Имаме примерите за това как разведените жени преди са считани за неморални. Към днешна дата разводът не не прави по-малко или повече морално стойностен.
Знаем също така как преди жената е обслужвала мъжа си във всички аспекти на ежедневието и колкото по-послушна и прилежна домакиня е била, толкова повече това е било угодно и като ценностно и морално оценявано.
Изневеряващите са си били винаги неморални и в това отношение няма спор. Разликата е там, че в миналото ако се влюбиш и изневериш заради което се провали брака ти си бил заклеймяван. Днес ако се влюбиш, изневериш и разтрогнеш брака си може и да получиш частично разбиране и оправдаване. И много други примери имаме.
Точно за това казвам, че на някои не е угодно да се отдадеш на кариера и да не си посветен на обгрижване. Това не те прави по-малко стойностен човек. Правите по-неудобен човек.
Ще допиша и нещо, което се сещам и няма връзка със семейните отношения. Скромността - силно морално качество, в което са били възпитавани поколения. Сега не възпитавам дъщеря си в скромност. Скромност не е морална ценност, а поведение и състояние. Възпитавам я да не парадира, но и давам свободна роля да демонстрира всички добри страни, които притежава. И понякога това се приема като самохвалство и стремеж към показност. Докато човек има уважение към околните и не ги принизява или унижава той за мен има пълно право да не бъде скромен. С други думи скромността има в момента изменение и да се извадиш пред групата не е нещо осъдително и неморално.