По-уверено дете

Здравейте! До скоро бяхме във вашата ситуация. Когато беше на година и 8 месеца нашата госпожица беше същата като вашето детенце. Нормално е, защото тепърва опознава света, реакциите на хората около нея и се учи как да реагира в социални ситуации. Дъщеря ми си даваше играчките на всяко дете докато не се сблъска с деца, които не и ги връщат и тя плачеше. Очакваше аз да отида и да ги взема, но и казвах, че щом е дала играчката си на детето, то ще си поиграе и ще я върне. Имахме забрана и да носи любими играчки на детска площадка, защото там правилото беше, че играчките се споделят. Когато някое дете я бутне или предреди на пързалката баща и я беше посъветвал да го помоли да изчака. Постепенно се осмели и видя, че това работи - следващия път знаеше какво ще стане и започна постепенно да се отстоява.  Голяма роля изигра и детската градина - когато са в колектив, се сблъскват с различни ситуации, стават по-самостоятелни и смели.

Благодаря за отговора!  Да и аз така мисля затова със сигурност съм решила да я пуснам на ясла когато навърши 2г.

Яслата много помага. Моят беше доста свит до преди това, но в яслата стана уверен и изобщо се отвори към света.  С две ръце съм да се социализират децата от малки. В класа на моя имаше дете, което не беше ходило на градина и доста е отсъствало в началото училище, ами разликата е голяма - социалните умения се придобиват още от градината.

Въобще не търси начини да си променяш детето. Проблемът не е в нейния телевизор.
Истинският проблем ще бъде от 1-ви до 4-и клас, ако не попадне на читави съученици с читави родители, но след 5-и клас учителите ще се радват на твоето дете, не на гаменчетата, дето са я бутали в парка. Т.е., това което сега посееш, ще пожънеш след 4-и клас.

Здравей 🙂
Аз ще кажа, че е изключително рано да си правиш изводи за това, че детето ти е неуверено. И го казвам като майка на такова дете.Това се видя при нас най-вече в първи клас.
Никога не сме й казвали, че не може,че не е умна, но тя така мисли за себе си, откакто е ученичка, без да има и грам основание за това.
Като малка беше много общителна и сега е такава. Но също беше и срамежлива. Избягваше определени хора и ситуации. Виждайки комшиите - мъже минаваше от дрогата страна на улицата, доскоро дори едва я научих да поздравява лелките в училище.
Сега е трети клас. Чувствително, много силно емоционално дете, много бърза, невнимателна и веднага си изразява емоциите.
Попаднахме в клас, с който има три доминиращи деца, свръх амбициозни,командващи и винаги изтъквани от учителите. Още от ден едно се започна със сравненията и в резултат детето ми си мисли, че трябва да е перфектно и безгрешно за да се титулува умница.
Имам много трудности с нея. Тя е  много умна и много емпатична, но е доста труден характер. Никога не сме я подценявали, винаги сме я хвалили. Обаче си е неуверена и това е.
Мисля, че тези неща, които описваш сега са съвсем нормални за дете на тази възраст. Те все още са незрели емоционално, срещат се със света всеки ден, оформят впечатления и реакции.
Това, че детето ти се отдръпва от някого и е по-плахо на моменти, не означава, че е неуверено.
Промяна на характера е невъзможна. Когато тръгне на ДГ ще започне да се оформя характерните й черти. Ще се явят социални ситуации, в които ще се види как реагира детето.
Ние още оттогава видяхме силната й чувствителност, плачеше за всичко. Учителките всеки ден повтаряха "много е чувствителна, за най-малкото плаче".
В училище още в първи клас госпожата ни обърна внимание, че трябва да работим над увереността. Знае, но се страхува, че това, което е написала не е вярно, гледа другите за да се увери, съмнява се в себе си, дори е задрасквала вярна задача, виждайки в чуждата тетрадка и преписвала грешното, само защото друг така го е решил.
Сега е трети клас, напредък има. Вече не е, чак такава драма всичко. Средата ще я поучупи надявам се. Но не си правя никакви илюзии, че ще стане уверена и ще мога да я променя. Много искам, но виждам и по себе си, че на близо 40 по-уверена не съм станала.
Трудно ми, страдам даже, защото виждам себе си в нея и не съм сигурна, че им начин, по който да й се помогне. Уча се и се опитвам да я приема такава, но си признавам, че ми е доста трудно.
Единственият начин за който се сещам е,че нещо би се променило в това отношение ако постигне някакъв голям успех.
Но и това не е гаранция.
С всичко това, което разказах искам да кажа, че още доста време трябва да мине за да се правят такива генерални изводи за характера на толкова малко дете.
Не се притеснявай, защото по това, което си описала аз не виждам неуверено дете, а просто едно малко дете, което тепърва познава света, реагира по различен начин.
Да, вие можете за задавате модели, да я учите, но витрината настройка, темперамент, характер не може да се моделира. Това е малко и въпрос на късмет от генната лотария.
Аз го виждам в поколенията назад - например виждма баща си в себе си, мъжът ми в неговата баба, детето ми е изцяло с моят темперамент, а, съответно имма черти дори от бабите си и така нататък.

Благодаря за отговора! Абсолютно съм съгласна, но ми е болно да виждам как другите “гаменчета” бутат и блъскат моето дете, а то стои и се плаши. Много съм наясно, че не в нея е проблема, а в тях, но резултата от това нещо е, че моето дете страда от това….

Много наивно е да вярваш и чакаш учителите да се радват на детето ти. Да, учителите имат симпатии, но като цяло това е работа за тях, не им пука особено.

По темата - децата са такива, каквито са.  В градината придобиват социални умения, стават по-уверени. Но като цяло са си с темперамента, който им е заложен по рождение.

И аз съм на мнението, че са такива каквито са. Просто защото знам че и аз и баща и сме такива, още преди да се роди аз знаех, че моето дете ще е по-спокойно и добро. Пуснах темата, ако има все пак някоя книга или съвет който бихте дали, поне малко да се опитам да променя нещо докато е още малка, като например да и дам повече увереност, смелост тн. Все пак да знам че съм опитала да я науча. Но със сигурност на 2г ще я пусна на ясла точно заради това.

Нашият е момче на 3 години и 8 месеца. Физически е изключително силен, ходи на гимнастика(до колкото може да го наречем така) храни се много разнообразно, но до около двегодишна възраст беше доста неуверен. Другите деца му взимаха играчките, а той просто стоеше и гледаше.

Започнах да го насърчавам, понякога дори демонстративно пред останалите родители: „Хайде, отиди и си вземи лопатката, тя е твоя!“ Само че той не го правеше.

После изведнъж отиде в другата крайност. Започна да удря, бута и събаря децата. А понеже е доста силен, понякога беше достатъчно да хване някое за якето или качулката, за да го повали, преди да успеем да реагираме. Последваха нови разговори, обяснения и прибиране от площадката, когато прекрачва границите.

Интересното е, че на ясла за всичките тези години е ходил общо не повече от два-три месеца. В началото учителките ни казваха, че другите деца му взимат играчките, а той изобщо не реагира. След няколко седмици попитах отново и учителката ми отговори: „Ами не, вече не му ги взимат. Свикнаха му с характера.“ Каквото и да означава това.....

Сега, на 3 години и 8 месеца, отново сме почти в изходна позиция. Ако му вземат играчката, често не отива да си я поиска обратно.

И аз вече не знам къде е правилният баланс. С майка му сме доста самоуверени хора, на никой, никога не съм останал длъжен и винаги съм си взимал моето и ми е странно откъде идва тази негова свитост.

Не ми харесва да позволява на другите да му взимат всичко, но още по-малко ми харесва, когато стига до другата крайност и родителите започват да прибират децата си, щом той се появи на площадката.

Другата седмица започва детска градина и се надявам, че ежедневното общуване с повече деца ще му помогне да се поизбистри като характер и да намери някакъв баланс.

Май най-трудното е да научиш детето да отстоява себе си, без да наранява другите. И засега не мога да кажа, че сме намерили правилния подход.

Голяма грешка да я пуснеш на ясла. Ще ѝ сринеш и малката увереност, която има. Като цяло в момента не ѝ трябват приятели и социален живот. Приятели - чак в 3-та градинска група. Социален живот - от 2-ри клас нататък.

Написах предишното си мнение като учител, който всеки ден се бори да превъзпитава "гаменчета". Възпитанието идва от вкъщи, от родителите. Родителите дават примерите. Децата попиват всеки ден и после прилагат примерите, които са наблюдавали. Т.е., децата гледат да стават огледало на родителите си. Малко са случаите, в които децата са по-умни от родителите си и осъзнават грешни примери, съответно не подражават. Детето ти е такова каквото трябва да бъде. В момента ти не го учиш на качества, ти само показваш какъв човек си ти и то ще те имитира в удобния момент.

Не съм на твоето мнение, ами_нка, децата също имат нужда от социализация. Трябва да са сред равни, да се сблъскват с различни ситуации, за да имат оптимална комуникация в тяхното си общество, колкото и да е малко то.
Какво значи, че до втори клас няма социален живот? Вкъщи ли да се затвори това дете....? Не знам по какво си учителка, ама малко странни разсъждения имаш.

Всеки си знае за детето си, разбира се, и се предполага да взема решения, които да най-добри за него, така че, който иска, дава си детето на ясла/градина, който не иска - не.
И още нещо  - децата са различни от раждането си. Доказателство е братя или сестри, гледани по еднакъв начин, просто са различни по характер, темперамент, умения, комуникация и т.н.

Къде прочете "затваряне вкъщи на дете"? Четене с разбиране, моля! Говоря за "социален живот". Не говорим за "покана за рожден ден" или "игра на пързалката с децата в парка". И "социализиране" не съм споменала. Терминът, който съм използвала е "социален живот". По каквото и да съм учителка, наблюденията ми (разсъждения не споделям) не се променят.

Всяко взаимодействие с околните е социализация. Ти обясняваш едва ли не до втори клас да си седи до мама..... "Социален живот" какво точно е според теб, че до тогава да го няма, след това обаче вече има. Обясни, че нещо не ти се разбира.
И има значение по какво си учителка със сигурност. Едно е да си начален, друго по математика или БЕЛ, съвсем различно по трудово или физическо. Но, да, вероятно мисленето ти ще си е същото....

Както казах, всеки си решава за детето си, така че авторката ще си мисли.

Децата имат нужда от социализация.
Но за каква социализация говорим под 3 годишна възраст?
Аз също съм на мнението, че яслата е излишно стъпало и го казвам от опит.
Децата се социализират и изграждат отношения в училище най-вече.
Недейте да си мислите, че давайки едно дете на ясла, то ще е много социално. Това си е характер, който трудно подлежи на промяна.
Освен това са много малки.
Като почнат това да го повтарят като мантра за социализацията.
Редят ги на столове 25+ деца и се чудят на кое по-напред да обърнат внимание. Лудница е.
Социализация може и с роднински и приятелски деца, в семейна среда и на площадките. До третата година мястото на детето е у дома. Ако имат възможност родителите това е най-доброто, което може да направят.
Разбирам, че много от нас трябва да работят, аз също съм се върнала втората година и съм я дала. Има си и плюсове - учат се на режим, на съобразяване с други хора, на дисциплина донякъде, речникът им се обогатява, проговарят по-бързо.
Племенницата ми беше антисоциална, ама истински проблеми имаше да се отпусне сред хората. Пуснаха в в градина и веднага се промени в това отношение. Да, отне известно време, но сега е коренно различно дете.
Всеки родител преценява за себе си и своето положение как да постъпи.
Но изобщо не е реално да се очаква, че едно две годишно дете ще стане по-уверено и социално, щом го пуснеш сред още 25+ деца в една лудница, за която не се знае доколко е готово или не. Това са малки деца. Какво има толкова да се социализират?
Освен това както може да се промени към по-добро и да се адаптира добре, така не е изключено и да се случи обратното.
На сегашния си опит, живот и здраве втори път дете под 3 в ДГ няма да пратя.
Излишно прехвалено е това със социализацията под три годинки.
Изобщо не тава дума до втори клас да седи до мама. Детето и,Лиза, общува и си е напълно нормално да отиде в ДГ в първа група.  Не съм и по крайностите.ю-например да не го пускат до 6 годишни и направо на училище. Но въпреки, ще по закон това е забранено има много такива родители.
Имам познати, чиито деца не са стъпили в градина, било са индивидуална форма, или са пуснати направо в подготвителна група и са супер социални.
Това е толкова индивидуално и различно за всеки, че няма смисъл да се спори по темата.
Всеки ще направи каквото смята за добре.