По - богатите от вас впечатляват ли ви, дразнят ли ви?

Ще го напиша за последно. Какво работиш, какво си следвал, показват до голяма степен какъв си, какъв ти е вътрешния свят. А понякога и какво възпитание си получил. На работа прекарваме минимум 8 часа. И няма много общо с парите. Може би само за лекарите може да се каже. И пак има голяма разлика от ЛЛ до хирург.

Наистина, въпросът с какво се занимаваш е от основните за повърхностен разговор. Нищо специално. И чистачки познавам, които като работех в телевизия изкарваха 10 пъти повече от мен, та изобщо не става въпрос за пари като се пита с какво се занимаваш.

Да, вторите са почти без изключение цинични
(наблюдение от първо лице)

Лични познати, приятели, кой знае колко богати / далеч от моята черга / нямам.
Аз разбирам богати, в смисъл парите не се използват просто за показнo консумиране, а се преинвестират обратно в активи, обучение, бизнес ... останалите са просто хора с късмет, изкарали много пари.

Към истински богатите, особено на добре възпитаните и образовани, мога само да имам добри чувства, не им завиждам. Впечатлила съм се в един случай, когато децата в семейството бяха сложени на строга финансова дисциплина- нещо като изцепките на хипер богатите, че няма да дадат пари на отрочетата си, за да знаят цената на живота. Точно такава крайност, не знам доколко е оправдана.

Иначе, богатите , които познавам са клиенти на ММ, и една бивша моя шефка.
Хора, незаети с дребни битовизми, като с коя марка да се издокарат..., хора, които имат скъпи навици, но защото са свикнали на лукс, който винаги са можели да си позволят, а не защото са показни.

 Проблемът, тук в частност, е че някои от тях са богати, заради колониализма . Бившата ми шефка е такава.
Говорили сме по въпроса (макар да не съм черна , но все пак емигрант ), и ми е казвала, че като малка, и като израстнала в Африка, не го е осъзнавала. По-късно, си е наложила целенасочена обществено полезна дейност, нещо като опит да докаже на себе си, че не е от “онези“ , макар тя лично да не е притежавала роби (прислужници ги наричат в последните години на колониализма ).

Връщайки се в началото- по-богатите от мен, биха ми били пример, ако са много оправни в сътворяване на имущество.

Да питаш ,,С какво се занимавате,,-звучи нормално.
Но да питаш,,Колко ви е дохода на месец,,е невъзпитано и нахално.
Аз не бих отговорила на втория въпрос.

Е не то това е вече брутално. Но според мен ако мъжа интерес към жената е редно да и се представи какъв е и що е, а не да я разпитва като някакъв детектив.

Те ако всички се държаха както е редно, тая тема нямаше и 2 страници да запълни
Куци са си такива питания, независимо между мъж и жена ли са, но за съжаление не са такава рядкост... И не говоря за богаташи, мен трудно някой ще ме сбърка с такава но това не спасява от ничия простотия. Защото си е простотия да питаш някого, каквото и да си говорим. Трижди повече, в такава ситуация между мъж и жена, които почти не се познават. Малкото интерес който бях развила, изчезна на момента

Да, но за съжаление, това е най-разпространеният начин на опознаване. Сядат и започват да питат, да разказват за бившите си, да търсят съпорт. Много мразя въпроса "Кога беше последната ти връзка и защо се разделихте?" Колко ли човека ще споделят, че последната им връзка е била преди 10 години и са се разделили, защото са се скъсали от изневери, мръсни номера, пиянски изцепки, мръсни крака и чорапи навсякъде, нежелание да изслушват и да помагат...
Всеки ще измисли някаква връзчица, приключила през лятото по нейна/негова вина.

Мен ме дразнят, когато е очевидно несправедливо. Напр. връзки/ семейства от старите служби и т.н.

Аз пък се усетих, че завиждам на хора, които са имали дори по-малко от моите възможности, но са ги използвали по-разумно и са си направили добри пари, доходи, бизнес. Така започнах да се дразня на себе си, дълго време се чувствах изостанала...то все едно е някакво състезание! Но това беше, докато доходите ми бяха несигурни и нестабилни, особено около ковид времената, после се стабилизирах финансово и усещам, че са ми минали тия завистнически и раздразнителни настроения. Но пък развих едно, хайде да не кажа съчувствие, но разбиране към хората, които са забили в завист. Като по-млада бях твърде заета, хаотична и романтична, и не помня въобще някога да съм завиждала, но пък бях и наивно сляпа за завистта към мен.

Марабу,мисля, че си от хората, които твърде силно съдят себе си.
Имах такъв период, затова го разпознавам.
Няма общо валидна формула за успех.
А, и успех, не е общо понятие.