С какво ви дразнят свекървите? - 178

Понеже в последните години се случваше по цяло лято през деня поне да съм на къмпинг сред много хора, просто нямате представа до каква степен обикновени познати са способни да се налагат, да досаждат със съвети, които никой не е искал и да са бетер свекърви. Не знам вкъщи как ги издържат, аз едва издържах и то, защото е за кратко и мога да прекратя разговорите. Това вкъщи просто нямам представа, ще избягам с писъци.

Това важи  до голяма степен и за снахите, които мислят, че след като родят златния, могат да манипулират свекърите с ограничен достъп.

Въпрос на желание да положиш усилия е. Или липсата на такова. Не твърдя, че усилията ще имат 100%-ов успех и човекът ще претърпи метаморфоза. Не очаквам такова нещо. Очаквам да видя чуваемост и опит за съобразяване с човека срещу теб. Ако ми излезе с поведението "о, аз съм възрастен/а и всички сте ми длъжни да ме търпите, защото съм си такъв", няма да стане.

Аз написах „има хора“, без да ги деля според роднинската им роля.

То може и да има опит за сдържане, но ти може и да не разбереш, защото пак много пъти няма да е било успешно.
Но най-важното, не бива да съдим хората според себе си. Ако за теб е лесно да разбереш нещо, за много други не е. Не можеш да ги промениш или даже да очакваш промяна, единствено може да контролираш твоето поведение спрямо това. За едни е пускане покрай ушите, за други отпор, за трети нещо друго. И това е валидно за всички сфери на живота.

Проблемът не е в различното мнение. Проблемът е, че носителят му иска от мен да се съглася с него. Разбира се, обратното е недопустимо за него. Но аз и не го искам. Какъв е проблемът всеки да си има неговото мнение и да си действа според него?
За протокола, нямам проблеми със свекървата. Жената е супер съобразителна, тактична и свястна. От нея съм видяла само доброи сме в чудесни отношения. Многократно сме обсъждали отглеждането и възпитанието на детето, в нормален разговор и е имало случаи да не сме на едно мнение. Това никога не е довело до конфликт, защото тя никога не се е опитвала да ми дава наклон как да си отглеждам детето. Нито е давала наклон на сина си. Споделя как е било по нейно време, отчита, че сега някои неща са различни и заключва, че ние като родители преценяме и решаваме. Толкова е лесно. Винаги си личи кога някой дава съвет или мнение добронамерено, тактично и най-вече еднократно и кога се опитва да се меси и да се налага, където не му е работа.
Майка ми повече се опитваше да ми дава акъли, като една бивша даскалица. Особено обичаше да се намесва в разговор между мен и дъщеря ми и да дудне. Или да ми обяснява как да възпитавам. Да и тя беше с добро чувство, но беше досадна. Е, доста твърдо и недвусмислено й обясних, че съм на почти 30 години и мога и сама да решавам как да си отглеждам детето. Не съм малоумна, информация има достатъчно. Ако имам нужда ще попитам.
Освен това, като нейно дете, имам какво да кажа относно методите на възпитание от онова време, та хайде няма нужда. Което ме подсеща за онзи виц:
"Драга, свекърво, нямам нужда от съветите ти за възпитание на деца. Живея с едно от твоите и хич не съм доволна..."

Отговорът е предния ми коментар - не съди другите по себе си. За теб е очевидно, че не трябва да дават непоискани съвети, за тях не е.

Пиша по темата 😀

Тогава сме съгласни — важи за поведението, независимо от роднинската роля.

И съответно ти казваш "ако обичаш, не ми е приятно, не го правИ". Въпросът е след това какво правят. Дали полагат усилия да се съобразяват с молбата ти или не го правят.

Така е. Но се очаква аз да си "пускам покрай ушите" и да търпя, т.е. да положа усилия и да хабя нерви, а те не. Те са си такива, какво да направим. Не следва ли и те да си кажат, ама чакай, не бива да съдя, че щом аз обичам да давам съвети, това не значи, че другия обича да му се дават. Особено ако другия даде да се разбере, че не е ок. Не следва ли и  даващият акъл да направи също усилие и да си удържа поривите? Т.е. да приеме, че нормалното за него, за другия не е?

Досега не съм срещала поведението на снаха да бъде оневинявано с „Тя си е такава“, нито свекърва да бъде призовавана да подминава репликите ѝ с великодушно снизхождение.

А свекървите как не разбират, че може да си казват каквото искат. Но по ВЕДНЪЖ. Ако се откаже и снахата вземе друго решение, настояването на същото или повтарянето и таграпването му Е налагане. Наистина ли свекървите са неспособни да схванат разликата?

Чакай да те цитирам, че току виж и твоя пост изчезне...
Не мисля, че всички свекърви не могат да схванат разликата.

Тези в темата явно не могат, щом продължават с аргументите "какво толкова ви пречи" и " подминавайте". Ми подминеш веднъж, подминеш втори път игнориране на отказа и накрая се подразниш. Това е нормалната реакция