По - богатите от вас впечатляват ли ви, дразнят ли ви?

  • 2 892
  • 100
# 60
Не ме дразнят богатите.
Имала съм един брой богата колежка, по-точно мъжът й е богат, нейната заплата беше същата като моята.
Богатите клиенти са си богати клиенти...
Останалите колежки и колеги все са били на моето положение, с дребни разлики. То и няма как да е иначе, заплатите са почти еднакви.
ЛМ има богати приятели, ама наистина богати. Но там е вече въпрос на стечение на обстоятелствата, късмет и труд. Всички са 'скрити лимонки" - обикновени дрехи, обикновена кола, нормално поведение.
Виж целия пост
# 61
Признавам си, че завиждам. Обаче обикновено не със злоба и не със сравнения сега що на мен така, на тях така. Всъщност , като ми минават такива сравнителни мисли, значи не им завиждам, а съвсем принципно се дразня. И по принцип се дразня за принципни неща, но хората ги приемат лично срещу себе си, защото те самите мерят с двоен аршин и смятат, че всички са така.
Виж целия пост
# 62
Благодаря Чуби за обстойното описание. Такива сме.
Виж целия пост
# 63
Нито се впечатлявам, нито се дразня. Аз съм много доволна от статуса си - стига ми да живея така, както ми харесва. Аз съм средностатистически човек със средностатистически възможности и потребности. Съседите, приятелите, колегите са като мен. Нямам склонност да гледам в ʼчинийкитеʼ на другите.
Виж целия пост
# 64
Всъщност, повече би ме подразнил човек с власт, който всъщност няма такава, преструва се или си превишава правомощията по неприятен начин,  мачкайки всички наоколо. Или очаквайки само заради поста му да му лижем подметките. Пък той си остава същия гъдулчо от вчера. Не стават всички са за шефове просто, освен ако не си пред дюнерджийницата и те питат за още сос.

Но пък и човек с наистина много пари, по-скоро би ме ме притеснил. Все пак такива хора са обект и прицел на други. Да не казвал, знаем всички какви новобогаташи има. Не искам да имам общо или дори да общувам с такъв човек. Да си гушка парите, дано го топлят.
Виж целия пост
# 65
Ето следната ситуация: главата ви гърми от  сметки, такси по отглеждането на детето, необходими са мед. прегледи, домакински ежедневни разходи и колежката до вас говори по цял ден колко й струват козметичните разкрасителни процедури в дермо-центъра, колко й излиза уикенд-спа почивката, колко плаща на гледачката на детето вкъщи, реално не се съобразява и не обмисля, че има много хора с доход многократно по-нисък от нейния и не си позволяват подобни глезотии. Обсъжда ежедневно колко е финансово зле, след като не може да си купи последна колекция от висша марка. Не се усеща колко е неадекватна.
Давам пример от ежедневието, бъдете откровени и чистосърдечни,"радват" ли ви такива лигавщини и глезотии?
Този ежедневен казус има два акпекта:
От една страна жената е неособено умна за да говори с цифри пред хората.
От друга страна теб те дразни, че не можеш да си позволяваш неща като нея.
Всъщност има и трети момент: очакваш от нея тя да не споделя тези неща, “да се съобразява” за да не ти нарушава спокойствието.
Слагам си ръка на сърцето и ти казвам, че би ме подразнила не с това, че си позволява повече, а с това, че не е особено умна да знае, че човек не назовава цифри просто ей така.
Това, че има, че може да си позволи, че го прави изобщо не ме интересува. Не ме влекат козметични процедури, а пък ако не мога да си позволя нещо проблема е мой, а не на хората, които могат.
Не се напрягай толкова за хорските работи.
Виж целия пост
# 66
Има и четвърти момент, сега се сетих. Колкото и да напира някой да споделя, няма да го прави, ако не е окуражаван. А хората как само окуражават, леле - искат да чуят още, да им се разкаже, да разберат подробности. И колкото повече искат, с толкова повече цъкания и възмущение после говорят - ей, значи, този/тази грам не се усеща.
Виж целия пост
# 67
Има и четвърти момент, сега се сетих. Колкото и да напира някой да споделя, няма да го прави, ако не е окуражаван. А хората как само окуражават, леле - искат да чуят още, да им се разкаже, да разберат подробности. И колкото повече искат, с толкова повече цъкания и възмущение после говорят - ей, значи, този/тази грам не се усеща.

Да, с тия подпитвания ама какво, ама защо...
Сетих се около история с приятелка. Всичките колеги я бутаха да си сменила колата, пък тя си й беше свикнала. Е, смени я по необходимост. Коментари обаче после, сещаме се.
Виж целия пост
# 68


Лично аз не познавам човек, който да не завижда на хората, които имат повече от него -
Аз завиждам на хора, които имат по-малко от мене. По-малко досадни задължения, по-малко ангажименти и особено - по-малко килограми, ей това последното си е за завиждане. 😀 Не че моите са много, ама защо пък да има и с по-малко.

Иначе,  сериозно,  за пари и материални блага не завиждам. Достатъчно си имам каквото ми трябва, не съм богата, но нямам и финансови притеснения. Не ми трябва да притежавам фабрика, банка, хотел,  за да живея по-добре, нямам такава потребност.

Нямам колеги, които да говорят по цял ден за сметки,  но ако имах, по-скоро би ме подразнило истински самото "каканижене" цял ден и това, че говоренето би ми пречило на работата, но не самата тема.
Виж целия пост
# 69
Съгласна съм с горното, за мен би било по-скоро натоварващо да имам повече от една къща, повече от една кола, повече от един телефон…
Виж целия пост
# 70
Аз не завиждам. И слава богу, защото имам доста приятели, които са с доста повече финанси от мен. То ако завиждах, да съм се разболяла досега от негативизъм. Имам приятелка (и тя богата между другото. Аз не съм богата), която няколко пъти ми е казвала, че завижда и че всички завиждат. Ами няма как да разбере, че има и хора като мен, които не могат да изпитват това предполагам ужасно чувство. Не завиждам и точка.

Някой беше написал в предните постове, че няма как да разбереш кой е богат и кой не. Има и още как! Особено ако сте приятели.
Ако отидеш за първи път на гости на новата си приятелка и установиш, че тя живее в 1,500 квадрата имение с 15 спални и 20 бани, което очевидно струва поне 5-10 милиона, няма как да се скрие.
Или ако родителите на дете в класа на твоето дойдат на събитие в училището с отделни коли - единият с Мазерати а майката със Сайбъртрак, ами пак се разбира, щеш не щеш.  
Честно казано, изпитвам дълбоко чувство на благодарност, че съм неспособна да завиждам.
Има хора, които ако живеят на подобно място или им се налага да се движат в подобни среди, а не са богати, след време придобиват комплекси за малоценност и даже се озлобяват. Моят извод е, че това се получава, защото завиждат.
Виж целия пост
# 71
Нито завиждам, нито се интересувам кой какво има. И за себе си не споделям. На сегашната ми месторабота само двама човека ми знаят имотното състояние. Тук повече хора са наясно, отколкото в реалността. Не обичам да парадирам с финанси и въобще да говоря за пари. Също така много уважавам такива хора, които имат, но не се хвалят.
Само ми е неприятно да слушам оплаквания от хора с които сме на почти еднакви заплати как им свършват парите и все нямат. Който не може да си прави сметката, няма. Никой не му е крив.
Виж целия пост
# 72
Хората завиждат и за нематериални неща. Завистта е съвсем отделна тема.

Относно включването на авторката за колежката, която се хвали за процедури и кое колко ѝ струва, това е просто проява на лош вкус. Истински богатите хора нямат нужда да споделят, че отиват еди-си къде, дали ще е почивка, козметик, процедура или друго. Както и не ходят с лого на която и да е марка, което вади очите.
Виж целия пост
# 73
Има една разновидност на богатите, която говори със снисходителност към останалите, все едно съчувствайки, а всъщност да им напомни къде са те и къде са другите. “Ох - аз горката ядох Филе Миньон за обяд”, (това е реално оплакване чуто с ушите ми) “ох аз горката изхарчих 24000 тази година за уроци за децата” (реално оплакване и числото е реално, не преувеличавам). “Ти не можеш да си позволиш да не работиш..” - (към друга жена която си има мъж и не си е парадирала доходите или спестяванията). И такива изказвания, просто са ми отврат.
Виж целия пост
# 74
Хората завиждат и за нематериални неща. Завистта е съвсем отделна тема.

Относно включването на авторката за колежката, която се хвали за процедури и кое колко ѝ струва, това е просто проява на лош вкус. Истински богатите хора нямат нужда да споделят, че отиват еди-си къде, дали ще е почивка, козметик, процедура или друго. Както и не ходят с лого на която и да е марка, което вади очите.
Като чуя някой да се хвали така, веднага ми става ясен. И да има кинти, е само временно положение. Истински богатите не говорят постоянни за пари, за харчове, кое колко струва. За парадирането вече е различно, но обикновено са някакви комплексирани ново забогатели без много умствен багаж. Истински богатите и с класа просто си им личи без да се налага да го изтъкват постоянно по един или друг начин
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия