"Миражът на простото щастие"
Той постави въпроса дали мъж със съдбата на Ешреф изобщо има право на личен живот, или щастието за него винаги ще остане само откраднат миг.

Наблюдавайки Нисан, която избира плодове и зеленчуци, Ешреф за първи път си позволи да изпита жажда за простото, тихо човешко щастие, нещо, което му е било отнето от суровия му свят.
Бих отличила думите му към продавача „Аз имам много пари, но богатият си ти“, защото те са искрено признание, че материалната власт не може да купи вътрешния мир и спокойното ежедневие.

После Ешреф говореше с изключителна нежност на Нисан, каза и, че няма по-достойна жена за обич от нея, но ми направи впечатление, че избягва пряката изповед „обичам те“, запазвайки последната си емоционална преграда. И когато Нисан то попита дали са трима (заради сянката на Рюя) и дали ще имат бъдеще, той я помоли да не го пита. За Ешреф утрешният ден носи заплаха, затова той се потапя в настоящето, докато Нисан отчаяно търси котва и иска обещание за сигурност.

На сватбата Ешреф излезе пред всички и танцува Зейбек- традиционния мъжки танц.С това той свали ролята на мафиотския бос и разкри пред Нисан първичната си, истинска мъжественост.
За Нисан той продължава да бъде изнинада, и тя е все по-омагьосана и все повече руши предразсъдъците си с всеки изминал момент.

В единственият момент, в който останаха сами, признанието на Нисан, че би искала да има силите да му устои, отново разкри нейния вътрешен конфликт. Разумът и казва да пази дистанция, но физическото привличане напълно я победи.
И поредната сурова метафора за живота на Ешреф- той няма право на личен живот. Дългът и отговорността към „Сираците“ са доживотен затвор, който винаги ще го изтръгва от обятията на любимата.















