Знаех си че албанската пиявица в комбина с Адем го издокараха с гелосаният перчем за да го пази от..уроки,
преди сватбата нЕмаше гел..
⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 61*
- Публикувана: 12 окт. 2026, 19:49 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2026, 00:21 ч.
# 45
14 окт. 2026, 20:54 ч.
Знаех си че албанската пиявица в комбина с Адем
го издокараха с гелосаният перчем за да го пази от..уроки,
преди сватбата нЕмаше гел..
Виж целия пост
Знаех си че албанската пиявица в комбина с Адем го издокараха с гелосаният перчем за да го пази от..уроки,
преди сватбата нЕмаше гел..
# 46
14 окт. 2026, 21:07 ч.
Еве , Чънар е фул гел тогава беше със Селен по едно време спомням си ,че и в началото на Лале пак беше гел имаше период в който като се показваха със Серенай беше без.
Виж целия пост
Виждам, че актьорската ви игра се е подобрила осезаемо.
Благодаря ви. В тази професия човек може да се развива на всяка възраст. Ако кажа, че вече съм постигнал всичко и няма какво повече да науча, това ще означава, че съм приключил. Тази година стават 21 години, откакто започнах да се занимавам с актьорство, а от 13 години играя главни роли.
Никога не съм смятал, че съм достигнал върха. Винаги вярвам, че мога да се развивам още. Имам дълъг път пред себе си и все още има много какво да науча.
Добре, за актьорската игра се разбрахме. Но смятате ли, че сте толкова красив, колкото ви изкарват хората?
Ако не се смятах за красив, нямаше да започна работа в тази професия с подобно самочувствие. Нека поне за това се съгласим – смятам се за привлекателен, колкото всеки друг.
Но никога не съм бил човек, който се поглежда в огледалото и си казва: „Боже, колко красиво си ме създал!“ Казвам го напълно искрено. Изобщо не съм такъв човек.
Дори съпругата ми понякога ми се кара, че съм прекалено критичен към себе си.
Имате типичната визия на тъмнокос мъж.
Всъщност съм тъмнокестеняв, но бих искал да имам визията на истински тъмнокос мъж. Ако ме възприемате така, това е хубаво. Аз лично намирам тъмнокосите мъже за по-привлекателни и по-харизматични, но всъщност съм тъмнокестеняв.
Кой проект смятате за повратна точка в кариерата си?
Определено „Elveda Rumeli“. Но бих включил и „Lale Devri“. И той беше повратен момент за мен. Все пак „Elveda Rumeli“ безспорно е най-голямата повратна точка в кариерата ми.
Признай си, че ти не пишеш посланията на албански!
Съпругата ми ги пише.
Признай, че понякога пишеш и по някое изречение на албански!
Е, разбира се, Алмеда ги пише!
Има ли съвет, който постоянно си повтаряте и никога не забравяте? Споделете го с нас, за да почерпим и ние мъдрост от него.
„Обичам те, шампионе!“
Благодаря ви! И аз наистина много ви обичам.
Имам много съвети, които си повтарям. Някои от тях съдържат и нецензурни думи, затова няма да ги споделям. Но една от любимите ми мисли е следната:
„Каквото и да знаеш в живота, най-важното е да знаеш границите си и да не забравяш мястото си.“
Винаги се старая да не забравям тези думи.
Братко, помага ли ти известността в отношенията с хората? И ние как да сваляме момичета, без да сме известни като теб?
Когато говорим за отношенията между хората, не бива да мислим единствено за отношенията с противоположния пол. Става дума и за професионални отношения, за общуването в обществото, за приятелствата и за всякакви други взаимоотношения.
Да бъдеш известен има както предимства, така и недостатъци. Понякога е трудно да разбереш доколко искрен е човекът срещу теб.
С времето свикнах с това. Вече мога да разпознавам много хора и да разбирам какво искат.
Но помага ли ми известността? Да, определено има своите предимства. Успявам по-лесно да разреша определени проблеми, с които иначе трудно бих се справил, както и да се свържа с хора, до които при други обстоятелства нямаше да имам достъп.
Това е хубавата страна на известността.
А що се отнася до личните отношения, ще кажа само едно: да, известността ми е помагала. Все пак се ожених за жена, избрана за Мис Вселена.
Има ли нещо, за което си казвал, че никога няма да го направиш, а впоследствие си го направил? Между другото, много те обичам! Пожелавам ти да имаш щастлив и спокоен живот със съпругата и сина си.
Дано, амин! Благодаря ви много.
Със сигурност има нещо, за което съм казвал, че никога няма да го направя, а после съм го направил. Просто в момента не мога да се сетя за конкретен пример.
Но в едно съм убеден: човек не бива да се опитва да се бори срещу самия живот. Когато се бориш, всъщност се опитваш да отстояваш собственото си съществуване.
Ако обаче тръгнеш срещу живота и природния му ход, рано или късно той ще те накара да си вземеш обратно всяка дума и всяко действие.
Когато говориш прекалено категорично и заявяваш, че никога няма да направиш нещо, животът може да те постави в ситуация, в която след пет, десет или дори двайсет години да се наложи да го направиш.
Затова не бива да се изказваме прибързано и да сме толкова категорични. Смятам, че трябва винаги да подхождаме към живота със смирение.
Кое е по-важно в една връзка – страстта или вярността?
И двете. Страстта е много важна, но вярността е още по-важна. Особено в брака.
Иначе такъв брак няма да просъществува.
Точно така, рано или късно ще се пропука. Да пази Бог! Вярността е изключително важна.
Актрисите използват най-различни методи, за да запазят красотата си. Вие какво правите? Кожата, косата – всичко ви е чудесно!
Благодаря ви много!
Съпругата ми разбира толкова добре от тези неща, че оставям всичко на нея. Прави разни неща, слага ми маски и се грижи за мен. След като се запознах с нея, започнах да обръщам малко повече внимание на външния си вид.
Освен това, когато човек остарява, започва да се замисля повече за тези неща.
Разбира се, ние, мъжете актьори, не се грижим за външността си толкова, колкото жените. Не ѝ обръщаме чак толкова внимание, но всъщност трябва.
Разкажете ни един спомен от детството, с който се гордеете.
Много ми хареса екипът на ОНЕДИО. Ще говоря откровено – тези хора са невероятно далновидни и имат ясна визия.
Когато виждам толкова млади хора с подобни качества, се радвам истински. Страната ни има голяма нужда от такива хора.
Смятам, че трябва да повишим качеството на нашите предавания, на телевизионните програми и на продукциите като цяло. Според мен и хората, които стоят зад тях, трябва да работят на по-високо ниво.
Когато сте били дете, кой е споменът, с който най-много се гордеете?
Когато бях в тенис школата, станах шампион на Истанбул по тенис във възрастовата група до 13 години.
През онова лято посещавах и спортен лагер, където спечелих златни медали за първо място в три различни дисциплини. Прибрах се вкъщи с всички медали, окачени на врата ми.
Майка ми и баща ми бяха изключително щастливи. Вероятно това е споменът от детството, с който се гордея най-много.
Случвало ли ви се е да се чувствате много грозен?
О, и още как!
Кога станахте толкова красив?
Не знам кога точно. Но според мен един мъж става все по-привлекателен с възрастта, когато натрупа повече житейски опит и зрялост.
Мисля, че и при мен е така. Има голяма разлика между начина, по който изглеждах в началото на двайсетте си години, и външността ми след трийсетте.
И тогава ме харесваха, но когато сега погледна старите си снимки, разликата определено се забелязва.
А случвало ли ви се е да се чувствате много грозен?
Много пъти! Казвам ви, всяка сутрин, когато се събудя, се чувствам ужасно грозен. Очите ми са подпухнали и изглеждам съвсем различно.
Кое е най-странното съобщение, което сте получавали на лично съобщение?
Не проверявам много съобщенията си, защото са прекалено много. Невъзможно е да отговориш на всички.
Освен това не прекарвам особено много време в социалните мрежи. Когато все пак ги проверя, обикновено намирам едни и същи неща.
Има хора, които ми изпращат хубави пожелания, но има и такива, които направо ми пращат банковата си сметка и IBAN-а си.
Преди често ми пишеха, че са болни или имат някакъв проблем и се нуждаят от помощ. Аз съм човек, който обича да помага, и хората го знаят. Понякога това се отразява и в медиите, особено когато става дума за помощ, която оказваме в различни държави.
Но се старая да помагам и без това да става публично достояние.
Сега някои хора направо ми изпращат IBAN-а си, сякаш ми казват: „Ето, преведи парите тук.“
Понякога дори не посочват сума. Просто изпращат банковата сметка и очакват да преведа парите.
Получавали ли сте наранявания по време на снимките на сериала „Şampiyon“? Ако да, как се случи?
Още в първия мач получих удар в носа, а след това и в областта на веждата.
Преди няколко дни снимахме сцена с бой в клетка. Имаше метални ограждения и трябваше да падам върху тях многократно заради повторенията на сцената. В резултат на това целият ми гръб беше сериозно наранен.
Освен това заради интензивните тренировки често получавам мускулни травми. Това е нещо нормално при подобно физическо натоварване.
Но, честно казано, подобни неща ми харесват. Не ми е неприятно да се натоварвам физически заради ролята.
Умеете ли да готвите?
Не особено. Обичам много да ям, но не съм човек, който обича да готви.
Приятелите ми обаче са големи кулинари и много обичат да готвят. Когато някой от тях приготви нещо вкусно, просто отиваме и ядем. Аз не се занимавам с нищо друго.
Ако наистина се захвана с готвенето, сигурно ще успея да приготвя нещо прилично, но просто нямам време.
Има хора, които изпитват истинско удоволствие да прекарват времето си в кухнята. Аз не съм от тях.
Откъде сте по произход? Имате вид на добър син и примерен роднина – от онези, които отиват на село, играят хоро на сватбите и носят племенниците си на ръце.
Точно такъв съм, да!
Поздравявам ви!
Благодаря ви! Честно казано, нямам собствено село, но ако имах, щях да ходя там.
Всъщност съм посещавал и села, с които нямам пряка връзка. Ходя по селата в Македония, както и в Албания.
А откъде сте по произход?
Това е много труден въпрос. Ще ви обясня защо, при това по-подробно, отколкото съм го правил досега.
Бащината ми страна е с преселнически произход. Семейството ми по бащина линия е от албански произход. Едната част на рода идва от Щип, а другата – от Солун. Двете семейства се срещнали, прадядо ми и прабаба ми се оженили, а след размяната на население семейството се установило в Измир.
По майчина линия дядо ми е от Трабзон, а покойната ми баба е от Алепо. Тя се омъжила по традиционния начин и заминала да живее в Трабзон.
Но има и още нещо. Бащата на покойния ми дядо по майчина линия е бил руснак.
Затова, когато някой ме попита откъде съм, отговорът не може да бъде само една дума.
Обикновено хората казват: „От Трабзон съм“ или „От Йозгат съм“. При мен не е толкова просто.
Когато кажа, че съм от Истанбул, и човекът започне да задава допълнителни въпроси, стигаме до цялата тази история.
Така че в мен има по малко от много различни места.
Обожавам Трабзон и го обичам много. А Албания вече е моя родина.
Здравейте! Следя ви още от „Elveda Rumeli“ и съм ви огромен почитател.
Благодаря ви!
Мислите ли, че в бъдеще ще участвате отново в исторически проект или в сериал, подобен на „Elveda Rumeli“? Бихте ли ни разказали малко за онова време?
Аз все още гледам целия сериал от началото до края поне два пъти годишно. Всичките 83 епизода! Поздрави!
Уау, това е страхотно!
Това бяха наистина прекрасни времена. Когато се обърна назад, се питам как е минало толкова бързо. Сякаш беше вчера.
Прекарах две години и половина в Битоля, в Македония. Това бяха чудесни дни. Работата ни носеше огромно удоволствие и винаги съм се радвал, че съм бил част от този проект.
Винаги съм говорил с гордост за него, особено когато получавам подобни съобщения от зрителите.
Имаше възможност да се създаде нов проект в стила на „Elveda Rumeli“, но телевизионните канали не проявяват достатъчно интерес и готовност да подкрепят подобни идеи.
Не е лесно да се реализират истории, които представят онзи исторически период, защото изискват сериозна продукция и големи разходи.
Въпреки това аз самият съм написал история, която представлява продължение на „Elveda Rumeli“. Може би в бъдеще ще успея да я реализирам.
Причината е, че сериалът завърши с много неща, останали недоизяснени. Финалът му остави усещането за незавършена история.
Разбира се, Балканските войни са тежък и болезнен период от историята. Както вече споменах, в семейството ми по бащина линия има хора, преживели събития от онова време. Чувал съм много истински истории от баба си и от по-възрастните членове на рода.
Иска ми се да събера тези разкази и да ги превърна в завършена история, която да даде достоен финал на „Elveda Rumeli“.
Може би някой ден отново ще кажем: „Здравей отново, Elveda Rumeli!“
Благодаря ви много! Наистина си прекарах чудесно и се надявам, че и вие сте се забавлявали, докато гледахте.
Преди всичко искам да благодаря на екипа на ОНЕДИО. Благодаря и на всички вас.
Съобщенията, които получих, бяха наистина прекрасни. Прекарах си много приятно.
Пазете се и бъдете здрави!
Благодаря ви. В тази професия човек може да се развива на всяка възраст. Ако кажа, че вече съм постигнал всичко и няма какво повече да науча, това ще означава, че съм приключил. Тази година стават 21 години, откакто започнах да се занимавам с актьорство, а от 13 години играя главни роли.
Никога не съм смятал, че съм достигнал върха. Винаги вярвам, че мога да се развивам още. Имам дълъг път пред себе си и все още има много какво да науча.
Добре, за актьорската игра се разбрахме. Но смятате ли, че сте толкова красив, колкото ви изкарват хората?
Ако не се смятах за красив, нямаше да започна работа в тази професия с подобно самочувствие. Нека поне за това се съгласим – смятам се за привлекателен, колкото всеки друг.
Но никога не съм бил човек, който се поглежда в огледалото и си казва: „Боже, колко красиво си ме създал!“ Казвам го напълно искрено. Изобщо не съм такъв човек.
Дори съпругата ми понякога ми се кара, че съм прекалено критичен към себе си.
Имате типичната визия на тъмнокос мъж.
Всъщност съм тъмнокестеняв, но бих искал да имам визията на истински тъмнокос мъж. Ако ме възприемате така, това е хубаво. Аз лично намирам тъмнокосите мъже за по-привлекателни и по-харизматични, но всъщност съм тъмнокестеняв.
Кой проект смятате за повратна точка в кариерата си?
Определено „Elveda Rumeli“. Но бих включил и „Lale Devri“. И той беше повратен момент за мен. Все пак „Elveda Rumeli“ безспорно е най-голямата повратна точка в кариерата ми.
Признай си, че ти не пишеш посланията на албански!
Съпругата ми ги пише.
Признай, че понякога пишеш и по някое изречение на албански!
Е, разбира се, Алмеда ги пише!
Има ли съвет, който постоянно си повтаряте и никога не забравяте? Споделете го с нас, за да почерпим и ние мъдрост от него.
„Обичам те, шампионе!“
Благодаря ви! И аз наистина много ви обичам.
Имам много съвети, които си повтарям. Някои от тях съдържат и нецензурни думи, затова няма да ги споделям. Но една от любимите ми мисли е следната:
„Каквото и да знаеш в живота, най-важното е да знаеш границите си и да не забравяш мястото си.“
Винаги се старая да не забравям тези думи.
Братко, помага ли ти известността в отношенията с хората? И ние как да сваляме момичета, без да сме известни като теб?
Когато говорим за отношенията между хората, не бива да мислим единствено за отношенията с противоположния пол. Става дума и за професионални отношения, за общуването в обществото, за приятелствата и за всякакви други взаимоотношения.
Да бъдеш известен има както предимства, така и недостатъци. Понякога е трудно да разбереш доколко искрен е човекът срещу теб.
С времето свикнах с това. Вече мога да разпознавам много хора и да разбирам какво искат.
Но помага ли ми известността? Да, определено има своите предимства. Успявам по-лесно да разреша определени проблеми, с които иначе трудно бих се справил, както и да се свържа с хора, до които при други обстоятелства нямаше да имам достъп.
Това е хубавата страна на известността.
А що се отнася до личните отношения, ще кажа само едно: да, известността ми е помагала. Все пак се ожених за жена, избрана за Мис Вселена.
Има ли нещо, за което си казвал, че никога няма да го направиш, а впоследствие си го направил? Между другото, много те обичам! Пожелавам ти да имаш щастлив и спокоен живот със съпругата и сина си.
Дано, амин! Благодаря ви много.
Със сигурност има нещо, за което съм казвал, че никога няма да го направя, а после съм го направил. Просто в момента не мога да се сетя за конкретен пример.
Но в едно съм убеден: човек не бива да се опитва да се бори срещу самия живот. Когато се бориш, всъщност се опитваш да отстояваш собственото си съществуване.
Ако обаче тръгнеш срещу живота и природния му ход, рано или късно той ще те накара да си вземеш обратно всяка дума и всяко действие.
Когато говориш прекалено категорично и заявяваш, че никога няма да направиш нещо, животът може да те постави в ситуация, в която след пет, десет или дори двайсет години да се наложи да го направиш.
Затова не бива да се изказваме прибързано и да сме толкова категорични. Смятам, че трябва винаги да подхождаме към живота със смирение.
Кое е по-важно в една връзка – страстта или вярността?
И двете. Страстта е много важна, но вярността е още по-важна. Особено в брака.
Иначе такъв брак няма да просъществува.
Точно така, рано или късно ще се пропука. Да пази Бог! Вярността е изключително важна.
Актрисите използват най-различни методи, за да запазят красотата си. Вие какво правите? Кожата, косата – всичко ви е чудесно!
Благодаря ви много!
Съпругата ми разбира толкова добре от тези неща, че оставям всичко на нея. Прави разни неща, слага ми маски и се грижи за мен. След като се запознах с нея, започнах да обръщам малко повече внимание на външния си вид.
Освен това, когато човек остарява, започва да се замисля повече за тези неща.
Разбира се, ние, мъжете актьори, не се грижим за външността си толкова, колкото жените. Не ѝ обръщаме чак толкова внимание, но всъщност трябва.
Разкажете ни един спомен от детството, с който се гордеете.
Много ми хареса екипът на ОНЕДИО. Ще говоря откровено – тези хора са невероятно далновидни и имат ясна визия.
Когато виждам толкова млади хора с подобни качества, се радвам истински. Страната ни има голяма нужда от такива хора.
Смятам, че трябва да повишим качеството на нашите предавания, на телевизионните програми и на продукциите като цяло. Според мен и хората, които стоят зад тях, трябва да работят на по-високо ниво.
Когато сте били дете, кой е споменът, с който най-много се гордеете?
Когато бях в тенис школата, станах шампион на Истанбул по тенис във възрастовата група до 13 години.
През онова лято посещавах и спортен лагер, където спечелих златни медали за първо място в три различни дисциплини. Прибрах се вкъщи с всички медали, окачени на врата ми.
Майка ми и баща ми бяха изключително щастливи. Вероятно това е споменът от детството, с който се гордея най-много.
Случвало ли ви се е да се чувствате много грозен?
О, и още как!
Кога станахте толкова красив?
Не знам кога точно. Но според мен един мъж става все по-привлекателен с възрастта, когато натрупа повече житейски опит и зрялост.
Мисля, че и при мен е така. Има голяма разлика между начина, по който изглеждах в началото на двайсетте си години, и външността ми след трийсетте.
И тогава ме харесваха, но когато сега погледна старите си снимки, разликата определено се забелязва.
А случвало ли ви се е да се чувствате много грозен?
Много пъти! Казвам ви, всяка сутрин, когато се събудя, се чувствам ужасно грозен. Очите ми са подпухнали и изглеждам съвсем различно.
Кое е най-странното съобщение, което сте получавали на лично съобщение?
Не проверявам много съобщенията си, защото са прекалено много. Невъзможно е да отговориш на всички.
Освен това не прекарвам особено много време в социалните мрежи. Когато все пак ги проверя, обикновено намирам едни и същи неща.
Има хора, които ми изпращат хубави пожелания, но има и такива, които направо ми пращат банковата си сметка и IBAN-а си.
Преди често ми пишеха, че са болни или имат някакъв проблем и се нуждаят от помощ. Аз съм човек, който обича да помага, и хората го знаят. Понякога това се отразява и в медиите, особено когато става дума за помощ, която оказваме в различни държави.
Но се старая да помагам и без това да става публично достояние.
Сега някои хора направо ми изпращат IBAN-а си, сякаш ми казват: „Ето, преведи парите тук.“
Понякога дори не посочват сума. Просто изпращат банковата сметка и очакват да преведа парите.
Получавали ли сте наранявания по време на снимките на сериала „Şampiyon“? Ако да, как се случи?
Още в първия мач получих удар в носа, а след това и в областта на веждата.
Преди няколко дни снимахме сцена с бой в клетка. Имаше метални ограждения и трябваше да падам върху тях многократно заради повторенията на сцената. В резултат на това целият ми гръб беше сериозно наранен.
Освен това заради интензивните тренировки често получавам мускулни травми. Това е нещо нормално при подобно физическо натоварване.
Но, честно казано, подобни неща ми харесват. Не ми е неприятно да се натоварвам физически заради ролята.
Умеете ли да готвите?
Не особено. Обичам много да ям, но не съм човек, който обича да готви.
Приятелите ми обаче са големи кулинари и много обичат да готвят. Когато някой от тях приготви нещо вкусно, просто отиваме и ядем. Аз не се занимавам с нищо друго.
Ако наистина се захвана с готвенето, сигурно ще успея да приготвя нещо прилично, но просто нямам време.
Има хора, които изпитват истинско удоволствие да прекарват времето си в кухнята. Аз не съм от тях.
Откъде сте по произход? Имате вид на добър син и примерен роднина – от онези, които отиват на село, играят хоро на сватбите и носят племенниците си на ръце.
Точно такъв съм, да!
Поздравявам ви!
Благодаря ви! Честно казано, нямам собствено село, но ако имах, щях да ходя там.
Всъщност съм посещавал и села, с които нямам пряка връзка. Ходя по селата в Македония, както и в Албания.
А откъде сте по произход?
Това е много труден въпрос. Ще ви обясня защо, при това по-подробно, отколкото съм го правил досега.
Бащината ми страна е с преселнически произход. Семейството ми по бащина линия е от албански произход. Едната част на рода идва от Щип, а другата – от Солун. Двете семейства се срещнали, прадядо ми и прабаба ми се оженили, а след размяната на население семейството се установило в Измир.
По майчина линия дядо ми е от Трабзон, а покойната ми баба е от Алепо. Тя се омъжила по традиционния начин и заминала да живее в Трабзон.
Но има и още нещо. Бащата на покойния ми дядо по майчина линия е бил руснак.
Затова, когато някой ме попита откъде съм, отговорът не може да бъде само една дума.
Обикновено хората казват: „От Трабзон съм“ или „От Йозгат съм“. При мен не е толкова просто.
Когато кажа, че съм от Истанбул, и човекът започне да задава допълнителни въпроси, стигаме до цялата тази история.
Така че в мен има по малко от много различни места.
Обожавам Трабзон и го обичам много. А Албания вече е моя родина.
Здравейте! Следя ви още от „Elveda Rumeli“ и съм ви огромен почитател.
Благодаря ви!
Мислите ли, че в бъдеще ще участвате отново в исторически проект или в сериал, подобен на „Elveda Rumeli“? Бихте ли ни разказали малко за онова време?
Аз все още гледам целия сериал от началото до края поне два пъти годишно. Всичките 83 епизода! Поздрави!
Уау, това е страхотно!
Това бяха наистина прекрасни времена. Когато се обърна назад, се питам как е минало толкова бързо. Сякаш беше вчера.
Прекарах две години и половина в Битоля, в Македония. Това бяха чудесни дни. Работата ни носеше огромно удоволствие и винаги съм се радвал, че съм бил част от този проект.
Винаги съм говорил с гордост за него, особено когато получавам подобни съобщения от зрителите.
Имаше възможност да се създаде нов проект в стила на „Elveda Rumeli“, но телевизионните канали не проявяват достатъчно интерес и готовност да подкрепят подобни идеи.
Не е лесно да се реализират истории, които представят онзи исторически период, защото изискват сериозна продукция и големи разходи.
Въпреки това аз самият съм написал история, която представлява продължение на „Elveda Rumeli“. Може би в бъдеще ще успея да я реализирам.
Причината е, че сериалът завърши с много неща, останали недоизяснени. Финалът му остави усещането за незавършена история.
Разбира се, Балканските войни са тежък и болезнен период от историята. Както вече споменах, в семейството ми по бащина линия има хора, преживели събития от онова време. Чувал съм много истински истории от баба си и от по-възрастните членове на рода.
Иска ми се да събера тези разкази и да ги превърна в завършена история, която да даде достоен финал на „Elveda Rumeli“.
Може би някой ден отново ще кажем: „Здравей отново, Elveda Rumeli!“
Благодаря ви много! Наистина си прекарах чудесно и се надявам, че и вие сте се забавлявали, докато гледахте.
Преди всичко искам да благодаря на екипа на ОНЕДИО. Благодаря и на всички вас.
Съобщенията, които получих, бяха наистина прекрасни. Прекарах си много приятно.
Пазете се и бъдете здрави!
[/center]Еве , Чънар е фул гел тогава беше със Селен по едно време спомням си ,че и в началото на Лале пак беше гел имаше период в който като се показваха със Серенай беше без.
# 47
15 окт. 2026, 00:12 ч.
Знаех си че албанската пиявица в комбина с Адем
го издокараха с гелосаният перчем за да го пази от..уроки,
преди сватбата нЕмаше гел.. Софи, при цялото напрежение и безпокойство, което ме е обзело тази вечер, коментарът ти ме усмихна. Не бях се сетила, но си много права... 
Диди, сега ще прочета и тази част на интервюто, но ще коментирам утре, че ужасно съм изморена.
Виж целия пост
Знаех си че албанската пиявица в комбина с Адем го издокараха с гелосаният перчем за да го пази от..уроки,
преди сватбата нЕмаше гел..
Диди, сега ще прочета и тази част на интервюто, но ще коментирам утре, че ужасно съм изморена.
# 48
15 окт. 2026, 00:21 ч.
Еми , душата ме боли като гледам всичко такава трагедия е всичко ,че не е истина. Господ да е на помощ в такива моменти думите са без смисъл.
Виж целия пост
Препоръчани теми