https://www.countrylife.co.uk/countryside/nature-wildlife/the-pr … he-same-in-nature
„Робърт Макфарлейн: „Къде намирате надежда? Понякога казвам, че отчаянието е лукс. Не можем да си позволим да изпаднем в отчаяние.“
Принцесата на Уелс: „Намирам надежда в уроците, на които ни учи природата: че въпреки предизвикателствата, които животът може да ни поднесе, ние не сме сами и сме свързани с нещо по-голямо от самите нас. Природата ни напомня, че промяната е неизбежна. Може би не винаги можем да имаме сигурност или да контролираме всеки изход, но можем да правим малки неща – а тези малки неща се натрупват и наистина имат значение, стига да се грижим за заобикалящата ни среда и да имаме вяра.“ – Катрин

Робърт Макфарлън: „Не знам дали е свързано, но – ако нямате нищо против да поговорим за това – каква роля изигра природата във възстановяването Ви след боледуването?“
Принцесата на Уелс: „Със сигурност е свързано; става въпрос за това да се вслушваме и да обръщаме внимание. Това, което е от огромно значение за мен – предвид личния ми опит, – е подходът към болестта и възстановяването, който разглежда човека като цялост. Да, сериозното заболяване създава много физически предизвикателства, но у всеки от нас има и една по-дълбока същност.
Природата ми помогна да открия по-дълбока връзка със своя ум, тяло и дух. Мисля, че това е така, защото природата предлага нещо уникално. Тя не изисква нищо от нас. Не ни съди и не очаква от нас да се доказваме. Тя просто ни позволява да бъдем. За мен тя наистина се превърна в убежище – място, към което инстинктивно исках да се насоча.
Вие говорите толкова красиво за реките, за идеята за потока и движението. Ако погледнете към естествения свят, ще видите, че той почти никога не е в застой; а ако все пак е, това рядко е признак на здраве. Размисълът върху това как потокът и движението могат да променят нещо вътре в нас – било то в тялото, ума или мислите ни – ми беше от голяма полза.“
Робърт Макфарлън: „Напълно съм съгласен. Има усещане за участие в световните процеси, в ритмите на природата – да си навън, сред стихиите, да наблюдаваш как се сменят сезоните...“
Принцесата на Уелс: „В болницата ми казаха, че възстановяването няма да бъде праволинеен процес. Ще има както добри, така и лоши дни; ще е нужно време. Същото е и в природата. Тя ни показва, че периодите на покой, размисъл и обновление са също толкова важни, колкото и моментите на растеж.“











