Какво трябва да притежава една жена за да заслужи свестен мъж?

Вкъщи имаме правило да не говорим по работа. Не сме с еднакви професии и няма как да търся неговото одобрение. То е по дефолт. Но моите критерии са други

Имам нужда от подкрепа в трудни моменти, които принципно са изключение, а не правило.  Нямам нужда да бъда непрекъснато подкрепяна, за да бъда успяла или да се чувствам добре, или да бъда героиня или каквото и да било подобно.
Например за мен готвенето е досадна дейност и го избягвам. Мъжът ми в повечето случаи ме хвали. Но това по никакъв начин не променя нагласата ми към готвенето. Или друг пример – с фитнеса. В момента ходя по-често, той не е във възторг, но аз се чувствам много добре. Неговото неодобрение няма начин да ми повлияе, защото моето възприятие за тази ситуация е стабилно.

П.П. Аз също много трудно мога да повлияя на мъжа ми, ако той е уверен в позицията си. Почти е невъзможно. Затова ми е... странно какви са тези мъже, които непрекъснато трябва да бъдат дундуркани емоционално като деца. Такава връзка би ми тежала.

Миленака го обясни достатъчно ясно.
Никога не съм имала амбиции да правя някого герой, а да съм жената зад успелия мъж е в тотално противоречие със светогледа ми. И геройството няма нищо общо с ежедневната топлина между двама партньори. Поне дотам девалвацията не е стигнала.
И на мен готвенето е досадно. ММ го е поел почти изцяло. За което съм му признателна, но не го прави мастър шеф. Продължава да не му се отдава.

Тя жената го прави герой, като му поема всички досадни задължения, докато той се издига  в работата. Това имат предвид с фразата, че зад всеки успял мъж стои една жена.
Реално тя не му налива акъл а просто го облекчава от тривиалностите.
И са го казали за да засвидетелстват на жените малко почит към техния сив труд, който абсолютно никой не отчита.

Бих казала, че мъжа ако е герой, си е герой по рождение, но майка му и татко му го възпитават, докато е малък да има определено отношение към света и те имат заслуги за характера му до известна степен. Каквото си видял вкъщи го репликираш.
За жена му, да го моделира, вече е късно - може да го дресираш, как да се държи с теб но да направиш от магарето расов кон - няма да стане.

Ами не е малко да създаваш уют и когато героят се прибере да има нужда от подкрепа. Пък ако махнем т.нар домашни задължения, кой по ягодите иска да се прибере скапан от работа при партньор, който не го подкрепя?
Я да видим. Ако един мъж и един жена са в двойка по съвременните стандарти и примерно  си имат що-годе равни доходи, нищо не им липсва. Да речем, могат и самостоятелно. И сам войнът е войн.
Ами тогава защо са заедно?
Може би взаимно си дават подкрепа? Може би той е нейния герой, както и тя на него?
Описвам нещо, наречено подкрепа. Разбиране.
Не хвалене. Не ръкопляскане за най-малкото.
И това в допълнение към любовта и обичта, след пеперудите и розовите очила.
Какво беше, любовта дава криле. Май там е разковничето. Да повярваш в другия.

Всеки обича да го галят по перушината. Чак толкова уверени, че да нямат нужда от похвала, няма. Тя и увереността така се изгражда при децата, чрез похвали и пр.

Така е. Тук идва обаче едно уточнение.

Дали галиш петел, орел или...пуяк

Разбирам много добре тезата на двете страни и пак има неща, които трябва да се кажат. Не мисля, че ролята на което и да е човешко същество е да прави другия някакъв си. Единствено родителите имат това задължение по отношение на възпитанието на децата си. От там нататък не се виждам в ролята на муза, вдъхновителка и жена, чиято роля била … същото и за мъжа.
Обаче, Phloxx каза, всеки се нуждае от подкрепата, одобрението и насърчението на партньора си, но именно това - незабележимото, разбиращото се от самосебеси, дължащо се на любов.
Да, една жена влияе много на мъжа си, на всеки аспект от живота му, но не защото го командори, изисква, нарежда. Дори не е защото той иска да ѝ угоди, а е заради удивителната симбиоза, която може да се получи между двама души. Предпоставка за това и те та имат близки дадености, виждания и мотивация. Един отпуснат, мързелив мъж, неособено интелигентен ако ще най-голямата красавица и умница да има за жена тя не може да направи от него крал. Никога. Обаче един мъж, който иска да се учи и да се развива и жена му е такава ще се мотивират неосъзнато и ще растат заедно.
На предните страници някои говореше за обикновените хора, които произлизали от обикновени семейства и се събирали с хора от тяхната черга. На мен ми прозвуча доста депресиращо и тъжно. Аз произлизам от обикновено семейство, на обикновени работници и тези обикновени хора нито за миг не са ми показали, че има черга за мен, на която да се простирам. Единият купуваше всяка нова книга на пазара (която го интересува) и знаеше за света толкова много, без да е излязал от пределите на мястото, където е роден. Другият пък имаше най-креативните идеи как може да се създаде от нещо нищо така, че никой да не подозира, че е ръчно правено, а не купено.

Ахахах! Ще допиша - и под най-красивата паунова опашка се крие обикновен кокоши задник.

Разбира се, че повечето от нас си хвалим и поощряваме мъжете. Даже на моя му казвам редовно, че е най-якият на света и наистина го мисля. Надъхвам го за работата, спорта и всичко останало. Това е нещо нормално и елементарно за всяка здрава връзка, мисля, и въобще не го визирах.

Това, че съм негова лична мажоретка, със сигурност го кара да се чувства добре и може би дори леко подобрява представянето му в различни сфери на живота. Но това е само черешката на тортата. Не може мъж без дадености да достигне високо ниво в която и да е сфера, нито моите хвалби могат да пренапишат базовия код на личността и темперамента му. Колкото и да правя "уют" и да хваля и нахъсвам някой ленивец или просто щастлив човек с добър лайфстайл, който се чувства добре в кожата си и няма желание да се доказва или постига повече, нищо няма да излезе от моите хвалби.

А това, че някой да ти поеме домакинството, децата и хилядите дребни, но досадни административни задачки на семейството освобождава много когнитивен капацитет, е вярно. Затова всички успешни хора имат лични асистенти и не се занимават с дребнотемия като купуване на самолетни билети.

И аз си го мислех това, където в друга тема мъжете усърдно се бореха да решават те за всичко, ако изкарват повече пари, включително и каква тоалетна хартия да купят, че много от наистина изкарвашите пари хич не държат да решават те за голяма част от нещата в ежедневието, защото им отнема от капацитета, и доста жени даже се ядосват, че за всичко те се налага да решават.

Всеки мъж, който е живял сам като възрастен, много добре знае колко усилия отнема да поддържаш домакинство. Сам да си оправяш и чистиш редовно, да пазаруваш, готвиш, переш и т.н. Уж дребни неща, но изцеждащи поради сизифовската си природа. И да ходиш на работа на всичко отгоре. Който подценява тези неща, или не е живял сам и все някой друг го е отменял, или е живял сам, но в безпорядък и е карал през просото.

Затова съм много против младите момчета да заживяват с гаджета веднага след живота с мама или в общежитие. И да имат домашни помощници, преди да заживеят с жена.

А героините? Тях какво?

Честно казано нямам усещането, че хваля и поощрявам ММ. Не и до степен да се окачествя като мажоретка. Странно ми е.

Това го разбрах.
Казвам, че след като жената може да се издига в работата без да се очаква мъжът да поема всички досадни задължения и без да очаква уютът да й е създаден, значи мъжът би трябвало да може същото. Ако той не го прави, значи не е никакъв герой.

Аз и с приятелките си съм така, просто обичам да правя (заслужени) комплименти на хората и да ги хваля. Доставя ми удоволствие, а и виждам, че и на тях им е приятно. Не го правя, защото ми е мъж. Животът е твърде кратък, за да си мълчим, когато видим нещо хубаво. Обичам и мен да ме хвалят, много ясно.

На жена по-често има повод за комплимент. За мъж да го похвалиш, че цветово си е вързал чорапите с обувките малко не върви. А и ММ има много класически стил на обличане. Е, ако е сготвил нещо вкусно, задължително му го казвам (но рядко ги улучва).