Любители на кучета - 162

Галена, нито деган, нито пропускане на храненето помогнаха на Нара по време на пътуването в колата. И на кратки разстояния пак е така.

Бившата й стопанка ни посети за около час през лятото. Нара беше на 8 месеца, когато я взехме вкъщи и не се беше виждала с въпросната жена 9 месеца. Мислех, че ще откачи от радост като я види, но нищо подобно не се случи. Все едно видя напълно непознат човек, даже бих казала, че се уплаши, защото се тресеше като трепетлика през цялото време. Доста неловка и странна ситуация, но не искам да я анализирам. Всички около мен твърдят и се кълнат, че няма начин куче да не помни човек, който го е гледал... Ако имаше кучешки психотерапевт, доста работа щеше да му се отвори с Нари. Не знам какво е преживала като малка, но ще си носи последствията може би цял живот, колкото и да ми е тъжно. Затова си я глезя на макс и не я щадя откъм целувки и мачкане, а тя просто е родена да приема и дава любов. Навън сред непознати е толкова деликатно и скромно създание, което всячески избягва да натрапва присъствието си и се стреми да е невидимо. Самочувствие - нула! С други кучета много се отпуска и е изключително добронамерена и приятелски настроена. Има си приятелчета и си играе с тях.

Много се отплеснах, но мира не ми дава и постоянно умувам може ли Нара поне малко да преодолее страховете си. Тя се стряска от кажи-речи всичко. Дори от падащите листа на дърветата. Тормозя се заради нея, защото е тревожна. За съжаление съм изгубила доверие към кучешките треньори или поне към онези, с които съм имала вземане-даване. Така ми се иска да открия специалист, който се занимава с подобни проблеми при кучетата, но идея нямам къде да го открия и изобщо съществува ли такъв в държавата ни.

Тонка, потвърждавам, че помнят. Аз бях дете, живеехме на село.
Преди повече от 30г. се наложи да вземем кучето на вуйчо ми, защото убиваше кокошките на баба ми. Бенджи. Беше живял с тях по-малко от година. Познаваше колата на вуйчо ми, ако се случеше да мине през селото, максимално 5 пъти в годината. А като го видеше, побъркваше се от радост.
Още помним случая, когато дойде с вуйна ми на гости за първи път. Бенджи се метна в колата при нея и ѝ изкара акъла. А той искал да ѝ се радва и да се гушка.
Гука, например, примира от кеф като види приятелката на сина ми. Вижда я веднъж на няколко месеца.
Може би бившата стопанка не е имала силна връзка с нея. Кой знае.
Важното е, че сега получава всичката любов, гушкане и глезене, които заслужава. Станала е голяма красавица. ❤️

И аз съм разсъждавала много по въпроса с паметта им. От всичко, което съм чувала, би трябвало да имат памет за първите стопани. По тази причина винаги съм нащрек при разходки да видя признаци, когато срещаме други хора, други подобни кучета - очаквам все някога да видя някаква реакция към някого, или нещо. Явно не са били родени и изоставени в района ни, защото все щяхме да срещнем бившите стопани за тия 4 години. Някак си ми се иска да се изфукам "виж колко са хубеви, а вие ги изхвърлихте", но пък е добре така, защото АКО усетя нещо такова, като се познавам, повече няма да мога да ги погледна в очите.
Сега така гледам с "други очи" едни съседи, които оставиха кучето си само в двора, то избяга и накрая го блъсна кола. Взеха си ново куче и третират по същия начин - на синджир 1 метър и идване веднъж дневно за 10 минути. Направих се на изненадана и попитах защо е вързана Зара, а тя ми отговори, че трябвало да свиква за зимата. Вчера видях, че са оставили един леген гранули, които вече са мокри от дъжда. Явно няма да идват всеки ден....

Милата Нара... Дано се отпусне и стане по-смела. Радвам се, че е при вас!
Сигурно ще напиша глупост, но дали не е помислила, че жената ще я вземе? Едва ли не я помни... А вече е свикнала с вас.
Това беше първото което си помислих. Може и да е глупаво, но в крайна сметка никой не знае какво става в душичките им.

Нара е станала много хубава.
Относно страховете - понякога има и темперамент.
Елза също е ужасно страхлива и подозрителна към непознати, а никога от никого не е малтретирана. Стряска се от храсти, от шум на климатик, от хора с големи предмети, даже от необичайни бебешки колички.
Един опитен треньор ми каза, че просто е такава, няма да се промени.

Мъфинче, аз също си го помислих това. Жената само каза - Нара, не ти се сърдя, ти прекалено много си се привързала към новото ти семейство и аз изключително много се радвам за теб. Да не подценяваме и факта, че Нара е давана на други хора и съответно - връщана, цели 3 пъти. Какво й е било на душичката само тя си знае. Имам чувството, че тя напълно ни е приела и доверила, и че всячески се опитва да изтрие спомените си от живота й преди преди нас.
Давам си сметка, че разсъжденията ми сигурно са лаишки и наивни, но нямам по-добри за момента.

Тинтина, благодаря за споделеното. Дано да е така и при Нара, а не да е следствие от травми в миналото. Може би трябва да й позволя да бъде себе си и да не я насилвам да излиза от зоната си на комфорт.