💫 Daha 17 / Все още на 17 – една история, хиляди емоции... №2

  • 5 484
  • 317
# 270


Тази сцена няма как да я подмина също беше много силна въпреки всички гадости на Шебнем и повярвах че душата и кърви за всеки Теоман който е загубила и може да загуби ,но Господ ще я накаже чрез Лейля според мен.



https://x.com/thezlsvv/status/2117188545073066449?a=PtCr_bTg2DFFEQy0zYk&s=20

Повече никой да не плюе по Гьокхан епизода е негов снощи.

Виж целия пост
# 271


Виж целия пост
# 272
Тази седмица ще я прекараме така защото съм почнала и сцената на братята за съжаление ужасен е ютуб и блокира. Позволих си да сменя песента защото само тя отслаби сцената за мен да е на 100%.

https://drive.google.com/file/d/1Go4vo1T5Tdv5cS8p1KrQRu4VpHUinXO … /view?usp=sharing

Всички паднаха на колене пред него, когато видяха, че е жив. Но той е победен единствено пред нея... ❤️
Просто смених песента, защото я усещам много по-подходяща за тях.Беше му казала, че ще гледа удавянето му с удоволствие и наслада. А когато той изчезна в морето, тя се поболя от мъка. Само мисълта, че може да го е загубила завинаги, беше достатъчна, за да я съсипе.
Точно тогава осъзна, че всъщност го „мрази“ по съвсем различен начин. А думите, с които го обвинява – „Ти съсипа живота ми!“ – всъщност означават: „Ти разби представите ми. Всичко, в което вярвах и което мислех, се оказа лъжа.“
Толкова силна сцена! Единственото, което не ми се вписа, беше песента. С цялото ми уважение към изпълнителя, според мен музиката отслаби въздействието на момента.
Добре дошъл, Демир! ❤️
Виж целия пост
# 273
Тази седмица ще я прекараме така защото съм почнала и сцената на братята за съжаление ужасен е ютуб и блокира. Позволих си да сменя песента защото само тя отслаби сцената за мен да е на 100%.

https://drive.google.com/file/d/1Go4vo1T5Tdv5cS8p1KrQRu4VpHUinXO … /view?usp=sharing

Всички паднаха на колене пред него, когато видяха, че е жив. Но той е победен единствено пред нея... ❤️
Просто смених песента, защото я усещам много по-подходяща за тях.Беше му казала, че ще гледа удавянето му с удоволствие и наслада. А когато той изчезна в морето, тя се поболя от мъка. Само мисълта, че може да го е загубила завинаги, беше достатъчна, за да я съсипе.
Точно тогава осъзна, че всъщност го „мрази“ по съвсем различен начин. А думите, с които го обвинява – „Ти съсипа живота ми!“ – всъщност означават: „Ти разби представите ми. Всичко, в което вярвах и което мислех, се оказа лъжа.“
Толкова силна сцена! Единственото, което не ми се вписа, беше песента. С цялото ми уважение към изпълнителя, според мен музиката отслаби въздействието на момента.
Добре дошъл, Демир! ❤️
Диди, хареса ми и песента, която си сложила за фон, макар че и оригиналната ми хареса. Но въпрос на гледна точка и вкус.
Аз още не мога да кажа "Добре дошъл, Демир!"
Теоман има дълъг път да извърви докато не осъзнае, че е Демир и не приеме новият си образ. Епизодичните му проблясъци и добро държание не са повод за положителна нагласа. Все още се лута в тъмнина и не успява да отсее позитивно от негативно.
Виж целия пост
# 274


Знаеш ли защо си позволих да го кажа? Защото тя му беше казала в тоалетната в у-ще.
Вместо да става нещо с брат му по добре ти да умреш...
А той и каза:Не се притеснявай русалке ако се завърне е твой...
Този който мисли за семейството си и хората които обича и го обичат е Демир този който прие Арас без да знае ,че е Демир също е Демир. Той е прав да вярва на баща си за себе си нима не скочи в морето да го извади? Всъщност и Хакан не го прегърна за първи път с ехидност.
Хакан му помогна защото не искаше да имат съдбата на неговия син и ясно стана ,че вижда себе си в Арас какво е бил преди смъртта на Теоман.
По съм съгласна да видя защо се е стигнало дотук от колкото да ги избелят и двамата с Шебнем. Това не бих го простила на сценариста! Има път за Демир ,но той си дойде затова са написали ,че е дошъл от дълъг път поне аз така тълкувах сцената.

Келебеци ако има за изгряващи звезди на всички по един не човешки са тези деца.




Страхотен Армаган обаче наистина ме трогна в болницата.

Виж целия пост
# 275
Привет! Hug Благодаря ви момичета за снощи. Hug Не можах да гледам по уважителни причини. Сега си пуснах епизода, на 47 мин. съм. Е , добре, че знам какво се случва, щото не бих издържала. Cry
Виж целия пост
# 276
Пипе , гледай мило спокойно чакам те после! И моя леш щяха да събират по някое време на епизода...


АрТео сцената. Heart

https://drive.google.com/file/d/1JROE30cT49IaCoyauUB5rOtk7oTwgNE … /view?usp=sharing

Може ли да кажем ,че Теоман прие Арас? Мисля ,че можем проблема с доверието може да стои но той каза на Хакан: Арас ще докаже ,че съм невинен тоест вътрешно той му е повярвал просто се е страхувал да го покаже. Чакам същата перфомация и от Тео за Арас да му помогне и изкара невинноста му на яве.
Чаан не ми написа последно 2 напразно иде каквото трябва - вярвам го.
Виж целия пост
# 277




Виж целия пост
# 278
https://x.com/thebhilw/status/2117297449622519986/video/1

Хах сладък паралел са намерили ,но много различни са двамата за мене.

https://www.instagram.com/p/DfP2OdAkiWm/?hl=en

Всяко дете има право да мечтае, да се смее и да гледа към утрешния ден с надежда. 🥰

Като част от семейството на #Daha17 споделяме любовта и подкрепата си по време на Седмицата на децата с левкемия и се присъединяваме към надеждата, която LÖSEV разпространява. 🤝

2–8 ноември – Седмица на децата с левкемия 🧡
Виж целия пост
# 279
Изгледах го! Не знам какво да кажа. Head Band За Теоман- започва да влиза в правия път, но много неща още не са му ясни, най вече, че той е Демир. Hug Отношението му към Арас, просто благодарност за това, че вярва в това, че не той е убил Серхат. Да видим сега като обвинят Арас за това как ще реагира? Да видим и жената на убиеца на кого ще даде флашката? Психиката на Теоман е толкова объркана, че не знам какво би го върнало към фабрични настройки. Hug А за Хакан и Шебнем, за мен няма никакви смекчаващи вината им обстоятелства, правят всичко за собствена изгода. Head Band
Виж целия пост
# 280
Този път няма да спестя анализа на Мухамет.



Част 1: Анализ на епизода на „Daha 17“

Знаете ли, приятели, каква е най-голямата разлика между добрия актьор и майстора на актьорското изкуство?

Зад гърба си оставихме един невероятен епизод. Имаме работа с един изключително интересен сериал, който успява буквално да разбие зрителите си на милион парчета, а след това да ги събере едно по едно.

Говорим за сериал, който през последните години се отличава с рядко срещан начин на разказване на истории и продължава да го прави с истинско майсторство. Фактът, че много телевизионни зрители, макар и да не са свикнали с подобен стил на повествование, го приемат и сериалът постига забележителен рейтинг, наистина ме изпълва с гордост.

Радва ме както това, че зрителите започват да гледат на историите по по-задълбочен начин, така и възможността различни похвати на разказване да намират място в телевизията. Именно така ще се развива турската телевизионна индустрия – с блестящи умове, нови идеи и нови начини за разказване на истории.

Когато дадете дълбочина на един отрицателен герой, това не означава, че го оправдавате. Не, приятели. Може би по-младите зрители все още мислят така. В крайна сметка допреди няколко години те са гледали анимационни филми и са чели приказки. Светът им е бил изграден основно около понятията за добро и зло. И това е напълно нормално.

Представете си математиката, химията или физиката. В началото задачите са много лесни. Но с напредването на обучението се появяват все по-сложни въпроси и човек се оказва изправен пред все по-трудни предизвикателства.

Детството е подобно. В началото непрекъснато разграничаваме доброто от злото. С порастването обаче започваме да разбираме колко по-сложен е светът.

Човешката природа е точно такава. Психологията е изключително сложна и изпълнена с противоречия.

Вижте например Хакан – той изпитва омраза към Теоман, но въпреки това го спасява. Шебнем е извършила ужасни неща, но същевременно е способна да покаже и една топла, човешка страна от себе си.

Точно тази сложност на човешката природа е показана в сериала. И това е невероятно постижение в разказването на една история.

Да, приятели, с времето ще пораснете. Ще ви издам нещо за бъдещето: животът не е такъв, какъвто си го представяте. Той не се състои само от черно и бяло. Животът е изтъкан от нюанси на сивото. Ще го разберете, когато натрупате повече житейски опит.

Човек може едновременно да изпитва омраза към някого и също толкова силно да го обича. Може да иска да го убие, а в същото време да го притисне до сърцето си.

Ето защо, когато на отрицателните герои се даде история, когато се разкрият раните им, миналото им, слабостите и трагедиите им, това прави разказа много по-силен. Сякаш вдъхва душа на техните образи. А тази душа ги превръща в истински хора.

Тогава борбата с тях придобива съвсем друго значение. Преодоляването на препятствията става много по-смислено.

Ако сме на страната на главния герой Арaс, това прави неговата битка още по-значима. Вече не става дума просто за физическо противопоставяне между добрия и лошия герой. Появява се още едно измерение, още един пласт на конфликта.

Затова подкрепям този подход още от самото начало. Трябва да се възползваме от богатството на образите в семейство Акая.

## Несрин Джавадзаде – от добра актриса до истински майстор

Несрин Джавадзаде още снощи заслужи наградата „Златна пеперуда“ за най-добра актриса на годината. Вие обаче все още не знаете това. Вероятно ще я получи, ако церемонията се проведе през декември. Ако не ѝ я дадат, това ще бъде техен срам.

Искам да направя още по-смело изказване: според мен Несрин Джавадзаде вече е преминала от категорията на добрите актриси в категорията на големите майстори. В момента преживява един от най-силните периоди в кариерата си.

Ако я бяха попитали в интервю къде си представя върха на своята кариера, вероятно самата тя не би очаквала, че ще го достигне именно с младежки сериал, при това с продукция, която прилича на типичен летен сериал.

Може би е отишла в Бодрум с мисълта, че ще прекара там три месеца, ще си почине и след това отново ще се върне към работата си.

Но всъщност именно тук тя направи една от най-големите крачки в кариерата си.

Знаете ли каква е най-голямата разлика между добрия актьор и истинския майстор?

В момента в сериала има няколко изключително добри актьори. Говорим за изпълнения, които надхвърлят очакваната зрялост за възрастта им. Хелин Елверен и Чаан Ефе Ак наистина блеснаха в този епизод.

Обикновено много се оплаквам от продължителността на турските сериали. Два часа и четиридесет минути са наистина прекалено много. Обикновено казвам: „Какво е това, бе, хора?“. Но този път исках епизодът да продължава. Гледах го с истинско удоволствие. Всички се представиха великолепно.

Но да се върнем към разликата между добрия актьор и майстора.

Добрият актьор успява да предаде емоцията на зрителя, докато преживява дадено събитие и неговите последствия.

Истинският майстор обаче продължава да носи тази емоция върху лицето си дори след като събитието вече е приключило. Тя е проникнала в душата му. Виждаме я в тялото му, в мимиките, в жестовете му. Дори когато говори за нещо съвсем обикновено и несвързано с драматичната ситуация, той продължава да излъчва тъгата, щастието или болката, които са завладели героя му.

Ако успява да пренесе това емоционално състояние през цялото действие, тогава вече говорим за истинско майсторство.

Погледнете героинята на Несрин Джавадзаде. В началото на сериала тя беше онази самоуверена, надменна кралица Шебнем, която гледаше отвисоко на Нурай и се отнасяше пренебрежително към бедните хора.

Но постепенно започнахме да виждаме как тази жена се променя. Как се срива емоционално. Как навлиза все по-дълбоко в собствените си чувства. Загубата на сина ѝ, връщането към миналото, метафората с басейна, преобръщането на тортата за рождения ден – във всеки един от тези съдбоносни моменти тя успя да премине изпитанието.

Според мен именно тя е най-сериозният претендент за наградата „Златна пеперуда“ за най-добра актриса на годината.

Знам, че през този сезон бях доста критичен към женските актьорски изпълнения. В много други сериали видяхме доста неубедителни и неуспешни изпълнения. Но Несрин Джавадзаде трябва да получи заслуженото признание.

Осъзнавам, че „Daha 17“ има изключително млада публика. Много от вас искат да похваля Хелин Елверен и Чаан Ефе Ак. И няма как да не се съглася. Те заслужават похвали. Да успееш да изиграеш роля с такава зрялост, далеч надхвърляща възрастта ти, и да понесеш тежестта на подобен образ, е наистина достойно за възхищение.

За Хелин Елверен бяха казали, че е просто момиче от TikTok. Но какво значение има дали си от TikTok, дали си модел или си дошъл от друга професионална среда?

Преди години имаше хора като Къванч, Чаатай и Кенан, които също са тръгнали от моделството и са се насочили към актьорството. Разбира се, има и такива, които не са успели. Но обикновено хората не говорят за неуспелите.

Истината е, че не ставаш актьор само защото си бил модел или си популярен в TikTok. Ако имаш талант и работиш върху него, ако се трудиш и развиваш, можеш да стигнеш далеч.

Аз бях забелязал Хелин още в един сериал по Star TV, в който участваше преди това. Тогава си казах: „В това момиче има нещо“. Сериалът не се наложи, но бях убеден, че бъдещето ѝ е обещаващо.

И този път тя не ме разочарова.

Тя сякаш изобщо не играе. Не мога дори да го нарека актьорска игра. Изглежда така, сякаш просто изрича всичко, което идва от сърцето ѝ.

Сякаш сценаристите не са написали нищо, сякаш пред нея няма листове с реплики. Сякаш в този момент тя просто казва и прави онова, което наистина чувства.

Толкова естествена и непринудена е, че дори когато преглъща думите или не успява да ги произнесе съвсем ясно, това добавя още повече естественост към образа ѝ.

Понякога дори се питам дали наистина не може да се влюби в Теоман, в лицето на Ата Яшата. Дали актьорите изобщо не са били показвали на Хелин и Несрин сцените на Ата, за да могат да реагират толкова естествено?

А изпълнението на Чаан Ефе Ак и Несрин Джавадзаде… Наистина ме разтърси.

Искаше ми се да бъда до Арaс. Искаше ми се да му помогна.

През предишните епизоди казвахме, че борбата на Арaс е превърната предимно във физическо действие. Но действията, лишени от емоция, след определен момент започват да вредят дори на историята за братската връзка. Тя трябва да бъде изградена и върху емоционална основа.

За първи път видяхме как физическото усилие на Арaс се превръща в истинска емоция. Чаан Ефе успя да го постигне, като показа неговото огромно безсилие. Видяхме го в цялото му тяло, в поведението му.

Миналия път ви казах, че ми се иска тази физическа борба да се превърне и в емоционална. Например Арaс да припадне в училище и да се свести в прегръдките на Лейла.

Но сценаристите намериха дори по-добро решение. Използваха изчезването на Теоман, за да отворят пространство за тази емоционална страна на Арaс.

Вероятно още от самото начало са имали идея за сцена, в която той припада. Но вместо това са избрали да покажат как емоционалното му напрежение нараства, докато търси Теоман и след това научава за смъртта му.

И са го направили прекрасно.

Когато отчаяно молеше хората около себе си за помощ, ми се искаше да мога да вляза в екрана и да му помогна.

А онова изражение на лицето му, когато видя Теоман… Казах си: „Сигурно си научил доста от кака Синем!“.

Синем Юнсал беше показала подобно изражение на изненада в „Uzak Şehir“ през миналия сезон. Тогава възкресението на героя Боран беше толкова абсурдно, че много от актьорите не успяха да се справят със сцената. Но Синем Юнсал успя да предаде емоцията чрез невероятното си изражение на изненада.

И сега Арaс успя да направи нещо подобно.

Казах си: „Това момче има потенциал за най-високото ниво!“.

Разбира се, все още не бих го нарекъл актьор от най-висока класа, но има всички качества да стигне дотам. Особено що се отнася до главна мъжка роля. Той е точно онзи образ на красивия, смел, чист и доблестен младеж от квартала, когото турската публика иска да вижда на телевизионния екран.

Плачът му и преди беше впечатляващ. Сега към него добави и невероятна способност да изразява изненада. Продължава да се развива и това е прекрасно.

## Теоман и Дениз – една връзка със собствен език

Разбира се, не само феновете на семейство Акая и историята за братската връзка имат своите очаквания. Има и фенове на двойките – например тези, които подкрепят Теоман и Дениз.

Не знам дали по мое време съществуваше подобна култура. Може би е имало хора, които са следели определени двойки и са искали да ги виждат заедно. Възможно е да са обсъждали това по форумите в началото на интернет ерата, но аз лично не съм попадал на подобно нещо.

Днес обаче вече има цяла култура около това. Избирате си любима двойка, подкрепяте я и естествено искате постоянно да виждате общите им сцени.

Мисля, че този път сте останали доста доволни. Особено от сцените между Теоман и Дениз.

Те бяха толкова красиви, сякаш бях отворил страница от друга приказка и бях останал в нея. Изиграха ги прекрасно и направиха невероятен финал.

Признавам, че очаквах феновете на Теоман и Дениз да бъдат малко разочаровани. Но не мога да обвинявам сценаристите.

Когато съберете всички герои в една сцена, трябва да изградите определена емоционална йерархия. Напълно нормално е в този момент Шебнем и Лейла да бъдат по-силно изведени на преден план.

Според мен това е причината да не бъде отделено повече пространство за Дениз. Нейната реакция сякаш се изгуби сред емоциите на останалите.

Може би, ако бяха показали изчезването на Теоман поотделно – първо реакцията на Лейла, после тази на Дениз, а след това как Дениз се втурва разтревожена и се среща с останалите – щяхме да видим повече от нейните чувства.

Но разбирам сценаристите. Ако бяха показали всичко в детайли, епизодът щеше да продължи не два часа и четиридесет минути, а цели три часа.

Все пак ми се искаше да видим как семейство Акая научава новината, как реагира Шебнем, как всички разбират, че Теоман е изчезнал, и как се втурват да го търсят.

Но нищо. И останалите персонажи се представиха много добре.

Не мога да кажа същото за приятелката на Лейла. Тя доста се затрудни. В сцената с плача сякаш се усмихваше. Сигурно е играла в реклами – типична рекламна актриса, която трябва да носи настроение и усмивки.

Когато я видях в тази сцена, дори ми стана неприятно, защото вече бях толкова потънал в емоциите на епизода. Всички останали се справяха толкова добре, че тази реакция направо ме извади от атмосферата.

Преди критикувах Лейла, защото смятах, че не успява да предаде достатъчно силно болката и драмата на героинята си. Но този път ми хареса. Изпълнението ѝ беше много по-убедително.

Мисля, че тя получи и известна подкрепа от образа на Шебнем. Двете бяха поставени в една и съща сцена и това сякаш даде допълнителна сила на Лейла.

Начинът, по който двете се свлякоха на земята, реакцията им една до друга… Шебнем изигра сцената по такъв начин, че сякаш помогна и на Лейла да разгърне собствената си емоция.

Беше като футболен отбор, в който един играч освобождава пространство, а друг заема позицията му. Имаше истински екипен дух между актрисите.

Наистина великолепно актьорско изпълнение.

Искам специално да отбележа, че сцените между Теоман и Дениз очевидно са били подготвени с особено внимание.

Останах изключително доволен от тях.

Сценаристите не затварят тази двойка в рамките на обичайните клишета. Не свеждат отношенията им до банални реплики. Връзката им е станала толкова естествена, че те включват в разговорите си думи и препратки към неща, които са си казвали в миналото.

Това създава усещането за обща история. Между тях се е изградил истински органичен контакт.

Обикновено, когато двама души имат собствен начин на общуване, ако някой външен човек се присъедини към разговора им, няма да разбере всичко. Защото между тях вече е създаден свой език.

Точно това направиха сценаристите с Теоман и Дениз.

Често казвате, че Дениз не говори много пред Теоман. Но причината е именно тази – между тях вече има изграден собствен език.

Представете си да изиграете толкова голяма сцена с толкова малко реплики и въпреки това да успеете да предадете цялата емоция на зрителя.

Това е наследство от всичко, което се е случвало между тях до този момент.

Детайлите с шала, с пуловера, взаимодействията им, начинът, по който Дениз първоначално тормозеше Теоман, постоянните му грешки, с които я изкарваше извън нерви, моментът, в който той казва: „Този път не съм виновен“, а след това: „Домът не е място, а чувство“.

И отново се озовава до Дениз.

Сякаш се е прибрал у дома.

А какво всъщност е домът? Това е мястото, където човек сваля защитата си.

Теоман сякаш се връща от дълъг и тежък път като войник, преживял трудна битка. Казва ѝ: „Върнах се. Приеми ме“.

И там се свлича, сякаш най-накрая е намерил мястото, където може да се почувства в безопасност.

Той сваля гарда си пред нея. Позволява си да бъде уязвим.

А Дениз го приема и целува раните му.

Има нещо невероятно красиво в тази сцена – в осъзнаването, че той е жив, че се е върнал, че отново са заедно.

Това беше наистина прекрасна среща.

В предишния епизод имахме детайла с шала, с който тя превърза раните му. А в този епизод целуна раните му.

Тези неща не са случайни, приятели. Те са обмислени. Върху тях е работено.

Не е достатъчно просто да сведете диалозите до минимум и да покажете целувка. Това са евтини решения. Тук има нещо много по-дълбоко.

## Арaс и Лейла – защо отношенията им се развиха точно сега?

Връзката между Арaс и Лейла избухна точно в подходящия момент.

Не мога да убедя някои хора, че е напълно нормално Лейла и Теоман да нямат романтични сцени, да не пият чай заедно и да не ядат менемен.

Както вече казах, Арaс се отнасяше много мило към Лейла. Докато работеха заедно като сервитьори на партито, прекарваха чудесно времето си. Дори сцените им около фотографията бяха много хубави.

Но кога се промени поведението на Арaс?

След като научи за Теоман.

Първо, той не знае как да обясни ситуацията на Лейла. Намира се в изключително труден период.

Второ, всеки момент, в който бъде открит до трупа на Теоман, може да го изпрати в затвора.

Представете си човек, който е търсил брат си години наред и едва преди два дни го е открил. Напълно нормално е цялото му внимание да бъде насочено към него.

Но сценаристите успяха постепенно да успокоят емоционалното състояние на героя.

Първо Теоман се върна. Арaс го прегърна. След това получи и добрата новина, че няма да бъде изпратен обратно от Бодрум.

И тогава накъде се отправи?

Към Лейла.

Ето това е.

Арaс направо се развихри! Казахме му само да докосне, а той направо удари с всички сили. Изобщо не очаквах такъв обрат от него.

Честно казано, мислех, че няма да направи нищо. Представях си как Лейла един ден ще го целуне, докато той се опитва да ѝ обясни нещо.

Но стана точно обратното. Инициативата дойде от Арaс.

Изненадата на Лейла беше същата като моята. Целта очевидно беше зрителят да бъде изненадан и нейното изражение отрази точно това.

Наистина успяха да ни изненадат.

И според мен направиха чудесен финал – прегръдката на Шебнем с Теоман и повторната среща на Арaс и Дениз при фара.

## Братската връзка между Арaс и Теоман

Имам една критика относно историята за братската връзка между Теоман и Арaс.

Не казвам, че не са снимали хубави сцени или че не са отделяли внимание на отношенията им. Напротив. Имаше счупването на гардероба, сцената в гората, когато Арaс го носеше на гърба си, и много други изпитания, през които преминаха заедно.

Но твърде често се опитват да изградят емоционалната им близост чрез ретроспективни сцени.

А в крайна сметка това започва да поставя на изпитание логиката.

Колко спомени могат да имат деца на пет-шест години? Може би пет или шест значими спомена. Показаха ни много красиво как са били братя в миналото.

Но как ще бъдат братя в настоящето?

Докато не получим отговор на този въпрос, драмата на тяхната братска връзка остава малко на заден план.

Според мен това, което трябва да се промени, е поведението на Теоман към Арaс. Той трябва да започне да се държи по-умерено с него, а не постоянно да го провокира и обижда.

И този епизод за първи път ми даде усещането, че това започва да се случва.

След като Теоман беше спасен от морето, много ми хареса начинът, по който общуваше с Арaс.

Дори шегата с бисквитата беше много показателна. По нея разбрахме, че Теоман всъщност наблюдава живота и навиците на Арaс.

Той му подаде бисквита и каза нещо от рода на: „Вземи, това е основната ти храна“.

Беше едновременно забавно и много мило намигване към отношенията им.

И мисля, че това, което очаквах, най-накрая ще започне да се случва.

Помните ли какво ви казах миналия път? Не ме интересува толкова какво ще се случи, колкото как ще се случи.

Постоянно ме питате как ще се срещнат отново Арaс и Теоман. Как ще изглежда тази среща? В кой епизод ще се случи?

Честно казано, номерът на епизода изобщо не ме интересува.

Искам сцена, която да бъде поставена на правилното място и да успее да предаде истинската емоция.

Например много от вас в чата споменаха онзи мост в Бодрум, където Теоман се беше изгубил като малък и беше търсил брат си. Когато Арaс пристигна заедно с Дениз, Теоман се разплака.

Беше изключително красива сцена. Дори една от първите наистина хубави сцени в сериала.

Но аз ви казах, че според мен най-смислената среща между двамата братя би била на гроба на семейството им.

Имах известни съмнения, защото снимачният процес в Истанбул може би щеше да бъде труден. Но сега Арaс каза на Теоман, че ще отидат в Истанбул. Теоман му отвърна, че иска да го заведе при семейството си.

Арaс се съгласи и дори се пошегува, че ще го предаде на семейството му.

Мисля, че именно пред гробовете на родителите им може да се случи тази среща.

Ще бъде изключително красиво и смислено. От такава сцена може да се извлече много силна емоция.

Но преди това искам да видя как двамата изграждат братската си връзка в настоящето.

Не може постоянно да разчитаме на ретроспекции. Колкото и спомени да имат от детството, те вече са на около 56 години общо. Разбирате какво имам предвид.

Теоман трябва да започне да се държи по-умерено с Арaс и двамата да преживяват приключения заедно. Не само да се карат и да се обиждат, а наистина да започнат да се грижат един за друг.

Дори мисля, че щяха да имат добра химия, ако не се оказаха биологични братя. Теоман не е успял да изгради връзка с Арaс заради собствената си самоличност и обстоятелствата около тях.

Но това, че са братя по кръв, трябва да бъде само допълнителният щрих към вече съществуващата им връзка.

Това е всичко, което искам – братството им да бъде показано по-емоционално, чрез смислени сцени.

## Епизодът като преход от зима към пролет

Сериалът започна по такъв начин, сякаш се намираме в средата на една изключително студена и сурова зима.

Било ни е толкова студено, че сме изгорили всичко, което имаме под ръка. Дори боклуците сме използвали за огън. Вече няма какво да горим. Надеждата ни е почти изчезнала.

И тогава някъде в далечината се появява слънце.

То започва бавно да изгрява. Изгрява все по-високо и изведнъж идва пролетта.

Цветята разцъфват, птиците запяват.

Според мен точно това беше усещането от този епизод.

Невероятна меланхолия, която постепенно се превръща в радост.

Копнежът се превръща в среща. Пролетта настъпва. Започваме да навлизаме в един по-весел и светъл период.

Разбира се, не мога да упреквам сценаристите за всичко. Партито в стил 90-те беше доста нескопосано, но в крайна сметка всички си изкарват прехраната. Всеки работи за парите си.

Очевидно именно тази сцена е помогнала епизодът да стане толкова добър.

Защо?

Защото са искали да привлекат рекламодатели. Колкото по-висок е рейтингът, толкова по-голяма е и стойността на рекламното време.

Затова е трябвало да направят специален епизод, който да привлече повече зрители.

Разбира се, това нарушава тона на сериала. Но поне Теоман беше спасен.

Представете си, ако бяха продължили с предишния подход – сериозни събития в семейство Акая, а Лейла междувременно снима видеоблог и организира партита край басейна.

За щастие, не се стигна дотам.

Но партито в стил 90-те беше наистина доста бедно откъм организация. Можеха поне да поканят повече хора – Кутай, Съла и останалите второстепенни герои. Да направят мястото по-оживено и пълно с хора.

Когато казвате „парти“, не може да сложите само трима души там!

Но ще им простим. Няма какво друго да направим.

## Хакан Акая – раните под повърхността

Не очаквах, че ще навлязат толкова дълбоко в миналото на Хакан Акая.

Не мислех, че ще ни покажат толкова много от психологическите му травми и от раните, които с години са се опитвали да зараснат.

Този епизод беше истински шок и за мен.

Още в предишния епизод имаше знак за това. Хакан внезапно избухна и произнесе една изключително силна реплика: че сам, със собствените си ръце, е погребал малкия си син.

Тогава си помислих: дали ще продължат тази история?

Това всъщност е доста трудно решение за сценаристите. Защото колкото повече разкриваш вътрешния свят на един отрицателен герой, толкова повече рискуваш част от зрителите да не разберат какво се опитваш да покажеш.

С времето започнах да разбирам защо културата и изкуството се развиват толкова трудно в нашето общество. Понякога става дума просто за разлика в мисленето и разбирането.

Но „Daha 17“ успя да разбие тези представи.

Сериалът ни върна към момента, в който за първи път започва да кърви старата рана на Хакан – човекът, когото познаваме като Дявола Хакан.

Когато видя дрехите в сцената при гроба, той буквално се свлече на земята.

И сякаш аз самият почувствах тази болка.

Когато Хакан започна да крещи и да ридае, беше наистина разтърсващо.

Изигра го невероятно.

Хакан и Шебнем са изключително интересна двойка сами по себе си. Всъщност тук се отвори съвсем нова сюжетна линия.

Ако погледнем цялата история, тя не е започнала с пристигането на Арaс в Бодрум. Това е история, започнала много отдавна и останала недовършена.

Пристигането на Арaс, макар и без той да го осъзнава, понякога пряко, а понякога косвено, започна да изважда на повърхността старите истории, заметените под килима травми, потиснатите страхове и скритите престъпления.

Всъщност Арaс не превърна семейство Акая в руини.

Те самите са се опитвали да изградят фалшиво семейство върху руините на едно минало, което никога не са преодолели.

С пристигането на Арaс започнаха да се случват различни събития – падането на тортата, счупването на гардероба, пожарът на кораба, автомобилната катастрофа, смъртта на Серхат.

Семейство Акая постепенно загуби контрол над ситуацията. Започнаха да предизвикват гнева на по-големия брат и вече не знаеха как да се справят с всичко.

А Арaс продължаваше с всички сили да се опитва да достигне до брат си.

Колкото повече Шебнем и Хакан се опитваха да го отблъснат, толкова по-силно той се връщаше.

Именно чрез неговите усилия започнаха да се разкриват старите травми и потиснатите страхове.

Те никога не са преживели истински загубата. Никога не са скърбили както трябва. Никога не са успели да се сбогуват.

Хакан се е опитал да създаде едно напълно ново минало.

Под целия този блясък, богатство и разкош всъщност се крие огромна трагедия.

Опитали са се да играят на семейство с едно дете, което не е било тяхно, но никога не са успели да се превърнат в истинско семейство.

Пренебрегнали са Лейла.

Един от зрителите наскоро направи интересно сравнение с онази сцена, в която училищният директор изправи седем деца на крака.

Арaс, Теоман, Дениз и останалите бяха споменати във връзка със седемте смъртни гряха, познати от християнството.

Всъщност може би тази аналогия не е случайна. В „Daha 17“ има религиозни метафори, независимо дали ще ги приемете, или не.

Има дори усещането, че някаква невидима ръка помага на Арaс.

Той сякаш е въплъщение на божественото възмездие. Цената, която Хакан и Шебнем не са платили навремето, сега се проявява чрез Арaс.

Възможно ли е двамата да са извършили седемте смъртни гряха?

Първият е алчността. Очевидно са присвоили имуществото на бащата на Арaс и вероятно са имали отношение към смъртта му.

Следва леността. Не разбирайте това само като мързел – да не учиш или да не ходиш на работа. Става дума и за неизпълнението на собствените ти отговорности.

Шебнем не е приела смъртта на Теоман. Освен че не е успяла да я приеме, тя не е изпълнила и задълженията си като майка към Лейла. Оставила я е на грижите на друга жена. А когато е имала възможност да бъде до нея, не е споделяла достатъчно чувствата ѝ и не се е интересувала истински от нея.

Можем да определим това като леност.

Похотта пък може да бъде свързана с обсесията на Хакан към Нурай.

Имаме и чревоугодничество. Ако погледнете луксозните мебели, декорацията и разкоша в дома им, ще видите колко силно са се вкопчили в материалното.

Алчност, чревоугодничество, леност, гняв – гневът на Хакан е очевиден.

Така че животът, който са изградили като семейство, сякаш е стъпил върху тези седем смъртни гряха.

А сега, с пристигането на Арaс в Бодрум, те започват да понасят последствията от тях.

## По-големият брат и миналото на Хакан

Едва в този епизод започнах да разбирам каква роля ще играе по-големият брат.

Навремето Хакан е станал пленник на собствената си алчност. В същото време се е опитвал да запази семейството си заедно и сякаш е потърсил помощ от самия дявол.

А всъщност този дявол е по-големият брат.

Може би Хакан е имал своите основания. Любов, алчност и желание отново да събере семейството си. Не можем да знаем със сигурност какво се е случило в миналото.

Помните ли още първия епизод?

Хакан беше силно впечатлен от Арaс. Каза му, че му прилича – начинът, по който стои на краката си, зрелостта му, смелостта и упоритостта му.

По-големият брат също е забелязал тази прилика.

Всъщност той търси силни и смели хора, които да вършат мръсната му работа.

Навремето е подложил Хакан на изпитание и Хакан го е преминал.

Какво е било това изпитание?

Да се заеме с мръсните дела в яхтеното пристанище и да отстрани всеки, който му пречи.

А кой му е пречел?

Бащата на Арaс.

Хакан е сключил сделка с дявола, за да постигне целите си. Вероятно дори е помогнал за отстраняването на собствения си близък приятел – бащата на Арaс.

Защото нещата на Хакан не са вървели добре.

Според мен след смъртта на Теоман отношенията между Хакан и Шебнем са били на ръба на раздялата. Шебнем вероятно е искала да се разделят. Финансовото им положение също не е било добро.

Но най-вероятно бащата на Арaс е подал ръка на Хакан. Казал му е да дойде и да работи при него в яхтеното пристанище. Така нещата са се стабилизирали.

Хакан и Шебнем отново са успели да съберат семейството си.

След като са отстранили този човек и са взели детето му, са създали още по-убедителна представа за едно семейство.

Но основата, върху която са изградили този семеен живот, е била изключително отровна.

Каква е ролята на по-големия брат в цялата тази история?

Хакан Акая започва да го притеснява, защото е допуснал твърде много грешки и е оставил прекалено много следи.

Дори самият по-голям брат е бил извикан за разпит. Докато полицията разпитваше Шебнем и Хакан, той ги наблюдаваше.

Вероятно се е питал: „Ще ни предадат ли, когато бъдат поставени под натиск? Ще могат ли да продължат да вършат работата ни?“
Виж целия пост
# 281
Диди, благодаря, че сподели с нас анализа на Мухамет.
Прочетох го с огромно удоволствие и интерес.
Съгласна съм с всичко написано. Точно, ясно и задълбочено, без лични пристрастия и много обективно.
Давай ако има продължение.

Виж целия пост
# 282
Ето и втората част:

Арaс срещу престъпната организация – накъде се развива историята?

По-големият брат иска да бъде сигурен, че когато замине за Истанбул или за чужбина, работата в Бодрум няма да пострада. Иска да знае дали всичко ще продължи да функционира нормално и без него.

Вероятно той представлява друга голяма престъпна организация.

Хакан вече е преминал първото изпитание, но сега е подложен на второ. Само че този път има конкурент.

Кой е този конкурент?

Това е Арaс – по-млад човек, който притежава същите качества като Хакан. По-големият брат забелязва тази прилика.

Но според мен именно тук планът му ще се обърне срещу него.

Защо?

Защото двамата имат сходни качества. И двамата са смели, упорити, решителни и зрели. Но не споделят едни и същи морални принципи.

Мисля, че точно това ще бъде нещото, което по-големият брат ще пропусне да предвиди.

Възможно ли е едно 17-годишно момче да срине цяла престъпна организация?

Според мен историята постепенно се насочва именно натам. Тя вече излиза извън рамките на търсенето на изгубения брат и започва да се превръща в история за унищожаването на една престъпна организация.

Но сценаристите трябва да развият това логично. Все пак е трудно да повярваме, че едно 17-годишно момче може само да срине толкова могъща структура.

Възможно е да започне да играе двойна игра.

След като Арaс разбере, че и по-големият брат е замесен в тези престъпления, може да започне да действа тайно и срещу него.

Дори е възможно Арaс и Теоман да започнат да обменят информация помежду си и тайно да си сътрудничат с полицията. Може би ще получат помощ от полицията, от бащата на Баръш или от някой друг човек, който има връзки със силите на реда.

Така двамата братя биха могли едновременно да погубят Хакан и да сринат престъпната организация на по-големия брат.

Възможно е именно те двамата косвено да сложат край на наркотрафика, който се осъществява през яхтеното пристанище.

Според мен не е случайно, че по-големият брат помага на Арaс, подготвя го и го обучава за тази работа. Не е случайно и онова изказване на неговия човек, че не е виждал друг като него и че дори на улицата не можеш да намериш такъв човек.

Историята се разширява, придобива все по-големи мащаби. Това е знак, че преминаваме на следващо ниво.

## Рейтингът и силата на психологическия разказ

Както вече казахме, психологическото състояние на членовете на семейство Акая е представено изключително добре.

Може би част от спада в рейтинга се дължи и на това, че сериалът се изправи срещу неочаквано силна конкуренция. Всъщност, приятели, рейтингите не са паднали просто защото сериалът е допуснал грешки.

Понякога се появява конкурент, който е толкова силен, че не всичко зависи от вас. Невероятното изпълнение на Йомюр Уста е пример за подобна ситуация.

А това всъщност е една от темите, които самият „Daha 17“ разглежда.

Можеш да загубиш детето си. И това невинаги зависи от теб. Може да си бил зает с дъщеря си, докато синът ти...

Да, това е изключително трагично. Но трябва да приемем нещо важно: не всичко в живота е под наш контрол.

Затова не бива да търсим причините за спада в рейтинга на „Daha 17“ единствено в собствените грешки на сериала. Понякога трябва да признаем и силата на конкуренцията, както и успеха на Йомюр Уста.

Въпреки това сериалът продължава редовно да постига рейтинг над 6 пункта, при положение че е летен сериал с предимно млади актьори.

И забележете нещо много интересно.

Имаше период, в който напрежението беше нулево, темпото беше нулево, а събитията почти липсваха. И въпреки това „Daha 17“ успяваше да задържи зрителите си единствено чрез психологическото изграждане на персонажите.

Това е впечатляващо.

А когато добавиха и повече събития към историята, рейтингът изведнъж се покачи над 7 пункта.

Разбирате ли какво имам предвид?

Дори когато разказваш историята по начин, с който зрителите не са свикнали, можеш да ги задържиш пред екрана, ако успяваш да предадеш психологическото състояние на героите.

Пристигането на Арaс отвори старите страници от миналото. Продължи недовършените истории и извади на повърхността потиснатите страхове.

Колкото повече Арaс разравяше миналото и се изправяше срещу семейство Акая, толкова повече Теоман започваше да се освобождава.

Първоначално тази промяна беше показана чрез Теоман. Той излезе от гардероба, освободи се от затворения свят, в който живееше, и постепенно започна да усеща какво означава да имаш семейство, благодарение на преживяванията си в общежитието.

Думите на Дениз му помогнаха да намери пътя си.

А сега Лейла също започва да открива собствената си идентичност.

Според мен следващият персонаж, чиято история ще бъде разгърната в дълбочина, е Хакан.

Историята на Шебнем вече беше достатъчно добре развита. Видяхме как тя се противопоставя на съдбата си, как отказва да я приеме и как не успява да преживее загубата на детето си.

Сега мисля, че ще навлезем в историята на Хакан – човекът, който е променил съдбата си и продължава да се опитва да я контролира.

## Преди срещата на двамата братя трябва да видим истинското им братство

Но има нещо, от което се притеснявам.

Преди двамата братя да се съберат напълно, моля ви, покажете ни истинската им братска връзка.

Искам да видя как Теоман и Арaс се държат като братя още преди да разберат, че са свързани по кръв.

Според мен в този епизод беше поставено началото на тази промяна. Теоман започна да се държи по-меко и по-умерено с Арaс.

Между другото, имаше и един много интересен детайл, чрез който беше показан характерът на Теоман и отношението му към семейния бизнес.

Обърнете внимание колко често повтаряше пред Арaс: „Баща ми ме спаси“.

Той сякаш не е имал достатъчно доверие в баща си. Никога не го е възприемал истински като свой баща и не е бил сигурен в любовта му.

Когато непрекъснато повтаря: „Баща ми ме спаси“, всъщност сякаш се опитва да убеди самия себе си.

Все едно си повтаря:

„Баща ми ме спаси. Баща ми ме обича. Баща ми държи на мен.“

Това е начин да се успокои и да си даде сигурността, която никога не е усещал истински.

Погледнете и реакциите на останалите герои, когато се тревожеха за него.

Всички се притесняваха за Теоман. Лейла страдаше заради него. Дениз също се тревожеше. Дори Шебнем беше разтърсена.

А той сякаш за първи път осъзна колко много означава за тези хора.

В един момент дори казва на Лейла да не му натяква, че най-накрая е разбрала колко струва.

Теоман почувства, че е важен. Че хората го обичат и се страхуват да не го загубят.

Затова и забелязахме онази лека усмивка на лицето му.

Видяхме един Теоман с широко отворени очи, който сякаш не може да повярва на всичко, което се случва около него.

Но в този епизод разбрах и нещо друго.

## Хакан не мрази Теоман

Приятели, Хакан не мрази Теоман.

Според мен сцената в моргата изобщо не беше случайна.

Сякаш Хакан се чувства виновен, че ако приеме Демир на мястото на Теоман и започне да го обича като собствения си син, ще прояви неуважение към паметта на истинското си дете.

Все едно ще предаде спомена за него.

Затова омразата на Хакан всъщност няма толкова общо със самия Теоман.

Той е загубил сина си. И след тази загуба не е успял да приеме мисълта, че някой друг може да заеме неговото място.

Не е успял да се справи с това по начина, по който го е направила Шебнем.

Това е невероятно разкритие за героя. Изключително силно изграждане на персонаж.

Защото, приятели, истинският живот е именно такъв. Не съществуват само добри и лоши хора. Има и сиви зони.

Казвате, че ако един човек мрази някого, това не означава непременно, че иска да го убие.

Хакан можеше да остави Теоман да се удави. Можеше да не го спаси.

Но защо избра да го направи?

Защото омразата към някого не означава, че непременно искаш смъртта му. Това са две различни неща.

Дори мисля, че дълбоко в себе си Хакан може би обича Теоман. Просто не успя да приеме Демир като Теоман.

Именно това е същината на неговия проблем.

В сцената в моргата според мен той осъзнава, че приемането на Демир в ролята на Теоман би било като предателство към паметта на собствения му син.

Това е много силен психологически момент.

А Шебнем?

Според мен и тя всъщност не обича истински Теоман.

Но искам да подчертая нещо: да не обичаш някого не означава, че го мразиш.

Шебнем обича Теоман по особен начин. Тя всъщност обича идентичността на Теоман, която е била наложена върху Демир.

Това е огромна разлика.

## Второто пречупване на Шебнем

Според мен първата голяма промяна настъпи при Теоман.

Той излезе от гардероба, след това се освободи и от затворения си свят. Постепенно започна да усеща семейната близост в общежитието. Думите на Дениз се превърнаха в негов ориентир.

А знаете ли при кого настъпи второто пречупване?

Според мен именно при Шебнем. То се случи в този епизод.

В момента сценаристите използват един похват, който много харесвам.

Показват ни ретроспективни сцени, но не уточняват точно в кой момент от времевата линия се случват. Оставят зрителя сам да ги подреди като части от пъзел.

Ако пъзелът, който аз сглобявам в главата си, е правилен, след смъртта на детето си Шебнем вероятно е поискала да се разведе с Хакан.

Това е моето разбиране за случилото се.

Но разводът така и не се е осъществил.

Защо?

Защото Хакан е решил да промени съдбата си. Взел е Демир, присвоил е имуществото и богатството, постепенно са забогатели и отново са започнали да живеят като семейство.

Тоест между тях е останала една недовършена история за развод.

Но какво се промени в този епизод?

Шебнем реши да доведе този недовършен процес докрай.

И на финала му каза: „Искам да се разведа с теб“.

Всъщност събитията, в които Арaс се намесва, започват отново да разраняват старите травми. Незавършените истории се връщат, потиснатите чувства излизат на повърхността, а миналото отново започва да определя настоящето.

Това е въздействието на Арaс върху семейство Акая.

Можем да разгледаме и думите на Шебнем: „Няма да простя и втория път“.

Когато Хакан я е предал с Нурай, това не е било просто изневяра в сексуалния смисъл на думата.

Той я е предал за втори път, като е скрил от нея истината за смъртта на Теоман.

Това също е било предателство.

## Какъв е бил истинският план на Хакан?

А защо според вас Хакан е предприел подобен план?

Според мен той е искал да постигне няколко неща едновременно.

Първо, да натрупа отново богатство и влияние пред очите на по-големия брат. Да си върне предишното материално положение.

И второ, да си върне семейството.

Искал е да направи онова, което не е успял да направи в миналото.

Но планът му не се е развил така, както е очаквал.

Какво всъщност е искал да постигне Хакан?

Това е моето тълкуване.

Мисля, че отстраняването на Теоман е трябвало да освободи Шебнем от онова постоянно напомняне за загубата. Да ѝ позволи да премине през периода на скръб и след това двамата отново да се върнат към себе си, към възможността да бъдат истинско семейство.

Възможно е Хакан просто да не е могъл да понесе мисълта да убие Теоман. Може би си е казвал: „Проблемът ми всъщност не е в Теоман“.

А по този начин щял да се отърве и от Арaс.

Разбира се, едва ли е очаквал Арaс да вземе оръжие и да предприеме подобен ход.

Същевременно Хакан е вярвал, че така ще успее отново да спечели Шебнем.

Между другото, сцената на финала много ме разсмя!

Когато го удари по главата, падането беше толкова продължително, сякаш цяло дърво се срутваше на земята.

Беше като комичното припадане в „Güldür Güldür“!

Както и да е, утре в 20:00 часа ще говорим за „Uzak Şehir“.

Чао, чао!
Виж целия пост
# 283
Да видим дали предположенията на  Мухамет ще се окажат истина.
Ще бъде интересно двамата братя да се окажат в центъра на борбата с голяма престъпна организация.
Да успеят да сринат тази могъща структура и да разкрият канала на наркотрафика... звучи ми малко фантастично, но не и невъзможно.
Достатъчно е сценаристите да разгърнат потенциала си и да ни предадат обективно предстоящите събития, без да се отклоняват много от основната идея. Да не забравят, че иде реч за "Все още на 17".





Виж целия пост
# 284
Тези са решили да разболеят децата мисля.




Нови кадри от снимачната площадка на 24-ти епизод на „Daha17“! Снимките се провеждат край морето! 👀🌊

Дали Арас иска да сбъдне съня, който е сънувал в болницата в 18-и епизод и в който са Лейла и Теоман?!


Видеото на Ати за Спотлайт ще дойде скоро надявам се тази вечер имаха вечеринка ама не е отишъл че е имал снимки.

https://x.com/hamsitavays/status/2117282573411840110/video/1

Армо , Чаан и Емре са ходили да гледат мача за който бях писала заедно.



Ако сравняват постоянно АрЛей с Ямира то вече има и едит с една от любимите ми двойки Ългаз и Джейлин за ТеоДен. Ех Ата много вряла супа има да изяде да стигне батко си Каан ,но има тоз потенцал да го направи.

https://x.com/symtksspecial/status/2117295836551909522/video/1
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия