Парфюмни размисли и страсти - 305

Благодаря Лаленце, имаш право, не се бях замислила, че е по-специфичен състава, а с моите темпове и 30-тицата ще се развали преди да я изпръскам.

Момичета, здравейте. Аз съм от тези, които ви четат постоянно, но не пишат 😃. Сега обаче имам питане към вас и молба за съвет. Вчера в Дъглас съвсем случайно си пръснах новия Burberry Goddess Amber Vanilla и направо се влюбих в аромата..Питането ми е, ако някоя от вас вече го има, може ли да сподели дали е траен?
А влязох с идеята най-накрая да се осмеля и да си купя Синия час.. 😃

Може ли мнение за la vie est belle l’elexir ? Не си спомням дали съм го пробвала, но го намирам на добра цена.

Без проба не съветвам за елексира, подлъгах се по описанието, поръчах на сляпо от официалния сайт на ланком, даже дойде 10мл подарък, няма такава гадост на моята кожа, дадох минито на майка ми и тя не го понесе, стои неразопакован и в забвение 🤣

la vie est belle l’elexir е за хора, които обичат кожени аромати - мене примерно си ми харесва.
Фреш що така - ми подари го някому, дето ще му харесва.

Burberry Goddess Amber Vanilla е за хора дето обичат сладки, ванилени аромати - аз напримерно не ги понасям - този специално има брутална трайност, получих го като мостра от едно пазаруване - няма падане.

За La Vie est Belle L'Elixir ot '24 ли става въпрос или тазгодишния черешов? Първият е прекрасен микс от малини и виолетки. Женствен, сладък (но не и сладникав!), елегантен. Точно есенните 10 -15^о са му е сезона. Да, върви с кожа и велур, макар в самия парфюм почти не се долавят кожени нотки. Но помня, че и аз го харесах едва след няколко проби.

Нещо от LinkedIn, което ми попадна днес.

Някой ще ходи ли на парфюмната среща в събота?
Да се обадите, ако ме видите да се запознаем наживо!🌹

Не знаех, че е спрян, но сега видях. На мен също ми беше един от първите парфюми. Сега съжалявам, че не си оставих малко.

Провери в ибей, има разни минита. В Старкорп също метнах отливки. За подобен аромат не се сещам, честно казано. Супер класически, студен и аристократичен.

Онзи ден пробвах синия час. Дори не го доближавах, защото старият хич не ми понася, но това е нещо съвсем различно. Толкова мек, обгръщащ като облаче, ненатрапчив, но траен. Мирише ми на нещо от детството, но не мога да се сетя на какво или пък на кого.

И на мен Синият час ми напомни за детството, на ваканция при баба или леля и единственото логично обяснение ми е, че е имало луксозни сапуни с ирис и тогава хората си ги пазеха по чекмеджета и гардероби и съответно те миришеха така.
И така началото ме плени, но като се появи озоно-акватичната нотка, установих, че не е за мен.

Акватичната нотка веднага се проявява върху мен и убива всички ириси. След 3 проби при различен климат резултатът е един и същ.

Ох, днес следобед и аз пръснах Синият час. 2 фъс. Първа проба. Мостра, към поръчка. Тоест, нямам за дълго, хубаво разносване. Но, май нямам и нужда.

Когато пробвам нов аромат, подхождам вероятно не логично. Не чета ревюта. Не поглеждам пирамида. Оставям първото впечатление да е само мое. Така де, на обонянието ми. Което след бременността е изострено. И след паузата по майчинство, с години без парфюми, е някак ъпгрейднато. Отпочинало.

Ах, моята обонятелна асоциация и памет се събудиха в първата минута, по същият сходен начин. С една дума: сапун.
Разбира се, това е само първа проба. Сега, часове по късно освен него, долавям ванилия и мускус.

Но да се върна в началото. И връхните нотки. Отведоха ме, назад във времето. Тогава, когато бях дете. Малко момиче със смугла кожа и дълги кестеняви коси. Моята баба, притежаваше гардероб. И скрин. Чейз от сватбата. Та, гардероба беше орехов. Двукрилен. Върху него, в първата една педя, тя държеше... Какво мислите?! Заветната точилка за баници и други изделия с точени кори. И сапун. Много сапун. Но, не луксозен, не. А онзи със странната цилиндрична форма и зелен цвят. Увит в шумолящи хартийки. Бръснарски сапун за  стотинки. Нямам спомени за употребата му от другите членове на семейството ми. Но, за баба и мен-да. Баба ми миеше! косата ми с този сапун. Не помня защо или колко време е продължило. Но ясно помня, как ме къпеше...

Синият час, днес беше моята машина на времето. Много мило, гушливо, топло и уютно се почувствах от внезапно нахлулите в мен спомени... Ако беше жива, щях да й разкажа и да си припомним миналото заедно.

Но аромата не е моят. Не казвам, че няма да се разкрие още и още... Или, че е лош. В никакъв случай не долавям мъжкарски, суров прочит върху кожата си. Но мисля, че не бих го носила.



Още не познавам Кръш, може ли да помоля да ми подскажете от къде мога да си взема проба?
Благодаря!

Много хубаво описание на Синия час и аз подобно го почувствах, но не мога да пиша толкова красиво. Написах луксозен сапун, защото си мисля, че такъв би пазил човек. Но може и да не са били луксозни.
Проба от Абсолю кръш може би от ФБ група за парфюми и да попитате дали някой продава отливка. Но...хубаво оглеждайте профилите и историята на продавача.
Моят вече е тръгнал от Германия и в началото на ноември го чакам.
Да видим. При тестовете не ме грабна, но околните много го харесаха.

stenly, благодаря Ви от за оценката.
Между дрехите, едно време слагаха бабите и майките Лукс сапуни. Никаква идея нямам за ароматите им... И всичко що, някой донесе отвън или от Корекома...

Фейсбук и групи с напълно непознати не е моето. Не бих.
Обаче с пръсването в парфюмерия имам проблем. Първо шума. Второ облака аромати около мен... И се загубвам. Всичко ми се слива и става еднакво, равно... Плоско. Искам си спокойна, чиста визуално и въздушно среда. За да сме само аз и той-парфюма в първите минути. Така възприятията ми работят най-чисто.

Denisha, интересна асоциация, но макар че Синия час на Герлен не ме впечатли, не бих свързала никога миризмата на някогашния  бръснарски сапун, която беше нещо ужасно с този изискан парфюм 🙂