Какво трябва да притежава една жена за да заслужи свестен мъж?

  • 7 662
  • 401
# 315
И с двете ви съм съгласна.
Няма лошо всеки да бъде хвален, когато и направил нещо значимо. За ежедневни дреболии се хвалят децата.
Виж целия пост
# 316
Аз никога не хваля никого, нито мъж ми, нито детето. Казвам това, което мисля наистина.
Мъж ми е много, много умен, казвам му го - ти си един много умен мъж, но не защото го хваля, а защото то си е истина.
Ако искам в нещо да го стимулирам пак му го казвам - не те бива да се обличаш, като се взехме стайлинга му беше УжаСт - и му го казах, а си е важно. И го научих. Както казвам той си е много умен и веднага разбира, че говоря искренно и го прави, каквото му кажа там, където вижда, че съм добра и грам не взима от моето мнение там където вижда, че не съм - автомобили, математика...Което пък за мене е файн, осланям се на неговата преценка и сила, когато ясно виждам, че е в това си нещо по-добрият. Не се пъна като магаре на мост да се налагам на всяка цена, за всяко нещо - това е ужасно токсично.
На него стимули и похвали не му трябват, а реално, честно мнение.
Като кажа - готвиш леща по-добре от мене - то си е истина.
И с детето съм така. За това всички ми вярват и се справяме с нещата, в които сме слаби, допълваме се.
Основата на добрата връзка е искренност и истинско желание да си с този човек. Честност.
Аз и не вярвам, че двама души, които са много различни - тя локомотив, той пасивен, диванен мрънкач ще удържат дълго фронта - твърде различните се разделят. Остават заедно онези, които са еднакви или се допълват перфектно.
Виж целия пост
# 317
Няма лошо всеки да бъде хвален, когато и направил нещо значимо.
Ама разбира се, някой да твърди обратното?
Цитат
За ежедневни дреболии се хвалят децата.
Именно.
Виж целия пост
# 318
Е, и да не е значимо - че днес изглежда особено добре, че е отслабнал, че тренировките дават ефект, че е сготвил вкусно.... Всеки обича да оценяват и забелязват усилията му.
Виж целия пост
# 319
Всекидневните дреболии обръщат често каруцата.
За големите се подразбира, че затова си с този човек.
То остава и тогава да не му кажеш едно евала поне.
Виж целия пост
# 320
Да, ако очаква всеки ден да го хваля за дреболии като малко дете, при мен това би обърнало каруцата. Започна ли да се държа към мъж като към дете, а не като към зрял човек, ще загубя уважение към него. В крайна сметка, ако исках още едно дете, щях да се съглася да родя още едно дете.
Виж целия пост
# 321
Е, то по-хубаво е като не очаква. Топлят неочакваните комплименти. Всеки им се радва. Сещам се, бях на 34 май, отивам при дерматолог за екзема и попълва документи, пита на колко съм години, казвам на 34, пише на 24, коригирам я, че съм на 34, и тя много се изненада, как не ми личало. То после с лихвите се върна се, сега с чиста съвест, ако ме види, ще ме пише на 54.
Виж целия пост
# 322
Лола, това не е ежедневие.
Виж целия пост
# 323
Да си мил и добронамерен към човека няма общо с хвалби.
Аз и деца не хваля, а само ги насърчавам.
Няма нищо детско в любовта и вниманието към любимия човек. Нямам идея защо се свързва нон стоп с деца, ако си мил с любимия си човек.
Лично аз с непознати съм рядко мила, с чужди деца хептен, с моето през повечето време. Както и с любимия мъж. Което не изключва да съм крайно критична, когато ситуацията налага.
Всеки човек иска подсъзнателно да е харесван и обичан.
А когато човек има устойчива и реалистична самооценка, увереност в стойността си, той може и дава спокойно признание и на останалите.
Виж целия пост
# 324
Лола, това не е ежедневие.
Или задължение, за да можело мъжът до се чувствал герой. Това поведение може да е задължение към дете, за да изградиш увереност. Зрелият човек вече би трябвало да е с изградена такава.
П. П. Говоря за ежедневните комплименти за дреболии.
Виж целия пост
# 325
Да си мил и добронамерен към човека няма общо с хвалби... Няма нищо детско в любовта и вниманието към любимия човек.
Това е и моето мнение. Затова се и учудвам на това изискване да се хвалят ежедневните грижи. Те се подразбират, не са нещо уау.
Цитат
А когато човек има устойчива и реалистична самооценка, увереност в стойността си, той може и дава спокойно признание и на останалите.
Също го прави сравнително непукист спрямо похвалите. В последните седмици получих много похвали за едни неща - ами аз си знаех, че добре са станали. Simple Smile
Виж целия пост
# 326
Е, то и аз си знам, но от устата на любимия, детето ми или най-добрите ми приятели ми е важно да усещам и виждам, че е оценено. важи и за тях.
Иначе, не виждам особено смисъла на близостта и близки хора, ако не е именно за психологическа подкрепа, уважение, оцененост и близост.
Виж целия пост
# 327
Подкрепата, уважението и близостта имат толкова много силни начини да бъдат предадени, че даже не мога да ги сложа на едно равнище с "супер, сетил си се да изхвърлиш боклука" или "браво, 5км преди закуска са супер"
Виж целия пост
# 328
Ок, да не са хвалби. Но примерно да си прехапеш езика, когато си уморена и заядлива, също си е усилие.
Или пък едно "оо, супер", че ти е направил кафе, вечеря, че е организирал излизане...
Ей такива съвсем мънички, ежедневни жестове на подкрепа и одобрение правят голяма разлика.
Виж целия пост
# 329
Наистина ли някой вярва, че един амбициозен човек има нуждата някой да му мажоретства, иначе ще забрави всякаква амбиция и ще заседне на дивана?

Подкрепата, уважението и близостта имат толкова много силни начини да бъдат предадени, че даже не мога да ги сложа на едно равнище с "супер, сетил си се да изхвърлиш боклука" или "браво, 5км преди закуска са супер"

А точно. Иначе мога да приема, че има хора, които са по-скоро вътрешно мотивирани, и такива, които са по-скоро външно. Аз като вътрешно мотивирана, не се стиковам много с вторите. Аз също съм по-мотивирана, когато има за кого да правя нещо, но и без да има, пак си бутам и се развивам. Ако си давам зор и насреща не го оценяват, по-вероятно е да сменя човека, а не да се запусна и да се жалвам, колко отсрещния ме е провалил, като не ме е мотивирал. Или да използвам поп терминчетата, аз ще си остана кралица и без крал, и без принц, и без прислуга, докато някои все ще се жалват, че са останали придворни, щото не е имало кой да им носи кралския плащ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия