МНОГОДЕТНИ МАМИ 17

    Лилибон,знам колко ти е кофти,да бъдеш предадена и неразбрана от собственната си майка,аз така бях горе долу и за трите,та последният път и го сервирах по телефона,с думите-Ще ставам за трети път майка,и когато го приемеш това,може да ми се обадиш...е скъса се да звъни още на другият ден,и сега търчи по бебо,тя го гледа докато съм на работа,но тази болчица,някак още не е отшумяла напълно.Понякога се бъхтя толкова,дори със съзнанието че се опитвам да се докажа пред нея,но не мога да се спра...Това е не защото не ни обичат,а защото така са възпитани.Но щом ние не сме като тях,си мисля че някога,някъде тайничко дори от самите тях си,са ни предали надеждата за свобода,и силата да се борим,да обичаме,и да отгледаме всичките тези страхотни деца.И затова вътре в себе си се гордеят с нас.Сега мисли за бебчо,и всичко хубаво свързано с него,пък нещата ще се наредят!

A пък аз си мислех, че съм родила големи бебета .
Като ви гледам вас...аз май се нареждам на опашката - само едното ми е над 4 кг - Александър 4.350. А пък третото с неговите 3.550 кг си е направо дребчо.
Знаете ли, не знам дали съм споделяла и сега да си кажа: И трите ми деца са родени нормално, но още  първото раждане беше много тежко ( не че има леко раждане). След раждането получих много голям кръвоизлив, едвам го овладяха, докторите се изпоплашиха, че... И така де - препоръчаха ми да не раждам второ, защото първия път едвам ме спасили, а обикновено тези неща се повтаряли. Аз обаче много исках да имаме поне 2 деца и се реших и на второ. След като при второто раждането проблемите се повториха и след различни интервенции, кръвопреливания и т.н. все пак се отървах на косъм, докторите ми казаха изобщо да не си и помислям за трето. Да обаче... един ден се появи чертичката на теста за бременност. Пък и ние винаги сме искали да имаме поне 3 деца, макар че се бяхме примирили с мисълта, че ще останат 2. И така решението го взехме разбира се след консултация с лекари ( не сме чак толкова безотговорни), пък и аз бях абсолютно убедена, че всичко ще бъде наред, просто имах някакво предчуствие. Така се роди и Борко и въпреки усложненията и при третото раждане, както виждате съм жива и много, много щастлива с децата си. За четвърто обаче няма да рискувам. Това е накратко.
Не знам как ми дойде да го разкажа, дано не съм ви досадила. Понякога рисковете си заслужават и аз не можах да се сдържа - толкова исках да имам голямо семейство. Хубаво е да виждаш как мечтите ти се сбъдват.

В последния миг - ЖИВИ И ЗДРАВИ РОЖДЕННИЦИТЕ! Да бъдат прекрасни и достойни българи!

Мили мами, благодаря на всички ви за прекрасните пожелания по случай рождения ден на моя сладък Дани 

Днес празнувахме семейно - детето беше много доволно пък макар и само 5-мата на рождения му ден. 
Официалното празненство с приятелчетата ще бъде на 3.06 - двоен рожден ден за Дани и Мони 
Тогава ще има веселба с повечко деца 

Честит 1-ви рожден ден на Габриела на hatchi и честита 1-ва петилетка  на Цвети на danisport. 
Много здраве, усмивки, безгрижно детство и безброй весели игри на двете Принцеси! 

А за кг на новородените направо ме смаяхте...
А как преминаха ражданията?
Всяко следващо беше ли по-лесно и по-безболезнено или не?
peti82, имаш ли личен гинеколог или си раждала при случаен такъв? Прости за любопитството 

Мамо Цоцоланке и аз моите ги раждам мънички, ако трябва да ги сравнявам с тези над 4 кг 
Дани се роди 3 350, Ива 3 150, а Мони 3 100 - а се разкъсвам до ушите направо 
Ако трябва да родя 4 кг бебе  - бая зор ще видя...

Лека нощ! 

ЧРД на Габито и Цвети! Безгрижно детство, милички дечица!
Изпита ми е на 12.06. - Уча като бясна, но....

Честит Рожден Ден и от мен със закъснение.
При мен най-лесно беше първото раждане,второто много зор,трето много болезнено.И трите пъти,рязана и шита.Каго млада се възстановявах бързо,но сега ми трябваше повече от 6 месеца и все още имам един проблем,даже два,които незнам кога ще отшумят.
Весел и слънчев ден на всички,най-вече на именици!

Честит рожден ден на Габи и Цвети! Желая им щастливо детство, с много игри и весели приятели, много радост и обич!     

Хела, ти си направо герой! Много малко хора биха дръзнали да си преследват мечтата, когато животът им е пряко застрашен!    Ама пък са ви едни бонбони и тримата! 

Като сме почнали на тема раждане (която в момента силно ме вълнува) да споделя, че първото ми раждане трая 4 часа и завърши с 2-3 шева, а второто - около 2 часа от първото усещане за контракция до появата на бебка, никакви шевове. Та се надявах третото да е в същия стил, затова и се престраших.  Е, скоро ще се чуе. 

Честит празник на всички рожденици!
Да са живи, здрави и много щастливи!

Тези дни бях доста заета и съм изпуснала някои радостни събития, но, макар и на патерица, пожеланията ми са от сърце!

радеток, това предложение за сайт много ми харесва! Много е жизнерадостно и атрактивно! Мисля, че е подходящо за нас.

Варненки, надявам се, че ще си изкарате весело на срещата - както обикновено. Хайде и да помислите за регионален координатор, става ли?

хела, шапка ти свалям! Искрено ти се възхищавам на смелостта и решимостта! Но резултатът определено си струва! 

Момичета, ако някоя от вас иска да сподели още рецепти, а не е успяла в предишната тема, да ми ги праща на лични - ще бъдат включени в книгата.

Лилибон, стискам ти палци всичко да мине добре, раждането да е леко, а вие с бебчето да се приберете бързо вкъщи. А на майка ти ще й дойде акълът, не бой се.

Здравейте мили мами! Благодаря и от името на сина ми Райко за топлите поздравления по случай рождения му ден! Вчера той стана на 18, вчера беше и абитуриентския му бал. Ей, бях толкова щастлива, пожелавам на всички само радости. сега вече ще мога да бъда и по-активна тук, във форума, но първо сядам да изчета всичко.
Лек и хубав ден на всички!

Всички са нормално родени, нямам нито един шев
Първото и второто не че бяха трудни, но много се проточиха във времето.  Трето по-бързо се излюпи, но бях на системи и беше доста по-болезнено.

А близначките най-лесно се родиха, но не спирам да повтарям, че раждането ми мина по най-прекрасния начин, защото настоях да ме оставят да се движа през цялото време, да се разхождам, ставам и клякам така както си го чувствах за подходящо в момента...Болките са много по-поносими така, не се губи усещане за реалността и разкритието се ускорява по естествен начин под тежестта на бебето.

При мен и трите раждания бяха със секцио. Всяко беше различно, но най-неприятно беше третото. Заслужава си обаче да се преживеят всички несгоди. Сега се радвам на най- прекрасните деца.
Днес Бори си взе свидетелството за първи клас, както и грамота от директорката за отличен успех и примерно поведение.  Сценарият беше добре замислен, но госпожата малко обърка нещата. Беше ни дала списък за коя игра колко награди ще има, а започна да вдига повече деца за състезанията. Когато и казахме, че е дала други бройки, тя реши че няма да дава на никой награда. На следващото състезание пък вдигна по-малко деца и така останаха много награди и разочаровани деца. Имаше едно момиченце, което го вдига 4 пъти, а други деца така и не успяха да участвуват никъде. Накрая когато свърши тържеството, реших да раздам каквото е останало на децата които не получиха нищо. Все пак празникът е за всички.

Браво, Вълшебна! 

Има мами от тук пишещите,които бяха запознати с моите неволи,че децата няма да имат празник послучай 24.05....Бях пуснала и такава възмутителна тема да питам - наистина ли само аз имам приятни спомени от 24.05. и не си струва този ден да се празнува,защото другите не го уважават...

На импровизираната родителска среща аз бях основен мърморещ и няма да казвам,че в класа на Рая никой не ме обича.....Претенциозна, капризна, имаща все забележки и какво ли не още...Аман от селения! Вие сте запознати с част от проблемите ми, нали? Но.....Днес Рая ми носи бележка,че утре в 9ч ще имат тържество.....Тя има кратко стихче....

Та поредното доказателство,че от мърморенето има полза! След мини тържеството ще ходим да се черпим...Хич не ми се ходи, но ще уважа останалите и смятам да не остана много,а да си направим една хубава разходка с децата(дано не вали )

За ражданията аз друг път ще пиша...Но определено на никой непожелавам последните ми 16 дена,които имах с Йоан...Накрая не вярвах,че съм родила!Беше кошмарно!

  Цоцоланке,и ние нямахме тържество,и дори класната им била казала,да носят цветя,но без родители,щяла да им раздава свидетелствата. Хубаво,ама то мойто синче затова ли цяла година се мъчи,и се тормози,над огромните домашни?!Да им хвърли свидетелствата,пък и на сладкарница щяли да ходят,че хубаво да ги омачкат и оцапат! Обаче аз взех подкрепления-бабата,гони вече 100кг.,колоритна личност,и право при госпожата.Ама сме се издокарали всички като за празник.Пък явно не само аз отказах да си пренебрегна детето,щото там стълпотворение,от възмущаващи се майки...Та нахлухме ние,и си изпросихме даже една вдъхновяваща реч,колко много ги обичала,и как отлично са се справили...После много снимки...Много цветя...Много щастливи бъдещи второкласници...Много черпене беше.Чак и за баткото стигнало.Е стана хубаво накрая!Но и аз не разбирам,какъв им е проблемът на тези госпожи,да го направят както си трябва?!