КГБ = Клуб на Готините Баби 252 - Есен навън, топлина в сърцата – октомври в КГБ

Разбрах те, Айша, и те подкрепям. Аз отговорих директно на въпроса на Ранелка.

Нормално е да се променят. Ново семейство, отстъпки от своето, нови правила  и ред.
 Само да не става един да се променя,  а другият да си е същия, че променята на един разваля баланса и  един ден избива чивиите.  Не може само да даваш,  трябва и да ти дават.
 Ние може да си мрънкаме, страдаме, да ни боли от тази промяна, но  е нужна.
 Мрънкане -   у нас, насаме ,пред огледалото ,пред верен приятел.

Каквото направят. Техни избори и решения.
 Стоим  и подкрепяме,  ако споделя ти  питат. Винаги е нашето,  трябва да е някакъв  изключителен неприятник и тормозител, да вземем страната на чуждото дете.  Рядко става.
 Отделят се,  отлитат.
 Баща ми  е разказвал приказката за лястовицата ,дето пренасяла през морето малките си - казвали ,че щея  гледат, ще  им е на първо място ,само най-малкото казало че ще има пиленца да се грижи за тях. Пренесла го, другите пуснала в морето ,защото лъжат.
 Та така.
 Моите не са ми креснали, обидили, дори повишили тон, чуждото го прави.  Пази си територията, като засяга моята.
  Правят каквото са решили ,но уважение си имат. Не ме нападат. Не им се меся, ако говорят - отговарям.
 И внуците не са ми деца , имат родители, каквото  искат да си ги правят и  възпитават.  Моето мина.

Когато се оженят, децата ни се променят и това е естествено. Мисля, че повече се променят синовете. А кой ги променя? Жените им. И това е естествено.
Децата ни  изграждат собствено семейство, създават нова близост, поемат отговорности и постепенно пренареждат приоритетите си. Това е нормална част от порастването.
За нас, майките, промяната може да бъде съвсем различно преживяване. Може да се радваме, че синът ни е намерил своята половинка и заедно с това да изпитваме тъга, че вече не е толкова близо до нас. Хем разбираме, че това е нормално, но емоционално може да се чувстваме изместени. Моя приятелка споделяше, че снаха ѝ е заела нейното място. Зор видях, докато я убедя, че тя ( снахата ) си е заела своето място. Какви ли не примери й давах, докато накрая се съгласи, че и тя някога е взела сина на една друга майка. При такива кардинални събития се изисква време за адаптация. И знаете ли какво си мисля, че най - страдащи са майките на момчетата. Не случайно е това, че вицовете са все за снахи и свекърви, по-рядко за зет и тъст. Поне не се сещам за такъв виц.
Оф, много се разтръгнах. хайде малко по-кратко.
Трябва ли да казваме на децата ни, когато не сме съгласни с тяхното държание и отношение към нас?
Според мен — да, трябва да казваме,  но е важно какво казваме, кога го казваме как го казваме и с каква цел. Знаете, че потискането на емоциите и преживяванията не водят до добро. Водят до психосоматични болести.
На лекциите ни даваха такива варианти - едно и също нещо, а колко различно звучи.
Обвинение:Откакто се ожени, вече не те интересувам! Жена ти те промени и ти забрави майка си!
Асертивно послание: Радвам се, че имаш свое семейство, и уважавам това. Но когато ми говориш по този начин и се държиш недобре, се чувствам наранена. Искам да можем да разговаряме с уважение, дори когато мислим различно.
В първия случай синът вероятно ще започне да се защитава, а снахата може да се почувства обвинена. Във втория майката говори за конкретно поведение, собствените си чувства и очакването си за взаимно уважение.
Разбира се, няма магическа формулировка, която гарантира добра реакция. Но спокойното и конкретно послание към децата ни, увеличава шанса да бъдем чути.
От моя опит мога да споделя, че синът се промени, докато при щерката не настъпи съществена промяна. Най-доброто е млади и възрастни по възможност да не живеят заедно. Когато синът и снахата тръгнаха да си търсят жилище ги посъветвахме да търсят нещо по-близо до нас. Коментарът беше - Да бе, да бъдем като в сериала Всички обичат Реймънд. Отидоха на другия край на София. Никога не съм отишла у тях непоканена. Важно правило!
Също така е добре, да можем да казваме НЕ. Аргументирано. Докато се науча обаче, снахата вдигна гълъбите и отлетя. Оваканти длъжността.
Още мога да пиша, ама Ромео го зарязах, а днес, оооо, то вече е с вчерашна дата, но с давност 50 години сме годеници. Докато се мОтам тука, кой знае какво изпуснах.
На финала - по възможност да се държим с достойнство, леееко дистанцирано, да не си бъркаме много шапките. Да си имаме своя приятелски кръг. Споделяйки, си сверяваме часовниците. И ако някой ви каже, че няма проблеми, хич да не му вярвате. Малки деца, малки ядове... Натам го знаете.
Повече подробности, като се съберем в клуба на КГБ.

Фло, живи и здрави да сте и още много години заедно с Ромео да теглите семейната каручка  
Темата,  която дискутираме е толкова обхватна, че колкото семейства, толкова различни мнения и случаи има. Напълно съм съгласна с написаното от Фло. За себе си мога да кажа, че като снаха съм отстоявала и постигала своята позиция. Вярно е, че винаги съм се съобразявала, отстъпвала дори и повече, отколкото трябва. Но винаги сме  живяли отделно. Понякога майчината любов е обсебваща, очакванията са да се обръща предишното внимание, има ревност към снахата и още, и още. Нямам дъщеря, за да мога да направя сравнение, но се старая да  не допускам преживяното от мен към снахите си. За мен е важно в новото семейство да има мир и разбирателство, да уважават и зачитат мненията си, да си споделят. Старая се да не давам съвети, споделям опит - ако поискат мнение - давам.  Двете момичета са различни, напълно нормално е. Да, и в момчетата ни има промени - и това е напълно нормално.
Ще опитам да заспивам, че май ще пропеят вторите петли вече ...

Добро утро!
Поспах до 8 тази сутрин. Сложих леща в кукъра , по желание на Теди. Днес в 11.30 ще отивам да чакаме машините , после бюлетините и другите изборни книжа. Ще стоим до 18 докато дойде охраната. Преди това трябва да отида да купя на Теди нещо за кашлица. От 3-4 дни е хремава , а от нощес и кашля.
Темата , която сте обсъждали е интересна. ММ никога не е бил обсебван от родителите си , както е при Макавели. Сега гледам да не се мешам при децата. Да виждам , че те рядко идват , имат си техните приоритетни пътувания , Теди като се спречкаме все го изтъква , че кака и първо мисли за семейството си , а после за нас , че идва рядко , но знам , че ще види , че не е права , когато тя има свое семейство. Аз съм добре , когато виждам , че децата ми са добре и са щастливи.
КАГ се загуби.
Хубав ден , баболинки!

Като се усмихнеш на утрото, денят ще ти отговори с взаимност.

Добро утро

Още ли спите баболинки? Нормално, все пак е събота
Ние пак сме на път - отиваме на село и там ще дойдат децата - поне такъв е плана.
Хубав и спокоен уикенд на всички вас и

П.П. Тони, поизчаках те, за да сложа кафето - иначе трябваше да продължа среднощните си писания с "Добро утро" 

Честита годишнина ,Фло!Да сте живи и здрави,да се радвате на щастливи години и да си спомняте първите искри на огъня на любовта ви!
  Има вицове за тъщи,но защо ли са все черен хумор?
  Приятен ден,момичета!

Добро утро, дружки!
Пия си кафето и правя плана за днес,. Ще довърша дървените круши. Вчера направих няколко компота и станаха много хубави. Днес ще сваря сладкото. Ароматно е. Внучките чакат американски палачинки - това пък от къде го измислиха??? Ромео се надява на тутманик. И моята щерка, като твоята, Тони, даде идея за леща. Ще направя и миш-маш. От мен толкова. Сега да видя как се правят тия Хамерикански истории. Мисля да се обадя на Тръмп, да го питам. Рецептата ми за блинчики е от Путин.
Приятен ден, красавици. И преди 50 години денят беше такъв - слънчев, топъл, златен...

Добро утро!
Честито, Фло! Продължавате напред с любов и устрем такъв, какъвто е бил преди 50 години!

Благодаря за споделеното по ппвдигнатата от мен тема. Ако напиша какво ме провокира, може да излезе, че е нищожен повод. Но мен леко ме обижда. И когато моето дете поема от другото не добро, съвсем.
Без подробности, че кой ли чете...не знаем

Денят при мен започва с мъгла и вече слънце. Замислила съм една разходка. Други планове нямам.

Днес ще размишляваме за утре

Фло, честита ви годишнина!

Честит да е  и рожденият ден на КГБ-то!

Фло, много добре си написала за оптимизма, но за мое съжаление аз съм тотален песимист. Не знам как да се променя поне малко. Ядосвам се на себе си, но всяко нещо ме тревожи и виждам най-лошите сценарии. Да хване човек, па да ме утрепа
Касс, благодаря за рецептата. Моята е почти същатата. От една леля на мм, лека ѝ пръст. Една късна пролет, преди сто години, се бяхме събрали на село, не помня за какво, но някой беше донесъл пресни домати и краставици от показен магазин. То тогава нямаше от къде другаде да се купят зеленчуци по това време.
А тази леля донесе няколко буркана водна туршия. Познайте какво се изяде първо. От тогава все тази рецепта ползвам. Пробвах и с микса на Йоткер, но не е същия вкус.
Отивам да правя туршийката.
До после!

Втори път от снощи ми изчезва написаното. Да видим мамата или аз. Започвам отново.
Доволна съм от рецептата на Доналд. Добре се получиха Хамериканските палачинки - успехът на начинаещия. децата доволи, дядо още повече.
РАНЕЛКА, приятна разходка, проветри си главата, прогони негативните мисли. Понякога сме натоварени с разни проблеми, служебни или битови и най-малката капка от "другото" прелива чашата. Добре е да си имаш верен душеприказчик - споделиш, свериш си часовника, чуеш и друго мнение, погледнеш и от друга камбанария. За награда - кафе в тиха сладкарничка и светът вече изглежда по-красив. Сама казва, че може и да е дреболия. Може.
След малко и аз ще се разходя по софийските улици с голямата внучка - доста необичайно за мен - без посока и задачи. Променям се.
ТАНУ, хвърли тъмните очила и се опитай да приложиш т.н. позитивно претълкуване - по нашенски Всяко зло за добро. Виж как са го казали старите хора, без да са ходили на психотерапевт. Опитвай се във всяка негативна ситуация да видиш нещо добро, нещо смешно. Промяната не става бързо, но ти си "печена", вярвам в теб. Опитай. Нашата народопсихология е такава - за всяко нещо да казваме: Това нЕма да стане. НЕма начин, остави. Така ми казваха някои хора, когато реших, че ще започвам частна практика. Опровергах ги, нали съм непоправим оптимист и вярвам, че хубавото и доброто са възможни.
Изчезвам, момичета. Отивам на разходка - ти да видиш!
Благодарим за пожеланията.

Благопожелания и от мен, Фло! Приятна разходка!
С Тетин онзи ден си говорихме, че чакаме с нетърпение момента, когато дребосъчковците, с ключ на вратлето, сами ще си идват при нас . Уча ги, освен адреса си (и нашия), да знаят наизуст телефонните номера.
Ранелка, пак ли си имала ситуация, в която си премълчала обидата? Опитвай се да си казваш спокойно, без повишаване на тон, какво ти тежи. Понякога младите не се усещат. Като поодъртеят им идва друг акъл, ама до тогава чат-пат се налага да "ручаме жабета". Давам си сметка, че и аз не съм била идеалната дъщеря и снаха, ама сега.

Ами аз затова пиша. Споделих с вас.
Няма с кой друг.
Или поне не искам.

Дишай

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, Ка-Ге-Бе!  
Да сме живи-здрави, да пишем, да я бъде, да я има темата ни!

Аз чета темата от м.Април 2008 г., но сама от невежество не можех да се включа и чак на 1-ви юни голямата дъщеря ме “вкара“ в редиците на КГБ-то. Как неусетно минават и се трупат годините!  

ФЛО, честита ви годишнина с Ромео, да сте живи-здрави и много щастливи с голямото ви семейство!  
Отивам да си правя пица с бутер тесто, че с този болен кръст изобщо не ми се меси. 
Мисля, че не съм правила до сега с такова тесто, или ако съм правила съм забравила, да видим какво ще се получи. Ако нищо не стане, няма да споделям за да не ми се смеете! А ако се получи ще се похваля, няма как!!!  

Приятна вечер, кагебейки!