До Астрала и обратно ... или какво има отвъд 5

Името си научих отново в медитация.Никой не ми е казвал откъде идвам, нито какъв е пътят ми, но и двете интуитивно усещам. Смятам, че човек знае винаги с каква мисия е дошъл и ако слуша сърцето си, ще я изпълни.

От споделено преживяване на клинична смърт, човека е видял предишни свои животи и основните дейности, с които се е занимавал, са били свързани с дейности в услуга на околните. Може би това да е най-важното. Разказа и още други интересни неща за това какво е видял. Но най-интересното е, че сградите са били в античен гръцки стил и каза, че пирамидите и другите важни за човечеството сгради и постройки на Земята са били построени по подобие на тези от другата страна, в нашия истински дом.

Отдавна се знае, че всичко, което творим тук като инфраструктура е бледо подобие на онова, което обитаваме отвъд... Или както бях казала преди -човек не може да си измисли да направи нещо, което преди това не е видял...
Аз името си не съм знаела и никога не ми е минавало през ума да питам, но водачът ми докато обитаваше нашето пространство тук, 2-3 пъти ме е наричал с чуждо име в състояние на афект.

Днес реших да питам за името си и откъде точно идвам..че ми е интересно. Всичко разбрах и видях. Планетата беше съвършена. Веднага проверих за името й, но няма в интернет данни за име на такава планета.

За първи път реших да си пусна на този фон да правя медитацията https://youtu.be/Xc_O5ZhyTFwsi=3sac0LJFplAsCLPH
Успях да си видя и живот в Древен Египет

Е, аз до сега не бях го срещала никъде споменато, затова за мен е новост.

Пирамидата я виждах като лечебница аз. Все едно енергийно да се лекуваш. Не мога и да го обясня дори. Нещо като наночастици, светлинни лъчи, като лазери използваха.. Облицовката от камъни беше от съществено значение...
Доста са ми ограничени знанията по физика и не всичко мога да обясня, защото честно казано не го и разбирам...

Извинявай, ако е прозвучало грубо, не исках това... Мислех, че всички тук щом имат интерес към подобна тема, са го срещали поне веднъж някъде... ❤️
Аз, например, понеже се занимавам с различни видове изкуства и често творя разни неща.... Улавям се, че когато правя нещо, изпадам в нещо като медитация и виждам " нещото" готово как ще изглежда и започвам да го правя.... А водачът ми веднъж ми каза:"брейййй, ти пък кога почна и да рисуваш🙄😆.. Айде другото е ясно"....

Не си ме засегнала, само малко рязко ми прозвуча, но не толкова, че да ме засегне. Понякога, когато знаем нещо, смятаме, че и другите го знаят, а то може да не е така. 

Познато ми е това медитативно състояние, тъй като дълги години се занимавах с творене (образованието ми е такова) и докато работех мислено бях на други места. Сега в работата ми е горе-долу същото, но сега има повече стрес, за разлика от когато бях на свободна практика.
Наистина никога не бях чувала или чела за зградите от оттатък, като как изглеждат.

Ами то и аз не знаех, но когато съм си говорила с моя приятел, той винаги ме срязваше, че много добре знам, че тук всичко е някаква имитация на мястото където обитаваме по принцип 🙄. Аз гледах тъпо и нищо не знаех , защото нищо не помня, за разлика от него... И даже не му и вярвах.... Обаче после от разни други хора чух същото нещо, че сградите там, градини, дървета, цветя, абе, квото се сетиш , са подобно на тези, които ди правим тук(подсъзнателно и от носталгия). Само че там били много по -цветни, кристални, изящни, красиви... Цветовете много по ярки(това го висях и аз вече), цветята никога не увяхвали, изобщо, много красиво.   Приятелят ми доста тъжно и загледан в една точка ми казваше:"Ех, ако можеше само да видиш, Десислава .. Така ми липсва".... Сега си мисля, че всъщност му е било адски трудно и гадно да живее със ясното съзнание за всичко това , а не като нас да забравяме като дойдем(то иначе нищо няма и да свършим, ако помним)... Той наистина нямаше търпение всичко да свърши и да си върви. Казвала съм и преди -човек весел, с невероятно чувство за хумор, купонджия, изобщо център на компанията,.. но все пак не му се стоеше.
Утешава ме факта, че каза, че повече тук няма да идваме(Земята)... Малко тъжно попитах "защо"... А той ми каза:"Защото си стоим другаде, където е много по -хубаво, знаеш... Защото дойдохме заради теб и нямам повече намерение да се връщаме тук". Аз и без това от дете си знам, че тук не е моето и все ме гони жестока носталгия... Винаги съм искала да живея на морето, там се разпадам на съставните си части, но все нещо се обърква.... Сега обаче не знам, защо е трябвало да дойдем заради мен, какво съм искала? Макар, че той ми каза, преди да изчезне:"ти вече си го направила"....

От чуто и прочетено на Земята е много трудно, но е красиво място и помага много за осъществяване на разни желания.
Дошли са с теб за да те подкрепят да постигнеш нещо, което си искала. Какво - ти си знаеш, някъде дълбоко в теб.
На мен ми харесва Земята, че и живота с толкова много възможности, макар да е много трудно в някои моменти. Погледнато назад моя живот е доста балансиран от към хубавите и трудните страни. Добре сме се постарали преди да дойдем да има баланс 😂
Аз както писах преди водачите си не съм ги виждала, но вчера усетих, че всъщност те ми дават идеи как да разреша някои проблеми. Беше като усещане за увереност, но и невидимо присъствие едновременно. Не мога да го опиша, нямам думи за това, което почувствах. Но сега знам, как общуват с мен.