Станали ли са жените агресивни и нахални в търсенето на мъж?

  • 15 747
  • 700
# 525
Не виждам проблем с това. Не мога да харесвам всички, както и не всички харесват мен. Като се почне с едно гонене на лайкове от познати и непознати, все едно животът от това зависи… ами не, не зависи.
Виж целия пост
# 526
Да, елементарната емпатия изчезва или е значително притъпена. Ставаш несензитивен.
И по-странното е обаче: започваш да виждаш еднаквостта в хората и да те отвращават с това си нещо. Спокойно ги слагаш в някаква категория, определение (без да е обидно) и най-страшното е, че си прав. Особено като сами не могат да си излязат от кутийката, в която неволно ги слагаш.
Pattern recognition става, обаче с хората.

Все едно аз съм го писал. Точно така е.
Виж целия пост
# 527
То не е здравословно да искаш да се харесаш на всички. Даже бих казала, ако всички те харесват, значи нещо има сбъркано с теб. Лудост е това с лайковете, така е.
По-скоро аз го имах предвид като възможности на личността за развитие, а не до проява на симпатия от моя страна. Наблюдение върху характера. И е тъжно да видиш хора, които са неспособни да се надскочат, а могат. Но това е дълга тема.

Биги, процесът може да се обърне принципно. Но изисква воля. Като да вземеш да се детоксириаш. И става добре - натрупано познание + върната сензитивност.
Виж целия пост
# 528

Биги, процесът може да се обърне принципно. Но изисква воля. Като да вземеш да се детоксириаш. И става добре - натрупано познание + върната сензитивност.

Работим по въпроса 🙂
Уф, трябва да се ребрандирам, това "Биги" не ме кефи.
Виж целия пост
# 529
Не се, тогава Сити.
Поздравления за което, мъка е.

При мен си отне време, признавам. Поне не вадя горелката при най-малкото вече. Пазя си силите за смислени неща.
Прояви се заради психическо натоварване от хора, не толкова от някакъв брой връзки.
Може би затова сега, като насреща ми имам някой кофти динозавър от попрището ми, не ме трогва. Мина ми през ушите поредния грозен коментар за жените, сякаш е някаква аксиома. Ми не е. Това е от същите тия, дето тука ни пишат глупостите, само дето е хванало прах и паяжина от стоене само.
Виж целия пост
# 530
Ами аз съм имала връзки по година - две, в които съм влагала доста емоции, пък не съм се изхабила.
Имала съм и брак, дълъг и пълен с емоции.
Въобще, аз съм си емоционална. Колкото и да ги генерирам, не се изхабяват. Даже сякаш по-интензивни стават.

Имам пък някои приятелки, с по един мъж в живота си, ами по мое мнение напълно пасивни откъм емоции. Ако са разделени с този мъж, са пълен пас.

Да, има някои видове мъже, за които въобще не си струва да се хабят емоции.  Там е идеално жената да е също толкова обрана, ако може.
Виж целия пост
# 531
Модерацията явно е решила да ни спести удоволствието от разгорещилата се дискусия - гледам, последният ми коментар липсва. И да се тюхкаме, кой прочел - прочел.

Отново благодаря на Лъвицата, че се включи с нещо съществено, провокиращо дискурс. Ала оставам с впечатлението, че подобен формат е неохотно приет от мнозинството във форума.
Виж целия пост
# 532
Ама чакайте сега - броят или видът на връзките (за една нощ vs секс само със сериозни намерения) е едно, липсата на подбор - съвсем друго. Ако спиш с боклуци, може и кошче за боклук да си.
Точно. Ако съм имала десетина връзки - с кварталния наркоман, с хазартнозависимия, с оня, дето скубе баща си за пари, е едно. Ако съм Тейлър Суифт, е друго.
Виж целия пост
# 533
Когато се запознаваш с някой няма как да му знаеш битието преди теб.

Никой не тръгва да си разказва миналото 1:1.
Също има "правило" да не се говори за миналото, минали връзки и "сравнения".

Запознаваш се днес с мен в петък, но паралелно си имаш някакъв любовник.
Утре се виждаш с него и правите секс уикенда.
Но вътрешно знаеш, че не си пасвате кой знае колко, и след като ме опознаеш и видиш, че съм любовта на живота ти, и си паснем, казваш чао на уикенд бъдито.

Може би пример за промискуитет?

Общо взето има "риск печели, риск губи".

Всеки случй си личи когато човек е подбирал и не е живял безразборно, себеуважението е изписано на лицето, поведението и багажа в главата, след като пообщувате малко.

А, който държи на теб и иска да е с теб, се отваря и ти споделя всичко нужно, именно защото не иска да те загуби и иска картите да са на масата от самото начало.
Виж целия пост
# 534
Никога не ми е хрумвало да питам когото и да било с колко души е спал. Не знам, тези, които се интересуват и задават въпроса, разчитат ли, че ще получат точен и честен отговор? Отделно, на какъв етап се задава такъв въпрос? От една страна да не е твърде рано, че да има риск да изглежда грубо и невъзпитано, от друга - да не е твърде късно, за да се окаже безпредметно, тъй като вече си хлътнал и с двата крака.
Виж целия пост
# 535
Какво ще го прави човек, този точен и честен отговор? Ето го възлюбления, харесваш го, искаш го. А да го разпитваш за ланския сняг - съвсем излишно напрежение се създава според мен. Ако желае, ще сподели нещо, ако не - гледате напред и това е.
Виж целия пост
# 536
Или може да сподели доброволно, пък ти да не желаеш да знаеш.
Виж целия пост
# 537
Това със споделянето на бройката доброволно се прави нарочно понякога, за да може другата страна също да си каже.

Относно разказване на миналото има и втори пласт. Не всеки е обективен за него, но то си проличава.
Виж целия пост
# 538
Какъв е този втори пласт?
Виж целия пост
# 539
Да видиш зад историята така ли е в действителност.
Да видиш как е реагирал наистина човека. И как реагира сега на разказа. Изключвам взимането на поука или каквото е там. Някои хора ги удря тухлата много пъти и пак не разбират какво се случва.
Вторият пласт се изразява в психическата реалност. Няма значение историята каква е. А как възприема реалността. Да видиш през очите на другия.
Сега, ако видиш повече от разказаното, дали то е умишлено спестено (защо) или е неосъзнато е отделен проблем.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия