведени тестове, разделят участниците в 4 групи – оптимисти, по-малко оптимисти, по-скоро песимисти и песимисти. След завършването на изследването се установява, че жените оптимистки живеят 15 % по-дълго от песимистките. Мъжете оптимисти живеят 11 % по-дълго от песимистите. Жените оптимистки имат 20 % по-добри шансове да достигнат до 85 годишна възраст от песимистките. Изводът е, че оптимистично настроените хора имат по-дълъг живот.. Не е ясно как точно оптимизмът помага на хората да постигнат по-дълъг живот, но изследователите смятат, че по-оптимистичните хора са склонни да живеят по - здравословно и имат по-здравословни навици, като напр. повече физически упражнения.  
3. Едно изследване, което е в  подкрепа на резултатите от изследването за корелацията между оптимизъм в късна възраст и дълголетието е  изследването на проф. Деноллет забелязал следното:  Пациенти прекарали инфаркт се държат по различен начин. Тези пациенти, които са съхранили своя оптимизъм, вярват в добрия изход от заболяването си, шегуват се с персонала на клиниката, с ентусиазъм се включват в рехабилитацията след сърдечна операция, по-бързо се подобряват и напускат болницата. Това са т.н. екстроверти. Другата група пациенти, които са затворени в себе си, ( интроверти ) избягват възстановителните процедури, избягват всякакви контакти след сърдечната операция много скоро се връщат в клиниката в още по-тежко състояние. Установено е, че пациентите от първата група живеят по-дълго от тези, от втората група.
       От личен опит мога да споделя следното. Моята майка (светла й памет) беше на 37 години, когато й предложиха сърдечна операция и тя прие. Това стана през 1967. За един месец оперираха 16 души – мъже и жени. По-голям оптимист от моята майка не познавам. В една стая беше с една жена, която непрекъснато мрънкаше, хленчеше, оплакваше се, че й остава малко да живее. Ами тя напусна първа „отбора“ . Моята майка живя 35 години след операцията и беше последната от тези 16 души. Тогава не съм разбирала, не съм и предполагала колко голяма роля е изиграл точно той - нейният оптимизъм за удължаването на живота й.
4. До какви изводи достига професор д-р Лесли Мартин в „Проект Дълголетие”, едно изследване продължило 80 години – от 1910 до 1990 година. Защо някои хора живеят по-дълго от други, от какво зависи продължителността на човешкия живот? Вижте какво каза д-р Мартин по тези и други въпроси, свързани с човешкото здраве и дълголетие.  „Изненадващо, но тайната на дълголетниците не се крие в броколите, медицинските тестове, витамините или тичането. По-скоро това са индивиди с определени навици и модели на живот. Техните личностни характеристики, кариерни пътища, социален живот и социални контакти  се оказват много по-важни за здравето им в дългосрочен план и то често по начини, по каквито не предполагахме. Откритията ни за доброто настроение и оптимизма бяха най-поразителни. Много хора споделят идеята, че щастието, оптимизмът и доброто настроение са тайните на доброто здраве.“ Ако е вярно, то когато се разболеете, може само да се настроите положително и ще се възстановите по-бързо. Хората не спират да търсят начини как да удължат живота си и да подобрят здравето си. Кои са малките неща, които всеки от нас може да направи още днес в тази насока?
Неща като правилно хранене и поддържане на физическа активност са добре познати фактори, които увеличават продължителността на живота и подобряват здравето. Установихме, че хората, които имат повече социални контакти, е по-вероятно да живеят по-дълго в сравнение с хората, които поддържат по-малко социални контакти. Считам, че нещата, които може да спрем да правим, за да живеем по-здравословно и по-дълго, са обратните на нещата, за които стана дума по-горе. Т.е. да не се изолираме, да не водим твърде заседнал начин на живот, да не сме песимистично настроени и т.н.  
       Оптимизмът в късна възраст и продължителността на живот е тема, която за мен беше изключително интересна. Като позитивен психолог на здравето съм удовлетворена от резултатите, които получих при изследвания, докато пишех магистърската си теза. Моят извод е, че ако хората притежават позитивно отношение към живота, а така също и оптимизъм,  то шансът на тези хора да се радват на дълъг живот рязко се увеличава. Условно хората се делят на два типа - такива, които излъчват щастие и такива, които са вечно нещастни. Щастието, към което всеки се стреми, не зависи от външни обстоятелства, то е отражение на вътрешната същност на човека. Щастливите хора можем да наречем и с друга дума - оптимисти,  нещастните наричаме песимисти. Оптимистите имат изградени приятни навици, които се отразяват благоприятно на живота им. Тези хора не изпитват омраза, предпочитат да прощават и да забравят лошото, отколкото да позволят на негативизма да вземе връх в ежедневието им. Лошите чувства и мисли повишават стреса, водят след себе си тревожността и депресията. Оптимистът е намерил начин да се освобождава от тях, за да се радва на хубавите неща. Оптимистично настроените хора се отнасят с доброта към околните. Добрите постъпки карат мозъка да произвежда повече серотонин - хормона на щастието. Той действа благотворно на настроението, повишава чувството на задоволство и удовлетворение. Така се създават спокойствието и щастието. Оптимистът не приема трудните моменти като проблем, а като предизвикателство, с което може да се справи. Това поражда мисли за нови възможности за изява на положителните страни на личността, за победа над трудностите. Оптимистите умеят да се радват на това, което имат. Те не мислят за нещата, които им липсват, а извличат най-доброто от това, с което разполагат. Така се създава усещане, че нищо не им липсва. Оптимистите не се ядосват за дребни неща, защото ги води вътрешното усещане, че в този кратък живот няма време за дребнотемие, то само изтощава. Оптимистично настроеният човек не се обръща назад към миналото, нито се терзае за бъдещето. Той живее в настоящия момент и извлича удоволствията от мига. Както пее Роси Кирилова в една нейна песен „Живей за мига.“
Оптимистът не се сравнява непрекъснато с другите, той се стреми към собствения си напредък и поздравява околните за техния. Оптимистът следва сърцето си и не търси одобрението на околните. Той живее своя живот и не допуска песимистите да отнемат куража и вярата му. Всеки оптимист знае, че животът не винаги е справедлив. Той го приема такъв, какъвто е, няма конфликт със заобикалящата го действителност. Затова всеки оптимист живее в мир със себе си. Това е основната предпоставка за щастлив живот. Поради всички изброени причини не е чудно, че оптимистите живеят по-щастливо и по-дълго. Според направени проучвания продължителността на живот на оптимиста е с 8-10 години повече, отколкото на песимиста. Позитивните личности имат не само повече приятели, но и по-добри романтични връзки и по-спокоен семеен живот. Оптимизмът е чувството, което помага на хората да разрешават лесно конфликтите помежду си и да подобрят отношенията си. Оптимистично настроеният човек не се обръща назад към миналото, нито се терзае за бъдещето. Той живее в настоящия момент и извлича удоволствията от мига. Позитивните хора са по-щастливи в живота от негативните. Дамите, които са оптимистчно настроени към живота, са в по-малък риск да се разболеят от сърдечно заболяване и да починат, сочи американско проучване.
Експерти наблюдавали 100 хил. жени, в продължение на 8 г. Правят им клинични изследвания. Оказало се, че песимистките имат по-високо кръвно налягане и холестерол в сравнение с оптимистките.
Най-трагично е положението при скептичните жени, които имат враждебни мисли за другите или като цяло не се доверяват на останалите. При тях вероятността да починат внезапно е с 16 % по-голяма от тези, които не притежават враждебни мисли към другите. Така че за дамите е най-добре да изгонят мнителноста и негативните мисли от главите си и да погледнат позитивно на живота. Освен това се оказало, че жените оптимистки правят повече физически упражнения и са по-стройни, по-привлекателни от песимистките и скептичките.
5. Нидерландски учени под ръководството на д-р Хилари Тиндл провеждат проучване, със сложни психологически тестове, позволяващи им да узнаят възгледите на изследваните за живота. Стигнали до следния извод: дружелюбните оптимисти, усмихнатите, сърдечни и отзивчиви хора живеят много по-дълго, отколкото циничните песимисти.“ Цинизмът, злобата, завистта и гневът повишават кръвното налягане, казва д-р Тиндл. – Оказа се, че при оптимистите рискът от развитиет на сърдечни заболявания е много по-нисък, отколкото у песимистите. А шансът им да умрат поради всички други съществуващи причини е с 14% по-нисък."
Не злобейте и ще живеете дълго. Мрачните и черни мисли сериозно увреждат здравето, твърдят още учените. Изследвания на специалисти от Англия показват, че когато човек избухва в гняв, в тялото му се произвеждат вещества, които водят до развитието на сърдечно-съдови болести. Негативните емоции са свързани с освобождаването на агресивния хормон тестостерон. Ако нивото му в тялото е постоянно над нормата, се нарушава хормоналния баланс, което води до сериозни вреди на всички основни органи.
6.Според учените от Бостънския университет в САЩ някои лоши особености на характера могат да се предават по наследство и също да влияят върху продължителността на живота. Ако чувствате прилив на злоба, отидете в спортната зала, във фитнеса. Така ще спасите здравето си", съветват лекарите.
Учени от цял свят определят френския будистки монах Матю Рикар като най-щастливия човек на Земята. За пълноценен и щастлив живот той дава няколко ценни насоки, които всеки от нас може да спазва, стига да ги знае.
1.Не се тревожете, а действайте, за да решите проблемите си.
2. Наслаждавайте се на хубавото, което ви се случва;
3. Смейте се от сърце и се заобикаляйте с весели и позитивни хора;
4. Щастието се постига с труд. Не изисквайте другите да ви носят радост, а сами потърсете това, което ви кара да се усмихнете;
5.Щастието не е свързано с предмети, а с духовната удовлетвореност;
6. Не се опитвайте да промените света, а опитайте да промените гледната си точка;
7. Старайте се да обогатявате вашия ум, а не вашата външност;
8. Може да бъдем истински щастливи едва когато изхвърлим негативните емоции от себе си като омраза, завист и ревност;
9. Животът ти ще се подреди, ако емоциите ти  са подредени;
10. Най-прекият път към щастието е като помагаме на другите.
Историята познава много известни хора, които са богати и успели, но въпреки това изглеждат нещастни. Това не се е отнасяло за Айнщайн, чието гениално съзнание самО е успяло да открои ценното от безсмисленото в човешкия живот. Доказателство за всичко това са съветите, които той написва на две парчета хартия през 1922 година на куриер от Токио. По време на престоя си в Страната на изгряващото слънце Айнщайн останал благодарен от услугите на местен куриер и пожелал да му даде пари. Служителят обаче не пожелал да прибере възнаграждението поради японските традиции. Тогава легендарният теоретик решил да му се отблагодари, като му разкрие своята собствена рецепта за щастлив живот. На парчетата хартия той написал: 1.Скромният и спокоен живот доставят повече радост от вечния хъс към успех, свързан с непрекъсната тревога. 2.Където има воля, има и път. Не можем да кажем как точно геният е достигнал до тези важни прозрения. Факт е обаче, че и днес те продължават да са верни, а бележките, които съдържат посланията му, са истинско съкровище. Тези правила за щастлив живот, които въпреки че са изключително простички, наскоро бяха продадени на търг за цели 1.56 млн. долара.
Практични съвети за развиване и поддържане на оптимизма
1.Фокус върху малките хубави неща Всеки ден си записвай 2–3 неща, за които си благодарен — дори дреболии като усмивка, хубаво кафе или приятна среща. Това помага на мозъка да се „пренастрои“ към позитивното.
2. Промени вътрешния диалог Когато се уловиш, че мислиш:„Няма да се справя.“ опитай да го обърнеш в:„Ще ми е трудно, но мога да опитам.“Това не е самоутешение — това променя начина, по който реагираш на предизвикателствата.
3. Ограничи негативните източници Ако често след определени хора, новини или социални мрежи се чувстваш изтощен — направи „дигитална детоксикация“. За известен период от време човек се изолира от телефона, таблета, средствата за масова комуникация, социалните мрежи. Подобрява се съня и концентрацията, намалява стреса, дава се предимство на реалните контакти, а не на виртуалните. Времето за дигитален детокс може да бъде от няколко час - Физическата активност (дори 20 минути разходка) и времето навън повишават серотонина и допамина — естествените хормони на оптимизма.
5. Обкръжи се с позитивни хора Оптимизмът е заразен. Когато прекарваш време с хора, които вярват в решения, а не в проблеми — започваш несъзнателно да правиш същото.
6. Поставяй си реалистични, малки цели Усещането за напредък, дори с малки стъпки, подсилва увереността и позитивния поглед към бъдещето.
Ето 7-дневен план за повишаване на оптимизма, който е лесен за следване и не изисква много време — само 10–15 минути на ден. Целта е постепенно да „пренастроиш“ мисленето си към по-позитивен и устойчив начин да гледа на света.
7-дневен план за трениране на оптимизма
Ден 1 — Благодарност
 Задача: Запиши 3 неща, за които си благодарен днес.Може да са дреболии — усмивка от непознат, вкусна храна, хубаво време.
 Цел: Да насочиш вниманието си към доброто, което вече съществува в живота ти.
Ден 2 — Позитивен вътрешен диалог
 Задача: Целия ден наблюдавай мислите си. Всеки път, когато хванеш негативна мисъл („Няма да стане“, „Не съм достатъчно добър“), я преформулирай в по-балансирана: „Ще е трудно, но ще се справя.“ „Мога да науча как.“ „ Мога да опитам“.
Цел:Започваш да заместваш самокритиката с подкрепа към себе си.
Ден 3 — Оптимистичен поглед в бъдещето
 Задача: Напиши кратък текст (5–10 изречения) с отговор на въпроса:„Как изглежда моето най-добро възможно бъдеще след една година?“
 Цел: Да активираш въображението си и да усетиш посоката, която те вдъхновява.
Ден 4 — Контрол и избор
Задача: Когато нещо те ядоса или разочарова, запиши две колони:
Какво не мога да контролирам?
Какво мога да направя въпреки това?
 Цел: Да се научиш да насочваш енергията си към действия, а не към безсилие.
Ден 5 — Природа и движение
Задача: Излез на разходка поне за 20–30 минути. Без телефон (или поне без социални мрежи).Опитай да забележиш звуци, миризми, цветове — присъствай в момента.
Цел:Да презаредиш ума и да почувстваш свързаност със света около теб.
Ден 6 — Оптимизъм чрез хората
Задача:Свържи се с човек, който те вдъхновява или зарежда.Може да му напишеш благодарствено съобщение или просто да поговорите.
Цел: Да си напомниш, че позитивността често идва от връзките ни с другите.
Ден 7 — Равносметка и награда
 Задача: Прегледай бележките си от седмицата.Напиши какво ново си осъзнал и как се чувстваш сега в сравнение с началото.
След това — направи си малка награда (любимо ястие, време за себе си и т.н.).
Цел:Да затвърдиш усещането, че оптимизмът е умение, което можеш да развиваш.