Това, което казах, че високомерието си е съвсем нормално нещо, даже вътрешно, скрито да се смятаме, че превъзхождаме другите, то си е пак високомерие, макар и маскирано зад по-красива дума.
Есме добре го е описала, да, хора от различни социални среди почти никога не се разбират едни други.
Богатите имат всички недостатъци като всички останали - но при тях много подсилени са краските на алчността.
За да си богат и да останеш такъв трябва да си алчен, да си мнителен, да си подозрителен и много да внимаваш в картинката, защото има страшно много хиени, които те обикалят, за да разкъсат, откъснат каквото могат от тебе.
Трябва агресивно да охраняваш своето и постоянно да ламтиш да придобиеш чуждото - това е истинската основа на богатството, особено придобитото, не наследеното. За това сега са на мода старите пари, защото при тях алчността е по-заглушена, по-скрита, натрупването е голямо, харченето минимално и така изглеждат по-привлекателни за простолюдието.
Има голяма разлика между плутокрацията и старата аристокрация, в голямата си част обедняла, но пазеща свято своите традиции. При съвременните остатъци от старите родове, които се женят само по между си, общуват само по между си и имат цели набори от тайни ритуали, по-сложни от това да сте член на Масонската ложа.
Плутократите са по-изявени, по-шумни и по-агресивни. Но това е защото още се учат да пазят капиталите. И да ги задържат.
Есме добре го е описала, да, хора от различни социални среди почти никога не се разбират едни други.
Богатите имат всички недостатъци като всички останали - но при тях много подсилени са краските на алчността.
За да си богат и да останеш такъв трябва да си алчен, да си мнителен, да си подозрителен и много да внимаваш в картинката, защото има страшно много хиени, които те обикалят, за да разкъсат, откъснат каквото могат от тебе.
Трябва агресивно да охраняваш своето и постоянно да ламтиш да придобиеш чуждото - това е истинската основа на богатството, особено придобитото, не наследеното. За това сега са на мода старите пари, защото при тях алчността е по-заглушена, по-скрита, натрупването е голямо, харченето минимално и така изглеждат по-привлекателни за простолюдието.
Има голяма разлика между плутокрацията и старата аристокрация, в голямата си част обедняла, но пазеща свято своите традиции. При съвременните остатъци от старите родове, които се женят само по между си, общуват само по между си и имат цели набори от тайни ритуали, по-сложни от това да сте член на Масонската ложа.
Плутократите са по-изявени, по-шумни и по-агресивни. Но това е защото още се учат да пазят капиталите. И да ги задържат.
Например старите пари харчили минимално. Ми не, старите пари имат огромни разходи за поддръжка на активи - имения, изкуство, фондации, вложения скъпо образование.
Старите пари пет пари не дават за простолюдието. Те са на мода сред средната класа (високата, такава към която принадлежиш), която се стреми да им подражава и демонстрира т.нар. тих лукс. Простолюдието, масата, се чуди как да си плати “манджата и тока”.
Имаш и едно друга противоречие - да си богат трябвало вечно да ламтиш и да грабиш чуждото, да си агресивен и … там твоите си вълчи работи дето обичаш да ги пишеш. Това не е богатството. Това е фазата по натрупване на богатството, риска. Когато си натрупал богатството тогава ти трябва точно обратното - премерен риск, бистър ум и дори консервативна защита, а не агресивно и рисково заграбване.
Пък тия дето се женели помежду си и тайните ритуали. Смесваш кръвните аристократи и финансовите такива. Сама пишеш, че са обеднели. Тези “тайни ритуали” не са да си пазят капитала (те го нямат), а за да се пази изгубена социална каста. И ритуалите им не са сложни, а са си запазени само за тях на база произход.
Плутократите пък били си пазели парите и за това били шумни и агресивни - ми не. Шумни са защото искат да добият статус и да се легитимират, защото го нямат по рождение.
