Защо децата прекаляват?

  • 1 359
  • 23
# 15
Много просто - защото децата са експериментатори и за тях е задължително винаги да пробват докъде могат да стигнат. Не трябва да се сърдиш, а да покажеш кое и кога е ДА и кога НЕ. Да знаят и да разграничават нещата. Синът ми е ужасно добричко и мило същество, но понякога също се пробва. Твърда съм и строга. Сърди се... за няколко секунди. Сигурна съм, че това му дава сигурност и знае, че може да разчита на нас. Децата не обичат мекушави родители. Справедливи, но с твърди и повтарящи се принципи.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 16
Защото не знаят къде да сложат границата!Ние - родителите трябва да я поставим,защото те все пак са ДЕЦА! Wink
Виж целия пост
# 17
А защо възрастните прекаляват? Над това дали се замисляте? Има моменти, когато знаеш, че минаваш границата и ТРЯБВА да спреш, да млъкнеш, да си тръгнеш...ама не го правиш.....А уж сме големи, с волеви задръжки и развита психика newsm78 Е, мисля, че при децата е същото...само, че там има кой да им казва кога да спрат....А при възрастните като те плесне живота тогава разбираш кога да спреш.....т.е пак има кой да ти каже, макар и по-болезнено.... ooooh! ooooh!
Виж целия пост
# 18
А защо възрастните прекаляват? Над това дали се замисляте? Има моменти, когато знаеш, че минаваш границата и ТРЯБВА да спреш, да млъкнеш, да си тръгнеш...ама не го правиш.....А уж сме големи, с волеви задръжки и развита психика newsm78 Е, мисля, че при децата е същото...само, че там има кой да им казва кога да спрат....А при възрастните като те плесне живота тогава разбираш кога да спреш.....т.е пак има кой да ти каже, макар и по-болезнено.... ooooh! ooooh!

Ами поради тази причина възрастните носят отговорност за постъпките си, а децата- не. Защото за един възрастен е нормално и редно да знае кога да спре и наистина да го направи, но това не е толкова естествено за едно дете.
Това, че те е пляснал животът е част от санкцията, която си понасяш именно, защото следва да си поемеш отговорността на възрастен човек.
А ние сме за това да намалим до минимум броя на ударите и тяхната сила от страна на живота по отношение на нашите деца, но не като ги поемаме върху себе си, а като ги научим как да спазват правилата на играта.
Виж целия пост
# 19
А защо възрастните прекаляват? Над това дали се замисляте? Има моменти, когато знаеш, че минаваш границата и ТРЯБВА да спреш, да млъкнеш, да си тръгнеш...ама не го правиш.....А уж сме големи, с волеви задръжки и развита психика newsm78 Е, мисля, че при децата е същото...само, че там има кой да им казва кога да спрат....А при възрастните като те плесне живота тогава разбираш кога да спреш.....т.е пак има кой да ти каже, макар и по-болезнено.... ooooh! ooooh!

Най-често ние не търпим някой друг да ни каже нещо- не се вслушваме,а трябва сами да се сблъскаме и после да си кажем - "Ей ама ти наистина беше прав".Може би и при децата е така - понякога не искат да ни слушат,защото и те си имат свое мнение и виждане за нещата!
Виж целия пост
# 20
Аз пък мисля, че прекаляват родителите! Много от тях прекаляват, вземайки се твърде насериозно. Жертвайки духовния комфорт на детето за сметка на физическия е редовния номер на повечето родители. Кога ли ще осъзнаем колко много вредим така и как губим уважението на децата си с ред кухи и дребнави постъпки!
А прекаляването на дечицата не е страшно, то е сладко. Просто когато искаш да го откъснеш от играта му, за да го прибереш вкъщи не му казвай:"ХАйде, сега да се приберем вкъщи, стига вече игра!" , а му кажи: "Хайде, сега да се приберем вкъщи, за да видим каква изненада ни чака там!"  Peace
Виж целия пост
# 21
А играла ли си си с гъсеница? Когато я ръчкаш с клечка, тя се гърчи. Очевидно не й е приятно, но колкото повече тя се гърчи, толкова повече си играеш с нея, нали? И с хората правим така.

И децата правят така с нас. Колкото повече "се гърчим" и ги молим да правят или да не правят нещо, толкова по-интересно става. Как да стане на нашето тогава? Ами как може гъсеницата да се отърве от мъченията си? Много вероятно е човек да я остави, ако тя спре да се гърчи. Което при нашите отношения с децата означава да спрем да се дразним. Което пък е често споменаваният тук метод "игнор"  Mr. Green
Виж целия пост
# 22
А играла ли си си с гъсеница? Когато я ръчкаш с клечка, тя се гърчи. Очевидно не й е приятно, но колкото повече тя се гърчи, толкова повече си играеш с нея, нали? И с хората правим така.

И децата правят така с нас. Колкото повече "се гърчим" и ги молим да правят или да не правят нещо, толкова по-интересно става. Как да стане на нашето тогава? Ами как може гъсеницата да се отърве от мъченията си? Много вероятно е човек да я остави, ако тя спре да се гърчи. Което при нашите отношения с децата означава да спрем да се дразним. Което пък е често споменаваният тук метод "игнор"  Mr. Green


Ашкулсун бре!!!  thumbsup
Много готино си се изразила.   bouquet
Виж целия пост
# 23
Аз мисля, че отговора на въпроса Ви е точно една думичка - свобода.Децата са свободни затова прекаляват!Понякога....
Възпитанието, също има голяма роля!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия