След като нямах големи очаквания още от самото начало, за мен сериалът е идеално средство за приятно прекаран един час с актьори, по – голямата част от които харесвам. За мен би било изморително това едночасово вторачване във всякакви детайли, несъответствия, “ама що така бе, Миме“ и всякакви подобни, които освен загуба на време биха били и едно безполезно начинание. Аз поне, когато нещо не одобрявам, му тегля хикса и просто забравям за него. Тук няма да го направя, защото така не съм се забавлявала отдавна, а имам нужда. Захари е голям, сигурно се повтарям, но аз основно заради него гледам. След като открих и Павел Иванов, идеално се вписа в картинката, а пък и след като към тях се присъедини и Куката –
. Малко не ми допадна начина, по който Иво преметна Куката, за да му съдейства, но на война всички методи и средства явно са позволени. Несериозен беше и момента с уговорката между Явор и купувача, по – скоро мястото, на което се осъществи срещата. Но на фона на всичко останало това са “бели кахъри“.Статуята беше абсолютен криндж, от най – кринджавите.

Вече не ме дразни и ПП.
Веселяшка, напълно съм съгласна с последното ти мнение.
Не се оплаквам
Няма накъде по зле .