Пак това паническо разстройство!

 - Зависи, не всеки иска да бъде веднага освободен от Страданието по загубата на толкова близък човек, но имайте предвид и Проекцията на състоянието Ви върху близките, тревожноста от лоши новини, при всяко звънване на телефона и т.н.

Ето ви един материал писан от психотерапевт:Прочетете го внимателно

Паническото разстройство, познато още като паническа атака или паник синдром се характеризира с разнообразни симптоми, различно проявени при различните хора, в основата на които стои нервно-вегетативна дистония (по-често или по-рядко повтарящ се преходен дисбаланс на вегетативната нервна система). Честотата с която се проявява е един случай на 75 човека. Най-често срещаните симптоми, които настъпват неочаквано и без предизвестие и са придружени от наглед непреодолимо чувство на страх са: учестено сърцебиене (т.нар. галопиращо сърце), затруднено дишане (чувство, че “не можеш да си поемеш дъх”), страх, достигащ до ужас, който почти ни парализира, замаяност, виене на свят, гадене, обилно потене (особено често на дланите), треперене, болки в гръдния кош, респективно в областта на сърцето, топли вълни, минаващи през тялото или тръпки на студ, изтръпване на пръстите на ръцете и краката, неудържим позив за дефекация и т.н. Целият описан синдромокомплекс може да съдържа един или няколко от изброените симптоми и обикновено се придружава с чувството на страх, че ще умрем , че ще полудеем или че ще припаднем на обществено място и ще се изложим.

Изброените симптоми са класическите признаци на реакцията “борба или бягство”, която възниква, когато човек се чувства застрашен или е в дистрес. Разликата е, че паническата атака възниква сякаш от “нищото”, при напълно невинни ситуации, понякога и по време на сън. Панческото разстройство не е животозастрашаващо състояние,няма човек,който да е умрял или полудял от него.Социалномедицинското значение на този тип разстройство е, че може до голяма степен да влоши качеството на живот. Има пациенти, които трайно се затварят вкъщи, отказват да излизат без придружител и да напуснат населеното място (понякога и квартала) в който живеят дори и за час, спират да ходят на работа, да излизат с приятели, стават тотално зависими от присъствието на един или повече близки хора, започва едно постоянно обикаляне на лекари, медицински заведения, в по-лошия случай и екстрасенси, като всичко това води до трайна десоциализация и задълбочаване на проблема. Човек става доброволен затворник, като оковите и ограниченията, които си поставя са в неговия собствен ум.

Добрата новина е, че паническата атака е напълно овладяемо състояние с добра прогноза и висок процент на позитивно повлияване и успеваемост с помощта на психотерапията. В моята практика съм имал десетки пациенти, които се освободиха от страха си от тези симптоми и се завърнаха към нормалния си начин на живот.Напълно по силите на по-дисциплинираните и волеви хора е да се справят и сами. Вие сам сте разбрал механизма, по който се повлияват тези неприятни симптоми: “най-изумителното е, че понякога веднага след като се успокоя,че нищо реално ми няма,симптомите изчезват от само себе си!”. Ето това е разковничето и правилния път за борба с проявите на паника – управляване или както стана модерно да се казва напоследък “мениджмънт на стреса”. Най-важното нещо, което трябва да запомните е , че всички изброени прояви на паническата атака са симптоми на генерализирана тревожност и безпокойство зад проявите на които се крие осъзнаван или неосъзнаван хроничен стрес. Има различни подходи за повлияване на паническото разстройство. Докато психиатрите използват медикаментозна терапия, целяща потискане на симптомите, трайния ефект от която е спорен, психотерапията и управлението на стреса целят да научат пациента как да се справя сам със симптомите, да ги контролира, когато те се проявят и да предотвратява появата им с постоянно и целенасочено намаляване на чувството на безпокойство. От казаното до тук можем да изведем и основните насоки на самопомощ, които може да приложите в ежедневието си:
1. Учете се постоянно да елиминирате чувството на тревожност. Намаляването на това “фоново” състояние ще намали и проявата на паническата атака. Това особено добре се повлиява чрез автогенен тренинг или хипнотерапия.
2. Открийте “източника” на проблема, причината за това безпокойство и ако може елеминирайте дразнителя от живота си. Често например промяната на работата (ако тя е споменатия дразнител) води до драматично подобряване.
3. Когато възникнат симптомите дълбокото, бавно дишане (което от своя страна повлиява вегетативните реакции) и последващо отклоняване на вниманието от тях водят до по-бързото им изчезване. Сам сте се убедил, че в такива случаи “симптомите изчезат от само себе си”. Всъщност фобиите, които се развиват са резултат не от обективни животозастрашаващи състояния, а страх, че паниката ще се появи отново.
4. В случай че не може да се справите сам може да потърсите специализирана помощ на психотерапевт.

Ето ви още материал,копиран от друг форум.Ще се радвам,ако мога да успокоя по този начин много жени.И да се надявам,че ще успеят да се справят и сами.Защото е възможно.Не обръщайте внимание на хора,които ви казват,че това е сериозно заболяване.Няма такъв филм.Всичко е в мозъка ви.Ако го проумеете,и ПР ще си отиде само.

ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО:

ТОВА, ОТ КОЕТО СЕ СТРАХУВАТЕ НАЙ-МНОГО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ!

Паническата атака е ужасяващо и плащещо изживяване, но то по никакъв начин не е опасно. Паническото разстройство всъщност е напълно нормална реакция на тялото, която обаче се появява БЕЗ ПРИЧИННО.

Например, когато ние чувстваме, че нашето оцеляване е застрашено по някакъв начин, както всички бозайници, ние имаме реакцията - бий се или бягай. Тази реакция произвежда внезапен приток на адреналин, съпътствано с усещането за тревожност и паника и силната нужда да избягаш от дадената ситуация.

Интересно е, че всъщност именно тази реакция би ни помогнала да оцелеем ако сме поставени в действително опасна ситуация.


Приливът на адреналин и последващото засилване на кръвообръщението повишават нашата сила и усещането ни за опасност. Тази повишена "осъзнатост" за опасност може да доведе до най-различни усещания: прилошаване, хипервентилация, сърцебиене, объркване, усещане за липса на контрол, усещане за нереалност, треперене, изпотяване и др.

По време на паническа атака , нашето тяло преминава през същите физически процеси, все едно е изправено пред реална опасност. РАЗЛИКАТА Е, че макар да се чувстваме в опасност, НИЕ ВСЪЩНОСТ НЕ СМЕ. И това, което преживяваме, самите атаки, за които всъщност няма обективна причина, всъщност още повече усилва усещането за тревожност.

Поради тези усещания на паника, често хората си "измислят" причина ,с която да обяснят пристъпите си.
ЗАПОМНЕТЕ, ЧЕ НА НИКОЙ НИКОГА НЕ СА СЕ СЛУЧВАЛИ СЛЕДНИТЕ НЕЩА В РЕЗУЛТАТ ОТ ПАНИЧЕСКА АТАКА:


"ПОЛУДЯВАМ": Никой с ПР и ТР никога не е "полудял". На практика, именно защото осъзнаваме, че имаме паническа атака е още един индикатор, че не полудяваме! "Лудите" хора губят връзката си с реалността. Хората с тревожностни разстройства са напротив - твърде много в реалността. Ето защо хора с ПР или ТР НИКОГА не полудяват.



"ЩЕ ПРИПАДНА ": Временното прилошаване кара хората с ПР да си мислят, че ще припаднат. Това е НЕВЪЗМОЖНО , защото по време на паническата атака, нашето сърце бие по-бързо и кръвното налягане се повишава. При това положение физически е невъзможно да се припадне. Когато някой човек припада то е съпътствано с рязко спадане на кръвното налягане.



"ПОЛУЧАВАМ ИНФАРКТ": Когато сърцето започне да бие по-бързо и хората имат усещане, че то прескача , те понякога се страхуват, че ще получат инфаркт. Първо, човешкото сърце може да бие с ускорен пулс доста продължително време без това да доведе до никакъв здравословен проблем. Макар да усещате стягане в лявата част на гръдният кош, има много РАЗЛИКИ между инфаркта и паническата атака. По време на истински инфаркт, първият симптом е смазваща болка вътре в гърдите, която не престава. По време на паническа атака вниманието е фокусирано върху ускореният пулс. ("Мога да чуя пулса си в ушите си"). Хората, които получават панически атаки НЯМАТ проблеми със сърцето. Истинският инфаркт предизвиква такава вътрешна болка, че хората дори не могат да стоят на краката си и падат. Хората, които получават инафаркт НЕ чуват собственият си пулс , а и не им пука за него. Защото единственото, което усещат е супер силна болка.


"ЩЕ СПРА ДА ДИШАМ И ЩЕ СЕ ЗАДУША": Понякога при пристъп на паника, се учестява дишането (хипервентилация) и поради това си мислят , че ще се задушат. Това е невъзможнозащото вие не можете да припаднете и да се задушите. Задушаването е невъзможно по време на паническа атака. Когато се успокоите, и тялото възвърне правилните пропорции на кислород и карбон ще отшуми и този страх.



"ГУБЯ КОНТРОЛ": Понякога е възможно да ви е страх, че ще загубите контрол, че ще направите нещо глупаво на публично място, или пък че ще извикате линейка и ще отидете в болница без да има причина за това.За някои хора, усещането, че могат да загубят контрол "доказва", че са "луди" и трябва да бъдат заведение в психиатрия. Всъщност, именно фактът, че си мислите, че можете да изгубите контрол, гарантира, че това е невъзможно. Хората, които наистина губят контрол не осъзнават този факт и дори не си и мислят, че всъщност са изгубили контрол над себе си.

Макар мислите и усещанията при ПР и Тр да изглеждат напълно истински, те са просто реакция на вашият мозък. Част от ефективното лечение включва осъзнаването на този факт и бавна промяна на начинът на поведението. Друга основна част от лечението е да се обхване емоционалният момент - да се успокоите и така тревогата и паниката нямат да имат друг избор освен да изчезнат.


Активната когнитивно/поведенческа терапия в доста случаи е една от най-успешнител По принцип няма смисъл да се дълбае назад в миналото към случаят, който е провокирал паническата атака. В действителност, колкото повече анализирате вашият проблем, толкова повече той ще се задълбочава. Вместо това, фокусирайте се върху подобряване на настоящият си начин на живот , така че бъдещето ви да е изпълнено с по-малко тревоги.

Днес, паническото разстройство се лекува успешно. Активна когнитивно-поведенческа терапия , плюс силна мотивация и упоритост от страна на пациента са едни от най-важните елементи на успешното лечение.

-- Thomas A. Richards, Ph.D.,
Psychologist/Clinic Director

Благодаря ти за статиите, но както каза и моя психиатър - твето състояние го има само в учебниците написано, аз за 30 години не съм срещал такъв случай
Тези неща не ми помагат на мен, ПР се проявява по 3,4 пъти на ден и не мога да избягам...

Evana


Управляване или както стана модерно да се казва напоследък “мениджмънт на стреса” е нищо повече или по-малко от Потискане, или образно казано, "замитане на боклука под килима", вместо пълното му изчистване.

- нервно-вегетативната дистония не е в Основата, а следствието на Паническата Атака, а тя не е нещо което може да се пипне или види под какъвто и да е микроскоп, тъй като Психиката, мислите са невидими... Освен това е и индивидуално при всеки отделен индивид.

 Сигурно всеки знае за случай на пълно побеляване на косата - от корена до самия връх!, буквално за часове, след мн. силен психо-емоционален Стрес. Невидимото, мислите се материализират за броени часове...

Абе Александър,спри да плашиш хората!

Това,което си ме цитирал,не са мои измислици,а на хора занимаващи се, не с хомеопатия,а с Пр и други такива психични състояния.Едното е от известен психотерапевт,а другото е от -- Thomas A. Richards, Ph.D.,
Psychologist/Clinic Director

Сигурно, ти знаеш повече от тях!

мили момичета, не мога да не се включа по темата, попаднах случайно, но съм все пак психолог за бога!моля ви, НЕ пийте антидепресанти БЕЗ да са ви предписани и БЕЗ да взимате едновременно успокояващи /казано на популярен език/ напр. ривотрил!но ВНИМАНИЕ ривотрила формира много бързо фармакологична зависимост! те се започват постепенно и се спират постепенно. ЗАЩОТО антидепресанта грубо казано стимулира т.е. повишава всичко и тонуса и тревогата и без да го потуши нещо вечерно време, се натрупва тревога и паниката ескалира и така може да се стигне до много по-сериозни състояния, не желая да плаша никого! за това МОЛЯ ви, само по лекарско предписание и под лекарско наблюдение! а ПР е бич за планетата, изисква по продължително лечение и да! задържително психотерапия за откриване на причините за депресията, тревогата и страховети но най-вече за преодоляването им!но няма страдание което да не намери своето облегчение, така че "Щом водата стигне брадата - ГОРЕ ГЛАВАТА!"стискам ви палци и успех, има надежда и има лечение, само трябва малко обич към себе си и постоянство

Добре де,
Александър
изчетох всичко до тук,но не мога да разбера ти мнение имаш ли по този въпрос?!
Лекува ли се според теб това състояние и как?
Хомеопатия?
Или твърдиш,че лечение няма и всеки си го носи до края? Или се усложнява?
Обърках се съвсем

ОК
Приемаме,че си работила с такива хора и имаш опит,поостани малко във форума и давай от време на време надежда и напътствие

 
Еееее,ти пък и филми взе да разправяш
Това, може да се получи, само при силно емоционален стрес от нещо видяно или преживяно на моментта(и то изключително рядко).Но не и при ПР
 Айде ся,като не сме хомеопати или други специалисти, не значи,че "доматите с колци ги ядем"

браво евана, само така! то специалистите - аз за себе си го казвам, да не се засяга никой друг, моля, просто сме по-крутоазни ли, претенциозни ли, та сме се морили да докопаме дипломи, не е друго напълно подкрепям увереността във всеки от нас, че притежава достатъчно мъдрост и сила и воля да се справи сам или с мъничко помощ! а за дипломите ни се сещам за разговора с една вещица от книжка на Тери протчет "Как ще познаеш вещицата? Ами по шапката!"разбира се,  специалистите сме с дипломите, останалите са просто мъдри и скромни хора! 

Не съм пробвала да се лекувам с хомеопатия до сега и не мога да дам мнение! Нека не превръщаме темата в спор хомеопатията помага ли или не - явно на някой им помага. Дори да подейства като плесебо и това да му помогне!
Нека пишем за това как сме го преодолели!
Появява ли се пак и защо?!
На кой какво му помага и така....
На мен лично ми помага всичко, което споделяте!

Evana,  благодаря за материала,беше много полезен !

Наоми,на мен знаеш ли кое ми помогна ? Обаче не ми се смейте......Ами аз започнах да ходя на танци.В ритъма на танца забравях за всяка моя несполука,болка или криза през деня,запознах се с много хора и някак си се почуствах полезна.Освен това и много работя през деня в офиса което автоматично изключва всякакви мисли и депресивни състояния...И установих ,че само когато съм спокойна и няма какво да правя,изпитвам паника.Когато се занимавам с нещо обаче,нямам време за паники.Това при мен обаче,при другите на знам как е.
Обещала съм си да опитам къде с моя помощ,къде с помощта на хомеопатията,психотерапията,позитивното мислене и танците,да се преборя с това състояние.
 

няма да ти се смеем разбира се!
Това е чудесен избор!
Аз се опитвам да намеря време да спортувам. Намирам бягство и като чета книги... последните 3 години все не намирах време ,а ми е любимо занимание. Даже да ви кажа,/ но да не ми се смеете и на мен! /;-) ... като усетя,че ме стягат гърдите и започвам да дишам тежко си казвам "Абе мани я тази паника, мисли си за героинята от нкигата дали ще и се случи еди кое си....... и почват едни фантазииииииииии
Вечер, когато съм с детето също рядко ми се случва-все се занимаваме с нещо освен ,когато нещо ме вбеси много
През деня ,когато имам работа също забравям ... друг път ако имам много ангажименти и пренапрежение ме подгонват лудите.....
Споделяйте и вие сега!
Евана разкажи ти как се отърва от това нещо!

Аз съм го разказала в предишните си постинги!
Само,че не споделих(просто реших да ги спестя там) какви и колко време ми бяха кризите.
Но сега ще ги напиша,за да видите за какво става дума.За да няма някой,който да си помисли:е,тя не е била толкова зле.За това, така говори!
По време на криза,получавах силно сърцебиене,задушаване,треперене.Страх ме беше да стоя сама у дома.Имах чувството,че ще умра,защото никой няма да е до мен,ако получа криза.Страх ме беше да излизам навън(дори и с друг човек,а не пък сама),защото си мислех,че ако получа криза,ще припадна и ще стана за резил на хората. Абе пълната програма на ПР!Имало е случаи, по няколко пъти на ден да получавам кризИ.Като отшуми кризата,си оставах замаяна и с невъзможност да си поема въздух.И това е продължавало дори и по един месец.Ходя като пияна и дишам като риба на сухо.Направо ад!Тези продължителни състояния ми бяха най-тежки.Денонощно ми беше замаяно,денонощно не ми достига въздуха
Имаше дни,когато отшумява,но след някой ден пак се връща.Айде пак няколко седмици ад.Нито можех да си гледам адекватно детето,нито нищо.
И пак казвам:Да ми е жива и здрава личната лекарка.Без нейна помощ,нямаше да се справя. Просто ми доказа и втълпи,че аз съм напълно здрава и млада жена и че от това състояние ПР,нищо лошо и фатално няма да ми се случи.Абе с две думи:наля ми го с фуния в главата. Тогава нямах нет.Ако имах и бях информирана, какво точно представлява, нямаше толкова да се притеснявам.Материала,който съм копирала,съм го чула и от нейната уста, преди 5 год.Много добра и начетена жена.Искаше жената да ме изпрати и на психолог на "4-ти километър"Само и само да ме убеди в правотата на думите си.Но аз тогава глупава и зелена,се инатих,че щом като не съм луда,няма да ходя.Може би ако бях отишла,по-бързо щях да се излекувам.Но има едно НО.Може и да беше обратното.Да попадна, не на когото трябва и да ме "лекува" с месеци,ако не и години.
Няма да се повтарям,как е действала.Отначалото, пиех антидепресанти и успокоителни.После ги зарязах.Видях,че няма смисъл.За мен те нямаха ефект.
ОСЪЗНАХ,ЧЕ ТОВА НЕ МОЖЕ ДА МИ ПРИЧИНИ НИЩО ФАТАЛНО.
После започнах работа.След работа се записах да ходя на аеробика.После грижи по детето и семейството.И така,лека по-лека, кризите започнаха да се разреждат.Накрая съвсем отшумяха.Вече 5 год.нямам(да чукна на дърво)Ама 5 год. са си голям период,така,че имам се за излекувана
Забравих да спомена,че дълго време не излизах навън без успокително хапче.Просто фактта,че имам нещо под ръка,ако получа сърцебиене  навън,и имам нещо което ще го овладее веднага,ме успокояваше много.За една година 1 или два пъти се наложи да пия половин лексотан. И то, когато съм си забравила хапчетата,точно когато установя,че не съм ги взела с мен,тогава ми се получаваше кризата.Значи всичко е в главата.Убедих се!
Е,това е от мен!Надявам се да съм ви била полезна