Аййй , Дидко Страхотни са. 
Майсторска си на колора и това си е.
Виж целия пост
Майсторска си на колора и това си е. ⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 61*
- Публикувана: 12 окт. 2026, 19:49 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2026, 22:13 ч.
# 75
17 окт. 2026, 00:02 ч.
# 76
17 окт. 2026, 00:04 ч.
Гифките вече са с нов шарпън за съжаление ,че ми изчезна цялото Ц и оказа се че и някои колори ми ги няма и тн ,но няма да се цупя основния е останал ,но текстури , шрифтове всичко изчезна.
Виж целия пост
Аййй , Дидко Страхотни са. Майсторска си на колора и това си е.
Майсторска си на колора и това си е.
# 77
17 окт. 2026, 00:28 ч.
Диди, не зная какво ти е изчезнало, но гифките са страхотни. Веднага си ги подредих в архива.
Благодаря ти!
Виж целия пост
Хайде на Козанчетата. 
Благодаря ти!
# 78
17 окт. 2026, 00:50 ч.
А аз ще си имам да си пускам тези дни.
Част 1:
Виж целия пост
Част 1:
Скрит текст:
Време е да поканим първата ни гостенка, в чиято история ще се разровим.
Кълна се, напоследък толкова се смея с нея, че ме заболява коремът. Но същевременно толкова много припознавам себе си и живота си в нейния.
Ще поканя на сцената тази прекрасна моя сестра. Посрещнете я с аплодисменти — Ясемин Сакалоулу!
Ясемин: Какво е това?
Уур: Толкова се развълнувах! Колко си красива!
Уур: Да те видят всички, да те видят!
Уур: Черните ти къдрици са сплетени…
Уур: Скъпа Ясемин, заповядай насам.
Ясемин: Идвам.
Уур: Сигурно сте гледали спектакъла на Ясемин. Има ли някой, който не го е гледал? Всички сте го гледали, нали?
Днес ще се разровим във всичко, свързано с този спектакъл. Ще я помолим да ни разкаже всичко. Поканих те тук, за да не оставим нищо неизказано.
Ясемин: Ще го изиграя целия тук наведнъж, а после ще фалирам.
Уур: Защото от този момент кариерата ми започва! Никой да не ми се сърди!
Ясемин: Е, стига вече!
Уур: Дай да ти взема багажа. После ще те помоля за нещо, но първо искам да ти кажа нещо. Правиш толкова хубави неща. Споделяш ги толкова искрено. Разкриваш всичко от живота си, без да криеш нищо. И разказваш за всичко това с толкова много настроение. Днес ще поговорим за всичко това.
Ясемин: Разбира се, че ще поговорим.
Уур: Кълна се! Затова дойдохме тук посред нощ. Дойдохме вечерта, а ще си тръгнем сутринта. Готови ли сте?
Отново добре дошла, скъпа Ясемин! Нека те настаним. Къде искаш да седнеш?
Ясемин: Май тук трябва да седна.
Уур: Седни, където пожелаеш. Ти си кралицата на вечерта. Нали, Джанан?
Ясемин: Ще седна тук.
Уур: Вече ще проявяваме повече внимание към господата.
Да преминем към втория ни гост, приятели. С Ясемин така или иначе ще си побъбрим достатъчно.
Посрещнете Толгахан Сайъшман!
Уур: Песни, турски фолклор и веселие… А сега — Толгахан!
Не работи, нали? Каквото и да правя, не става.
Братко мой, добре дошъл! Колко добре изглеждаш! Колко си красив!
Толгахан: Благодаря ти много.
Толгахан: Наистина е вълнуващо да бъда гост в първото ти предаване.
Уур: Споделяме вълнението ти. Дано пътят ти бъде успешен и късметът винаги да е с теб.
Толгахан: Благодаря ти много.
Уур: Последния път, когато снимах сериала „Карадайъ“, Кенан Имирзалъоглу, да му е честито, ме попита дали искам да си направим селфи.
Казах му: „Братко, разбира се, но на кого ще покажа снимката си с теб?“
Когато започвах предаването днес, си мислех, че непременно ще си направя снимка с теб, Толгахан. Но като те видях под светлините, си промених мнението. Казах си: „Не, това вече е прекалено!“
Като си помисля колко много хубави неща си направил! Работиш невероятно много и си изключително зает. Ще поговорим за всичко това. Нека те настаним с аплодисменти. Седни, където пожелаеш.
Но знаете ли кое е най-хубавото в тази работа? Не е просто да водиш предаване на живо по телевизията.
Искаш да се срещнеш с някоя известна личност? Обаждаш ѝ се и казваш: „Искам да те поканя в предаването си.“ Така получаваш възможност да се запознаеш с хора, които харесваш.
А сега ще ви представя един човек, когото много обичам и когото наричам свой по-голям брат. Много от вас го познават отдавна, особено хората на моята възраст. Цяло поколение е израснало с него.
Ще произнеса името му и съм сигурен, че ще се развълнувате.
Скъпи Халук Левент!
Халук Левент: Разкажи ми нещо, толкова ми е скучно.
Сякаш самият аз се разпадам отвътре.
До мен си, но мълчиш. Мълчиш и не говориш. Гледаш ме, но не ме виждаш.
До мен си, но мълчиш. Гледаш ме…
Ако те докосна, ще замръзна.
Страхът от самоубийство ме разяжда отвътре.
Един ден ти ще плачеш. Един ден ще откриеш себе си.
Земетресения бушуват в главата ми. Навън се чуват сирени. Навсякъде около мен хората са притихнали. Вътре в мен има някой, който умира.
Скъпа, знам, че си тръгваш.
До мен си, мълчиш и ме гледаш. Ако те докосна, ще замръзна.
Страхът ме разяжда отвътре. Ако ми се усмихнеш, ще се разплача. Ако ми се усмихнеш, ще открия себе си.
Земетресения бушуват в главата ми. Навън се чуват сирени. Навсякъде около мен хората мълчат. Вътре в мен има някой, който умира.
Уур: Кълна се, изглеждаш на осемнайсет години! Откъде намираш толкова енергия? Само докато те слушах, се изморих. Да ти ръкопляскаме още веднъж!
Халук Левент: Благодаря ви.
Уур: Невероятен си! Колко се радвам, че дойде, скъпи мой братко! Знам, че днес беше много зает и имаше страшно много ангажименти. Не те ли притиснахме прекалено с поканата? Да ми простиш, ако сме те затруднили.
Халук Левент: Ти си с връзки, братко!
Уур: Точно така.
Той е комисарят от сериала, който гледам. Какво да направя?
Уур: Ако не дойда, утре ще ме арестува!
Халук Левент: Недей да ставаш толкова лош!
Уур: Ние спазваме закона. Всичко става така, както повеляват законите.
Скъпи мой братко, отново добре дошъл!
Халук Левент: Благодаря, радвам се да съм тук.
Уур: Пожелавам ви чудесна вечер!
Халук Левент: Чакай, чакай! Щях да изпея още една песен.
Уур: Наистина ли?
Халук Левент: Да.
Уур: Добре, продължавай!
Братко, песента е прекрасна, а историята зад нея е много дълбока. Слушали сме я от теб безброй пъти, затова днес няма да те питаме за нея. Искам да поговорим за други неща, да си споделим някои мисли.
Преди малко бях ужасен. Представи си — щях да седя до този мъж, най-красивия мъж на света! Добре, че не се наложи да седим един до друг.
Ще ти задам един въпрос. Май малко те притеснява, когато ти казват, че си красив, нали?
Халук Левент: Да.
Уур: Защо се притесняваш? Когато ти кажат, че си красив, се смущаваш.
Много си красив!
Халук Левент: Благодаря ти много.
Уур: Толга е моят брат, обичам го като роден. Нека не стоим постоянно един до друг. На екрана ту да съм аз, ту той. Не бива все да сме един до друг.
Толгахан: Аз пък искам да стоим един до друг.
Уур: Ще ти кажа нещо. Предизвикваш самия Халук Левент! Какво ще му кажеш? Няма как да му възразиш. Ще се изложим. Предаването е на живо, няма да успеем да се оправим. Ръцете и краката ми вече се оплетоха.
Поглеждам единия, после другия, после теб. Поне ние двамата можем да се разбираме.
Толгахан: Когато започна предаването, си призна нещо.
Халук Левент: Не съм чул, извинявай.
Уур: Ние двамата можем да се разбираме, но по-добре да не стоим един до друг.
Бог разпределя дарбите според човека. Трябва да го приемем.
Искам да ви попитам нещо. Знаете ли какво означава „афара“?
Халук Левент: Не. Не всичко е красота — понякога трябва и да прочетем нещо, да се поразровим.
Уур: Научихме го, но нека ти оставим да обясниш.
Добре. Екипът ни подготви нещо специално. Колегите ми получиха невероятни отговори. Нека първо ги видим, а после ще поговорим накратко за значението на „афара“.
Помислихме си, че може би означава нещо хубаво. Сега ще ви обясня и ще ви смая!
Нека видим видеото, приятели.
Уур: Какво е „афара“?
Участник: Не знам.
Уур: Какво мислите, че може да е?
Участник: Афара… Не е ли нещо свързано със спасителните операции след земетресение?
Уур: С какво точно?
Участник: С видовете земетресения.
Участник: Как да ви го обясня… Да не е поп музика?
Участник: Аз пък искам по телевизията да има повече турска класическа музика. Да има и женски музикални програми. Омръзна ни вече!
Уур: А „афара“ да има ли?
Участник: Да, разбира се! Ще бъде страхотно!
Участник: Не е ли нещо, при което хората танцуват и подскачат?
Уур: Не разбирам какво имате предвид. А вие какво мислите, че е „афара“?
Участник: Нещо, при което отиваш някъде… Обяснете ми го!
Уур: Заповядайте.
Участник: Афара… Нещо като Малдивите. Човек, който прилича на Малдивите.
Уур: Къде се намира това?
Участник: Мисля, че е в Югоизточна Азия, но не съм напълно сигурен.
Участник: Как се казваше онзи филм? Някаква комедия беше.
Участник: Афара — това е!
Уур: Кой филм?
Участник: Във филма „Яргъ“ имаше двама мъже.
Уур: Кои мъже?
Участник: Не ги познавам. Беше полицай.
Участник: „Афара“ не е ли вид разядка с бакла и зехтин?
Участник: Не разбирам от тези неща. Какво да знам аз за „афара“ и подобни работи?
Участник: Може би означава да прощаваш.
Участник: Много хубаво! Да си прощаваш.
Ако някой ми е сторил зло, аз го прощавам с доброто в сърцето си.
Уур: Какво е „афара“?
Участник: Какво?
Уур: „Афара“!
Участник: Момче, аз съм от Трабзон! Какво е това „афара“?
Едно дете ме попита какво означава „афара“.
Какво е „афара“, бе?
Участник: Какво означава думата? Затвори телефона!
Участник: И той не знае.
Казваме си например: „Не прави афара.“
Нещо като „афара-тавара“.
Може би означава да се развълнуваш, да изпаднеш в шок.
Афара! Как го обясних само!
Участник: Може би означава да поправиш нещо, което е било повредено.
Уур: Какво например?
Участник: Да речем, че си построил сграда и после я ремонтираш.
Уур: Възможно ли е?
Участник: Не знам, само предполагам.
Уур: Какво друго може да означава?
Участник: Да кажем, че автомобил е аварирал на пътя. Двигателят не работи. Викаш механик или сменяш ангренажния ремък.
Участник: Това е „афара“!
Уур: Да, точно така.
Участник: Ако си бях сложил слънчевите очила, така ли щях да изглеждам? Ще ми се появят бръчки!
Уур: Изглеждаш си чудесно.
Кълна се, напоследък толкова се смея с нея, че ме заболява коремът. Но същевременно толкова много припознавам себе си и живота си в нейния.
Ще поканя на сцената тази прекрасна моя сестра. Посрещнете я с аплодисменти — Ясемин Сакалоулу!
Ясемин: Какво е това?
Уур: Толкова се развълнувах! Колко си красива!
Уур: Да те видят всички, да те видят!
Уур: Черните ти къдрици са сплетени…
Уур: Скъпа Ясемин, заповядай насам.
Ясемин: Идвам.
Уур: Сигурно сте гледали спектакъла на Ясемин. Има ли някой, който не го е гледал? Всички сте го гледали, нали?
Днес ще се разровим във всичко, свързано с този спектакъл. Ще я помолим да ни разкаже всичко. Поканих те тук, за да не оставим нищо неизказано.
Ясемин: Ще го изиграя целия тук наведнъж, а после ще фалирам.
Уур: Защото от този момент кариерата ми започва! Никой да не ми се сърди!
Ясемин: Е, стига вече!
Уур: Дай да ти взема багажа. После ще те помоля за нещо, но първо искам да ти кажа нещо. Правиш толкова хубави неща. Споделяш ги толкова искрено. Разкриваш всичко от живота си, без да криеш нищо. И разказваш за всичко това с толкова много настроение. Днес ще поговорим за всичко това.
Ясемин: Разбира се, че ще поговорим.
Уур: Кълна се! Затова дойдохме тук посред нощ. Дойдохме вечерта, а ще си тръгнем сутринта. Готови ли сте?
Отново добре дошла, скъпа Ясемин! Нека те настаним. Къде искаш да седнеш?
Ясемин: Май тук трябва да седна.
Уур: Седни, където пожелаеш. Ти си кралицата на вечерта. Нали, Джанан?
Ясемин: Ще седна тук.
Уур: Вече ще проявяваме повече внимание към господата.
Да преминем към втория ни гост, приятели. С Ясемин така или иначе ще си побъбрим достатъчно.
Посрещнете Толгахан Сайъшман!
Уур: Песни, турски фолклор и веселие… А сега — Толгахан!
Не работи, нали? Каквото и да правя, не става.
Братко мой, добре дошъл! Колко добре изглеждаш! Колко си красив!
Толгахан: Благодаря ти много.
Толгахан: Наистина е вълнуващо да бъда гост в първото ти предаване.
Уур: Споделяме вълнението ти. Дано пътят ти бъде успешен и късметът винаги да е с теб.
Толгахан: Благодаря ти много.
Уур: Последния път, когато снимах сериала „Карадайъ“, Кенан Имирзалъоглу, да му е честито, ме попита дали искам да си направим селфи.
Казах му: „Братко, разбира се, но на кого ще покажа снимката си с теб?“
Когато започвах предаването днес, си мислех, че непременно ще си направя снимка с теб, Толгахан. Но като те видях под светлините, си промених мнението. Казах си: „Не, това вече е прекалено!“
Като си помисля колко много хубави неща си направил! Работиш невероятно много и си изключително зает. Ще поговорим за всичко това. Нека те настаним с аплодисменти. Седни, където пожелаеш.
Но знаете ли кое е най-хубавото в тази работа? Не е просто да водиш предаване на живо по телевизията.
Искаш да се срещнеш с някоя известна личност? Обаждаш ѝ се и казваш: „Искам да те поканя в предаването си.“ Така получаваш възможност да се запознаеш с хора, които харесваш.
А сега ще ви представя един човек, когото много обичам и когото наричам свой по-голям брат. Много от вас го познават отдавна, особено хората на моята възраст. Цяло поколение е израснало с него.
Ще произнеса името му и съм сигурен, че ще се развълнувате.
Скъпи Халук Левент!
Халук Левент: Разкажи ми нещо, толкова ми е скучно.
Сякаш самият аз се разпадам отвътре.
До мен си, но мълчиш. Мълчиш и не говориш. Гледаш ме, но не ме виждаш.
До мен си, но мълчиш. Гледаш ме…
Ако те докосна, ще замръзна.
Страхът от самоубийство ме разяжда отвътре.
Един ден ти ще плачеш. Един ден ще откриеш себе си.
Земетресения бушуват в главата ми. Навън се чуват сирени. Навсякъде около мен хората са притихнали. Вътре в мен има някой, който умира.
Скъпа, знам, че си тръгваш.
До мен си, мълчиш и ме гледаш. Ако те докосна, ще замръзна.
Страхът ме разяжда отвътре. Ако ми се усмихнеш, ще се разплача. Ако ми се усмихнеш, ще открия себе си.
Земетресения бушуват в главата ми. Навън се чуват сирени. Навсякъде около мен хората мълчат. Вътре в мен има някой, който умира.
Уур: Кълна се, изглеждаш на осемнайсет години! Откъде намираш толкова енергия? Само докато те слушах, се изморих. Да ти ръкопляскаме още веднъж!
Халук Левент: Благодаря ви.
Уур: Невероятен си! Колко се радвам, че дойде, скъпи мой братко! Знам, че днес беше много зает и имаше страшно много ангажименти. Не те ли притиснахме прекалено с поканата? Да ми простиш, ако сме те затруднили.
Халук Левент: Ти си с връзки, братко!
Уур: Точно така.
Той е комисарят от сериала, който гледам. Какво да направя?
Уур: Ако не дойда, утре ще ме арестува!
Халук Левент: Недей да ставаш толкова лош!
Уур: Ние спазваме закона. Всичко става така, както повеляват законите.
Скъпи мой братко, отново добре дошъл!
Халук Левент: Благодаря, радвам се да съм тук.
Уур: Пожелавам ви чудесна вечер!
Халук Левент: Чакай, чакай! Щях да изпея още една песен.
Уур: Наистина ли?
Халук Левент: Да.
Уур: Добре, продължавай!
Братко, песента е прекрасна, а историята зад нея е много дълбока. Слушали сме я от теб безброй пъти, затова днес няма да те питаме за нея. Искам да поговорим за други неща, да си споделим някои мисли.
Преди малко бях ужасен. Представи си — щях да седя до този мъж, най-красивия мъж на света! Добре, че не се наложи да седим един до друг.
Ще ти задам един въпрос. Май малко те притеснява, когато ти казват, че си красив, нали?
Халук Левент: Да.
Уур: Защо се притесняваш? Когато ти кажат, че си красив, се смущаваш.
Много си красив!
Халук Левент: Благодаря ти много.
Уур: Толга е моят брат, обичам го като роден. Нека не стоим постоянно един до друг. На екрана ту да съм аз, ту той. Не бива все да сме един до друг.
Толгахан: Аз пък искам да стоим един до друг.
Уур: Ще ти кажа нещо. Предизвикваш самия Халук Левент! Какво ще му кажеш? Няма как да му възразиш. Ще се изложим. Предаването е на живо, няма да успеем да се оправим. Ръцете и краката ми вече се оплетоха.
Поглеждам единия, после другия, после теб. Поне ние двамата можем да се разбираме.
Толгахан: Когато започна предаването, си призна нещо.
Халук Левент: Не съм чул, извинявай.
Уур: Ние двамата можем да се разбираме, но по-добре да не стоим един до друг.
Бог разпределя дарбите според човека. Трябва да го приемем.
Искам да ви попитам нещо. Знаете ли какво означава „афара“?
Халук Левент: Не. Не всичко е красота — понякога трябва и да прочетем нещо, да се поразровим.
Уур: Научихме го, но нека ти оставим да обясниш.
Добре. Екипът ни подготви нещо специално. Колегите ми получиха невероятни отговори. Нека първо ги видим, а после ще поговорим накратко за значението на „афара“.
Помислихме си, че може би означава нещо хубаво. Сега ще ви обясня и ще ви смая!
Нека видим видеото, приятели.
Уур: Какво е „афара“?
Участник: Не знам.
Уур: Какво мислите, че може да е?
Участник: Афара… Не е ли нещо свързано със спасителните операции след земетресение?
Уур: С какво точно?
Участник: С видовете земетресения.
Участник: Как да ви го обясня… Да не е поп музика?
Участник: Аз пък искам по телевизията да има повече турска класическа музика. Да има и женски музикални програми. Омръзна ни вече!
Уур: А „афара“ да има ли?
Участник: Да, разбира се! Ще бъде страхотно!
Участник: Не е ли нещо, при което хората танцуват и подскачат?
Уур: Не разбирам какво имате предвид. А вие какво мислите, че е „афара“?
Участник: Нещо, при което отиваш някъде… Обяснете ми го!
Уур: Заповядайте.
Участник: Афара… Нещо като Малдивите. Човек, който прилича на Малдивите.
Уур: Къде се намира това?
Участник: Мисля, че е в Югоизточна Азия, но не съм напълно сигурен.
Участник: Как се казваше онзи филм? Някаква комедия беше.
Участник: Афара — това е!
Уур: Кой филм?
Участник: Във филма „Яргъ“ имаше двама мъже.
Уур: Кои мъже?
Участник: Не ги познавам. Беше полицай.
Участник: „Афара“ не е ли вид разядка с бакла и зехтин?
Участник: Не разбирам от тези неща. Какво да знам аз за „афара“ и подобни работи?
Участник: Може би означава да прощаваш.
Участник: Много хубаво! Да си прощаваш.
Ако някой ми е сторил зло, аз го прощавам с доброто в сърцето си.
Уур: Какво е „афара“?
Участник: Какво?
Уур: „Афара“!
Участник: Момче, аз съм от Трабзон! Какво е това „афара“?
Едно дете ме попита какво означава „афара“.
Какво е „афара“, бе?
Участник: Какво означава думата? Затвори телефона!
Участник: И той не знае.
Казваме си например: „Не прави афара.“
Нещо като „афара-тавара“.
Може би означава да се развълнуваш, да изпаднеш в шок.
Афара! Как го обясних само!
Участник: Може би означава да поправиш нещо, което е било повредено.
Уур: Какво например?
Участник: Да речем, че си построил сграда и после я ремонтираш.
Уур: Възможно ли е?
Участник: Не знам, само предполагам.
Уур: Какво друго може да означава?
Участник: Да кажем, че автомобил е аварирал на пътя. Двигателят не работи. Викаш механик или сменяш ангренажния ремък.
Участник: Това е „афара“!
Уур: Да, точно така.
Участник: Ако си бях сложил слънчевите очила, така ли щях да изглеждам? Ще ми се появят бръчки!
Уур: Изглеждаш си чудесно.
# 79
17 окт. 2026, 02:00 ч.
Диди, имам чувството, че в това предаване бяха поканили Толга само за украса на сцената.
Водещия почти не му даде думата и нашичкият беше като статист.
Виж целия пост
Водещия почти не му даде думата и нашичкият беше като статист.
# 80
17 окт. 2026, 02:04 ч.
Емко аз рекох да си го имаме пък не сме на загуба от много имане.
Част 2:
Виж целия пост
Част 2:
Скрит текст:
Ще ми излязат бръчки.
Много си е добре.
Афара.
Афара ли?
Какво е това афара?
Афара.
Чакай да проверя в Google.
Хайде, вижте какво е.
„Водите на Итихадар“ по Kanal D.
Аха.
Имаше реклама, нали?
Забавление.
Чудесно! Забавление, чудесно!
Казват, че тази наша склонност винаги да отговаряме, дори когато не знаем нещо, идва от добрите ни намерения. Не искаме да отказваме, искаме да помогнем. Но може би не трябва да се престараваме толкова. Например, ако не знаем отговора…
Братко, ще ви обясня накратко буквалното значение на „афара“.
Афара означава последната реколта.
В нашата Амикова долина, братко, както знаеш, в Чукурова памукът се бере три пъти годишно.
Последната реколта се нарича „афара“.
Това, което остане след последното бране, се оставя на хората, които работят там.
Някои го вземат и го продават, други правят юргани.
Някои правят възглавници, други го използват за чеиза си или го продават и купуват нещо друго.
Това всъщност е афара.
А „Афара“ е моят прякор.
Ние сме девет деца, а аз съм най-малкият в семейството.
Понеже съм последната „реколта“, баща ми винаги ме наричаше така — „моята афара“.
После името се появи и в предаването.
Тоест, онзи брат от Трабзон…
Много ви благодаря! Бъдете живи и здрави.
Хайде да продължим полека с разговора.
Скъпа Ясемин, нека започнем с теб.
Като дама, първо ще започнем с теб…
Но чакай, първо искам да кажа нещо за Толгахан.
Искам да кажа нещо.
От много години участвам в телевизионни предавания и съм гостувал в изключително престижни програми. Но никога не съм виждал водещия, самата звезда на предаването, да сервира чай с такава непринуденост, сякаш сме в квартално кафене.
Наистина те поздравявам за това.
Наистина.
Абе, братко…
Кълна се, приятели, екипът ми е тук.
Само някой да ме подхлъзне и да ме вкара в капан — ще му оскубя косата!
Не беше ли моя идеята за чая?
Наистина.
Защото не е като да съм измислил нещо гениално, но чаят е част от нашата култура.
Това е първото, което предлагаме на госта, когато дойде от работа или ни посети.
А после питаме: „Ще си сипем ли още една чашка?“ — така се опитваме да продължим разговора.
Чаят е просто поводът.
Чаят е нещо прекрасно. Вижте колко хубаво — сложихме ви чай пред вас и разговорът ни започна.
Благодаря ти.
Скъпа Ясемин, ти…
Всички обръщат внимание на формата ти.
Халук, ти също пиеш чая без захар, нали?
Видях от Толгахан.
Той го пие без захар, аз също.
Без захар, братко.
Ами, не можах да се откажа от захарта навреме.
Аз пия чая без захар още от детството си.
Хубаво е, наистина. Така усещаш вкуса на чая.
Разбира се, още от детството, нали?
Като деца слагахме по три-пет бучки захар.
Сега усещаш истинския вкус на чая.
Преди това захарта надделява.
С нашия шалгам е същото.
Някои го правят лют.
Ние винаги казваме, че шалгамът трябва да се пие без люто.
До него има моркови, които се слагат вътре.
Морковите се потапят в лютата течност и се ядат, но шалгамът се пие без люто.
Това продуктово позициониране ли е?
Аз си говоря!
Чакай малко.
Една секунда.
Ако има нещо такова…
Една секунда, само вие говорите!
Ако има нещо такова, Полат да ми плати хонорара!
Чакайте малко.
Ясемин, готова ли си?
Като заговорихме за продуктово позициониране — вижте, имаме чай и шалгам.
Не съм казал марката на шалгама.
То няма марка!
Още малко и ще извадят стари снимки на близките ни.
Чакай, чакай. Ясемин, сега ще ти уредя нещо оттам.
Ти луда ли си?
Мислиш ли, че ще те оставим да рекламираш безплатно?
Тогава Полат да ми плати и на мен!
Сега искам да продължим разговора с теб, скъпа Ясемин.
Като дама ще започнем първо с теб.
По произход си от Ризе, нали?
По произход съм от Сакария.
Започваме с грешна информация още от самото начало!
Виж, братко, щях да продължа оттук, но изведнъж ме обзема едно приятно, топло чувство…
Продължавай, на прав път сме.
Името ти е правилно. Ще кажа и възрастта ти — само да не ни се разсърдиш.
Кажи и възрастта ми.
Родена си в Истанбул, нали?
Родена съм в Истанбул.
Господи, благодаря ти!
До шестгодишна възраст си живяла в Ризе.
А, така ли? Добре, нека го кажем така.
До шестгодишна възраст пътувах насам-натам.
Ходила си и си се връщала.
До шестгодишна възраст.
До шестгодишна възраст.
Не съм ходила сама.
Интересно.
Големите ме водеха и ме връщаха. Прекарвах известно време там.
Ако не е прекалено лично, защо се е налагало да живееш там до шестгодишна възраст?
Заради работата на родителите ти ли?
Нямахме собствен дом.
Сериозно ли?
Сега вече имаме, скъпи. Добре сме финансово.
Добре.
Наистина ли?
А къде са живеели тогава родителите ти?
Мама и татко живееха в една и съща къща.
Защото бяха женени.
Те… Говоря много логично, защото вече е полунощ.
И аз съм от Черноморския регион, както знаете.
Нещо ми стана.
Ще го приемем за нормално.
Много се забавлявахме.
Родителите ми работеха като луди, за да си купят жилище.
Затова ме изпращаха при покойната ми баба по майчина линия, за да могат да се занимават с работата си.
Имах доста тъжно детство, но нека не говорим за това сега.
Разбирам, добре.
Не искаш да навлизаш в личния си живот.
Учила си в обикновена гимназия.
След като си завършила, започнала си да работиш, за да печелиш пари — като продавачка и в банка.
От продавачка до банкова служителка — две различни професии.
Гледах и деца.
И си гледала деца.
Разбира се.
Страхотно.
И на мен не ми е чуждо. Работил съм най-различни неща.
За съжаление, децата, които растат в лишения, често трябва да полагат много усилия.
Мисля, че във всяка наша история има подобни моменти.
Аз например съм работил и като файтонджия.
Това е една от най-необичайните професии, които съм упражнявал.
Но Толгахан сякаш се е родил направо такъв, нали?
Кълна се! Само го гледам този човек.
Вижте, там всички говорят за Елфиде, а ние тук си правихме бой с възглавници.
Вие нищо не знаете. Щях да взема възглавницата, а той каза: „Аз ще я използвам“.
Една възглавница, бе!
На мен даже възглавница не ми даде.
Този май никога не е имал проблеми.
Всичко му е вървяло по мед и масло.
Ясемин, да те питам нещо. Възможно ли е да е единствено дете?
Обикновено така изглежда. Да попитаме Толгахан — имаш ли братя или сестри?
Единствено дете ли си?
Имам сестра.
Значи всъщност има сестра.
Този е като принц Чарлз! Има нещо съмнително тук. Тази вечер ще се занимавам с теб.
Какво му има?
Халук не разказа ли преди малко?
Колко неща има скрити у него?
Машаллах, Бог да ви пази всички от уроки!
Добре, няма да наблягаме повече на това.
Започна да ме гледа много лошо.
Вече взех да се притеснявам.
После изведнъж си достигнала пет-шест милиона последователи в социалните мрежи.
Отне ми осем години.
Осем години?
По две-три наведнъж ли ги събираше, какво?
Беше много трудно.
По онова време започнах и да уча в консерваторията — на 28 години.
Да, чудесно, и това са го записали тук.
Скъпа Ясемин, омъжила си се за Бурак.
Имам и интересни бележки за това.
Бурак е съпругът ти, нали?
Тук е.
Бурак, здравей! Добре дошъл и ти.
Изглеждате много щастливи — всеки поотделно.
Много благодаря, да си жив и здрав.
Искам да те попитам нещо. Преди сватбата сте направили нещо като среща…
Ако не искаш да разказваш, не е нужно. Но го препоръчвам на всички.
Защо решихте да направите това?
С Бурак бяхме много близки приятели. Всъщност той ме сваляше.
Винаги го отрича.
Постоянно ми пишеше.
И аз му пишех.
Отговарях му, разбира се.
Пишехме си взаимно.
После си казахме, че можем да станем гаджета.
А Бурак каза: „Нека не разваляме приятелството си“.
Най-вероятно е излизал и с други жени.
Защото обикновено, когато мъж каже на една жена „нека не разваляме приятелството си“, значи има и други работи.
Коя година беше?
2018-а.
Не беше ли 2017-а?
2018-а.
Ако Бурак беше направил нещо такова, щеше ли да има скандал?
Това объркване между 2017-а и 2018-а…
Той се познава много добре, затова веднага посочи 2017-а.
Това вече е сериозен тормоз над момчето!
Невероятно е.
Интересното е, че съм работил с Бурак дълги години.
Сериозно ли?
Да, по снимачните площадки.
Като казваш „работил“, звучи сякаш е бил разносвач на чай.
Пак започна, братко! Пак се захвана!
Държиш се така, сякаш непрекъснато си страдал и си имал проблеми, а изглеждаш безупречно.
Не дразни хората!
Участвал ли си някога в сериал?
Аз ли?
Да.
Бях статист.
Сериозно? В кой сериал?
Затова не се приближавах до чая.
Три сезона ме караха да разнасям чай.
В кой сериал?
Дори не го докосвах!
В стария сериал „Светът не може да управлява“.
Явно наистина не си успял да го управляваш, така излиза.
Защо си го правил?
Такава ли е била ролята ти?
Разбира се, че беше заради ролята. Вече ми беше дошло до гуша да разнасям чай.
Побеснях! Колко актьори изгорих покрай това!
Освен това съм непохватен.
Сериозно ли?
Разбира се.
Оттогава вече не се приближавам много до чая.
Защо?
Ще се изгориш и сам! Направил си си фобия — не може толкова чай да разнасяш.
Разнасях много чай.
Снимал си и филм със Шахан Гьокбакар.
Филмът е продуциран от Шахан Гьокбакар.
Той е бил и режисьор.
Ти ли написа сценария?
Аз го написах.
Страхотно, чудесно!
Това са все неща, които носиш със себе си като опит, но ще продължим малко по малко да ги разкриваме.
Говорих доста за чая.
А тук има и една интересна информация за теб, свързана с чая.
Каква?
Всъщност това допълва нещо, което вече каза.
Било си казала: „Чаят е човек“.
Не съм го казвала!
Тук пише, че си казала: „Чаят е човек“.
Не съм!
Казах, че съм човек, който разнася чай, но ме отдалечиха от него.
За мен чаят е близост и искреност.
И до ден днешен е така.
Когато си близък приятел с някого, правиш салата с булгур, приготвяш баница с картофи и слагаш чай.
Това Дерия ли го е казала, моята приятелка?
Тук пише, че го е казала приятелката ти, госпожа Дерия.
Познавам приятелката си много добре.
Мило мое!
Но ме натъжи, че е споменала само това за мен.
Чакай, искам да те попитам нещо.
Почакай.
За теб са казали още много неща.
Подготвили сме няколко видеоматериала. Искаме да продължим с тях.
Сега ще видим едно невероятно видео от самото начало на историята на Ясемин.
Помните ли го?
То е много дълго.
Ще покажете ли всичко?
Има още много време до сахура.
Ще си говорим колкото успеем да поберем.
Нека хората не спят тази нощ!
Кои хора?
Видеото е много дълго. Покажете началото и го спрете.
Нека пуснем малко и да видим докъде ще стигнем с историята на Ясемин.
Теб…
В момента съм много развълнувана.
Искам да поздравя и екипа ви.
Защото хората познават първото ми видео като „Как да изберем правилния съпруг“.
А всъщност това беше първото ми видео.
Браво!
Тогава нека аплодисментите са за екипа на „Апаро“!
Да. И за първи път това мое видео беше показано в телевизионно предаване.
Забелязвате ли, че и в нашето предаване се случват първи неща?
Успяхме да зарадваме и Ясемин.
А Толгахан ни направи най-хубавия комплимент от всички.
Наистина, благодаря ви!
Дано винаги продължаваме така добре и здравословно.
Ще бъде прекрасно.
Скъпи Толгахан, искам да продължим с теб.
Може да не произнеса правилно името.
Алмейда ли е, Алмеда ли е?
Алмеда.
Женен си за Алмеда Абази.
Оженили сте се на 13 февруари 2017 година.
Тук са поправили датата — не е било на 14-и.
На колко февруари се оженихме?
Пише 13-и.
Да.
Да го кажа ли?
Оженили са се в Лос Анджелис.
Какво ти казвам аз? Да не очакваш да отидете в някой сватбен салон?
Халук, знаеш ли къде се оженихме ние?
В Антакия.
В сватбен салон „Йълдъз“.
Братко, нима сме се оженили в сватбен салон в Лос Анджелис?
При нас сватбите обикновено са в сватбени салони. Чудя се как ли ги правят там.
Къде беше вашата сватба? В градина ли?
Братко, по-добре да не казвам.
Направихме скромна сватба.
Така решихме.
Ние тримата се смятахме за бедняци.
Възрастта ти също е записана, но няма да я кажа.
Баща си на две деца.
Машаллах, Бог да ги пази!
Ефе е на четири години.
Не, скоро ще стане на три.
Ще стане на три.
Али е на десет месеца.
Али е на десет месеца.
Добре, че ти го каза.
Защото тук пише, че е на две години.
Майка ти е от Трабзон, а баща ти е със солунски и албански корени.
Интересна смесица.
Наистина е доста пъстра комбинация — Трабзон, Солун, Албания…
Разказвали ли са ти историята как са се събрали родителите ти? Питал ли си майка си?
Не, става дума за произхода им. Дядо ми по майчина линия, бащата на майка ми, беше от Трабзон.
А от страна на баща ми и неговите родители са потомци на преселници.
И двамата са родени в Истанбул.
Така стоят нещата.
Искам да ти кажа още нещо.
Ти си човек с изключително богат житейски опит.
През 2005 година…
Хайде, премини към друга тема. Остави това.
Да пропуснем 2005-а. Давай към следващото!
През 2005 година си представял Турция на международен конкурс за мъжка красота в Южна Корея. Познай какво се е случило?
Станал ли е първи?
След това си посещавал уроци по корейски драми и актьорско майсторство.
Започнал си сериозно да се занимаваш с актьорство.
Ако се върнем в самото начало, през 1998 година започнах като статист.
Много си е добре.
Афара.
Афара ли?
Какво е това афара?
Афара.
Чакай да проверя в Google.
Хайде, вижте какво е.
„Водите на Итихадар“ по Kanal D.
Аха.
Имаше реклама, нали?
Забавление.
Чудесно! Забавление, чудесно!
Казват, че тази наша склонност винаги да отговаряме, дори когато не знаем нещо, идва от добрите ни намерения. Не искаме да отказваме, искаме да помогнем. Но може би не трябва да се престараваме толкова. Например, ако не знаем отговора…
Братко, ще ви обясня накратко буквалното значение на „афара“.
Афара означава последната реколта.
В нашата Амикова долина, братко, както знаеш, в Чукурова памукът се бере три пъти годишно.
Последната реколта се нарича „афара“.
Това, което остане след последното бране, се оставя на хората, които работят там.
Някои го вземат и го продават, други правят юргани.
Някои правят възглавници, други го използват за чеиза си или го продават и купуват нещо друго.
Това всъщност е афара.
А „Афара“ е моят прякор.
Ние сме девет деца, а аз съм най-малкият в семейството.
Понеже съм последната „реколта“, баща ми винаги ме наричаше така — „моята афара“.
После името се появи и в предаването.
Тоест, онзи брат от Трабзон…
Много ви благодаря! Бъдете живи и здрави.
Хайде да продължим полека с разговора.
Скъпа Ясемин, нека започнем с теб.
Като дама, първо ще започнем с теб…
Но чакай, първо искам да кажа нещо за Толгахан.
Искам да кажа нещо.
От много години участвам в телевизионни предавания и съм гостувал в изключително престижни програми. Но никога не съм виждал водещия, самата звезда на предаването, да сервира чай с такава непринуденост, сякаш сме в квартално кафене.
Наистина те поздравявам за това.
Наистина.
Абе, братко…
Кълна се, приятели, екипът ми е тук.
Само някой да ме подхлъзне и да ме вкара в капан — ще му оскубя косата!
Не беше ли моя идеята за чая?
Наистина.
Защото не е като да съм измислил нещо гениално, но чаят е част от нашата култура.
Това е първото, което предлагаме на госта, когато дойде от работа или ни посети.
А после питаме: „Ще си сипем ли още една чашка?“ — така се опитваме да продължим разговора.
Чаят е просто поводът.
Чаят е нещо прекрасно. Вижте колко хубаво — сложихме ви чай пред вас и разговорът ни започна.
Благодаря ти.
Скъпа Ясемин, ти…
Всички обръщат внимание на формата ти.
Халук, ти също пиеш чая без захар, нали?
Видях от Толгахан.
Той го пие без захар, аз също.
Без захар, братко.
Ами, не можах да се откажа от захарта навреме.
Аз пия чая без захар още от детството си.
Хубаво е, наистина. Така усещаш вкуса на чая.
Разбира се, още от детството, нали?
Като деца слагахме по три-пет бучки захар.
Сега усещаш истинския вкус на чая.
Преди това захарта надделява.
С нашия шалгам е същото.
Някои го правят лют.
Ние винаги казваме, че шалгамът трябва да се пие без люто.
До него има моркови, които се слагат вътре.
Морковите се потапят в лютата течност и се ядат, но шалгамът се пие без люто.
Това продуктово позициониране ли е?
Аз си говоря!
Чакай малко.
Една секунда.
Ако има нещо такова…
Една секунда, само вие говорите!
Ако има нещо такова, Полат да ми плати хонорара!
Чакайте малко.
Ясемин, готова ли си?
Като заговорихме за продуктово позициониране — вижте, имаме чай и шалгам.
Не съм казал марката на шалгама.
То няма марка!
Още малко и ще извадят стари снимки на близките ни.
Чакай, чакай. Ясемин, сега ще ти уредя нещо оттам.
Ти луда ли си?
Мислиш ли, че ще те оставим да рекламираш безплатно?
Тогава Полат да ми плати и на мен!
Сега искам да продължим разговора с теб, скъпа Ясемин.
Като дама ще започнем първо с теб.
По произход си от Ризе, нали?
По произход съм от Сакария.
Започваме с грешна информация още от самото начало!
Виж, братко, щях да продължа оттук, но изведнъж ме обзема едно приятно, топло чувство…
Продължавай, на прав път сме.
Името ти е правилно. Ще кажа и възрастта ти — само да не ни се разсърдиш.
Кажи и възрастта ми.
Родена си в Истанбул, нали?
Родена съм в Истанбул.
Господи, благодаря ти!
До шестгодишна възраст си живяла в Ризе.
А, така ли? Добре, нека го кажем така.
До шестгодишна възраст пътувах насам-натам.
Ходила си и си се връщала.
До шестгодишна възраст.
До шестгодишна възраст.
Не съм ходила сама.
Интересно.
Големите ме водеха и ме връщаха. Прекарвах известно време там.
Ако не е прекалено лично, защо се е налагало да живееш там до шестгодишна възраст?
Заради работата на родителите ти ли?
Нямахме собствен дом.
Сериозно ли?
Сега вече имаме, скъпи. Добре сме финансово.
Добре.
Наистина ли?
А къде са живеели тогава родителите ти?
Мама и татко живееха в една и съща къща.
Защото бяха женени.
Те… Говоря много логично, защото вече е полунощ.
И аз съм от Черноморския регион, както знаете.
Нещо ми стана.
Ще го приемем за нормално.
Много се забавлявахме.
Родителите ми работеха като луди, за да си купят жилище.
Затова ме изпращаха при покойната ми баба по майчина линия, за да могат да се занимават с работата си.
Имах доста тъжно детство, но нека не говорим за това сега.
Разбирам, добре.
Не искаш да навлизаш в личния си живот.
Учила си в обикновена гимназия.
След като си завършила, започнала си да работиш, за да печелиш пари — като продавачка и в банка.
От продавачка до банкова служителка — две различни професии.
Гледах и деца.
И си гледала деца.
Разбира се.
Страхотно.
И на мен не ми е чуждо. Работил съм най-различни неща.
За съжаление, децата, които растат в лишения, често трябва да полагат много усилия.
Мисля, че във всяка наша история има подобни моменти.
Аз например съм работил и като файтонджия.
Това е една от най-необичайните професии, които съм упражнявал.
Но Толгахан сякаш се е родил направо такъв, нали?
Кълна се! Само го гледам този човек.
Вижте, там всички говорят за Елфиде, а ние тук си правихме бой с възглавници.
Вие нищо не знаете. Щях да взема възглавницата, а той каза: „Аз ще я използвам“.
Една възглавница, бе!
На мен даже възглавница не ми даде.
Този май никога не е имал проблеми.
Всичко му е вървяло по мед и масло.
Ясемин, да те питам нещо. Възможно ли е да е единствено дете?
Обикновено така изглежда. Да попитаме Толгахан — имаш ли братя или сестри?
Единствено дете ли си?
Имам сестра.
Значи всъщност има сестра.
Този е като принц Чарлз! Има нещо съмнително тук. Тази вечер ще се занимавам с теб.
Какво му има?
Халук не разказа ли преди малко?
Колко неща има скрити у него?
Машаллах, Бог да ви пази всички от уроки!
Добре, няма да наблягаме повече на това.
Започна да ме гледа много лошо.
Вече взех да се притеснявам.
После изведнъж си достигнала пет-шест милиона последователи в социалните мрежи.
Отне ми осем години.
Осем години?
По две-три наведнъж ли ги събираше, какво?
Беше много трудно.
По онова време започнах и да уча в консерваторията — на 28 години.
Да, чудесно, и това са го записали тук.
Скъпа Ясемин, омъжила си се за Бурак.
Имам и интересни бележки за това.
Бурак е съпругът ти, нали?
Тук е.
Бурак, здравей! Добре дошъл и ти.
Изглеждате много щастливи — всеки поотделно.
Много благодаря, да си жив и здрав.
Искам да те попитам нещо. Преди сватбата сте направили нещо като среща…
Ако не искаш да разказваш, не е нужно. Но го препоръчвам на всички.
Защо решихте да направите това?
С Бурак бяхме много близки приятели. Всъщност той ме сваляше.
Винаги го отрича.
Постоянно ми пишеше.
И аз му пишех.
Отговарях му, разбира се.
Пишехме си взаимно.
После си казахме, че можем да станем гаджета.
А Бурак каза: „Нека не разваляме приятелството си“.
Най-вероятно е излизал и с други жени.
Защото обикновено, когато мъж каже на една жена „нека не разваляме приятелството си“, значи има и други работи.
Коя година беше?
2018-а.
Не беше ли 2017-а?
2018-а.
Ако Бурак беше направил нещо такова, щеше ли да има скандал?
Това объркване между 2017-а и 2018-а…
Той се познава много добре, затова веднага посочи 2017-а.
Това вече е сериозен тормоз над момчето!
Невероятно е.
Интересното е, че съм работил с Бурак дълги години.
Сериозно ли?
Да, по снимачните площадки.
Като казваш „работил“, звучи сякаш е бил разносвач на чай.
Пак започна, братко! Пак се захвана!
Държиш се така, сякаш непрекъснато си страдал и си имал проблеми, а изглеждаш безупречно.
Не дразни хората!
Участвал ли си някога в сериал?
Аз ли?
Да.
Бях статист.
Сериозно? В кой сериал?
Затова не се приближавах до чая.
Три сезона ме караха да разнасям чай.
В кой сериал?
Дори не го докосвах!
В стария сериал „Светът не може да управлява“.
Явно наистина не си успял да го управляваш, така излиза.
Защо си го правил?
Такава ли е била ролята ти?
Разбира се, че беше заради ролята. Вече ми беше дошло до гуша да разнасям чай.
Побеснях! Колко актьори изгорих покрай това!
Освен това съм непохватен.
Сериозно ли?
Разбира се.
Оттогава вече не се приближавам много до чая.
Защо?
Ще се изгориш и сам! Направил си си фобия — не може толкова чай да разнасяш.
Разнасях много чай.
Снимал си и филм със Шахан Гьокбакар.
Филмът е продуциран от Шахан Гьокбакар.
Той е бил и режисьор.
Ти ли написа сценария?
Аз го написах.
Страхотно, чудесно!
Това са все неща, които носиш със себе си като опит, но ще продължим малко по малко да ги разкриваме.
Говорих доста за чая.
А тук има и една интересна информация за теб, свързана с чая.
Каква?
Всъщност това допълва нещо, което вече каза.
Било си казала: „Чаят е човек“.
Не съм го казвала!
Тук пише, че си казала: „Чаят е човек“.
Не съм!
Казах, че съм човек, който разнася чай, но ме отдалечиха от него.
За мен чаят е близост и искреност.
И до ден днешен е така.
Когато си близък приятел с някого, правиш салата с булгур, приготвяш баница с картофи и слагаш чай.
Това Дерия ли го е казала, моята приятелка?
Тук пише, че го е казала приятелката ти, госпожа Дерия.
Познавам приятелката си много добре.
Мило мое!
Но ме натъжи, че е споменала само това за мен.
Чакай, искам да те попитам нещо.
Почакай.
За теб са казали още много неща.
Подготвили сме няколко видеоматериала. Искаме да продължим с тях.
Сега ще видим едно невероятно видео от самото начало на историята на Ясемин.
Помните ли го?
То е много дълго.
Ще покажете ли всичко?
Има още много време до сахура.
Ще си говорим колкото успеем да поберем.
Нека хората не спят тази нощ!
Кои хора?
Видеото е много дълго. Покажете началото и го спрете.
Нека пуснем малко и да видим докъде ще стигнем с историята на Ясемин.
Теб…
В момента съм много развълнувана.
Искам да поздравя и екипа ви.
Защото хората познават първото ми видео като „Как да изберем правилния съпруг“.
А всъщност това беше първото ми видео.
Браво!
Тогава нека аплодисментите са за екипа на „Апаро“!
Да. И за първи път това мое видео беше показано в телевизионно предаване.
Забелязвате ли, че и в нашето предаване се случват първи неща?
Успяхме да зарадваме и Ясемин.
А Толгахан ни направи най-хубавия комплимент от всички.
Наистина, благодаря ви!
Дано винаги продължаваме така добре и здравословно.
Ще бъде прекрасно.
Скъпи Толгахан, искам да продължим с теб.
Може да не произнеса правилно името.
Алмейда ли е, Алмеда ли е?
Алмеда.
Женен си за Алмеда Абази.
Оженили сте се на 13 февруари 2017 година.
Тук са поправили датата — не е било на 14-и.
На колко февруари се оженихме?
Пише 13-и.
Да.
Да го кажа ли?
Оженили са се в Лос Анджелис.
Какво ти казвам аз? Да не очакваш да отидете в някой сватбен салон?
Халук, знаеш ли къде се оженихме ние?
В Антакия.
В сватбен салон „Йълдъз“.
Братко, нима сме се оженили в сватбен салон в Лос Анджелис?
При нас сватбите обикновено са в сватбени салони. Чудя се как ли ги правят там.
Къде беше вашата сватба? В градина ли?
Братко, по-добре да не казвам.
Направихме скромна сватба.
Така решихме.
Ние тримата се смятахме за бедняци.
Възрастта ти също е записана, но няма да я кажа.
Баща си на две деца.
Машаллах, Бог да ги пази!
Ефе е на четири години.
Не, скоро ще стане на три.
Ще стане на три.
Али е на десет месеца.
Али е на десет месеца.
Добре, че ти го каза.
Защото тук пише, че е на две години.
Майка ти е от Трабзон, а баща ти е със солунски и албански корени.
Интересна смесица.
Наистина е доста пъстра комбинация — Трабзон, Солун, Албания…
Разказвали ли са ти историята как са се събрали родителите ти? Питал ли си майка си?
Не, става дума за произхода им. Дядо ми по майчина линия, бащата на майка ми, беше от Трабзон.
А от страна на баща ми и неговите родители са потомци на преселници.
И двамата са родени в Истанбул.
Така стоят нещата.
Искам да ти кажа още нещо.
Ти си човек с изключително богат житейски опит.
През 2005 година…
Хайде, премини към друга тема. Остави това.
Да пропуснем 2005-а. Давай към следващото!
През 2005 година си представял Турция на международен конкурс за мъжка красота в Южна Корея. Познай какво се е случило?
Станал ли е първи?
След това си посещавал уроци по корейски драми и актьорско майсторство.
Започнал си сериозно да се занимаваш с актьорство.
Ако се върнем в самото начало, през 1998 година започнах като статист.
# 81
17 окт. 2026, 02:21 ч.
Толгахан е мъжко име с турски произход, което има силно, войнствено и благородно значение. То е съставено от две отделни турски думи:
• Толга (Tolga): Означава „шлем“ или „боен шлем“ – символ на защита, сила и войнска чест.
• Хан (Han): Титла, означаваща „владетел“, „лидер“ или „крал“.
Събрани заедно, двете части на името се превеждат най-често като „вожд с шлем“, „железен владетел“ или „силен и защитен лидер“. Името носи послание за мощ, лидерски качества, храброст и благороден произход.
Името Сайъшман (изписвано на турски като Sayışman) е с турски произход и се среща предимно като фамилно име в Турция. То е съставено от две основни езикови части:
• Sayış (Сайъш) – произлиза от глагола saymak, който означава „броя“, „смятам“, но в преносен смисъл носи и значението на „уважавам“ или „зачитам“.
• Man (Ман) – древна тюркска наставка (или корен), която означава „човек“ или се използва за засилване на дадено качество (подобно на наставките в имена като Шишман, Караман).
Основни значения на името:
1. „Уважаван човек“ или „Човек, който държи на уважението“ – това е най-разпространеното тълкуване в контекста на съвременните турски имена, където коренът се свързва с взаимно уважение и почит.
2. „Счетоводител / Брояч / Финансов служител“ – от гледна точка на професионалния произход на фамилиите, думата sayman (която е много близка по състав) означава касиер, счетоводител или човек, който отговаря за сметките.
В България и на Балканите името е изключително популярно благодарение на известния турски актьор и модел Толгахан Сайъшман (звезда от сериали като „Сега и завинаги“ и „Лале“).
Виж целия пост
Толгахан е мъжко име с турски произход, което има силно, войнствено и благородно значение. То е съставено от две отделни турски думи:
• Толга (Tolga): Означава „шлем“ или „боен шлем“ – символ на защита, сила и войнска чест.
• Хан (Han): Титла, означаваща „владетел“, „лидер“ или „крал“.
Събрани заедно, двете части на името се превеждат най-често като „вожд с шлем“, „железен владетел“ или „силен и защитен лидер“. Името носи послание за мощ, лидерски качества, храброст и благороден произход.
Името Сайъшман (изписвано на турски като Sayışman) е с турски произход и се среща предимно като фамилно име в Турция. То е съставено от две основни езикови части:
• Sayış (Сайъш) – произлиза от глагола saymak, който означава „броя“, „смятам“, но в преносен смисъл носи и значението на „уважавам“ или „зачитам“.
• Man (Ман) – древна тюркска наставка (или корен), която означава „човек“ или се използва за засилване на дадено качество (подобно на наставките в имена като Шишман, Караман).
Основни значения на името:
1. „Уважаван човек“ или „Човек, който държи на уважението“ – това е най-разпространеното тълкуване в контекста на съвременните турски имена, където коренът се свързва с взаимно уважение и почит.
2. „Счетоводител / Брояч / Финансов служител“ – от гледна точка на професионалния произход на фамилиите, думата sayman (която е много близка по състав) означава касиер, счетоводител или човек, който отговаря за сметките.
В България и на Балканите името е изключително популярно благодарение на известния турски актьор и модел Толгахан Сайъшман (звезда от сериали като „Сега и завинаги“ и „Лале“).
# 82
17 окт. 2026, 02:24 ч.
Виж целия пост
Част 3 :
Скрит текст:
Уур: Боже мой!
Уур: Как така да не е имал никакви трудности в живота?
Уур: Точно тук искам да оставя двамата насаме.
Толгахан: Направили са го така, за да не ги урочасат, да не ги хване уроки.
Уур: Напоследък наистина все по-често чувам за това.
Уур: И до тази тема ще стигнем, но напоследък ти се насъбраха много проекти един след друг.
Уур: Направи няколко неща за дигиталните платформи, засне и филм.
Уур: Вече започнаха да въртят трейлърите му.
Уур: Ако не се лъжа, премиерата е на 29 април.
Уур: Хайде да изгледаме един трейлър и после да продължим.
Уур: Във филма играеш двама близнаци, нали? Правилно ли видях?
Толгахан: Нещо такова.
Уур: „Нещо такова“? Ще бъде ли спойлер, ако кажеш нещо повече?
Толгахан: Защо да не кажа?
Уур: Не, просто питам.
Толгахан: Да, нещо подобно е.
Халук Левент: Дори и напълнял, пак не си успял да станеш грозен!
Толгахан: Добре, няма да се шегувам с това.
Толгахан: Много ти благодаря.
Уур: Искам да кажа нещо. Наистина изглежда много свежо и приятно.
Уур: Кой е написал сценария?
Толгахан: Макбуле Косиф и Гюлсев Карагьоз.
Уур: А кой е режисьорът?
Толгахан: Бюлент Ишбилен.
Уур: Кога излиза филмът по кината?
Толгахан: На 29 април.
Уур: На 29 април.
Толгахан: Ще бъде по кината за празниците.
Уур: Хайде, успех! Да ви е на късмет!
Толгахан: Дано!
Уур: Изглежда добре, нали? Халук, как ти се струва?
Халук Левент: Честно казано, изглежда забавно.
Уур: А този полицай там същият ли е, братко?
Толгахан: Кой ти хареса?
Уур: Аз ще те лаская всякак, само да си добре!
Уур: В обществото отдавна се върти една шега за полицаите, наричани „безогледални“. Често се подмятат шеги за „безогледалния Халук“ и „безогледалната полиция“. Има една история, свързана с автомобилите „Торос“. Някой знае ли дали е вярна?
Толгахан: Проучихме го. Да.
Толгахан: Казват, че автомобилите „Торос“ нямали огледало за обратно виждане.
Уур: Нямали?
Толгахан: Затова крадците и джебчиите от онова време използвали този израз като код, когато чували полицейските сирени.
Толгахан: Казвали си: „Идват безогледалните!“
Уур: Аха, интересно.
Толгахан: Всъщност това било таен код, използван сред престъпниците.
Уур: Знаете ли какво следва сега?
Уур: И аз искам да ви изпея една песен.
Уур: Искате ли да ме чуете?
Халук Левент: Колко хубаво!
Уур: Скъпи Толгахан…
Толгахан: Повярвай ми, баща ми ще бъде най-щастлив от всички.
Уур: Наистина ли?
Толгахан: Да, гледа ни в момента.
Уур: Поздрави и на него!
Толгахан: Той те обожава.
Уур: Тогава целувам ръцете на баща ти! Много поздрави от мен!
Толгахан: Тогава тази песен е за него.
Уур: Песента няма да е особено весела.
Толгахан: Халук, тази песен ще я изпея за теб.
Уур: Казва се „Залим“ („Жестока“). Дано я приемеш добре.
Толгахан: Май малко ти се доспива.
Уур: Доспива ли ти се? И това ще го обсъдим!
Халук Левент: Ще го обсъдим и това!
Уур: (Започва да пее.)
Уур: В градината на сърцето ми славей пее, миглите ѝ са черни като воал. Влюбих се в тази красавица, а в очите ми се разля благословен поток. Любовта ми е като молитва.
Уур: Наистина е като молитва. Най-накрая тя обикна друг, а аз бях прогонен от мястото, където търсех спасение.
Уур: Взех сянката си със себе си и тръгнах по пътя на копнежа.
Уур: Превърнах се в нещастния Меджнун. На теб се уповавам, Всемогъщи Боже.
Уур: Погледни окаяното ми състояние — и за мен настъпва вечер.
Уур: Приятелите намаляха, а времето минава в напразни приказки.
Уур: Превърнах се в скитник, останах без дом, далеч от родината.
Уур: Жестока…
Уур: Нима нямаш Бог, любима?
Уур: Очите ти все гледат нависоко, а аз съм обикновен човек, пленен от любовта.
Уур: Враговете ми злорадстват, а съвестта им е черна.
Уур: Сипи сняг върху косите ми, докато съм още млад.
Уур: Жестока, нима нямаш Бог?
Уур: (Продължава да пее.)
Уур: Най-накрая тя обикна друг, а аз бях прогонен от мястото, където търсех спасение.
Уур: Взех сянката си със себе си и тръгнах по пътя на копнежа.
Уур: Приличам на нещастния Меджнун, затова се уповавам на Всевишния.
Уур: Погледни окаяното ми състояние — и за мен настъпва вечер.
Уур: Приятелите намаляха, а времето минава в напразни приказки.
Уур: Превърнах се в скитник, изгубих се далеч от дома.
Уур: Жестока, нима нямаш Бог, любима?
Уур: Погледът ти е все нависоко, а аз съм обикновен човек, влюбен до полуда.
Уур: Враговете ми злорадстват, съвестта им е черна.
Уур: Сипи сняг върху косите ми, докато съм още млад.
Уур: Жестока, нима нямаш Бог?
Халук Левент: (Възкликва възторжено.) Уау, уау, уау!
Уур: (Продължава да пее.)
Уур: Любима, погледът ти е все нависоко, а аз съм пленен от любовта.
Уур: Враговете ми злорадстват, съвестта им е черна.
Уур: Сипи сняг върху косите ми, докато съм още млад.
Уур: Жестока, нима нямаш Бог?
Уур: Хлябът на сърцето ми е надеждата — чакам, все чакам и се надявам.
Уур: (Продължава да пее.)
Уур: Ръцете ѝ са бели и нежни, с малки, сгънати пръстчета.
Уур: Къде да скрие тези сладки нокти, тези мазоли по дланите?
Уур: (Започва да разказва история.) Дойде в нашия сервиз да ремонтира автомобила си.
Уур: И все пак изпейте и тези песни — „Устам“ („Майсторе“).
Уур: (Продължава да пее.)
Уур: Той извика отдалеч:
Уур: „Сине, инструментите…“
Уур: „Майсторе!“
Уур: Как така да не е имал никакви трудности в живота?
Уур: Точно тук искам да оставя двамата насаме.
Толгахан: Направили са го така, за да не ги урочасат, да не ги хване уроки.
Уур: Напоследък наистина все по-често чувам за това.
Уур: И до тази тема ще стигнем, но напоследък ти се насъбраха много проекти един след друг.
Уур: Направи няколко неща за дигиталните платформи, засне и филм.
Уур: Вече започнаха да въртят трейлърите му.
Уур: Ако не се лъжа, премиерата е на 29 април.
Уур: Хайде да изгледаме един трейлър и после да продължим.
Уур: Във филма играеш двама близнаци, нали? Правилно ли видях?
Толгахан: Нещо такова.
Уур: „Нещо такова“? Ще бъде ли спойлер, ако кажеш нещо повече?
Толгахан: Защо да не кажа?
Уур: Не, просто питам.
Толгахан: Да, нещо подобно е.
Халук Левент: Дори и напълнял, пак не си успял да станеш грозен!
Толгахан: Добре, няма да се шегувам с това.
Толгахан: Много ти благодаря.
Уур: Искам да кажа нещо. Наистина изглежда много свежо и приятно.
Уур: Кой е написал сценария?
Толгахан: Макбуле Косиф и Гюлсев Карагьоз.
Уур: А кой е режисьорът?
Толгахан: Бюлент Ишбилен.
Уур: Кога излиза филмът по кината?
Толгахан: На 29 април.
Уур: На 29 април.
Толгахан: Ще бъде по кината за празниците.
Уур: Хайде, успех! Да ви е на късмет!
Толгахан: Дано!
Уур: Изглежда добре, нали? Халук, как ти се струва?
Халук Левент: Честно казано, изглежда забавно.
Уур: А този полицай там същият ли е, братко?
Толгахан: Кой ти хареса?
Уур: Аз ще те лаская всякак, само да си добре!
Уур: В обществото отдавна се върти една шега за полицаите, наричани „безогледални“. Често се подмятат шеги за „безогледалния Халук“ и „безогледалната полиция“. Има една история, свързана с автомобилите „Торос“. Някой знае ли дали е вярна?
Толгахан: Проучихме го. Да.
Толгахан: Казват, че автомобилите „Торос“ нямали огледало за обратно виждане.
Уур: Нямали?
Толгахан: Затова крадците и джебчиите от онова време използвали този израз като код, когато чували полицейските сирени.
Толгахан: Казвали си: „Идват безогледалните!“
Уур: Аха, интересно.
Толгахан: Всъщност това било таен код, използван сред престъпниците.
Уур: Знаете ли какво следва сега?
Уур: И аз искам да ви изпея една песен.
Уур: Искате ли да ме чуете?
Халук Левент: Колко хубаво!
Уур: Скъпи Толгахан…
Толгахан: Повярвай ми, баща ми ще бъде най-щастлив от всички.
Уур: Наистина ли?
Толгахан: Да, гледа ни в момента.
Уур: Поздрави и на него!
Толгахан: Той те обожава.
Уур: Тогава целувам ръцете на баща ти! Много поздрави от мен!
Толгахан: Тогава тази песен е за него.
Уур: Песента няма да е особено весела.
Толгахан: Халук, тази песен ще я изпея за теб.
Уур: Казва се „Залим“ („Жестока“). Дано я приемеш добре.
Толгахан: Май малко ти се доспива.
Уур: Доспива ли ти се? И това ще го обсъдим!
Халук Левент: Ще го обсъдим и това!
Уур: (Започва да пее.)
Уур: В градината на сърцето ми славей пее, миглите ѝ са черни като воал. Влюбих се в тази красавица, а в очите ми се разля благословен поток. Любовта ми е като молитва.
Уур: Наистина е като молитва. Най-накрая тя обикна друг, а аз бях прогонен от мястото, където търсех спасение.
Уур: Взех сянката си със себе си и тръгнах по пътя на копнежа.
Уур: Превърнах се в нещастния Меджнун. На теб се уповавам, Всемогъщи Боже.
Уур: Погледни окаяното ми състояние — и за мен настъпва вечер.
Уур: Приятелите намаляха, а времето минава в напразни приказки.
Уур: Превърнах се в скитник, останах без дом, далеч от родината.
Уур: Жестока…
Уур: Нима нямаш Бог, любима?
Уур: Очите ти все гледат нависоко, а аз съм обикновен човек, пленен от любовта.
Уур: Враговете ми злорадстват, а съвестта им е черна.
Уур: Сипи сняг върху косите ми, докато съм още млад.
Уур: Жестока, нима нямаш Бог?
Уур: (Продължава да пее.)
Уур: Най-накрая тя обикна друг, а аз бях прогонен от мястото, където търсех спасение.
Уур: Взех сянката си със себе си и тръгнах по пътя на копнежа.
Уур: Приличам на нещастния Меджнун, затова се уповавам на Всевишния.
Уур: Погледни окаяното ми състояние — и за мен настъпва вечер.
Уур: Приятелите намаляха, а времето минава в напразни приказки.
Уур: Превърнах се в скитник, изгубих се далеч от дома.
Уур: Жестока, нима нямаш Бог, любима?
Уур: Погледът ти е все нависоко, а аз съм обикновен човек, влюбен до полуда.
Уур: Враговете ми злорадстват, съвестта им е черна.
Уур: Сипи сняг върху косите ми, докато съм още млад.
Уур: Жестока, нима нямаш Бог?
Халук Левент: (Възкликва възторжено.) Уау, уау, уау!
Уур: (Продължава да пее.)
Уур: Любима, погледът ти е все нависоко, а аз съм пленен от любовта.
Уур: Враговете ми злорадстват, съвестта им е черна.
Уур: Сипи сняг върху косите ми, докато съм още млад.
Уур: Жестока, нима нямаш Бог?
Уур: Хлябът на сърцето ми е надеждата — чакам, все чакам и се надявам.
Уур: (Продължава да пее.)
Уур: Ръцете ѝ са бели и нежни, с малки, сгънати пръстчета.
Уур: Къде да скрие тези сладки нокти, тези мазоли по дланите?
Уур: (Започва да разказва история.) Дойде в нашия сервиз да ремонтира автомобила си.
Уур: И все пак изпейте и тези песни — „Устам“ („Майсторе“).
Уур: (Продължава да пее.)
Уур: Той извика отдалеч:
Уур: „Сине, инструментите…“
Уур: „Майсторе!“
# 84
17 окт. 2026, 11:26 ч.
Момичета,
благодаря ви за всичко споделено!
Виж целия пост
Здравейте, момичета! 
Животът ни не винаги е перфектен, но ние сме тези, които можем да го изпълним с перфектни моменти.
Пожелавам ви да откривате красотата в малките мигове, да се усмихвате на себе си и на света, и да носите тази лекота през целия уикенд.
Приятен ден!
Пожелавам ви да откривате красотата в малките мигове, да се усмихвате на себе си и на света, и да носите тази лекота през целия уикенд.
Приятен ден!
Момичета,
благодаря ви за всичко споделено! 
# 87
17 окт. 2026, 14:12 ч.
Част 4:
Виж целия пост
Скрит текст:
Уур: Извика отдалеч:
Уур: „Сине! Инструментите!“
Уур: Бях чел нещо подобно в един роман.
Уур: Беше скъпа книга с лъскава корица, подвързана с хартия. Какво точно се беше случило и как се беше стигнало дотам…
Уур: Младото момиче се беше влюбило.
Уур: В подобна ситуация…
Уур: В чирака на автомонтьора.
Уур: Казах на майстора си:
Уур: „Днес няма да облека работния гащеризон.
Уур: Пред огледалото със стикер на птица отзад си сресах косата.
Уур: Днес тя щеше да се върне,
Уур: за да си вземе колата.
Уур: Може би щях да превърна в реалност
Уур: мечтата от онзи роман.“
Уур: Времето спря, светът замря. Тя влезе през вратата.
Уур: Аз останах загледан в нея, без да откъсвам очи.
Уур: Отворих вратата на колата, за да влезе.
Уур: Отворих вратата на колата, за да се качи вътре.
Уур: Тя вдигна глава и ме попита:
Уур: „Кой е този скитник?“
Уур: После си тръгна с колата, а аз останах зад нея, вдишвайки изгорелите газове.
Уур: Сълзите ми бавно потекоха по лицето.
Уур: Майсторът дойде, потупа ме по гърба и каза: „Забрави романите!
Уур: Ти си работник — остани си работник.
Уур: Добре си направил, че си облякъл работния гащеризон.“
Уур: Ти си работник — остани си работник.
Уур: Добре си направил, че си облякъл работния гащеризон.
Уур: Ти си работник — остани си работник!
Уур: Ла-ла-ла, ла-ла-ла…
Уур: Ла-ла-ла, ла-ла-ла…
Уур: В любовта си също си такъв. Халук не обича особено нещата, които са предварително написани и подготвени.
Уур: Преди малко дойде зад кулисите и ме попита: „Уур, какво си подготвил за предаването? Дай да видя!“
Уур: Дадох му всичко.
Уур: А той каза: „Хайде, сега ще отидем там, накъдето ни поведе сърцето. Защо се занимаваш с тези неща?“
Уур: И наистина се получи точно както каза!
Уур: Всичко се обърна с главата надолу!
Халук Левент: Но Шемс-и Тебризи има един много хубав цитат. Знаете ли го?
Халук Левент: Сигурно мнозина от вас са го чували. Един ден някой му казал: „Животът ми се обърна с главата надолу“.
Халук Левент: А той отвърнал: „Какъв е проблемът? Погледни го от другата страна. Може би обърнатото е по-хубаво от предишното, нали?“
Уур: Точно така!
Уур: И ние колко хубаво обърнахме всичко с главата надолу!
Уур: Халук, щом сме тук, изпей ми някоя песен.
Халук Левент: Братко, току-що си говорихме с Толгахан за това.
Халук Левент: Някои хора направо са развили алергия към тази песен, защото са я слушали отново и отново.
Халук Левент: Но за нас, хората от Чукурова и Амикова, тя е задължителна част от живота.
Халук Левент: Всички поне веднъж сме вземали китара, правили сме се, че можем да свирим, и сме запявали „Akdeniz Akşamları“, за да впечатлим момичетата.
Халук Левент: Аз обаче не успях да се справя.
Халук Левент: Но може би не всички осъзнават това: песента „Akdeniz Akşamları“ не е песен на Анталия, Мугла или Егейския регион.
Халук Левент: Тя е песен на Чукурова.
Уур: Точно така!
Халук Левент: От плажовете на Арсуз до бреговете на Мерсин-Мезитли, от Къзкалеси до Караташ и Юмурталък, скъпи Серхан…
Халук Левент: Ако сте забелязали, хората в тази песен са обикновени, бедни хора. Какво богатство е било това — хората да се разхождат по топлия средиземноморски бряг в онези вечери!
Халук Левент: Какво удоволствие, какво общуване, каква близост!
Халук Левент: Но да, песента беше доста изтъркана. Много се подиграваха с нея.
Халук Левент: Искам обаче да кажа нещо. Ние, хората от Чукурова, не сме ли господарите на тази сцена?
Уур: Точно така! Хайде, изпей ни малко от нея!
Халук Левент: Много се притеснявам, честно ви казвам…
Халук Левент: Ще опитам да я изпея така, както я изпълних за първи път пред Сехер Ханкелевиз и Мурат Хасар.
Халук Левент: (Запява „Akdeniz Akşamları“.)
Халук Левент: В средиземноморските вечери всичко е различно. Когато юли дойде край морето, вечерите стават съвсем други.
Халук Левент: Хората се разхождат край топлото море, а аз…
Халук Левент: В такава вечер се влюбих.
Халук Левент: Влюбих се!
Халук Левент: Преди изгрев, скъпи Уур…
Халук Левент: Преди изгрев, скъпи Ясин…
Халук Левент: Скъпи Толга…
Халук Левент: Поетът е казал: „Ще тръгнеш на път.
Халук Левент: Ще държиш греблата в ръцете си, а в душата ти ще живее радостта от работата.
Халук Левент: Ще вървиш сред скърцането на корабните въжета.
Халук Левент: Когато морето се разбива по бреговете на Юмурталък и Караташ, рибите ще излизат насреща ти.
Халук Левент: Ще се радваш на рибите.
Халук Левент: Когато разтърсваш рибарските мрежи, морето ще се изсипва в ръцете ти на блестящи люспи.
Халук Левент: Когато чайките замлъкнат, от надгробните камъни сред скалите изведнъж ще се надигне истинска буря.
Халук Левент: Ще видиш ли русалки? Ще чуеш ли кучешки лай?
Халук Левент: Празници, веселби, тържества и хора!
Халук Левент: Ей, защо стоиш? Хвърли се в морето!
Халук Левент: Някой те чака там, на брега.
Халук Левент: Не се тревожи за смъртта.
Халук Левент: Не виждаш ли свободата навсякъде около теб?
Халук Левент: Свобода! Свобода!
Халук Левент: Бъди вятър, бъди кормило, бъди риба, бъди вода.
Халук Левент: Отиди колкото далеч можеш. Отиди колкото далеч можеш!
Халук Левент: Ето така, в една подобна вечер се влюбих.
Уур: Хайде, продължете да пеете още малко!
Халук Левент: Да, в една такава вечер се влюбих…
Халук Левент: В една такава вечер…
Халук Левент: Влюбих се.
Уур: Скъпи братко, страхотен си!
Уур: Но тази песен нямаше да е същата без Орхан Вели.
Халук Левент: Разбира се, че нямаше!
Халук Левент: Скъпи Орхан Вели е казал: „Ще видиш морето — не се учудвай“.
Халук Левент: Затова този стих толкова добре пасваше на песента.
Халук Левент: Винаги си спомням за плажовете на Караташ, където ходех като дете.
Халук Левент: „Морето ще дойде в ръцете ти на блестящи люспи“ — какъв необикновен образ!
Халук Левент: Въпреки това младите ни приятели сякаш малко се отдалечиха от поезията.
Уур: Като общество ли?
Халук Левент: Има ли такова нещо? Тук също има млади хора.
Уур: В TikTok е пълно с поезия!
Халук Левент: Наистина ли?
Уур: Да, младите си четат стихове един на друг.
Халук Левент: Аз много харесвам хип-хопа, но не мога да се справя с текстовете, които се пишат в този стил.
Халук Левент: Затова опитвам да направя нещо подобно чрез народните песни.
Халук Левент: И не се получава зле, честно казано! Направих няколко неща и ги използвам на сцената.
Халук Левент: Искам да достигна до младите. Те много харесват бързината и ритъма, но невинаги разбират какво им казвам.
Халук Левент: Хайде, ще ви покажа нещо, щом сме тук. Ела насам, миличък!
Халук Левент: Не знам откъде ми хрумна това.
Халук Левент: Но трябва да движим ръцете си така.
Халук Левент: Всичко е направено по мотиви от народните песни!
Халук Левент: „На покрива момичетата седят, докато невестата се появява…“
Халук Левент: „Какво ще спечелиш, като седиш? Хайде, невесто, присъедини се към разговора!“
Халук Левент: „Удари по покрива — туп! Покривът е покрит с керемиди.“
Халук Левент: „Ще те взема за жена, но се страхувам от целувката на овчаря!“
Халук Левент: Ха-ха! Не е зле, нали, братко?
Халук Левент: „На небето има петдесет звезди, всичките се виждат ясно.
Халук Левент: По усмивката на хубавицата личи дали е достойна за любов.“
Халук Левент: Ха-ха-ха!
Халук Левент: „На небето има петдесет звезди…“
Халук Левент: „Всичките се виждат ясно…“
Халук Левент: „Жестока, о, невесто, жестока, жестока!“
Халук Левент: „Моята любима, моята любима…“
Халук Левент: „По усмивката ѝ си личи…“
Халук Левент: „Жестока, о, невесто…“
Халук Левент: (Продължава в ритъма на хип-хопа.)
Халук Левент: „Удари по покрива — туп! Гредата на покрива — туп!“
Халук Левент: „Ще те взема за жена, но се страхувам от целувката на овчаря!“
Халук Левент: Ха-ха-ха!
Уур: „Сине! Инструментите!“
Уур: Бях чел нещо подобно в един роман.
Уур: Беше скъпа книга с лъскава корица, подвързана с хартия. Какво точно се беше случило и как се беше стигнало дотам…
Уур: Младото момиче се беше влюбило.
Уур: В подобна ситуация…
Уур: В чирака на автомонтьора.
Уур: Казах на майстора си:
Уур: „Днес няма да облека работния гащеризон.
Уур: Пред огледалото със стикер на птица отзад си сресах косата.
Уур: Днес тя щеше да се върне,
Уур: за да си вземе колата.
Уур: Може би щях да превърна в реалност
Уур: мечтата от онзи роман.“
Уур: Времето спря, светът замря. Тя влезе през вратата.
Уур: Аз останах загледан в нея, без да откъсвам очи.
Уур: Отворих вратата на колата, за да влезе.
Уур: Отворих вратата на колата, за да се качи вътре.
Уур: Тя вдигна глава и ме попита:
Уур: „Кой е този скитник?“
Уур: После си тръгна с колата, а аз останах зад нея, вдишвайки изгорелите газове.
Уур: Сълзите ми бавно потекоха по лицето.
Уур: Майсторът дойде, потупа ме по гърба и каза: „Забрави романите!
Уур: Ти си работник — остани си работник.
Уур: Добре си направил, че си облякъл работния гащеризон.“
Уур: Ти си работник — остани си работник.
Уур: Добре си направил, че си облякъл работния гащеризон.
Уур: Ти си работник — остани си работник!
Уур: Ла-ла-ла, ла-ла-ла…
Уур: Ла-ла-ла, ла-ла-ла…
Уур: В любовта си също си такъв. Халук не обича особено нещата, които са предварително написани и подготвени.
Уур: Преди малко дойде зад кулисите и ме попита: „Уур, какво си подготвил за предаването? Дай да видя!“
Уур: Дадох му всичко.
Уур: А той каза: „Хайде, сега ще отидем там, накъдето ни поведе сърцето. Защо се занимаваш с тези неща?“
Уур: И наистина се получи точно както каза!
Уур: Всичко се обърна с главата надолу!
Халук Левент: Но Шемс-и Тебризи има един много хубав цитат. Знаете ли го?
Халук Левент: Сигурно мнозина от вас са го чували. Един ден някой му казал: „Животът ми се обърна с главата надолу“.
Халук Левент: А той отвърнал: „Какъв е проблемът? Погледни го от другата страна. Може би обърнатото е по-хубаво от предишното, нали?“
Уур: Точно така!
Уур: И ние колко хубаво обърнахме всичко с главата надолу!
Уур: Халук, щом сме тук, изпей ми някоя песен.
Халук Левент: Братко, току-що си говорихме с Толгахан за това.
Халук Левент: Някои хора направо са развили алергия към тази песен, защото са я слушали отново и отново.
Халук Левент: Но за нас, хората от Чукурова и Амикова, тя е задължителна част от живота.
Халук Левент: Всички поне веднъж сме вземали китара, правили сме се, че можем да свирим, и сме запявали „Akdeniz Akşamları“, за да впечатлим момичетата.
Халук Левент: Аз обаче не успях да се справя.
Халук Левент: Но може би не всички осъзнават това: песента „Akdeniz Akşamları“ не е песен на Анталия, Мугла или Егейския регион.
Халук Левент: Тя е песен на Чукурова.
Уур: Точно така!
Халук Левент: От плажовете на Арсуз до бреговете на Мерсин-Мезитли, от Къзкалеси до Караташ и Юмурталък, скъпи Серхан…
Халук Левент: Ако сте забелязали, хората в тази песен са обикновени, бедни хора. Какво богатство е било това — хората да се разхождат по топлия средиземноморски бряг в онези вечери!
Халук Левент: Какво удоволствие, какво общуване, каква близост!
Халук Левент: Но да, песента беше доста изтъркана. Много се подиграваха с нея.
Халук Левент: Искам обаче да кажа нещо. Ние, хората от Чукурова, не сме ли господарите на тази сцена?
Уур: Точно така! Хайде, изпей ни малко от нея!
Халук Левент: Много се притеснявам, честно ви казвам…
Халук Левент: Ще опитам да я изпея така, както я изпълних за първи път пред Сехер Ханкелевиз и Мурат Хасар.
Халук Левент: (Запява „Akdeniz Akşamları“.)
Халук Левент: В средиземноморските вечери всичко е различно. Когато юли дойде край морето, вечерите стават съвсем други.
Халук Левент: Хората се разхождат край топлото море, а аз…
Халук Левент: В такава вечер се влюбих.
Халук Левент: Влюбих се!
Халук Левент: Преди изгрев, скъпи Уур…
Халук Левент: Преди изгрев, скъпи Ясин…
Халук Левент: Скъпи Толга…
Халук Левент: Поетът е казал: „Ще тръгнеш на път.
Халук Левент: Ще държиш греблата в ръцете си, а в душата ти ще живее радостта от работата.
Халук Левент: Ще вървиш сред скърцането на корабните въжета.
Халук Левент: Когато морето се разбива по бреговете на Юмурталък и Караташ, рибите ще излизат насреща ти.
Халук Левент: Ще се радваш на рибите.
Халук Левент: Когато разтърсваш рибарските мрежи, морето ще се изсипва в ръцете ти на блестящи люспи.
Халук Левент: Когато чайките замлъкнат, от надгробните камъни сред скалите изведнъж ще се надигне истинска буря.
Халук Левент: Ще видиш ли русалки? Ще чуеш ли кучешки лай?
Халук Левент: Празници, веселби, тържества и хора!
Халук Левент: Ей, защо стоиш? Хвърли се в морето!
Халук Левент: Някой те чака там, на брега.
Халук Левент: Не се тревожи за смъртта.
Халук Левент: Не виждаш ли свободата навсякъде около теб?
Халук Левент: Свобода! Свобода!
Халук Левент: Бъди вятър, бъди кормило, бъди риба, бъди вода.
Халук Левент: Отиди колкото далеч можеш. Отиди колкото далеч можеш!
Халук Левент: Ето така, в една подобна вечер се влюбих.
Уур: Хайде, продължете да пеете още малко!
Халук Левент: Да, в една такава вечер се влюбих…
Халук Левент: В една такава вечер…
Халук Левент: Влюбих се.
Уур: Скъпи братко, страхотен си!
Уур: Но тази песен нямаше да е същата без Орхан Вели.
Халук Левент: Разбира се, че нямаше!
Халук Левент: Скъпи Орхан Вели е казал: „Ще видиш морето — не се учудвай“.
Халук Левент: Затова този стих толкова добре пасваше на песента.
Халук Левент: Винаги си спомням за плажовете на Караташ, където ходех като дете.
Халук Левент: „Морето ще дойде в ръцете ти на блестящи люспи“ — какъв необикновен образ!
Халук Левент: Въпреки това младите ни приятели сякаш малко се отдалечиха от поезията.
Уур: Като общество ли?
Халук Левент: Има ли такова нещо? Тук също има млади хора.
Уур: В TikTok е пълно с поезия!
Халук Левент: Наистина ли?
Уур: Да, младите си четат стихове един на друг.
Халук Левент: Аз много харесвам хип-хопа, но не мога да се справя с текстовете, които се пишат в този стил.
Халук Левент: Затова опитвам да направя нещо подобно чрез народните песни.
Халук Левент: И не се получава зле, честно казано! Направих няколко неща и ги използвам на сцената.
Халук Левент: Искам да достигна до младите. Те много харесват бързината и ритъма, но невинаги разбират какво им казвам.
Халук Левент: Хайде, ще ви покажа нещо, щом сме тук. Ела насам, миличък!
Халук Левент: Не знам откъде ми хрумна това.
Халук Левент: Но трябва да движим ръцете си така.
Халук Левент: Всичко е направено по мотиви от народните песни!
Халук Левент: „На покрива момичетата седят, докато невестата се появява…“
Халук Левент: „Какво ще спечелиш, като седиш? Хайде, невесто, присъедини се към разговора!“
Халук Левент: „Удари по покрива — туп! Покривът е покрит с керемиди.“
Халук Левент: „Ще те взема за жена, но се страхувам от целувката на овчаря!“
Халук Левент: Ха-ха! Не е зле, нали, братко?
Халук Левент: „На небето има петдесет звезди, всичките се виждат ясно.
Халук Левент: По усмивката на хубавицата личи дали е достойна за любов.“
Халук Левент: Ха-ха-ха!
Халук Левент: „На небето има петдесет звезди…“
Халук Левент: „Всичките се виждат ясно…“
Халук Левент: „Жестока, о, невесто, жестока, жестока!“
Халук Левент: „Моята любима, моята любима…“
Халук Левент: „По усмивката ѝ си личи…“
Халук Левент: „Жестока, о, невесто…“
Халук Левент: (Продължава в ритъма на хип-хопа.)
Халук Левент: „Удари по покрива — туп! Гредата на покрива — туп!“
Халук Левент: „Ще те взема за жена, но се страхувам от целувката на овчаря!“
Халук Левент: Ха-ха-ха!
# 89
17 окт. 2026, 15:49 ч.
5-та част:
Виж целия пост
Скрит текст:
Аллаховото доказателство… (песен)
Халук Левент: Де, не стъпвай върху цветята.
Халук Левент: Ой, момичета, не се правете на недостъпни!
Халук Левент: Донесете сърп и цвете.
Халук Левент: Ой, момичета, не се правете на недостъпни!
Халук Левент: Де, не стъпвай върху цветята, ой, момичета…
Халук Левент: Донесете едно цвете, ще умра заради момичетата.
Халук Левент: Да те хвана, да те задържа… Погледнах те и видях захар.
Уур: Приятели…
Уур: Ще продължим, но сега трябва да направим една малка церемония.
Уур: Една церемония.
Уур: Напълно излязохме от релси, кълна се!
Уур: Всичко е заради Халук, братко.
Халук Левент: Да.
Уур: Не трябваше да ходиш в Средиземноморието!
Уур: Братко, невероятно е… Когато става дума за такива големи майстори, истински виртуози…
Уур: Ти си човек, който не обича да се изтъква. Няма да използвам прекалено помпозни думи за теб, но…
Уур: Преди малко започнах да говоря, но не успях да довърша.
Уур: Като твой по-малък брат, само с няколко години разлика…
Уур: Нашата младост мина с теб.
Ясемин: Господи, сестра ми ми превърна възглавницата в истинско изпитание!
Ясемин: Взе ми възглавницата изпод главата.
Уур: Аз си лежах на възглавницата…
Ясемин: И тя я дръпна!
Уур: Кълна се, човекът направо си играе с кариерата ми!
Уур: Възглавницата все се появява…
Уур: Не мога да я задържа!
Уур: Ако ме видиш вкъщи…
Уур: Господи, помилуй!
Халук Левент: Душице моя, разбирам те напълно. Човекът, когото обожавам, е вдигнал летвата много високо. Вземи това.
Уур: Казват, че и вкъщи постоянно се разхожда с възглавница.
Халук Левент: Наистина ли?
Уур: Кълна се, обожавам го, братко!
Халук Левент: Така казват.
Уур: Никога не седи спокойно.
Уур: Ще сложа това и на работа.
Уур: Ето така, така…
Уур: Нека го поставя така заради предаването.
Уур: Между другото, диваните ни не са ли много стилни?
Уур: Не изглеждат ли страхотно?
Халук Левент: Ето ти един продукт за реклама! Благодаря ти много.
Уур: Благодаря ви.
Уур: Братко…
Уур: Искам да кажа, че за големите майстори и виртуози се използват специални определения, нали?
Уур: За нас младостта ни беше Халук Левент.
Халук Левент: Какво искаш да кажеш?
Уур: Не, не…
Халук Левент: Как така младостта ви е била Халук Левент?
Уур: Братко, просто искам да кажа нещо хубаво за теб.
Халук Левент: Толкова ли съм стар?
Уур: Не, не затова го казвам.
Халук Левент: Ние сме почти на една възраст.
Уур: Бих се жертвал за теб, братко!
Уур: Страх ме е от гнева ти.
Уур: Ти си аднанец. Не искам да попадна под ударите ти!
Уур: Но това, което се опитвам да обясня, е следното…
Уур: В живота ти се е натрупало невероятно творчество и огромно наследство.
Уур: Издал си толкова много албуми.
Уур: Почти двадесет албума.
Уур: Създал си толкова много неща.
Уур: Непрекъснато твориш. Никога не си спирал.
Уур: Концертите и изпълненията ти са невероятни.
Уур: Изобщо не обичаш да спираш.
Уур: Работиш като пчеличка и все си в движение.
Уур: А освен това започна и едно невероятно хуманитарно движение, воден от огромна чувствителност към проблемите на хората.
Уур: И така…
Уур: Когато започвахме предаването, все повтаряше, че ще говорим за нещата, които носим в дисагите си — за това, което сме натрупали в живота.
Уур: Като си помисля за всичко, което разказваш, ми се струва, че моят куфар няма да побере и малка част от него.
Уур: Не е ли изморително?
Уур: Толкова ли много го обичаш?
Уур: Или този ритъм те зарежда с още повече енергия?
Уур: Какво е? Наистина ми е много любопитно.
Халук Левент: Всъщност движението „Ахбап“ не е създадено чак през 2017 година.
Уур: Видях някакви бележки по този въпрос.
Уур: Но от страх не посмях да го кажа. Всъщност изобщо не съм навлизал в подробностите.
Халук Левент: Скъпата ни майка Тюркан Сайлан…
Халук Левент: Нека почива в мир.
Халук Левент: По онова време, когато отидох в Ортакьой, първото място, където влязох, след като оставих сакото си, беше фондацията „Джюзданлъ Саваш“.
Халук Левент: След това започнах работа в болница „Лепре“.
Халук Левент: После, по насоките на нашата майка Тюркан, се случи земетресението в Ерзинджан.
Халук Левент: Отидох там и се върнах.
Халук Левент: Всъщност всичко започна още в онези дни. Това беше нещо, за което мечтаех още от детството си.
Халук Левент: Винаги казвам на приятелите си: има много прости, обикновени изрази, които дори са се превърнали в пословици — например „Следвай мечтите си“.
Халук Левент: Но не само го казвай — направи го! Аз бих добавил още нещо: остани верен на мечтите си.
Халук Левент: Досега сме виждали стотици такива случаи по телевизионни състезания. Поднасят микрофона на някого…
Халук Левент: И на младите момичета, например, задават въпроса: „Ако имаше вълшебна пръчица, какво би направила?“
Халук Левент: „Щях да спася децата.“
Халук Левент: Сигурно вече са се появили сто вълшебни пръчици.
Халук Левент: Но на практика нищо не се е променило.
Халук Левент: „Ако спечелиш от националната лотария, какво ще направиш?“
Халук Левент: „Ще дам парите на децата.“
Халук Левент: Някои хора са спечелили много повече от лотарията.
Халук Левент: Но извън телевизионните сериали не са показали никаква дейност в тази посока.
Халук Левент: На думи всички сме добри.
Халук Левент: Но може би едно от нещата, които ме направиха успешен, е, че не останах само на думи.
Халук Левент: Улиците, улиците, улиците — истинската работа е на терен.
Халук Левент: Аз съм човек на терена.
Халук Левент: Винаги съм сред хората, винаги съм на земята, сред истинския живот.
Халук Левент: Ако трябва да обобщя дейността на „Ахбап“, няма нужда да навлизаме в технически подробности и да изброяваме какво точно правим.
Халук Левент: Важното е искрено да достигнем до стотици хиляди хора, да работим заедно на терен с десетки хиляди и да видим какво можем да дадем на тази страна.
Халук Левент: Де, не стъпвай върху цветята.
Халук Левент: Ой, момичета, не се правете на недостъпни!
Халук Левент: Донесете сърп и цвете.
Халук Левент: Ой, момичета, не се правете на недостъпни!
Халук Левент: Де, не стъпвай върху цветята, ой, момичета…
Халук Левент: Донесете едно цвете, ще умра заради момичетата.
Халук Левент: Да те хвана, да те задържа… Погледнах те и видях захар.
Уур: Приятели…
Уур: Ще продължим, но сега трябва да направим една малка церемония.
Уур: Една церемония.
Уур: Напълно излязохме от релси, кълна се!
Уур: Всичко е заради Халук, братко.
Халук Левент: Да.
Уур: Не трябваше да ходиш в Средиземноморието!
Уур: Братко, невероятно е… Когато става дума за такива големи майстори, истински виртуози…
Уур: Ти си човек, който не обича да се изтъква. Няма да използвам прекалено помпозни думи за теб, но…
Уур: Преди малко започнах да говоря, но не успях да довърша.
Уур: Като твой по-малък брат, само с няколко години разлика…
Уур: Нашата младост мина с теб.
Ясемин: Господи, сестра ми ми превърна възглавницата в истинско изпитание!
Ясемин: Взе ми възглавницата изпод главата.
Уур: Аз си лежах на възглавницата…
Ясемин: И тя я дръпна!
Уур: Кълна се, човекът направо си играе с кариерата ми!
Уур: Възглавницата все се появява…
Уур: Не мога да я задържа!
Уур: Ако ме видиш вкъщи…
Уур: Господи, помилуй!
Халук Левент: Душице моя, разбирам те напълно. Човекът, когото обожавам, е вдигнал летвата много високо. Вземи това.
Уур: Казват, че и вкъщи постоянно се разхожда с възглавница.
Халук Левент: Наистина ли?
Уур: Кълна се, обожавам го, братко!
Халук Левент: Така казват.
Уур: Никога не седи спокойно.
Уур: Ще сложа това и на работа.
Уур: Ето така, така…
Уур: Нека го поставя така заради предаването.
Уур: Между другото, диваните ни не са ли много стилни?
Уур: Не изглеждат ли страхотно?
Халук Левент: Ето ти един продукт за реклама! Благодаря ти много.
Уур: Благодаря ви.
Уур: Братко…
Уур: Искам да кажа, че за големите майстори и виртуози се използват специални определения, нали?
Уур: За нас младостта ни беше Халук Левент.
Халук Левент: Какво искаш да кажеш?
Уур: Не, не…
Халук Левент: Как така младостта ви е била Халук Левент?
Уур: Братко, просто искам да кажа нещо хубаво за теб.
Халук Левент: Толкова ли съм стар?
Уур: Не, не затова го казвам.
Халук Левент: Ние сме почти на една възраст.
Уур: Бих се жертвал за теб, братко!
Уур: Страх ме е от гнева ти.
Уур: Ти си аднанец. Не искам да попадна под ударите ти!
Уур: Но това, което се опитвам да обясня, е следното…
Уур: В живота ти се е натрупало невероятно творчество и огромно наследство.
Уур: Издал си толкова много албуми.
Уур: Почти двадесет албума.
Уур: Създал си толкова много неща.
Уур: Непрекъснато твориш. Никога не си спирал.
Уур: Концертите и изпълненията ти са невероятни.
Уур: Изобщо не обичаш да спираш.
Уур: Работиш като пчеличка и все си в движение.
Уур: А освен това започна и едно невероятно хуманитарно движение, воден от огромна чувствителност към проблемите на хората.
Уур: И така…
Уур: Когато започвахме предаването, все повтаряше, че ще говорим за нещата, които носим в дисагите си — за това, което сме натрупали в живота.
Уур: Като си помисля за всичко, което разказваш, ми се струва, че моят куфар няма да побере и малка част от него.
Уур: Не е ли изморително?
Уур: Толкова ли много го обичаш?
Уур: Или този ритъм те зарежда с още повече енергия?
Уур: Какво е? Наистина ми е много любопитно.
Халук Левент: Всъщност движението „Ахбап“ не е създадено чак през 2017 година.
Уур: Видях някакви бележки по този въпрос.
Уур: Но от страх не посмях да го кажа. Всъщност изобщо не съм навлизал в подробностите.
Халук Левент: Скъпата ни майка Тюркан Сайлан…
Халук Левент: Нека почива в мир.
Халук Левент: По онова време, когато отидох в Ортакьой, първото място, където влязох, след като оставих сакото си, беше фондацията „Джюзданлъ Саваш“.
Халук Левент: След това започнах работа в болница „Лепре“.
Халук Левент: После, по насоките на нашата майка Тюркан, се случи земетресението в Ерзинджан.
Халук Левент: Отидох там и се върнах.
Халук Левент: Всъщност всичко започна още в онези дни. Това беше нещо, за което мечтаех още от детството си.
Халук Левент: Винаги казвам на приятелите си: има много прости, обикновени изрази, които дори са се превърнали в пословици — например „Следвай мечтите си“.
Халук Левент: Но не само го казвай — направи го! Аз бих добавил още нещо: остани верен на мечтите си.
Халук Левент: Досега сме виждали стотици такива случаи по телевизионни състезания. Поднасят микрофона на някого…
Халук Левент: И на младите момичета, например, задават въпроса: „Ако имаше вълшебна пръчица, какво би направила?“
Халук Левент: „Щях да спася децата.“
Халук Левент: Сигурно вече са се появили сто вълшебни пръчици.
Халук Левент: Но на практика нищо не се е променило.
Халук Левент: „Ако спечелиш от националната лотария, какво ще направиш?“
Халук Левент: „Ще дам парите на децата.“
Халук Левент: Някои хора са спечелили много повече от лотарията.
Халук Левент: Но извън телевизионните сериали не са показали никаква дейност в тази посока.
Халук Левент: На думи всички сме добри.
Халук Левент: Но може би едно от нещата, които ме направиха успешен, е, че не останах само на думи.
Халук Левент: Улиците, улиците, улиците — истинската работа е на терен.
Халук Левент: Аз съм човек на терена.
Халук Левент: Винаги съм сред хората, винаги съм на земята, сред истинския живот.
Халук Левент: Ако трябва да обобщя дейността на „Ахбап“, няма нужда да навлизаме в технически подробности и да изброяваме какво точно правим.
Халук Левент: Важното е искрено да достигнем до стотици хиляди хора, да работим заедно на терен с десетки хиляди и да видим какво можем да дадем на тази страна.
Препоръчани теми