Аз искам Чънар и мечето!
Виж целия пост
⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 61*
- Публикувана: 12 окт. 2026, 19:49 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2026, 01:39 ч.
# 122
19 окт. 2026, 20:14 ч.
„Много се зарадвах да науча, че си участвала в събитието, посветено на жестомимичния език. Това беше първият път, когато те видях, #serenayss. Да се запозная с теб беше вълнуващо и прекрасно преживяване. Твоята позитивна енергия и искреност оставиха незабравим спомен в сърцето ми. Много се радвам, че имах възможността да се запозная с толкова очарователен човек като теб. Надявам се пътищата ни отново да се пресекат.“
А тя винаги получава толкова много любов от хората, които се запознават с нея.
Виж целия пост
„Много се зарадвах да науча, че си участвала в събитието, посветено на жестомимичния език. Това беше първият път, когато те видях, #serenayss. Да се запозная с теб беше вълнуващо и прекрасно преживяване. Твоята позитивна енергия и искреност оставиха незабравим спомен в сърцето ми. Много се радвам, че имах възможността да се запозная с толкова очарователен човек като теб. Надявам се пътищата ни отново да се пресекат.“
А тя винаги получава толкова много любов от хората, които се запознават с нея.
# 123
19 окт. 2026, 20:26 ч.
Мечока лесно го открих, но Толга с букета в моите папки никъде го няма. 
Виж целия пост
# 124
19 окт. 2026, 20:28 ч.
Мечока е епичен спомням си ,че Надка беше изрязала Топрак и беше сложила някакъв кадър на Мира цяло видео на Мира и Чънар ах ах всичко изчезна защо тогава не ги запазихме.
Виж целия пост
# 126
20 окт. 2026, 01:39 ч.
Включено ли е? Включено е. Включено е. Включено е.
Добре. Добре. Благодаря ти. Моят килим. Здравей! Как си?
Здравей! Много добре съм, благодаря. А ти?
И ние сме добре, честно казано. Благодаря. Как вървят нещата? С какво се занимаваш?
Всичко върви много добре. В живота ми има хубави начала и нови неща. Имам чувството, че навлизам в един хубав период. Надявам се всичко да се развие прекрасно.
Дано!
Сега започват снимките на сериала ни.
Успех!
Благодаря! Сериалът е за дигитална платформа. В него участват Рабия Сойтюрк и Толгахан Сайъшман. И останалите актьори в екипа са много ценни.
Да.
Е, започваме. Утре е първият ми снимачен ден.
Чудесно! Какъв проект ще бъде? Какъв герой ще видим?
Ами, ще играя жена, която постоянно изпитва себе си, много планира, контролира всичко и е малко избухлива. Тоест силна жена.
Силен женски образ.
Да. По принцип и аз съм такава, но не бива да издавам твърде много подробности. Не знам доколко мога да говоря за това в момента.
Значи вече се събрахте с останалите?
Да.
Каква беше енергията помежду ви? Сигурно сте я усетили.
Да, беше много, много хубаво. Познавахме се отпреди, но не бяхме общували много. Бяхме се срещали покрай различни социални събития. С Толга също е така. Много харесвам и Рабия. Възхищавам се на актьорската ѝ игра. Станахме добър екип. Режисьорът ни е Сердар Гьозевли. Той също е много ценен човек.
Вече започнаха снимките. Обадих се и всичко мина много добре. Много са доволни от заснетите кадри. Сега и аз очаквам утрешния ден с вълнение.
Предполагам, че работата за дигитална платформа е малко по-комфортна за актьорите, нали?
За мен това ще бъде първият път, когато работя по дигитален проект. Затова ми е любопитно дали наистина е по-спокойно.
Защото така казват.
Да, казват, че няма нужда да се бърза и че сценарият се разработва по-подробно. Обсъжда се повече, преди да започне работата. Мисля, че времето е по-добре организирано и атмосферата е по-спокойна. Надявам се да бъде приятен и комфортен снимачен процес.
Имаш ли определени изисквания, когато четеш сценария? Например има ли неща, за които казваш, че би било по-добре да ги няма? Даваш ли идеи, обсъждаш ли ги с останалите?
Да, много. Всъщност преди началото на снимките имахме репетиция с четене на сценария. Там се родиха и някои много добри идеи. Режисьорът ни е отворен към подобни предложения. На мен също много ми харесва да допринасям по този начин. Имам доверие в идеите си. Ще използваме и тях и вярвам, че ще се получи нещо хубаво.
Чудесно! Например се сещам за една сцена с Демет от друг проект. Тя импровизира с репликата „Какво стана, Джерах, какво стана?“ и това дори се превърна в популярна тема. Такива неща са много важни и красиви. Това са моменти, в които актьорът добавя нещо свое и оставя личния си почерк.
Много харесвам това.
Наскоро имаше театрално представление.
Да, мюзикълът ни „Джекил и Хайд“ продължава. Датите за представленията вече са определени, но за съжаление заради метеорологичните условия някои представления бяха отменени. Ще видим какво ще се случи, все още не знам.
Тежко ли ти се отразиха метеорологичните условия? Как се справи? Разбира се, имаше много хора, които загубиха живота си, други едва се спасиха или изгубиха домовете си.
Това бедствие наистина ни засегна дълбоко. В момента прекарвам повече време вкъщи с децата. Училищата им са във ваканция. Ще приключа тази среща и ще отида при тях. Сегашната ми среща е свързана с музиката. В това отношение в живота ми се случват много хубави неща. Вълнувам се. Имам чувството, че навлизам в един светъл и прекрасен период.
Чудя се кое те вълнува повече – да бъдеш пред телевизионната камера или пред публиката? Защото в театъра няма връщане назад, докато пред камерата можеш да кажеш „Стоп“ и да повториш сцената. Трудно ли ти беше?
Като се има предвид, че си завършила мюзикъл и си учила театрално изкуство, вече имаш опит.
Да, имам предишен опит. Не става въпрос толкова за трудност, колкото за непосредствения контакт с публиката. Когато излезеш пред нея и получиш аплодисментите, това е нещо съвсем различно.
Първата реакция на публиката, независимо дали е положителна или отрицателна, макар че обикновено е положителна, е много важна.
Когато усетиш тази енергия между вас, тя определено ти дава друга мотивация. Излизаш за следващото представление с още повече вълнение и желание. Нашият актьорски състав също беше много добър. Ансамбълът беше невероятен. Особено много препоръчвам на всички да гледат този мюзикъл. Това е една от малкото висококачествени музикални постановки в Турция.
Напоследък се появяват все повече мюзикъли, както преди, така и след вашия. Например сега подготвят нова постановка. Знаеш ли за нея?
Да, с участието на силен екип като Алтан Еркекли, Хюля Авшар и Мурат Далкълъч. Това е много хубаво нещо. Прекрасно е да бъдеш сред първите, които проправят пътя за подобни мюзикъли, да насърчаваш любовта към тях и да създаваш качествени произведения. И аз се интересувам от това. Мисля, че и тази постановка ще бъде добра.
Дай Боже! А къде се чувстваш по-комфортно – на театралната сцена или пред камерата?
Нека първо пийна малко вода. На театралната сцена.
Там се чувстваш по-комфортно?
Да, по-свободна съм и мога да играя повече. Както казват, всяка сцена е театър. Наистина е така. Надявам се винаги да продължавам да играя театър. Винаги ще бъда на сцената. Това е област, която ме обогатява и е допринесла много за живота ми.
Добре, ще те попитам нещо друго. Ти си емоционален човек.
Напоследък започнах да плача доста често.
И в предаването за емпатия с Ахмет Мюмтаз Тайлан също се разплака.
Да, това беше първият път в живота ми, когато участвах в подобно предаване. За мен беше различно преживяване.
Коя от момичетата каза, че прилича на теб? Наистина ли ти напомня много за самата теб като дете?
Да, така е. Тя е по-емоционална и повече размишлява. Много прилича на мен.
Значи и ти си била такава като дете?
Да, точно такава бях. И до днес съм си такава. Както започне човек, така продължава.
Чудесно! Имаш ли някакви натрапчиви навици или суеверия? Например да излизаш от вкъщи първо с десния крак?
Да, например държа да обуя първо десния крак, когато слагам костюма си. Ако ми подадат първо левия крачол, питам дали мога да започна с десния. Имам такива навици.
Наистина ли?
Да, имам. Вярваща съм.
Вярвам, че нещата, които искрено желая от сърце, някак си намират пътя си и се случват. Затова се чувствам много добре относно проекта, по който предстои да започна работа. Надявам се това усещане да се предаде и на зрителите и всичко да върви по добър път.
Чудесно! Майчинството и работата са трудни за съчетаване, но съм сигурен, че се справяш много успешно. Виждаме го.
Да, но да бъдеш работеща майка е прекрасно. Да бъдеш жена, да съществуваш като такава и да черпиш сила от това е нещо много хубаво. Колкото повече се грижиш за себе си и се обогатяваш вътрешно, толкова по-добре се чувстваш и толкова повече тази положителна енергия се предава на семейството ти. На децата, на живота ти и на личните ти отношения. Така продължаваш напред по-силна и по-уверена.
По пътя си неизбежно се сблъскваме както с положителни, така и с отрицателни неща, особено когато сме успешни жени. Например новините за бившия ти съпруг. Как успяваш да се мотивираш и да се съвземеш, за да продължиш напред силна?
Всъщност не се чувствам зле. Знаем какви са отношенията ни и как общуваме помежду си. Преди малко разговаряхме. Ние постоянно поддържаме връзка. Все още се обичаме много. Нямаме враждебни чувства един към друг. Не би трябвало да има нещо, от което да се срамуваме. Най-важното е заради децата ни да можем да бъдем заедно в рамките на взаимното уважение и любов. Смятам, че се справяме много добре с това. Когато родителите са щастливи, и децата са щастливи.
Чудесно! Нека те попитам и още нещо. Например понякога публикувам нещо в социалните мрежи. Наскоро имаше въпрос за грима. Беше нещо като игра с въпроси: „Спала ли си с грим?“
Да, бях много изморена, но защо изобщо публикувах това? Веднага започват да пишат коментари.
А ти обичаш да споделяш, но напоследък не ти се публикува нищо?
Да, в момента изобщо не ми се споделя. Отчасти заради случващото се. Всъщност публикувам само когато го почувствам и когато съм в добро настроение. Това е моето място за забавление.
Не публикувам много снимки на децата си. Всички вече знаят това. Но понякога, когато ми се прииска, споделям нещо.
Някои от приятелите ти например закриха или временно деактивираха профилите си в социалните мрежи заради критиките. Наскоро и Къванч го направи.
Така ли?
Да, временно го деактивира.
За мен това е един вид дигитален детокс. Например в момента се опитвам да не използвам социалните мрежи толкова много. Те наистина пристрастяват. Веднага щом взема телефона си, особено Instagram, първото нещо, което правя, дори да имам работа, е да го отворя. Това е много нездравословно. Затова смятам, че малко дистанция от социалните мрежи е полезна за душата.
А как ти влияят критиките, независимо дали са положителни или отрицателни? Обезкуражават ли те или те мотивират?
Не ми влияят.
Наистина ли?
Не особено. Когато човек познава себе си и знае какво прави и как се държи, останалото вече не е толкова важно. Каквото и да направиш, хората ще говорят за теб. Ако направиш нещо добро, ще говорят. Ако направиш нещо лошо, пак ще говорят. Затова тези неща не са толкова важни. Вече съм достигнала до етап, в който мога да свеждам влиянието им до минимум. Но това е животът.
Да, така е. Благодаря ти много!
Благодаря ти, че дойде. Не ни отказа и зададе много хубави въпроси.
Благодаря ви много. Обичам ви всички! Пожелавам ви успех.
Пази се!
Благодаря. Всичко хубаво!
Виж целия пост
Включено ли е? Включено е. Включено е. Включено е.
Добре. Добре. Благодаря ти. Моят килим. Здравей! Как си?
Здравей! Много добре съм, благодаря. А ти?
И ние сме добре, честно казано. Благодаря. Как вървят нещата? С какво се занимаваш?
Всичко върви много добре. В живота ми има хубави начала и нови неща. Имам чувството, че навлизам в един хубав период. Надявам се всичко да се развие прекрасно.
Дано!
Сега започват снимките на сериала ни.
Успех!
Благодаря! Сериалът е за дигитална платформа. В него участват Рабия Сойтюрк и Толгахан Сайъшман. И останалите актьори в екипа са много ценни.
Да.
Е, започваме. Утре е първият ми снимачен ден.
Чудесно! Какъв проект ще бъде? Какъв герой ще видим?
Ами, ще играя жена, която постоянно изпитва себе си, много планира, контролира всичко и е малко избухлива. Тоест силна жена.
Силен женски образ.
Да. По принцип и аз съм такава, но не бива да издавам твърде много подробности. Не знам доколко мога да говоря за това в момента.
Значи вече се събрахте с останалите?
Да.
Каква беше енергията помежду ви? Сигурно сте я усетили.
Да, беше много, много хубаво. Познавахме се отпреди, но не бяхме общували много. Бяхме се срещали покрай различни социални събития. С Толга също е така. Много харесвам и Рабия. Възхищавам се на актьорската ѝ игра. Станахме добър екип. Режисьорът ни е Сердар Гьозевли. Той също е много ценен човек.
Вече започнаха снимките. Обадих се и всичко мина много добре. Много са доволни от заснетите кадри. Сега и аз очаквам утрешния ден с вълнение.
Предполагам, че работата за дигитална платформа е малко по-комфортна за актьорите, нали?
За мен това ще бъде първият път, когато работя по дигитален проект. Затова ми е любопитно дали наистина е по-спокойно.
Защото така казват.
Да, казват, че няма нужда да се бърза и че сценарият се разработва по-подробно. Обсъжда се повече, преди да започне работата. Мисля, че времето е по-добре организирано и атмосферата е по-спокойна. Надявам се да бъде приятен и комфортен снимачен процес.
Имаш ли определени изисквания, когато четеш сценария? Например има ли неща, за които казваш, че би било по-добре да ги няма? Даваш ли идеи, обсъждаш ли ги с останалите?
Да, много. Всъщност преди началото на снимките имахме репетиция с четене на сценария. Там се родиха и някои много добри идеи. Режисьорът ни е отворен към подобни предложения. На мен също много ми харесва да допринасям по този начин. Имам доверие в идеите си. Ще използваме и тях и вярвам, че ще се получи нещо хубаво.
Чудесно! Например се сещам за една сцена с Демет от друг проект. Тя импровизира с репликата „Какво стана, Джерах, какво стана?“ и това дори се превърна в популярна тема. Такива неща са много важни и красиви. Това са моменти, в които актьорът добавя нещо свое и оставя личния си почерк.
Много харесвам това.
Наскоро имаше театрално представление.
Да, мюзикълът ни „Джекил и Хайд“ продължава. Датите за представленията вече са определени, но за съжаление заради метеорологичните условия някои представления бяха отменени. Ще видим какво ще се случи, все още не знам.
Тежко ли ти се отразиха метеорологичните условия? Как се справи? Разбира се, имаше много хора, които загубиха живота си, други едва се спасиха или изгубиха домовете си.
Това бедствие наистина ни засегна дълбоко. В момента прекарвам повече време вкъщи с децата. Училищата им са във ваканция. Ще приключа тази среща и ще отида при тях. Сегашната ми среща е свързана с музиката. В това отношение в живота ми се случват много хубави неща. Вълнувам се. Имам чувството, че навлизам в един светъл и прекрасен период.
Чудя се кое те вълнува повече – да бъдеш пред телевизионната камера или пред публиката? Защото в театъра няма връщане назад, докато пред камерата можеш да кажеш „Стоп“ и да повториш сцената. Трудно ли ти беше?
Като се има предвид, че си завършила мюзикъл и си учила театрално изкуство, вече имаш опит.
Да, имам предишен опит. Не става въпрос толкова за трудност, колкото за непосредствения контакт с публиката. Когато излезеш пред нея и получиш аплодисментите, това е нещо съвсем различно.
Първата реакция на публиката, независимо дали е положителна или отрицателна, макар че обикновено е положителна, е много важна.
Когато усетиш тази енергия между вас, тя определено ти дава друга мотивация. Излизаш за следващото представление с още повече вълнение и желание. Нашият актьорски състав също беше много добър. Ансамбълът беше невероятен. Особено много препоръчвам на всички да гледат този мюзикъл. Това е една от малкото висококачествени музикални постановки в Турция.
Напоследък се появяват все повече мюзикъли, както преди, така и след вашия. Например сега подготвят нова постановка. Знаеш ли за нея?
Да, с участието на силен екип като Алтан Еркекли, Хюля Авшар и Мурат Далкълъч. Това е много хубаво нещо. Прекрасно е да бъдеш сред първите, които проправят пътя за подобни мюзикъли, да насърчаваш любовта към тях и да създаваш качествени произведения. И аз се интересувам от това. Мисля, че и тази постановка ще бъде добра.
Дай Боже! А къде се чувстваш по-комфортно – на театралната сцена или пред камерата?
Нека първо пийна малко вода. На театралната сцена.
Там се чувстваш по-комфортно?
Да, по-свободна съм и мога да играя повече. Както казват, всяка сцена е театър. Наистина е така. Надявам се винаги да продължавам да играя театър. Винаги ще бъда на сцената. Това е област, която ме обогатява и е допринесла много за живота ми.
Добре, ще те попитам нещо друго. Ти си емоционален човек.
Напоследък започнах да плача доста често.
И в предаването за емпатия с Ахмет Мюмтаз Тайлан също се разплака.
Да, това беше първият път в живота ми, когато участвах в подобно предаване. За мен беше различно преживяване.
Коя от момичетата каза, че прилича на теб? Наистина ли ти напомня много за самата теб като дете?
Да, така е. Тя е по-емоционална и повече размишлява. Много прилича на мен.
Значи и ти си била такава като дете?
Да, точно такава бях. И до днес съм си такава. Както започне човек, така продължава.
Чудесно! Имаш ли някакви натрапчиви навици или суеверия? Например да излизаш от вкъщи първо с десния крак?
Да, например държа да обуя първо десния крак, когато слагам костюма си. Ако ми подадат първо левия крачол, питам дали мога да започна с десния. Имам такива навици.
Наистина ли?
Да, имам. Вярваща съм.
Вярвам, че нещата, които искрено желая от сърце, някак си намират пътя си и се случват. Затова се чувствам много добре относно проекта, по който предстои да започна работа. Надявам се това усещане да се предаде и на зрителите и всичко да върви по добър път.
Чудесно! Майчинството и работата са трудни за съчетаване, но съм сигурен, че се справяш много успешно. Виждаме го.
Да, но да бъдеш работеща майка е прекрасно. Да бъдеш жена, да съществуваш като такава и да черпиш сила от това е нещо много хубаво. Колкото повече се грижиш за себе си и се обогатяваш вътрешно, толкова по-добре се чувстваш и толкова повече тази положителна енергия се предава на семейството ти. На децата, на живота ти и на личните ти отношения. Така продължаваш напред по-силна и по-уверена.
По пътя си неизбежно се сблъскваме както с положителни, така и с отрицателни неща, особено когато сме успешни жени. Например новините за бившия ти съпруг. Как успяваш да се мотивираш и да се съвземеш, за да продължиш напред силна?
Всъщност не се чувствам зле. Знаем какви са отношенията ни и как общуваме помежду си. Преди малко разговаряхме. Ние постоянно поддържаме връзка. Все още се обичаме много. Нямаме враждебни чувства един към друг. Не би трябвало да има нещо, от което да се срамуваме. Най-важното е заради децата ни да можем да бъдем заедно в рамките на взаимното уважение и любов. Смятам, че се справяме много добре с това. Когато родителите са щастливи, и децата са щастливи.
Чудесно! Нека те попитам и още нещо. Например понякога публикувам нещо в социалните мрежи. Наскоро имаше въпрос за грима. Беше нещо като игра с въпроси: „Спала ли си с грим?“
Да, бях много изморена, но защо изобщо публикувах това? Веднага започват да пишат коментари.
А ти обичаш да споделяш, но напоследък не ти се публикува нищо?
Да, в момента изобщо не ми се споделя. Отчасти заради случващото се. Всъщност публикувам само когато го почувствам и когато съм в добро настроение. Това е моето място за забавление.
Не публикувам много снимки на децата си. Всички вече знаят това. Но понякога, когато ми се прииска, споделям нещо.
Някои от приятелите ти например закриха или временно деактивираха профилите си в социалните мрежи заради критиките. Наскоро и Къванч го направи.
Така ли?
Да, временно го деактивира.
За мен това е един вид дигитален детокс. Например в момента се опитвам да не използвам социалните мрежи толкова много. Те наистина пристрастяват. Веднага щом взема телефона си, особено Instagram, първото нещо, което правя, дори да имам работа, е да го отворя. Това е много нездравословно. Затова смятам, че малко дистанция от социалните мрежи е полезна за душата.
А как ти влияят критиките, независимо дали са положителни или отрицателни? Обезкуражават ли те или те мотивират?
Не ми влияят.
Наистина ли?
Не особено. Когато човек познава себе си и знае какво прави и как се държи, останалото вече не е толкова важно. Каквото и да направиш, хората ще говорят за теб. Ако направиш нещо добро, ще говорят. Ако направиш нещо лошо, пак ще говорят. Затова тези неща не са толкова важни. Вече съм достигнала до етап, в който мога да свеждам влиянието им до минимум. Но това е животът.
Да, така е. Благодаря ти много!
Благодаря ти, че дойде. Не ни отказа и зададе много хубави въпроси.
Благодаря ви много. Обичам ви всички! Пожелавам ви успех.
Пази се!
Благодаря. Всичко хубаво!
Препоръчани теми