Пак това паническо разстройство!

  • 203 073
  • 791
# 180
Благодаря за посрещането петя0805. Радвам се, че само правиш опити да се отървеш от хаповете на първо време. Аз това за колата си го мисля от доста време и още преди 4 години изкарах курсовете, но ме скъсаха на изпита и се параноясах. Повече не съм се явявала. Но ще се явя, защото не издържам. Така като гледам тук виждам много идентични случаи с градския транспорт. Всъщност на мен ми се отключи ПР, когато в една жега припаднах в трамвая и се освестих сама на земята, а хората седяха просто и ме гледаха. На никой не му дремеше. Можете да се сетите сега какво е като се кача - хем страх от возенето, многото хора и жегата, хем усещането, за съжаление потвърдено, че на никой не му дреме.

Виж целия пост
# 181
покрай тази проклетия - намразих лятото. Мразя да е горещо. От жегата получавам пристъпи. Моля те - заради себе си - опитай отново със шофирането - убедена съм, че ще ти помогне!!! Hug
Виж целия пост
# 182
на мен ПР ми се отключи за пръв път - най-лошият ден в живота ми - във влака....И после по малко по малко - всички транспортни средства. Мразя да попадам в задръствания, не ходя на обществени места, където ще има много хора - кина, театри и т.нат. - много ми е трудно там - ходя пак, но с голямо навиване предварително сама на себе си... и т.нат. все познати неща за всички вас - нали момичета. Освен това искам само да допълня, че предполагам всички тук знаем, че няма да умрем на пристъп, но просто усещането е толкова ужасно, че само мисълта да се случи отново................ #2gunfire Доколкото знам това е болестта на крайно чувствителните хора. Интересно ми е - при вас определена случка ли според самите вас отключи атаките или някакво натрупване се е получило?
Виж целия пост
# 183
Аз съм с конкретна случка, поне така си мисля. В крайна сметка агорафобията и ПР са игра на подсъзнанието. Така че, това че аз го свързвам с дадената случка не значи, че не е възможно да си внушавам. Но наистина до преди това не съм имала проблеми. А сега - до работата едвам стигам, все гледам да пътувам с някой познат в тази посока, излизанията от града ги преживявам трудно, тази година се изнасилих да отида на море, на третия ден вече получих криза, и да не говорим как пътувах до Турция, докато свикна с мисълта, че отивам някъде, където ми е крайно непознато.
Виж целия пост
# 184
С натрупване на много негативни емоции Mr. Green
Сега се дебнем с паниката обаче аз #2gunfire всички страхове
С годините по-лесно го понасям  newsm78
Виж целия пост
# 185
С годините наистина става по-лесно - просто се учим да контролираме страховете си, но за съжаление не мога да обявя пълна победа над тях. За съжаление отказвам служебни пътувания в чужбина, непознатато ме плаши. При мен много негативни емоции, много дълго време - това е причината. Аз съм на 30 - от 2000 година съм с това чудовище. Вече 8 години - мога да кажа, че съм много по-добре от преди - въпреки всички ограничения, които си налагам. Добре съзнавам, че всичко е подсъзнание и крайно се ядосвам, когато някой, който не страда от това ми казва - ами внушаваш си бе Петя.....Олеле...Сякаш аз не знам, но така е... който не го е изпитвал не може да го разбере. Бих се радвала да познавам някого лично с такъв проблем. За да може просто да се срещна с някой, който знае за какво говоря Simple Smile
Виж целия пост
# 186
Защо не си направим среща? Примерно в парк, предвид непоносимостта ни към претъпкани заведения Simple Smile
А между другото срещате ли опора или крайно неразбиране от близки хора, приятели?
Виж целия пост
# 187
много бих се радвала да се срещнем. Аз съм от Добрич, ръководя рекламният отдел на мебелна фирма. Най-вероятно ще съм в Сф октомври месец - на Светът на мебелите, но още не е сигурно, че имам и други задачи тук. А относно близките - разбира се - всички казват, че ме разбират и те наистина се съобразяват с мен. Толкова съжалявам, че ги подлагам на всички мои "капризи" както ги наричам аз, но... Sad CryРазбира се - те не могат да си обеснят защо изведнъж ставам ужасно припряна и бързам да изляза от някоя стая или пък защо винаги преценявам предварително откъде ще ми мине пътят. Винаги трябва да го познавам, за да съм спокойна. Да знам "откъде мога да избягам...." Объркана работа...Но наистина много ще се радвам да се запознаем момичета Hug Hug
Виж целия пост
# 188
На мен голяма част от познатите ми го приемат като лигавщина - "Е, какво толкова има в това да се возиш в автобуса, егати принцесата"
ПС: Значи можем да организираме някоя разходка, стига да има желаещи. Примерно в Южния парк, на някое капанче, не че има много там де, или пък да си вземем одеала и да седнем на някоя поляна. Стига времето да го позволява. Пък и форумките с кученца могат да ги вземат. Ей, тоя парк големи предимства имал.
Виж целия пост
# 189
ами много хубаво си казала, че са ти познати... приятелите винаги ще те разберат... Няма да им обръщаш внимание  Peace А относно срещата - наистина много ще се радвам, ако успеем да се организираме повече хора. Надявам се само да успея да стигна до Сф Laughing Ако ли не - срещите във форумите остават винаги и всеки ден Laughing
Виж целия пост
# 190
Аз също бих дошла на срещата стига да има кой да ме докара,защото с градския в никакъв случай няма да мога да дойда.
Виж целия пост
# 191
Не се ограничавайте така , не позволявайте на паниката да ви лишава от свобода.
За да преодолеете страха си трябва да се сблъскате с него и тогава ще се почувствате по-силни!
Виж целия пост
# 192
Денидг, много хубаво звучи, ама е трудно за реализация. Не знам дали пишеш от позицията на човек, който се  е преборил. Тогава със сигурност ще знаеш, че не е лесно. Или пък от позицията на страничен наблюдател, който не може да съди за ситуацията, защото не е изпитал емоцията.
Петя и Малинка, ще набираме хора значи. Петя, сподели кога ти е ангажимента в София - в началото или края на октомври?
Иначе моето предложение го казах - Южен парк, полянки, птички, кучета, деца, пържени картофки.
Виж целия пост
# 193
Момичета,пия Ципралеса 20 дни,но от време на време пак ми прилошава и не са изчезнали мислите за възможна ПА.Е,по-редки са,но дали с течение на времето ще изчезнат?Вие какво мислите по въпроса,особено тези ,които са пили Ципралекс?Поздрави!!!!
Виж целия пост
# 194
Изложението, на което ще присъствам, но не зная точно кои дни ще е 22-25 октомври. Като понаближи времето ще се разберем допълнително дали въобще ще е възможно. Heltah - все едно аз съм отговорила на denigd. Взела си ми думите HugЩе трябва значи да разпитам къде е този Южен парк....Хмм.... Grinning . А ти Есил - по колко пиеш от Ципралекса и как се чувстваше в началото, когато започна да го приемаш?  Лекарят ти колко време ти каза, че най-вероятно ще го взимаш - знаеш ли? Не че може точно да се каже - доколкото чувам някои хора го пият мнооооооооооого дълго време. За да бъда честна - казват, че ципралекса е най-изчистеният антидепресант, но все пак.... си е антидепресант. При мен не мога да кажа, че подейства, дори напротив, но и аз си бях виновна. Това не значи Есил, че при теб няма да се получи. Въпросът е да вярваш и да имаш надежда, че това ще се случи. В противен случай...знаеш...Стискам ти палци и те прегръщам! Пиши как се развиват нещата с теб и Ципралекса. А....И МОЛЯ НЕ ГО СПИРАЙ РЯЗКО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!!! Аз направих такава грешка - ужасно е!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия